Решение по дело №2065/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 12370/09.09.2024г. на началника на Областен отдел на ИА „Автомобилна администрация“ - Варна, с адрес гр. Варна, [улица], ет. 4, срещу Решение № 1000/24.07.2024г., постановено по АНД № 981/2024г. по описа на Районен съд – Варна, ІІ състав, с което е отменено наказателно постановление № 23-0001672/22.05.2023г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна по налагане на имуществена санкция от 200 лв. на „*****“ ЕООД на основание чл.105ал.1 ЗАвПр. В жалбата има заявено оплакване за допуснато нарушение на закона. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт.

В жалбата се излагат аргументи, че в постановеното решение на ВРС неправилно е отразена действителната фактическа обстановка, неправилно е приложен материалния закон като са допуснати и редица съществени нарушения на процесуалните правила. Заявява се, че ВРС прави погрешно заключение относно изпълнителното деяние на нарушението. Според касатора правилно е описано съставомерното деяние, на основание приложимата материалноправна разпоредба - чл.23, ал.4 от Наредба №35 /03.11.1999г. Твърди се, че ВРС е извършил неправилен анализ на всички събрани по делото доказателства, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, което от своя страна е довело до неправилна отмяна на НП.

Въз основа на изложеното, се пледира за отмяна на решението на ВРС и потвърждаване на НП, както и присъждане на юр.к. възнаграждение.

Ответната страна – „*****“ ЕООД гр.Варна, представлявано от Б. И., чрез адв.И..Г., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Счита, че обжалваното решение не страда от сочените в жалбата пороци. Претендира разноски.

Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура Варна дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на съдебното решение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл.218 АПК, административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и атакува съдебен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Ето защо, производството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Правилни са възраженията на касатора за допуснати във въззивното производство съществени процесуални нарушения, както и че материалният закон е приложен неправилно. ВРС не е обсъдил и преценил в съвкупност събраните по делото доказателства, не е изяснил релевантните по спора факти и приложимото право, което е довело до невярно установяване на фактическата обстановка и неправилно решение.

Административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана за това, че на 09.08.2022г. в гр. Варна, в качеството му на данъчно задължено лице, притежаващ удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници с № 12719/07.09.2017г., след изчерпване на пътна книжка сер. Б № 065 заверена на 08.04.2022г., издадена на лек таксиметров автомобил [Марка] с per. №[рег. номер], не е прикрепило съкратен отчет на фискалната памет в книгата по чл. 17 от Наредба № 35 /03.11.1999г. на МТ, МФ и ДАСМ на ЕТАФП с № [рег. номер] и фискална памет № 46095265, монтиран в горепосоченият лек таксиметров автомобил, за отразения в гореописаната пътна книжка период от 08.04.2022г. до 09.08.2022г. За нарушението е съставен АУАН 332453/16.03.2023 год. Актът е предявен и подписан от надлежно упълномощено лице, което не отразило да има възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН също не са депозирани такива пред АНО. Въз основа на така съставения акт АНО издал атакуваното НП, с което наложил на дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 23 ал.4 от Наредба № 35 от 03.11.1999год. на МТ, МФ и ДАСМ, на осн. чл.105,ал.1 от ЗАвтПр, имуществена санкция в размер на 200.00лв.

При цялостната проверка на атакуваното НП, съдът е констатирал, че нарушението не е извършено, защото пътната книжка не е изчерпана към 09.08.22г., попълнен е л.84 от общо 100бр.л., поради което липсва съставомерност.

В касационната жалба се заявява, че АНО правилно е посочил нарушените разпоредби, въз основа на надлежно събраните доказателства по делото.

Настоящата инстанция приема, че наведените касационни възражения са основателни. Безспорно е, че за процесното МПС са издадени две пътни книжки - № 65 и № 149. Тези факти водят до извод, че първата пътна книжка е приключена, независимо от факта, че не са изписани всички пътни листи, тъй като втората пътна книжка е започната. В Наредба № 35 от 3.11.1999г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет и конкретно в чл. 23 е предвидено отпечатване на отчет след приключване на всяка смяна. Данъчно задълженото лице осигурява ежедневно обобщаване на данните за извършените таксиметрови услуги чрез отпечатване на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. Отчетите по ал. 1 се прикрепват по хронологичен ред към пътните листа на водачите от пътната книжка на автомобила. Отчетът по ал. 2 се прикрепва към пътния лист на последния водач за деня. След съответния ден и съответното прикрепяне следва нов период на управление, за който също в един последващ момент се прикрепя отчет, който обхваща периода от първата дата след последната таксиметрова услуга, тоест в настоящият случай това е дата 09.08.2022г., тъй като след тази дата са започнати действия по управление по нова - друга пътна книжка, т.е. за задълженото лице възниква задължение за прикрепяне на дата 09.08.2022г. При изчерпване на пътната книжка данъчно задълженото лице отпечатва и прикрепва към книгата по чл. 17 съкратен отчет на фискалната памет за отразения в пътната книжка период по аргумент от горепосочените разпоредби. Това задължение следва да се извършва ежедневно за периода на извършваните превози.

В тази връзка оплакванията в касационната жалба се явяват основателни.

Нарушението, извършено от дружеството, е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, респ. няма белезите на маловажно деяние по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.

Като е стигнал до други изводи, ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП, вр.чл.27е НЗПП в размер на по 80,00лв. за всяко разглеждане на всички инстанции – общо в размер на 160,00лв.

Водим от горното, Варненският административен съд, 4-ти тричленен състав

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1000/24.07.2024г., постановено по АНД № 981/2024г. по описа на Районен съд – Варна, ІІ състав

и вместо него постановява И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0001672/22.05.2023г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна по налагане на имуществена санкция от 200 лв. на „*****“ ЕООД на основание чл.105ал.1 ЗАвПр.

ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК *****, гр.Варна, представлявано от Б. И., да заплати на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ разноски за производството в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.