Определение по дело №153/2024 на Административен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 394

гр. Враца, 26.02.2024 г.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, първи състав, в закрито заседание на 26.02.2024г. /двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и четвърта/ година в състав:

 

                                                                    АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

 

като разгледа докладваното от съдия Житарска адм. дело № 153 по описа на  АдмС – Враца за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производство по делото е образувано по жалба на Ц.К.С. ***, против разпореждане от 31.01.2024 г. на мл. полицейски инспектор ** при РУ - Враца.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на оспореното разпореждане.

Съдът намира че жалбата е процесуално недопустима, по следните съображения:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК една от тези предпоставки от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на акт подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. А това са административните актове - индивидуални, общи и подзаконови нормативни, доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК, респ. с изрична нормативна разпоредба по отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове.

В съдебната практика и доктрината няма спор, че правното естество на оспорения акт се определя не от неговото наименование и правно основание, посочено в него, а от съдържанието му, от същностната характеристика на разпоредените с него правни последици.

С оспореното разпореждане, на жалбоподателя е разпоредено: Да не извършва непристойни действия противоречащи на добрия морал и общоприетите норми за поведение; да не пуска и слуша силна музика през времето определено за почивка от Община Враца, съгл. чл.2, т.1 от Наредбата за осигуряване на обществения ред на Община Враца; да не пречи на ** в прилежащия район, а ************ да не влиза в спор с живущите в **************** **********, както и да не отправя *******************.

Полицейското разпореждане, неговото съдържание, ред и условия за издаването му са регламентирани в чл.64, ал. 1 – 7 от ЗМВР, а предупреждението на полицейските органи – в  чл. 65, ал. 1 – 3 от ЗМВР.

В чл. 64, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му – чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.

Съгласно чл.64, ал.5 от ЗМВР, разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити: 1. наименование на органа, който го издава; 2. адресат на разпореждането; 3. фактически и правни основания за издаване; 4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.

Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс – чл. 64, ал. 6 и 7 от ЗМВР.

В  чл.65, ал.1 от ЗМВР е предвидено, че полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред –  чл. 65, ал. 2 от ЗМВР. Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля –  чл. 65, ал. 3 от ЗМВР.

От цитираната правна уредба следва, че разпорежданията по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР се издават от полицейските органи в изпълнение на общо възложените им функции и задачи по  чл. 6, ал. 1 от ЗМВР, в т. ч. и тези по чл. 61 от ЗМВР. Техни адресати могат да бъдат държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Разпореждането е необходимо да съдържа фактическите обстоятелства, които изискват издаването му и правните разпоредби, на които се основава. По своето правно естество, разпореждането има властнически характер – с разпоредителната част на полицейското разпореждане се създават правата или задълженията на адресатите и се определят начинът и срокът за изпълнението му, съгласно чл.64, ал.5 от ЗМВР. Неизпълнението на разпореждането е скрепено със санкция по чл. 257, ал. 1 и 2 от ЗМВР.

За разлика от предупредителния протокол, адресатът на полицейското разпореждане не е необходимо да бъде потенциален правонарушител.

Макар актът да е издаден под формата на разпореждане по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, от неговото съдържание не може да се обоснове извод, че притежава белезите на акт по чл.64 от ЗМВР, т. к. с него не се създават конкретни задължения, основани на точно посочени фактически и правни основания, чието неизпълнение влече административнонаказателна отговорност на адресата. /вж. В този смисъл Определение на ВАС № 7389/17.05.2019 г. по адм. д. № 3464/2019 г./

Доколкото разпореденото от полицейския орган се свежда до това лицето да не извършва нарушения и да спазва установения правов ред, очевидно с разпореждането по същество е отправено полицейско предупреждение да не извършва действия, които биха били основание да носи административно наказателна, респективно наказателна отговорност. В този смисъл непрецизно и неправилно използваната от полицейския орган бланка на полицейско разпореждане по чл. 64 от ЗМВР не променя същността и характера на обжалваното разпореждане, представляващо по съдържание протокол за писмено полицейско предупреждение, издадено по реда и на основание чл. 65 от ЗМВР и като такова – неподлежащо на съдебно обжалване по реда на АПК. С протокола по чл.65 ЗМВР лицето се предупреждава за отговорността, предвидена в закона за нарушение на обществения ред. Този протокол може да бъде част от процедура по евентуално ангажиране на административнонаказателната или наказателната отговорност на лицето, против което е съставен, но не създава права и задължения за адресата /извън нормативно отредените/ или поискалия издаването му, нито засяга техни права, свободи или интереси - няма характер на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК, поради което същият не може да бъде оспорван по реда на съдебно-административния контрол. Освен това само по себе си обжалваното разпореждане не засяга непосредствено права и законни интереси, нито създава задължения за адресата му, а има значение единствено за евентуално бъдещо административно, административно-наказателно или наказателно производство, образувано по повод на деянието, за което е предупредено лицето.

С оглед на горното съдът приема, че обжалваното Разпореждане на полицейски орган от 31.01.2024г., издадено от мл.полицейски инспектор *** при РУ Враца, предвид характера и съдържанието на обективираното в него волеизявление, не представлява разпореждане по чл. 64 от ЗМВР, подлежащо на обжалване по реда на АПК съгласно чл. 64, ал. 7 от ЗМВР. По същество това разпореждане е писмено полицейско предупреждение по чл. 65 от ЗМВР към лицето да не извършва административни нарушения, респективно престъпления и следователно не е индивидуален административен акт по см. на чл. 21 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност по реда на съдебното административно производство.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспорването, като направено против акт, който не подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

           

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ц.К.С. *** против разпореждане от 31.01.2024г. на мл.полицейски инспектор *** при РУ Враца.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 153/2024г. по описа на АдмС – Враца.

                    

Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.

 

 

АДМ. СЪДИЯ: