№ 18686
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110154683 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
С искова молба, ведно молба-уточнение от 28.11.2023 г. и 23.01.2024 г., са
предявени осъдителни искове от Д. С. М. срещу Т. Г. А. с правно основание чл.
240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 108 от ЗС, алт. чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за
заплащане на сумата общо 8699,82 лева, представляваща сбор от 4800,00 лева –
заемна сума, предоставена от ищеца на ответника на 10.06. и 15.06.2022 г.;
сумата 2199,82 лева – заемна сума, предоставена от ищеца на ответника през
м.06.2022 г.; и сумата 1700,00 лева – заемна сума, предоставена от ищеца на
ответника през м.06.2022 г.; ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на искова молба- 05.10.2023 г., до окончателното й изплащане; под
евентуалност предявява за паричните вземания осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД; сумата 1076,00 лева – мораторна лихва, начислена върху сумата общо
8699,82 лв. за периода от 01.09.2022 г. до 27.09.2023 г.; както и за установяване
правото на собственост и предаване на владението, върху върху мобилен
телефон марка и модел „С. S 320 FEN”, сериен № **********, цвят облачна
мента, алтернативно – за заплащане на неговата равностойност сумата 1077,32
лева.
Ищецът излага фактически твърдения, че с ответницата през м.03.2022 г.
заживели на семейни начала, а на 14.08.2022 г. сключили граждански брак,
прекратен с развод, съгласно Решение № 8117/19.05.2023 г. по гр.д. № 7429/2023
г. на СРС. Финансовите отношения между страните били конкретни и с уговорки.
Преди да сключат граждански брак – по време на съвместното им съжителство,
през м.06.2022 г., ищецът предоставил на няколко пъти в заем горепосочените
суми, като пояснява, че 4800,00 лева били за закупуване от ответницата на лек
автомобил марка „Ф.“, модел „500 Л“, с рег. № ********; 2199,82 лева за ремонт
и поддръжката му, 1700,00 лева за задоволяване на лични нужди на ответницата.
Твърди се, че сумите са били предоставени на ответницата с уговорката да ги
1
върне, когато получи възнаграждението си. С молби-уточнения ищецът сочи, че
ответницата е придобила собствеността върху горепосочения лек автомобил, но
сумата за закупуването му, както и за ремонта и поддръжката му, били заплатени
от него. На 06.05.2021 г. ищецът предоставил на ответницата за ползване
горепосоченото мобилно устройство, негова собственост. С молби-уточнения
ищецът сочи, че устройство е дадено единствено за ползване, а не като дарение.
Между страните били проведени многократни разговори за връщане на дадените
в заем суми и предоставения за ползване мобилен телефон, но същите така и не
били възстановени на ищеца, в т.ч. в указания в отправената от негова страна
нотариална покана едномесечен срок.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва исковете с довод, че
основанието, на което са предоставени претендираните суми е договор за
дарение, а не по договор за заем. Не оспорва, че ищецът е платил сумата за
закупуване на посочения лек автомобил и разходите за поддръжката и ремонта
му. Автомобилът е бил подарък от ищеца на ответника, който по собствена воля
заплатил и разходите за поддръжката и ремонта му. Сочи, че сумите за ремонт и
поддръжка били заплащани лично от ищеца, тъй като през по-голямата част от
съвместния им живот той и/или сестра му са използвали автомобила. След
влошаване на отношенията между страните, ответницата поискала обратно
ключовете и документите на автомобила, но ответникът отказал с мотива, че
сестра му има нужда от него. Това принудило ответницата да се обърне за
съдействие към органите на МВР за връщане на автомобила, което е сторено с
приемо-предавателен протокол от 20.09.2022 г. Не оспорва, че е получила сумата
1700,00 лева, но с дарствено намерение, доколкото е дадена от ищеца за
закупуване на булчинската й рокля, поради което не дължи връщането й. Не
дължи връщане на описания мобилен телефон или негова равностойност, тъй
като ищецът не й е предоставял твърдяното устройство.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че продажната цена по договор за покупко-
продажба на процесното МПС, сключен между трето лице/продавач и
ответницата, в размер на 4800,00 лева и разходите за неговите ремонт и
поддръжка в размер на 2199,82 лева, са заплатени от ищеца през м.06.2022 г. на
продавача и съответните доставчици на услуги; ищецът е предоставил на
ответницата сумата 1700,00 лева; страните се намирали в предбрачното
съжителство (фактическо съпружеско съжителство) от м. 03.2022 г., като на
14.08.2022 г.са сключили граждански брак, който е прекратен с развод на
19.05.2023 г. Спорен по делото е въпросът относно основанието за паричните
преводи.
Разпитани са свидетелите В.Т., Н.З., Д.А.-Д. и С.Д., чиито показания
съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК. Изяснява се, че сумата 1700,00 лева
е дадена от ищеца на ответницата за закупуване на сватбената рокля на
ответницата. Това се потвърждава от гласните доказателства и на двете страни, а
именно св. Тодорова, която съобщи, че „покрай сватбата финансово я беше
подпомогнал с някакви пари за закупуването и капарирането на роклята“ и св.
