Р Е Ш Е Н И Е
№ *60112 27.04.2021г. гр.Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и седми
януари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Б.Г.
секретар: Радостина
Менчева
като разгледа докладваното от съдия М.Б.Г.
гражданско дело № 499 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано е по повод
исковата молба на Р.С.Я. с
ЕГН **********, с адрес: ***,
подадена чрез процесуалния й
представител – адв.Е.В. ***,
със съдебен адрес:*** против О.Н. с ЕИК *****, с адрес: ***, представлявана от Кмета Н.Д..
В исковата молба се твърди, че
със Заповед № 34 от 04.05.2020г. на Кмета на О.Н.
било прекратено трудовото правоотношение на ищцата Я. по трудов договор № 98 от 14.07.2011г., считано от 05.05.2020г. Съгласно трудовият договор,
ищцата била назначена на длъжност „хигиенист” в отдел „Поддръжка общински
сгради и автопарк”, специализирана администрация. Последното получено от нея
трудово възнаграждение било в размер на 810,81 лева. Твърди се, че трудовото
правоотношение на ищцата с О.Н. било прекратено едностранно, на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ, със горепосочената заповед, връчена й на 04.05.2020г.
На същата дата - 04.02020г., й било
връчено и уведомление за обстоятелствата по чл.333 от КТ, ведно с декларация.
Едновременно с това, на същата било връчено и предизвестие № Н1-ОА1-2127 от
04.05.2020г. за прекратяване на трудовото й правоотношение. Ищцата сочи, че
след уволнението останала без работа и към датата на подаване на исковата молба
била регистрирана, като безработна в Бюрото по труда към Агенцията по заетостта
с рег.№ *********, дата на регистрация по рег.карта – 07.05.2020г. Счита, че
заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение е издадена при
нарушаване на императивни правни норми, съдържаща съществени пороци, които не
подлежат на саниране, поради което се явява незаконосъобразна по следните
съображения:
На първо
място, ищцата сочи, че процесната заповед е незаконосъобразна, поради пороци в
нейната форма, съдържание и реквизити, както и несъответствие със съдържанието
на предизвестието. Отделно от това сочи, че в предизвестието не е посочено ЕГН
на ищцата, номера на трудовия договор, датата на която се прекратява трудовото
правоотношение Твърди, че от съдържанието на предизвестието не става ясно до
кого е отправено, поради което счита, че следва да се приравни на липса на
предизвестие. Сочи се, че в заповедта липсват
мотиви и текстово описание на основанието, като е посочено единствено чл.328, ал.1,
т.2 от КТ. Наред с това сочи, че в
съдържанието на заповедта и предизвестието било посочено
решение № 103 от протокол № 6/24.04.2020г. на Общински съвет – Н. и приета с
него нова структура на общинска администрация Н. и извършен подбор. Цитираното
решение е мотивирано с намаляване обема на работа и намаляване на публичните
услуги, а в заповедта е посочено съкращаване на щата. Отделно от горното сочи, че в заповедта не е посочено дали подлежи на обжалване, пред кого и в
какъв срок, липсвали данни кой я издава – не става ясно дали е издадена от физическо или от
юридическо лице и имена на работодателя, който я е подписал. На следващо място се твърди, че трудовата функция, изпълнявана от ищцата не е действително
премахната, като впоследствие само е променено наименованието на длъжността, със запазване на всичките й
задължения и особености. Твърди се, че на ищцата не е представено новото длъжностно и щатно разписание,
поради което счита,
че такова не е изготвено и утвърдено към датата на уволнението. Излага, че не би могла да
знае какво е решението на Общински съвет-Н., посочено в заповедта за уволнение,
поради което липсата на конкретно описание и мотиви нарушават правото й на
защита. Сочи, че с решението на Общински съвет-Н. е одобрена общата численост
на общинска администрация, но не е изменен устройственият правилник, нито е
посочена общата численост на щата. По този начин не ставало ясно какви са
съкратените длъжности. Твърди се, че в случая е налице масово уволнение, като
работодателят не е спазил чл.130а от КТ, да уведоми предварително Агенцията по
заетостта, синдикалните структури и представителите
на работниците. Наред
с горното твърди, че работодателят
е нарушил чл.8 от КТ и е налице злоупотреба с право и недобросъвестност, тъй като е липсвала обективна необходимост от съкращаване на щата и конкретно на длъжността на ищцата. Излага доводи, че е невъзможно трудовите й функции да отпаднат, тъй като е извършвала
дейности, свързани с хигиената и почистването на работните помещения в администрацията. Сочи,
че същите са запазени и длъжността
фиктивно е с друго наименование. Твърди се, че трудовите й функции се
изпълняват от новоназначен служител. Акцентира се върху обстоятелството, че
ищцата е със средно образованието и е имала най-високо образование и
