Решение по дело №604/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 24 от 17.05.2024 г., постановено по анд № 20244420200058/2024 г., Районен съд – Никопол е потвърдил Електронен фиш серия Г № 0058198 г., издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на „Мирком“ ООД, гр.Плевен с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция /а не както неправилно е приел въззивният съд-глоба/ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, за това, че на 13.08.2023 г. в 11,27 часа, на второкласен път II-34, км.21, село Асеново, ул „Трети март“ до номер 82 с посока на движение село Мечка, с АТСС е установено управление на МПС товарен автомобил Форд Ескорт Т с регистрационен номер [рег. номер], което не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Мирком“ ООД, чрез адвокат В. от САК, която счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените нравила и за необосновано. Сочи, че в съдържанието на ЕФ липсва описание на извършеното нарушение с всички негови съставомерни признаци, което е негов съществен и задължителен реквизит съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП. Според касатора ЕФ не е съобразен с нормативните изисквания на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. От обстоятелствената част на ЕФ не става ясно какво точно нарушение е извършено, освен че това нарушение е такова по Кодекса за застраховането. Нарушението не е описано точно и ясно и в какво точно се изразява същото. По този начин счита, че наказаното лице не може да разбере за какво му се вменява вина, освен че е извършил някакво нарушение по КЗ. Лаконичното посочване, че е установено нарушение на Кодекса за застраховането и вписването на правната квалификация на нарушението - чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ според касатора не изпълняват изискванията на закона, защото са недостатъчни и не заместват описанието на нарушението, което е констатирано с автоматично техническо средство, а посочването на отчетен толеранс от минус 3 км/ч сочи на нарушение за скорост и създава объркване у нарушителя за какво конкретно нарушение е санкциониран. Тази непълнота засяга правото на защита на наказаното лице, представлява съществено процесуално нарушение и е достатъчно основание за отмяната на ЕФ. Като е счел това нарушение за несъществено и е потвърдил ЕФ, Районен съд - Никопол е постановил неправилно решение, което касаторът моли да се отмени, а по същество - да се отмени ЕФ като незаконосъобразен.

На следващо място счита, че неправилно в оспореното решение се посочва, че не е нарушено правото на защита на наказаното лице. В решението си съдът е посочил, на стр. 2. че „с издадения електронен фиш на дружеството е вменено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.3 от КЗ". Подробно след това съдът е посочил какво предвиждат и посочените норми, като ги е цитирал. Твърди, че в случая в дизпозитива на ЕФ е посочено, че е извършено нарушение на следните разпоредби - чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. чл. 638, ал.4 във вр. чл.638, ал.1, т.2 във вр. чл.461, т.1 от КЗ. Видно от това, в описателната част на издадения електронен фиш е отразен състав на нарушение, който покрива признаците на състава на административно нарушение по чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от КЗ. Видно от нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, възможността да се наложи санкция, чрез електронен фиш касае само хипотезата, при която „с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „.Гражданска отговорност“. Само в тази хипотеза се издава електронен фиш при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата, на основание чл. 647, ал. 3 вр. чл. 638, ал. 4 от КЗ, като нормата препраща относно санкция към ал. 1 на съшия /в зависимост от това, дали конкретното МПС е собственост на физическо лице или на юридическо лице или едноличен търговец/, каквато правна квалификация би била съответната на отразеното в текстовата част на атакувания ЕФ. В този конкретен случай твърди, че собственикът носи обективна отговорност за извършеното нарушение - като санкцията се определя съобразно нормата на чл. 638, ал. 1 от КЗ /т. 1 или т. 2//каквато привръзка се прави/. Нарушението е свързано с управлението на съответното МПС без задължителна застраховка "ГО”. А в ЕФ е отразено, че е осъществен състав на нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Според касатора същото е формално и е довършено, съответно наказуемо съобразно нормата на чл. 638, ал. 1 от КЗ, от момента на изтичане валидността на предходната полица за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Счита, че за съставомерността на това нарушение е ирелевантно дали автомобилът се управлява или не, като съставът се довършва с неизпълнение на задължението за сключване на "ГО" от лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. В този смисъл административнонаказателното производство следва да протече по общия ред - ЗАНН. В изложения смисъл, ако се приеме, че е осъществен състав на нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, то посочената в електронния фиш като санкционна норма - чл. 638, ал. 4 вр чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, е несъответна и незаконосъобразна. Това от своя страна налага извод за неправилно приложение на материалния закон, а от там и незаконосъобразност на атакувания ЕФ. Според касатора разликата между двете нарушения /по чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ и по чл. 638, ал. 4 от КЗ е съществена и регламентирана законодателно в два различни състава от КЗ. В първия случай /по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ/административнонаказателната отговорност е за собственика на МПС, който няма сключена задължителна застраховка на автомобилистите "ГО", а във втория /чл. 638, ал. 4 от КЗ/ е за установено с автоматизирано техническо средство или система управление на МПС, като за същото няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност " на автомобилистите и в този случай на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 1 от КЗ, съответно по т. 1 или т. 2 от КЗ. Според посоченото в жалбата, несъответствието между текстовата част на електронния фиш и отразеното като нарушена материалноправна норма и санкционна такава, представлява неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушава процесуалните права на дружеството до степен, че не би могло да разбере какво обвинение се претендира спрямо него, за да организира адекватно и в пълен обем защитата си. В този смисъл, съществено е нарушено правото му на защита, което по естеството си е съществено нарушение на процесуалните правила и води до порочност на издадения електронен фиш. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърдения със същото ЕФ.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Депозирал е Молба с вх.№5204/19.09.2024 год., в която заявява, че поддържа касационната жалба, моли да се отмени оспореното решение и потвърдения с него ЕФ, претендира разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция. В съдебно заседание не се представлява.