А.-Д.. От показания св. А.-Д. и св. С.Д. се установява, че парите за процесния
автомобил, които ищецът е дал за неговото закупуване са дарени по отношение
2
на ответницата. Пред тези свидетели ищецът е споделил своето дарствено
намерение, че ще й купи кола. Съдът възприема показанията на свидетелите за
достоверни, тъй като са конкретни, последователни и житейски логични.
Свидетелите са очевидци, защото са възприели пряко и непосредствено
изявлението на ищеца и обективираното дарствено намерение, като показанията
им не се опровергаха от други доказателства. Съобщеното от св. З., че парите,
които са превеждани от ищеца на ответницата, са пари, свързани по някакъв
начин с работата й, са изолирани в доказателствената съвкупност и с
твърденията на самия ищец. Показанията на св. Тодорова съдът определя като
общи и опосредени досежно основанието, на което са дадени средствата за
покупка на колата. Предвид това показанията на тези свидетели не могат да
бъдат надеждна опора за изводите на съда за тези правнорелевантни факти.
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че сумата
2199,82 лева е платена от ищеца за разноски за процесния лек автомобил марка
„Ф.“, модел „500L”, с рег. ********, който е собственост на ищцата, вкл. за
ремонт, винетна такса, застраховка, система за паркиране.
От писмените доказателства се изяснява, че ищецът е сключил договор за
потребителски /стоков/ кредит на 06.05.2021 г. на смартфон марка „С.“ за цена от
999,00 лв., като по кредита трябва да върне сумата общо 1077,32 лв. (главница и
разходи по кредита). От предметното съдържание на договора не се установява
конкретен модел на устройството или друг индивидуализиращ го белег.
Представя спецификация за устройство марка „С.“, със сериен №**********, от
който документ не може да се направи извод за модела. Ищецът представя
Ремонтна карта №61794 от 11.10.2021 г., издадена от сервиз „С.т.“ ООД, за
устройство марка „С.“, със сериен №**********, с вписан модел: ********, с
клиент ТаТ. А., който документ не носи подпис на ответницата за клиент, като
този извод се следва и за документа, представен по реда на чл. 192 от ГПК, от
третото лице-„С.т.“ ООД. Преценен от формална страна от този документ не
може да направи извод, че устройството е било в държане на ответницата, както
и че именно това е устройството, за което ищецът твърди да е придобил с
договора за стоков кредит, доколкото по отношение индивидуализацията на
вещта не се явява убедително писмено доказателство, както и да предал на
ответницата за ползване. Съдът приема, че не е установено кой точно телефон е
станал собственост на ищеца, в т.ч. да се приложи презумцията, че този, който
държи владее, а който владее е собственик. Също така не се изясни, че именно
устройството, което той посочва е предадено на ответницата. Ето защо исковата
претенция по чл. 108 от ЗС, алт. чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, е недоказана, а именно не се
установи пълно и главно основанието на претендираното право на собственост и
че вещта е в държане на ответника, а като такава подлежи на отхвърляне.
Фактическият състав на договора за заем обхваща два елемента – постигане
на съгласие между страните за сключване на договора с определеното от тях
съдържание, както и предаването на заемната сума, доколкото договорът е
реален. В случая между страните не е спорно, че ищецът е превел по банкова
сметка с титуляр ответника сума в размер 1700,000 лв., като е посочил за
основание за извършваната трансакция „захранване на сметка“, поради което
съдът счита, че реалният елемент от договора за заем е налице. Независимо от
това, предоставянето на определена парична сума от едно лице на друго не
презюмира наличието на заемно правоотношение между тях, а напротив
основанието, на което е извършено предаването, следва да бъде установено при
условията на пълно и главно доказване – така Решение №67/15.04. 2013 г. по гр.
д. № 933/2012 на ВКС, ІІІ г.о. По делото не се твърди и не се доказа наличието на
3
писмено съглашение между страните, обективиращо договор за заем, по силата
на който ищецът е предоставил на ответницата, както сумата 1700 лв., така и
4800 лв., последната при условията на делегация за плащане на третото лице-
продавач на лекия автомобил. В контекста на устен договор за заем по аргумент
от 164, ал.1, т. 3 от ГПК допустими са свидетелски показания за установяване на
договори на стойност по-малка от 5000 лв., доколкото се твърди наличие на
неформален договор за заем за потребление на стойност 1700 лв. и 4800 лв. При
анализа на показанията на свидетелите на ищеца, те не убедиха съда за
наличието на преки и достоверни впечатления, че между страните е възникнало
заемно правоотношение. Липсват каквито и да е индиции за постигане на
конкретна уговорка за връщане на преведените от ищеца суми. Т. нар.