квалификация, измежду всички служители, заемащи длъжност като нейната. Твърди, че са останали на работа в отдела 9
служители на длъжност „хигиенист”, които са изпълнявали еднакви трудови функции. От
всички заемащи тази длъжност е съкратена само ищцата
поради проявена тенденциозност и дискриминация поради политически убеждения и
роднински връзки с членове на опозиционна партия. Излага
се, че с решението на Общински съвет-Н. не е предложена и гласувана промяна на
устройствения правилник и не е посочена общата щатна численост. Твърди се, че заповедта
за прекратяване следвало да е по чл.328, ал.1, т.3 от КТ или чл.331, ал.1 от КТ
/срещу уговорено обезщетение/. Сочи се, че в новото щатно разписание имало длъжност с друго
наименование, върху която са преминали точно и само тези функции, които е
изпълнявала ищцата, като новата длъжност била в друг отдел – „Канцелария,
поддръжка и автопарк”. В тази връзка се сочи, че съкращаването на заеманата от
ищцата длъжност било фиктивно. Отделно от горното се сочи, че ищцата е работила
10 години на длъжността „хигиенист” в отдел „Поддръжка общински сгради и
автопарк”, като през този период никога не са и били налагани дисциплинарни
наказания, същата изпълнявала стриктно, съвестно и компетентно своите
задължения. Сочи се,
че съкращаването било инициирано от Кмета, който е входирал докладна записка в
Общински съвет-Н. с искане за намаляване на щата. Той предложил и какво решение
да се вземе, още преди да бъде взето, вкл. кои длъжности да бъдат съкратени.
Мотивирал се за очакван спад на туризма, поради което според ищцата следвало да
се съкратят длъжности, свързани с туризма, но всички длъжности в отдела били
запазени. Сочи се, че Кмета на Общината е действал в разрез с националната
политика и директивите на правителството в условията на кризата, свързана с
Ковид 19, както и в разрез с редица мерки в тази насока, предприети с цел да не
бъдат съкращавани работници. Твърди се, че веднага след съкращенията отново по
предложение на Кмета, Общинския съвет гласувал значителни финансови средства за
награди и финансови стимули, както и за подпомагане на спортни клубове, детски
футболни школи, църкви, културни дейци и др. Сочи се, че към момента на
издаване на заповедта за уволнение, обемът на работа в администрацията и в
конкретния отдел не бил намалял, а напротив, заради кризата с Ковид-19,
почистването и дезинфекцията в обществените и общински сгради и офиси се
увеличило многократно. Излагат се доводи за злоупотреба от страна на Кмета на О.Н.
с права по чл.8 от КТ, тъй като намаляването на щата е извършено единствено с
цел уволнение на ищцата и други неудобни служители, а не с цел подобряване на
работата. Отделно от горното се твърди, че е нарушена закрилата по чл.333 от КТ, тъй като на ищцата не е дадена реално възможност да докаже и представи
доказателства дали не страда от определени заболявания. Връчено й било
уведомление по чл.333 от КТ на 04.05.2020г., а й бил даден срок до 07.05.2020г.
да представи декларация и надлежни документи, удостоверяващи обстоятелствата по
чл.333 от КТ. Нямало как в срока да представи медицински документи. По този
начин според ищцата е нарушен чл.333 от КТ, тъй като същата не е имала
обективна възможност да се снабди и представи актуални писмени доказателства,
установяващи заболяване – захарна болест, което попада в Наредба №
5/20.02.1987г. на МЗ и които биха установили правото й на закрила по чл.333 от КТ. На същата дата – 04.05.2020г., й било връчено и предизвестието, като същата
счита, че изискването на документите дали попада под закрилата на чл.333 от КТ
е следвало да бъдат изискани преди връчването на предизвестието и заповедта за
уволнение, а не заедно с тях. Нещо повече, ищцата обръща внимание, че трудовото
правоотношение с нея е прекратуно от 05.05.2020г., докато в уведомлението й бил
даден срок до 07.05.2020г. да представи попълнена декларация и доказателства за
закрила по чл.333 от КТ. Независимо от горното, с оглед обстоятелството, че
ищцата е уволнена на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, същата оспорва подбора,
констатациите в протокола за подбор и верността на изготвените оценки, както и
тяхната обективност. Твърди, че подбора не отговаря на заложените в закона
критерии. Оспорва се истинността на отразените в протокола за подбор
обстоятелства. Твърди се, че в подбора не са включени всички служители, а тези,
които е следвало да участват, са с по-ниска квалификация от ищцата или с
образование, което не съответства на длъжността. В тази връзка се навежда, че
при извършването на подбор, не следва да се изхожда от наименованието на
длъжността, а от трудовите функции. С оглед на това се твърди, че работодателят
е следвало в настоящият случай да извърши подбор, като включи всички длъжности
със сходни трудови функции, посочени по-горе, т.е. всички служители от отдела.