В съдебно заседание ответникът, Областна дирекция на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 13.08.2023г., в 11:27 часа, на второкласен път II-34, км.21, село Асеново, на ул „Трети март“, до №82, с посока на движение с.Мечка, с АТСС TFR1-M 569, било заснето управление на МПС – регистрирано в Република България, неспряно от движение, за което няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. За заснето с АТСС нарушение, от ОДМВР – гр.Плевен бил издаден електронен фиш серия „Г” № 0058198, с който на дружеството-касатор, в качеството му на собственик на превозното средство, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр.чл.461, ал.1 от КЗ била наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.

Съдът приел за установена така описаната в ЕФ фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както изготвеното с техническото средство веществено доказателство - снимки.

Съдът приел, че с издадения електронен фиш на дружеството е вменено административно нарушение по чл.483 ал.1 т.1, във вр. с чл.638 ал.4 от КЗ. В разпоредбата на чл.461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена “Гражданската отговорност” на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. При неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.638, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ предвижда “глоба” в размер от 250 лева, когато собственикът е физическо лице и имуществена санкция 2000 лева за юридическо лице или едноличен търговец. Същите санкции се налагат на собственика на МПС, съгласно чл.638, ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В конкретният случай отговорността на дружеството, в качеството му на собственик, не е ангажирана за нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ от момента на регистрация на МПС или на изтичане валидността на предходната полица за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите и за съставомерността му е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, а за нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ. Съдът приел, че за да е извършено нарушение по този текст, от обективна страна трябва да е налице управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и това управление без застраховка да е установено с автоматизирано техническо средство или система. Според въззивния съд събраните доказателствата по делото безспорно установяват управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място, както и че към този момент, дружеството жалбоподател е собственик на автомобила. Като приел за безспорно между страните, че към момента на извършване на нарушението - 13.08.2023г. в 11.27ч., автомобилът не е имал сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", нито са представени доказателства в обратната насока. Съдът изложил съображения, че административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство АТСС - TFR1 - M 569, което е било технически изправно според представения Протокол от проверка, и системата е одобрен тип средство за измерване.

Затова приел, че доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш. Съдът приел още, че правилно е определен и субектът на нарушението, доколкото процесният автомобил е собственост на дружеството -жалбоподател.