„финансово подпомагане“, за което ищецът настоява да е сторил спрямо
ответницата за покупка на автомобил и сватбена рокля следва да се тълкува в
контекста на намеренията на страните да сключат граждански брак. Парите са
дадени от ищеца в качеството на бъдещ съпруг на ответницата. Едно от
основните задължения, произтичащи от брака и семейното съжителството, е
задължението за грижа и подкрепа между съпрузите. Взаимната грижа,
моралната подкрепа и материалното подпомагане на нуждаещите се членове на
семейството са основно начало в уредбата на семейните отношения. Съдът
приема, че тези суми са дадени с дарствено намерение, в т.ч. за закупуване на
лична и с особено предназначение вещ – сватбена рокля на бъдещата съпруга.
При това положение съдът приема за недоказан и неоснователен иска с правно
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4800,00 лева – заемна
сума, предоставена по договор за заем на 10.06. и 15.06.2022 г.; сумата 2199,82
лева – заемна сума, предоставена по договор за заем през м.06.2022 г.; и сумата
1700,00 лева – заемна сума, предоставена по договор за заем през м.06.2022 г.;
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на искова молба-
05.10.2023 г., до окончателното й изплащане.
Евентуалният осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен за
сумата 4800,00 лева и сумата 1700,00 лева, тъй като даденото се установи, че е
на основание договор за дарение. Съдът приема за неоснователен и искът по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД за сумата 2199,82 лева за платените от ищеца разноски за лек
автомобил марка „Ф.“, модел „500L”, с рег. ********, който е собственост на
ищцата, за ремонт, винетна такса, застраховка, система за паркиране. Тези
разноски не надхвърлят пределите на дължима семейна взаимопомощ. По силата
на закона правата и задълженията на брачните партньори са съсредоточени към
осигуряване на семейното благополучие, поради което Върховният съд посочва в
свои решения, че съпрузите нямат един спрямо друг иск за средствата,
изразходвани по време на брака за непосредствени нужди на семейството,
независимо от основанието за тяхното получаване - заем, наследство и пр.
Действително, семейното правоотношение не би могло да бъде основание за
разместване на блага между съпрузите или живеещите на семейни начала
партньори, когато единият е допринесъл за увеличаване на имуществото, в т.ч.
спестяване на разходи, на другия, но по начин, който надхвърля пределите на
дължима семейна взаимопомощ. Законовото задължение за взаимопомощ и
подкрепа не би могло да оправдае обогатяване, изразяващо се в реализиране на
лични капиталовложения, извършване на скъпоструващи подобрения в имот или
движима вещ, индивидуална собственост на другия съпруг/съжител, покриване
на лични негови задължения (вж. Определение № 766 от 21.02.2024 г. на ВКС по
гр. д. № 3396/2023 г.). Съдът отчита, че тези разноски са сторени от ищеца за
вещ, която макар да е лична собственост на ответницата, той също е ползвал,
4
вкл. неговата сестра, в който смисъл са показанията на свидетелите.
С оглед изхода на спора по главните осъдителни искове, акцесорните
претенции по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД подлежат на отхвърляне, тъй като не се
установи в полза на ищеца да е възникнало правото на парично вземане за
главници.
Съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът трябва да заплати на
ответницата сумата 1000,00 лв. - съдебни разноски по делото за правна помощ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените Д. С. М., с ЕГН:**********, срещу Т. Г. А., с
ЕГН:**********, осъдителни искове чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, под евентуалност чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 108 от ЗС, алт. чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, за
заплащане на сумата общо 8699,82 лева, представляваща сбор от 4800,00 лева –
заемна сума, предоставена по договор за заем на 10.06. и 15.06.2022 г., сумата
2199,82 лева – заемна сума, предоставена по договор за заем през м.06.2022 г.,
сумата 1700,00 лева – заемна сума, предоставена по договор за заем на през
м.06.2022 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на искова
молба- 05.10.2023 г., до окончателното й изплащане; сумата 1076,00 лева –
мораторна лихва, начислена върху сумата общо 8699,82 лв. за периода от
01.09.2022 г. до 27.09.2023 г.; под евентуалност за заплащане на сумата общо
8699,82 лв., сбор от 4800,00 лева, с която неоснователно се е обогатила за негова
сметка, в резултат на извършено плащане на 10.06. и 15.06.2022 г. за закупуване
на лек автомобил марка „Ф.“, модел „500L”, с рег. ********, сумата 2199,82 лева,
с която неоснователно се е обогатила за негова сметка, в резултат на извършени
разноски за собствения й лек автомобил марка „Ф.“, модел „500L”, с рег.
********, сумата 1700,00 лева, с която неоснователно се е обогатила за негова
сметка, в резултат на извършено без основание плащане през м.06.2022 г., ведно
със законна лихва, считано от датата на подаване на искова молба- 05.10.2023 г.,
до окончателното й изплащане; сумата 1076,00 лева – мораторна лихва,
начислена върху сумата общо 8699,82 лв. за периода от 01.09.2022 г. до
27.09.2023 г.; за установяване правото на собственост и предаване на владението
върху мобилен телефон марка и модел „С. S 320 FEN”, сериен № **********,
цвят облачна мента, алтернативно – за заплащане на неговата равностойност
сумата 1077,32 лева.
ОСЪЖДА Д. С. М., с ЕГН:**********, да заплати Т. Г. А., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1000,00 лева –
съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6