На следващо място се твърди нарушение на чл.24 от КТД. В тази връзка се сочи,
че работодателят не е взел предвид здравословното състояние на ищцата /силно
увредено, предвид, че е на 64 години/, семейното й положение /вдовица и самотно
живееща/, както и обстоятелството, че е с най-голям професионален опит /10
години стаж/. В тази връзка извършеният подбор се оспорва, като необективен и
проведен в нарушение на законовите изисквания. Акцентира се върху
обстоятелството, че е допуснато предварително изпълнение на решението на
общинския съвет и трудовото правоотношение е прекратено преди да са изтекли
сроковете за обжалването му. Развиват се съображения, че не са били налице
основания за предварително изпълнение. Отделно от горното се сочи, че на
30.01.2019г. е сключен КТД между О.н. и СО на КНСБ при общинска администрация
със срок на действие 2 години. С оглед на това се твърди, че работодателят е нарушил
клаузите му – разпоредбата на чл.20 от КТД, съгласно която е бил длъжен да
предложи на работника друга подходяща, незаета длъжност. Твърди се, че това не
е сторено, като в същото време месец по-късно работодателят е назначил други
служители не само в Общината, но и в общинските предприятия. Отделно от това се
сочи, че е нарушен и чл. 23 от КТД, тъй като липсвало поискано и получено предварително
съгласие на синдиката, чийто член била ищцата. С тези доводи се моли съда да
постанови решение, с което да признае уволнението на ищцата за
незаконосъобразно и да го отмени, ищцата да бъде възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност, ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 4092,66
лева – обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца, считано от
уволнението, както и сумата от 810,81 лева – представляваща обезщетение по
чл.222, ал.1 от КТ, или общо в размер на 4903,47 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 03.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски, вкл. по реда на чл.38, ал.1, т.2 вр. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Представя
писмени доказателства. Прави искане за допускане на гласни доказателства и за
задължаване на ответната страна да представи писмени такива.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 и
чл.222, ал.1 от КТ.
В срока по чл.131 ГПК,
по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответната О.Н. подадена чрез процесуалния им
представител, с който оспорват
предявените искове, като неоснователни. По наведените от ищцата възражения срещу
предизвестието, се сочи, че от същото става ясно до кого е отправено, тъй като са посочени три имена на
ищцата, длъжността, която заема и
отдела, в който работи, както и първоначалният трудов договор, въз основа на който ищцата заема
длъжността. Относно възраженията на ищцата срещу заповедта за
уволнение, излага се, че същата е подписана от Кмета,
като представител на О.Н. Сочи се, че основанието за уволнение
е съкращаване на щата и извършен подбор, което
изрично е посочено в заповедта. Оспорва се твърдението, че длъжността е
запазена с променено наименование. Относно твърдението на ищцата за неуведомяването й
за новото щатно разписание се сочи, че
работодателят не е имал задължението да уведомява всеки един работник, че е
приет конкретен акт. Обръща се внимание, че дневният ред и решенията на Общинския съвет се публикуват на сайта на Общинския съвет, а Устройствения правилник – на сайта на О.Н. Оспорва се твърдението, че са налице масови уволнения, като се сочи, че
този факт е ирелевантен за законността на уволнението. Оспорват се и твърденията
за злоупотреба с права, като се сочи, че за прекратяването на трудовото правоотношение с
ищцата е извършен подбор по критерии, приложими към всички работници на подобна
длъжност, в които липсват такива, свързани с лични отношения или политически
убеждения. Сочи се, че по-малкият обем на стопанска дейност на територията на О.Н.