Възраженията на жалбоподателя, релевирани в жалбата, съдът приел за неоснователни, по следните съображения: В конкретният случай в електронния фиш, изпълнителното деяние е управление на МПС без сключена застраховка ГО и обстоятелството е отразено в електронния фиш – т.е. че е установено управление на моторно превозно средство, с техническо средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор на територията на страната. Наведените от жалбоподателя, граматически и стилистически грешки в текста, в смисъл че АНО използва пълен член и посочва „нарушението“ в изречението „нарушението е установено с АТСС TFR1-M 568“ , от което следвало, да е посочил и конкретизирал какво е процесното нарушение, но такова липсвало, съдът също приел за неоснователно и го възприел като защитна теза. Според въззивния съд в случая нарушението се изразява в управление на МПС без сключена ГО, валидна за страната, което е установено с АТСС и това е посочено изрично в процесния ЕФ. Второто изречение от електронният фиш, а именно “Нарушението установено с АТСС … и е отчетен толеранс от минус 3км/ч.“ , съдът приел, че не противоречи на останалата описателна част и означава, че техническото устройство е отчело и нарушение на скоростта, за което няма пречка да бъде съставен и друг електронен фиш на жалбоподателя. Според мотивите на оспореното решение, изписването в диспозитива на ЕФ че: „За извършеното нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр. с чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ, се налага имуществена санкция в размер на 2000лв.“, вместо да е посочено, че на основание чл.638, ал.4 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ, не води до нарушаване правото на защита на наказаното лице и съответно, не може само то да влече отмяна на електронния фиш на формално основание. Съдът направил извод, че конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на същото, както и обстоятелствата, при които е извършено, в конкретния случай са безпротиворечиво установени от приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства, приобщени по делото, и според съда посочването като нарушена на норма на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, 4, която според жалбоподателя е „привързана“/ като е посочено, във вр. с .../ към чл. 638, ал.4 от КЗ, не води до несъотвествие между текстовата част на ЕФ и отразената като нарушена материална норма, което да е до степен да обуславя незаконъсобразност на издадения ЕФ./ в случаят не е посочено на основание чл....за нарушение на чл...., а са смесени /. Предвид това направил извод, че с издадения електронен фиш на дружеството е вменено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ и е доказан факта на извършване на нарушението.

На тези основания съдът потвърдил ЕФ.

Според касационната инстанция оспореното решение е неправилно.

Видно е от съдържанието на оспорения пред РС електронен фиш серия Г №0058198, че с него дружеството е санкционирано затова, че на 13.08.2023 г. в 11,27 часа на второкласен път II-34, км.21, село Асеново, ул „Трети март“ до номер 82 с посока на движение село Мечка, с АТСС е установено УПРАВЛЕНИЕ на МПС товарен автомобил Форд Ескорт Т с регистрационен номер [рег. номер], за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В самия фиш е вписано, че е извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка чл. 638, ал. 4, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ. Предвид нормата на чл. 647, ал. 3, изречение първо от КЗ, приложение по отношение на формата и съдържанието на електронния фиш има разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДП. От съдържанието на разпоредбата се извлича изискването във фиша да се посочат териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Посочената във фиша като нарушена материалноправна норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ гласи следното: "Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор". От своя страна, санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ сочи: "На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец". Съгласно ал. 4 на същия член, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. На последно място, съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ, "Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. "

При така цитираната правна рамка е видно, че с нормите на чл. 638 от КЗ законодателят е обявил за наказуеми две ясно разграничими и различни като вид административни нарушения, касаещи несключването на задължителната застраховка "ГО". Първият вид нарушения, въведен с разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ е неизпълнението на задължението да бъде сключен договор за този вид застраховка. Субект на този вид нарушения могат да бъдат единствено собствениците на МПС, регистрирани на територията на Република България и неспрени от движение /арг. от чл. 638, ал. 1 и чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ/, изпълнителното деяние се изразява в неизвършване на определено действие, вменено като задължително за правния субект, т. е. в бездействие. Началната дата на такова по вид нарушение е датата, следваща изтичането на срока за извършване на предписаното от закона действие – в случая сключването на договор за ЗЗ "ГО", като този срок може да бъде моментът на придобиване на МПС, изтичане срока на предходен договор за ЗЗ "ГО" или прекратяване на същия поради неплащане на застрахователна премия. Вторият по вид нарушения /чл. 638, ал. 3 от КЗ/, се изразява в управлението на МПС без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност, от водач, който не е негов собственик. В този случай субектът е винаги физическо лице, различно от собственика на превозното средство, изпълнителното деяние е под формата на действие, със съответна дата на извършване, обичайно съвпадаща с тази на установяването на нарушението. Спорни въпроси повдига разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, която урежда налагането на глоба или имуществена санкция на собственика на МПС, което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "ГО", в случаите, когато управлението на такова МПС е установено чрез автоматизирано техническо средство или система. При съпоставка на този текст с разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ се налага извод, че двете норми касаят санкционирането на един и същ вид изпълнително деяние – противоправното пасивно поведение, с еднакъв кръг от възможни субекти – собствениците на МПС, и предвиждат еднакви като вид и размер санкции /относно последните всъщност е налице препращане/. Отликата в двете норми се състои единствено в специалния ред за установяване на административното нарушение, предвиден в едната от тях. Това, според съда, изключва възможността да се касае за законодателно установяване на отделен като вид административно нарушение, /същото би следвало да е ясно и разбираемо формулирано като хипотезис, с описание на изпълнителния състав на деянието/, а единствено за изрично въвеждане на възможността, неизпълнението на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, да бъде установявано с АТСС. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че налагането на санкциите по чл. 638, ал. 4 от КЗ, не отдава значение на обстоятелството дали установеното чрез АТСС управление се извършва от собственика или от друг водач /чл. 647, ал. 3 от КЗ изрично изключва приложимостта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/.

Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че се касае единствено за законодателно въведен особен ред при установяване на определен вид нарушения - несключване на договор за ЗЗ "ГО", налагане на административна санкция за това нарушение и изпълнението на тази санкция. Безспорно, дадената с цитираните нормативни текстове законодателна уредба е твърде непрецизна /като се вземе предвид и чл. 638, ал. 6 от КЗ/, но това не променя горните изводи.

В конкретния случай в обжалвания електронен фиш са изписани дата, място, час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство. В описателната /текстовата/ част на издадения Електронен фиш Серия Г № 0058198 нарушението е описано като управление на МПС, за което собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка "ГО". По долу в ЕФ е посочено, че се касае за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 и чл. 461, т. 1 от същия кодекс. Видно е, че в ЕФ е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и извършената правна квалификация, като текстовото описание сочи на управление на МПС без задължителна застраховка "Гражданска отговорност", а посочената като нарушена законова разпоредба се отнася до задължението на собственика на МПС да сключи задължителна застраховка на автомобилистите "ГО". Несъответствието между описателната /текстовата/ част на електронния фиш и отразената като нарушена материалноправна норма съществено нарушава процесуалните права на санкционираното лице до степен, че не би могло да разбере за какво нарушение е наказано, което препятства адекватното организиране на защитата му. Типичен пример е разглежданият случай, в който от АНО са изследвани и фактически обосновани елементите от изпълнителния състав на деяние по чл. 638, ал. 3 от КЗ, а е приложена санкционната норма на чл. 638, ал. 1 от същия закон. Както вече се посочи, става въпрос за различни като проявна форма деяния, с възможни различни субекти и с различна дата/период на извършване им, като по правило неизпълнението на задължението за сключване на ЗЗ "ГО", времево не съвпада с управлението на МПС. В процесния електронен фиш не е посочен периода на бездействие на собственика на МПС, а датата на извършването на нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ /възможни са многократни такива в един период на бездействие/, като по този начин е останал неизяснен съществен елемент от състава на изпълнителното деяние. Посочването в ЕФ на конкретните времеви параметри на нарушението има съществено значение при неговата индивидуализация, поради което такъв пропуск, не може да бъде отстранен в процеса на обжалване. Отсъствието или неяснотата при определянето му резултира в ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, като освен това, датата на извършване на деянието е от значение при проверката за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Горните изводи не се променят дори да се приеме, че е налице едновременно посочване в електронния фиш на два административнонаказателни състава /чл. 638, ал. 1 и чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ/, като освен това, такова посочване би представлявало отделно съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, и самостоятелно обосноваващо незаконосъобразност на издадения електронен фиш.

Ето защо оспореното решение и потвърдения с него ЕФ следва да се отменят.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от касатора, следва да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 700 лева, поискани, договорени и платени в брой, видно от приложения по въззивното дело договор на л.28.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 24 от 17.05.2024 г., постановено по анд № 20244420200058/2024 г. на Районен съд – Никопол и и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № 0058198 г., издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на „Мирком“ ООД, гр.Плевен с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция /а не както неправилно е приел въззивният съд-глоба/ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен да заплати в полза на „Мирком“ ООД, гр.Плевен с ЕИК *********, разноски за един адвокат, представлявал касатора във въззивното производство пред РС-Никопол, в размер на 700/седемстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.