*** да предложи на Общински съвет-Н. промяна на структурата на Общината с цел оптимизиране
на работата на администрацията. Одобряването на новата структура на Общината с
решение на Общински съвет-Н. нямало връзка с правното основание за прекратяване
трудовия договор с ищцата, тъй като новата структура не била приемана само
заради нея. Независимо от горното се твърди, че О.Н. е подходила добросъвестно при прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата. Сочи се, че при извършения подбор, ищцата
е била с най-нисък резултат. Твърди се, че са представени всички документи по процедурата - декларация по чл.333 от КТ, предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Според ответника е извършен подбор между длъжностите, които се
съкращават и въз основа на заложените критерии. Изложените от ищцата доводи за „закриване на част от
предприятието” се считат за неоснователни. В тази връзка се сочи, че с оглед
оптимизиране дейността на общинската администрация, служителите в отдел
„Поддръжка общински сгради и автопарк” и служителите в отдел „Канцелария”, са
обединени в общ отдел „Канцелария, поддръжка и автопарк”, като щатните бройки
за длъжността „хигиенист” от 8 стават 7. Отделно от горното се твърди, че оспорването на предварителното изпълнение на решението на общински съвет
е недопустимо, тъй
като за ищцата липсва правен интерес от оспорването му. Твърди се, че прекратяването на трудовото правоотношение е станало в
съответствие с КТД. Твърди се, че обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ е
изплатено. С тези доводи от съда се иска да отхвърли предявените исковете. Представят
писмени доказателства. Правят искане за допускане до разпит на двама свидетели
в режим на довеждане. Претендират
разноски – юрисконсултско възнаграждение.
След
изготвяне на предварителния доклад от съда, по делото е постъпило писмено
становище от ищцата по отговора на исковата молба на основание чл.312, ал.2 от ГПК /л.239-252 вкл., том 1/, подадено от процесуалния й представител, с което
изрично заявява, че оттегля претенцията по чл.222, ал.1 от КТ. Сочи се, че в
заповедта за уволнение не е посочено името на издаващия и не е ясно кое е
лицето, положило подпис срещу длъжността „работодател”. Оспорва се твърдението,
че заповедта за уволнение е подписана от Кмета Димитров. Дори и да се приеме,
че заповедта за уволнение е подписана от Кмета Н.Д., ищцата оспорва неговата
компетентност да я издаде точно на тази дата, като твърди, че същият не е бил
на работа и е следвало друг да изпълнява кметските правомощия. Поддържат
възраженията си срещу предизвестието за уволнение. Оспорва истинността на
представените от ответната страна доказателства – писмо с вх.№ Н1-ОА1-2043-002
от 04.05.2020г. до Вичка Пецанова, председател на СО Н. към ФНДСУО-КНСБ и
приложение № 1 към него, както и писмо с вх.№ Н1-ОА1-2043-003 от 05.05.2020г.
от Вичка Пецанова. Счита същите за неистински, с невярно съдържание,
антидатирани и неавтентични. Твърди се, че същите са създадени значително по-късно,
специално за нуждите на настоящото производство и с цел да санират със задна
дата заповедта за уволнение. Отделно от това се сочи, че отговора на
синдикалната организация е даден на 05.05.2020г. и е достигнал до ищцата на
07.05.2020г., след уволнението й, с което се нарушавали чл.23 от КТД и чл.333,
ал.4 от КТ. Оспорва се истинността на представените от ответната страна писмени
доказателства – протокол за подбор от 30.04.2020г., относно датата,
съдържанието и подписите, както и истинността на Заповед № 427 от 29.03.2020г.
на Кмета на О.Н. като неистински документ, на длъжностните разписания и на
годишните атестационни карти и поставените в тях оценки – формуляри за годишна
атестация. Твърди се, че нито един от формулярите не е предоставен на ищцата
при изготвянето им и тя е била лишена от възможността, както да узнае, така и
да оспори поставените й оценки. Отделно от горното се сочи, че в Заповед № 427
от 29.03.2020г. на Кмета на О.Н. е разпоредено оценяването да се извърши за периода
от 01.01.2019г. до 31.03.2020г., а от протокола за извършен подбор се
установява, че оценяването е извършено само за периода от 01.01.2019г. до
31.12.2019г. Твърди се, че в подбора не са включени всички хигиенистки. Сочи
се, че освен оценяваните 8 работнички, в отдела е работила и Н. А., като
хигиенист, която не е участвала в подбора. Оспорва се и методиката, по която е
извършен подбора. Акцентира се, че заповедта на Кмета, с която е назначена
комисия по подбора е от 29.04.2020г., а подбора е от 30.04.2020г., преди
утвърждаване на новото длъжностното разписание на 01.05.2020г. Представя нови
писмени доказателства.
В отговор на
становището на ищцата по чл.312, ал.2 от ГПК, по делото е постъпило писмено
становище от процесуалния представител на ответната О.Н. с вх.№ *60895 от
21.09.2020г. /л.300-302 вкл., том 1/, в което се твърди, че Заповед № 34 от
04.05.2020г. е подписана от Кмета на О.Н. - Н.Д.. Също представя писмени
доказателства.
В съдебно заседание, ищцата Я. не се явява. Явява се
процесуалния й представител, който поддържа исковата молба от името на
доверителката си. Представя нови писмени и ангажира гласни доказателства, както
и съдебно-почеркова експертиза.
Процесуалните представители на ответника опорват исковата молба и молят същата да
бъде отхвърлена, като неоснователна. Също представят нови писмени доказателства.
Исковата молба е допустима
– подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса пред
надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.
Н.ският районен съд, като
взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Между страните не е
спорно, че между ищцата Я., в качеството му на
служител и Кмета на О.Н. в качеството му на работодател, е възникнало
трудово
правоотношение съгласно трудов договор № 98 от 14.07.2011г.
/л.89, том 1/, считано от 15.07.2011г., за длъжността „изп-хигиенист“ в Дирекция „Здравеопазване, социални дейности и
канцелария”, отдел „Канцелария“ на О.Н. при пълен работен ден – 8 часа, със
срок на изпитване – три месеца и основно месечно трудово възнаграждение – 350
лева /триста и петдесет лева/. Последвали са допълнителни споразумения от 14.09.2011г.,
01.07.2012г., 01.10.2013г., 17.02.2015г., 04.01.2016г., 06.02.2017г.,
01.02.2018г. и 08.02.2019г., всички касаещи увеличение на трудовото възнаграждение
на ищцата Я. /л.100-107 вкл., том 1/. Със Заповед № *83 от 25.02.2020г.,
трудовото възнаграждение на ищцата Я. е увеличено на 695 лева, считано от
01.02.2020г. /л.99/.
На 04.05.2020г.,
на ищцата Я. било връчено предизвестие № Н1-ОА1-207 от 04.05.2020г. /л.177/. На
същата дата – 04.05.2020г., на ищцата била връчена Заповед № 34 от 04.05.2020г.
за прекратяване на трудово правоотношение, възникнало по трудов договор № 98 от
14.07.2011г., считано от 05.05.2020г. /л.13, том 1/. В предизвестието, връчено
на ищцата е посочено и фактическото основание за уволнението – приемането на
нова структура на общинска администрация Н., считано от 01.05.2020г. и извършен
подбор, цифровото му изписване – чл.328, ал.1, т.2, предл.2 вр. чл.326, ал.2 от КТ, както и че трудовото правоотношение с ищцата се прекратява с изтичането на едномесечен срок, считано от
връчване на предизвестието.
Съгласно
отразеното в Заповед № 34 от 04.05.2020г. на Кмета на О.Н. трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2,
предл.второ от КТ, поради съкращаване на щата и извършване на подбор по реда на
чл.329 от КТ. В заповедта е посочено, че на ищцата следва да се изплатят
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск – 3 дни за
2019г. и 9 дни за 2020г. и обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ - брутното трудово възнаграждение за
неспазения срок на уговореното с трудовия договор едномесечно предизвестие.
Работодателят
мотивира твърдяното основание за прекратяване на трудовото правоотношение
„съкращаване на щата“ с Решение на Общински съвет - Н. № 103 от Протокол № 6 от
24.04.2020г., на основание чл.21, ал.1, т.1 от ЗМСМА /л.87/, с което е приета
нова структура на Общинска администрация – Н., считано от 01.05.2020г. Горното е наложило извършване на подбор,
за извършването на който била издадена Заповед № 429 от 29.04.2020г. на Кмета
на О.Н. /л.192-193 вкл., том 1/. Съдът, като взе предвид, че предизвестието за уволнението
е връчено на ищцата на една и съща дата със Заповедта за уволнение, счита, че
основанието за прекратяване на правоотношението не е предизвестието, а
цитираната заповед. С оглед на това, съдът намира за ненужно обсъждането на
наведените от ищцата възражения във връзка със съдържанието на предизвестието
за уволнение. В
Заповедта за уволнение е вписано кой е работодателят, който я подписва, а
именно – Кмет на о.Н. поради което възраженията, че не става ясно от кой е
издадена са неоснователни.
За да се произнесе, съдът съобрази:
В доказателствена тежест
на ищцата по иска по чл.344, ал. 1, т. 1 КТ е да докаже, че е
бил в трудови правоотношения с ответника, които са прекратени с процесната
заповед, а в тежест на работодателя е да докаже положителния факт на реалното
съкращаване на щата, както и спазване на процедурните изисквания във връзка с
прекратяване на трудовото правоотношение, вкл. спазването на чл.329 от КТ, а
именно, че приетите от работодателя оценки се основават по законовите критерии
по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Подборът
при съкращаване на щата е задължителен,
когато съкращаването засяга една или повече от множеството еднородни трудови
функции (длъжности) в предприятието. Преценката на работодателя по чл.329, ал.
1 КТ – кой от работниците и служителите има по – висока квалификация и работи
по – добре подлежи на съдебен контрол, при
упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя
оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително
притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа. При
извършения подбор следва да са взети предвид качествата на работника,
основаващи се на конкретни работни ситуации, в които тези качества са проявени. Наличието или липсата на определени качества следва
да се установи от лица, които имат пряк поглед върху работата на участващите в
подбора. При съставен писмен документ за извършен подбор
(протокол) е необходимо в него да са вписани конкретни обстоятелства, въз
основа на които да са формирани оценките. Оспорването
от уволненото лице на писмения документ за подбор означава, че работодателят
следва да докаже верността на отразените в него конкретни факти и обстоятелства
преди всичко чрез писмени доказателства - годишни атестации на работника, данни
от личното му трудово досие и др., вкл. и чрез свидетелски показания на две
групи лица – тези, които са участвали при подбора и лица, които имат преки
наблюдения върху работата на проверяваните. В настоящия
случай още с исковата молба извършеният подбор е оспорен, а в дадения от съда
срок по чл.312, ал.2 от ГПК ищцата е доразвила своите възражения.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че за извършения
подбор е изготвен Протокол от 30.04.2020г. /л.194-л.197 вкл/. След запознаване
с протокола за подбор, съдът констатира, че същият не съдържа конкретни факти и обстоятелства, които да са в
основата на формиране на оценката по критериите, които следва да доведат до извода „работят
по-добре“ – обща оценка на индивидуално изпълнение на длъжността от последната
атестация, направени конкретни предложения до ръководството, довели до
рационално използване на човешки ресурс и качествено почистване на обектите“. В протокола са изброени поименно осем участници в подбора, за пет от които е посочено, че изпълняват съвестно задълженията си, за една от тях – С.А. е посочено
изпълнение над изисванията, а за две – ищцата Я. и Еленка Тодорова липсва
становище относно изпълнението на задълженията им, но са им присъдени по 5
точки за раздел „качествено почистване”. За последните две е посочено
единствено, че Р.Я. не прави предложения, а Еленка Тодорова дядко прави такива,
както и че двете рядко искат обратна връзка за работата си. Налага се извод, че още в първичният документ за извършения подбор не са посочени конкретни факти и
обстоятелства, които да обосновават определянето на точките по раздел „качествено
почистване”, което е различно от поставените на участничките в подбора точки от
годишното атестиране. Не става
ясно какви конкретни факти и обстоятелства са мотивирали комисията да постави
оценка от 5 /пет/ точки за качествено почистване на
ищеца. Липсата на такава конкретика е съществен пропуск, тъй като на практика
препятства възможността съдът да извърши преценката, която е в неговата
компетентност - обективното съответствие на оценката по приетите от
работодателя показатели с действителните качества на работника. Такова обективно
съответствие практически няма как да бъде проверено след като оценката не се
основава на никакви конкретни факти и обстоятелства. След като такива конкретни
факти и обстоятелства не са въведени в протокола за подбор, то същите обективно
няма как да се установят и с гласните доказателствени средства на участник в
комисията по подбор – в случая свид.Росица Маркова. Нещо повече,
видно от показанията на свид.Маркова, същата заяви пред съда, че не е запозната
и няма преки впечатления от работата на ищцата Я.. В случаят, в
протокола за подбор изначално липсват факти, които да обосновават поставената
ниска оценка на ищцата за „качествено почистване”. Необходимо е
било в протокола за подбор да се впишат всички факти и обстоятелства,
мотивирали комисията да определи конкретните оценки на всеки един от
участниците,
включително и на ищцата. Ето
защо поставената на ищеца оценка по този показател не съответства на изведените
от правната теория и съдебна практика критерии, които поставят в основата си
конкретни факти и обстоятелства. Това е основание да се приеме, че подборът е
извършен незаконосъобразно. В
противоречие на изложеното в протокола за подбор, свид.С. заяви пред съда, че
не й е известно някой от хигиенистите да е отправял предложения за подобряване
на работата. Същата сочи, че не може да каже нищо за работата
на ищцата, но не е чувала ръководителите им да са били недоволни от нея.
Напротив били много любезни с нея. От изготвените формуляри за оценка на
изпълнението на трудовите задължения на ищцата се установява, че изпълнението
напълно отговаря на изискванията за заеманата длъжност, като преобладава
оценката, че изпълнението надвишава изискванията /л.114-122 вкл., том 1/.
В правната теория
и съдебната практика е прието, че в
подбора следва се включат работници и служители, които изпълняват близка или
сходна по естеството си работа, включително и в различни звена от предприятието
на работодателя в същото населено място, които изпълняват еднаква дейност. В процеса на подбор се извършва преценка и съпоставяне между качествата на
работници или служители, изпълняващи идентични или сходни по същността си
трудови функции. Подборът в този случай е част от правото на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение, но и задължение, тъй като без извършването
на такъв, правото на уволнение въобще не може да бъде упражнено. В този смисъл
решение № 153 от 24.07.2017г. по гр.д. № 4092 от 2016г. по описа на IV гр. о. на ВКС. От събраните по делото гласни
доказателства се установи, че при извършване на подбора, не са били включени всички лица, които е следвало
да участват в него. Видно от показанията на свид.Н.С., същата заяви в
съдебно заседание, че работи в О.Н. въз основа на сключен трудов договор от
09.09.2019г., като хигиенист и отговаря за почистването на третия етаж от
сградата на Общината, обстоятелство, което не бе оспорено от ответната страна.
От протокола за подбор обаче се установява, че същата не е сред лицата, между
които е извършван такъв.
Всичко изложено до тук
мотивира съда да приеме, че при извършването на подбора са допуснати нарушения,
което е довело до незаконосъобразно упражняване на правото на подбор.
Последното от своя страна е основание за извод за незаконосъобразност на
извършеното уволнение и за уважаване на иска по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ.
По предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че по отношение на нея е налице незаконно уволнение, както и срокът на
трудовия договор, сключен между нея и ответника. С оглед изложеното
по-горе по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
съдът намира за доказано, че е налице незаконно уволнение на ищцата. Наред с това трудовият й договор е бил безсрочен, поради което няма пречка да бъде възстановена на същата длъжност. Следователно и този иск е основателен и следва да
бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.225 от КТ:
Искът за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение предполага
установяване незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение и
оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за процесния период,
за което доказателствената тежест се носи от ищеца. По делото се доказа, че
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено по незаконен начин. Същевременно, както е прието и в Тълкувателно решение № 6/2013 от 15.07.2014г. по
тълк.д. 6/2013г. по описа на ОСГК на ВКС, фактът на безработица може да бъде
доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищеца. По арг. от чл.335, ал.2, т.1 от КТ
трудовият договор се счита за прекратен с изтичането на срока на предизвестието. В настоящият случай, същото е връчено на 04.05.2020г. (л.15), като е определен едномесечен срок на
предизвестието. Т.е. срокът на предизвестието е изтекъл на 03.06.2020г. и от
тази дата би следвало да се счита за прекратено
трудовото правоотношение. Видно обаче от издадената Заповед № 35 от 04.05.2020г., връчена на ищцата
на 04.05.2020г., трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 05.05.2020г.,
поради което е указано на същата да се изплати обезщетение за неспазен срок на
едномесечното предизвестие на основание чл.220, ал.1 от КТ. Изводът, който се
налага е, че трудовият договор е прекратен
на 05.05.2020г. – с връчването на заповед № 35 /арг. от чл.335, ал.2, т.2 от КТ/. От представените и приети, като
доказателства по делото заверени копия на трудови книжки на ищцата /л.325/ се
установява, че след прекратяването на трудовия й договор с ответника, няма
вписване на нов работодател. С оглед на това съдът приема за доказано, че в
периода от 05.05.2020г. до 05.11.2020г. /датата преди приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция/, ищцата е била без работа. В Решение № 63 от 05.04.2013г. по гр.д. № 558/2012г.
по описа на III гр. о. на ВКС и Решение № 102 от 27.05.2014г. по
гр.д. № 1203/2012г. по описа на III гр. о. на ВКС, е прието, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ следва да се присъди за
периода до датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция, но не повече от шест месеца. С оглед изложеното предявеният иск по чл.344, ал.1,
т.3 от КТ вр. чл.225 КТ е основателен за периода 05.05.2020г. до 05.11.2020г. При брутно трудово възнаграждение
към момента на прекратяване на договора в размер на 772,20 лева /седемстотин
седемдесет и два лева и двадесет стотинки/ /л.24/, за посоченият период
на ищцата следва да се присъди сумата в размер на 4633,20 лева /четири
хиляди шестстотин тридесет и три лева и двадесет стотинки/. Съдът прие за база на иска брутното трудово
възнаграждение на ищеца без дължимите удръжки, тъй като в практиката си
върховната инстанция е имала поводи да се произнесе в насока, че именно тази
база следва да бъде взета предвид, като съдът не приспада удръжки към държавния
бюджет, пенсионното и здравното осигуряване. Тези удръжки се дължат от
работодателя при изплащане на съответния доход и се правят при получаване от
работника или служителя на присъдената сума. В такъв смисъл са Определение №
1205 от 10.11.2011г. по гр.д. № 1093/2011г. по описа на III гр. о. на ВКС и
цитираните в него - решение № 686/26.05.2003г. по гр.д. № 3520/2001г. ІІІ г.о.
ВКС, решение № 674/30.06.2003г. по гр.д. № 3508/2001г. ІІІ г.о. ВКС. С оглед на това иска следва да се
уважи до размера от 4633,20 лева /четири хиляди шестстотин тридесет и три лева
и двадесет стотинки/, като над уважения размер до претендирания такъв от 4903,47
лева следва да се отхвърли, като неоснователен.
С
оглед направеното от ищцата оттегляне на иска по чл.222, ал.1 от КТ, съдът
счита, че са налице основанията на чл.232 от ГПК за прекратяване на
производството по делото в тази му част, без да се изисква съгласието на
ответната страна, тъй като е направено до приключване на първото по делото
съдебно заседание.
С
оглед изхода по делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Н. държавна такса върху
уважените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, възлизаща общо в размер на
285,33 лева /двеста осемдесет и пет лева и тридесет и три стотинки/. Върху
отхвърлената част от иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ не следва да се заплаща
държавна такса от ищеца.
Видно
от договора за правна защита и съдействие (на л.323, т.1 от делото) ищцата е
била представлявана в процеса безвъзмездно – на основание чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата. Съгласно визираната разпоредба, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата
по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го
заплати. Разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. По арг. от чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата
във връзка с ПМС № 350/19.12.2019г., на процесуалният представител на ищцата
следва да бъде определено възнаграждение в размер на 700 /седемстотин/ лева,
както и сумата общо в размер на 46,47 лева /четиридесет и шест лева и
четиридесет и седем стотинки/ - пътни
разноски, съобразно представените доказателства за заплатено гориво за явяване в съдебните заседания, които ответникът следва да бъде
осъден да заплати.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ уволнението на Р.С.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Е.В. ***/, извършено с предизвестие № Н1-ОА1-2127 от 04.05.2020г. и Заповед № 34 от
04.05.2020г., издадена от Кмета на О.Н. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 05.05.2020г., на основание чл.328, ал.1, т.2,
предл.2 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Р.С.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, на заеманата преди уволнението длъжност „хигиенист“ в Общинска администрация Н., Специализирана администрация към О.Н. отдел
„Канцелария, поддръжка и автопарк”.
ОСЪЖДА О.Н. с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, представлявана от Кмета Н.Д. да
заплати на Р.С.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата общо в размер на 4633,20 лева /четири хиляди
шестстотин тридесет и три лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за
оставане на същата без работа поради незаконното уволнение за периода 05.05.2020г.
до 05.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до
предявения такъв от 4903,47 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 499/2020г. по описа на РС-Н.,
в частта му, досежно предявения от Р.С.Я. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Е.В. ***/ против О.Н. с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, представлявана от Кмета Н.Д., иск с правно основание чл.222, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА О.Н. с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявана от Кмета Н.Д. да заплати на адвокат Е.А.Д. – В. ***, личен
номер № **********, сумата общо в размер на 746,47
лева
/седемстотин четиридесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща възнаграждение за безплатна правна
помощ и пътни
разноски.
Банкова сметка, *** 746,47 лева:
IBAN: ***, BIC: ***, „Райфайзенбанк” ОСЪЖДА О.Н. с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Кмета Н.Д. да
заплати по сметка на Районен съд - гр.Н., сумата общо в размер
от 285,33 лева /двеста осемдесет и пет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща
държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –
гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: