Р Е
Ш Е Н
И Е № 114/20.6.2022г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети
състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Красимира Юрукова-Стоянова,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 40 по
описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на А.М.Г.,
действащ лично и в качеството си на ЕТ „А.М.Г.“ с ЕИК *, със седалище и адрес
на управление с.И., общ.С., гр.Ямбол, ***, чрез адвокат С.В.-ЯАК, със съдебен
адрес ***, кантора * против Заповед №З-75/01.02.2022 г. на кмета на община С.,
с която е наредено да бъде премахнат установения незаконен строеж:
„Селскостопанска постройка” в УПИ І 531 с отреждане „За производствени, складови, търговски
нужди и фотоволтаична инсталация” в кв.61 по плана на
с.И., общ.С. с извършител А.М.Г..
В жалбата се твърди, че атакуваната заповед е
незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в нарушение на материалния закон, поради което се претендира да бъде
отменена изцяло и се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание за оспорващите се явява процесуалния
им представител, който подържа жалбата и направените с нея искания по
съображенията изложени в същата и в допълнителни писмени бележки.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана по доводи посочени в писмен
отговор и писмени бележки, с претенция за отхвърлянето й и за присъждане на
разноските съгласно приложения списък.
След преценка на събраните доказателства по делото,
становищата на страните и дадените от ВАС задължителни указания за въпросите,
които трябва да се обсъдят при новото разглеждане на делото, съдът приема следното:
С договор за продажба на недвижим имот-частна общинска
собственост с вх.рег.****, т.7 от 29.07.2003 г. на СВ гр.Ямбол, договор за
продажба на недвижим имот-частна общинска собственост с вх.рег. 1711, т.5, от
16.03.2015 г. на СВ гр.Ямбол и нотариален с вх.рег. ****, акт 24, том 27, дело
№**** от 12.10.2015 г. на СВ гр.Ямбол, А.М.Г. лично или в качеството си на
ЕТ „А.М.Г.“ се легитимира като собственик
съответно на следните недвижими имоти дворно място с площ от 1300 кв.м.,
съставляващо УПИ XI в кв.61 по плана на с.И., общ.С., обл.Ямбол,
дворно място с площ от 2410 кв.м„ съставляващо УПИ ХІІ 531 в кв.61 по
регулационния план на с.И., общ.С., обл.Ямбол и дворно
място с площ от 555 кв.м„ съставляващо УПИ I в кв.61 по плана на с.И., общ.С., обл.Ямбол, ведно с масивна сграда със застроена площ от 50 кв.м.
с предназначение „пункт за изваряване на ферментирали плодове“.
С писмо вх.№ТСУИЕ-2003/12.11.2021 г. РДНСК-Ямбол е
изпратила до кмета на община С. постъпил от Н.М.Г. сигнал с вх.№ СТ-626-01
-221/02.11.2021 г. срещу незаконно изградени селскостопански постройки - навеси
в имоти, собственост на ЕТ “А.М.Г.“ и „АНБ Е.“ ЕООД в с.И., община С., област
Ямбол по компетентност за извършване на проверка на място и по документи в
общинската администрация по изложеното в жалбата за решаване на случая, предвид
правомощията на общинската администрация по отношение контрола в строителството
на строежи от четвърта, пета и шеста категория съгласно чл.223 ЗУТ.
Служители на отдел „ТСУЕП” при община С. в
присъствието на собственика са извършили проверка в УПИ I-531 с отреждане „За
производствени, складови, търговски нужди и фотоволтаична
инсталация” в кв.61 по плана на с.И., собственост на А.М.Г. и ЕТ „А.М.Г.” и са
съставили Констативен акт № 9/06.12.2021г. за започване на административно
производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, който е подписан от А.М.Г..
В акта е отразено, че строежа е собственост на А.М.Г.,
който е възложител и строител, за строежа няма одобрен, в т.ч. съгласувани и
одобрени части на проекта, разрешение за строеж, протокол за откриване на
строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, и заповедна
книга. Констатирано е че, строежа е V-та категория, изпълнен от метална носеща
конструкция и ограждаща южна стена с “LT“ ламарина, покривй
е едноскатен покрит с „LT” ламарина, размерите на
сградата са 18,00 м/7,10 м., височина в по-високата част е 5,00 м. и в по-ниската
4,15 м., строежът е изпълнен през 2016 г., като е изготвена окомерна скица. Въз
основа на това е прието, че „Селскостопанска постройка” е изградена без
необходимите по ЗУТ строителни книжа и е незаконен строеж по смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, защото са нарушени разпоредби чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 ЗУТ,
като е посочено че предвид установените нарушения на посочените нормативни
разпоредби настоящия констативен акт е основание за започване на
административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед
за премахване.
С писмо изх.№ ТСУИЕ-2003#1/10.12.2021 г. са
информирани РДНСК-Ямбол и Н.М.Г. за съставения констативен протокол, което
писмо е получено от адресатите с известия за доставяне.
Със Заповед №З-75/01.02.2022 г. кметът на община С. на
основание чл.225а, ал.1 ЗУТ е наредил да бъде премахнат установения незаконен
строеж: „Селскостопанска постройка” в УПИ І 531 с отреждане „За производствени, складови, търговски
нужди и фотоволтаична инсталация” в кв.61 по плана на
с.И., общ.С. с извършител А.М.Г., която заповед е получена от адресата на ръка
на 07.02.2022 г.
По делото са допуснати и разпитани свидетели посочени
от страните, като по поставени от последните въпроси е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед
№З-75/01.02.2022 г., с която кметът на община С. на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ
е наредил да бъде премахнат установения незаконен строеж: „Селскостопанска
постройка” в УПИ І 531 с отреждане „За производствени, складови, търговски
нужди и фотоволтаична инсталация” в кв.61 по плана на
с.И., общ.С. с извършител А.М.Г..
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът
проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на
всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
Оспорената заповед
на кмета на община С. е постановена от надлежен орган в кръга на
неговата компетентност, същата е мотивирана и издадена в изискуемата писмена
форма при спазване на процедурата визирана в закона. Няма несъответствие с
целта на закона и не е в противоречие с материалноправните
норми, по следните съображения:
В случая кмета на общината притежава материална
компетентност съгласно чл.225а, ал.1 ЗУТ да издаде заповед за премахване на строежа,
т.к. последния е пета категория по дефиницията на чл.137, ал.1, т.5„а" ЗУТ, което обстоятелство не се спори между страните.
На основание чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта е издадена
въз основа на констативния акт, съставен от служителите за контрол по
строителството в администрацията на общината, които съгласно чл.223, ал.2, т.1 ЗУТ са компетентни да констатират незаконни строежи, поради което констативния
акт притежава материална доказателствена сила.
Спазено е и визираното в процедурата изискване за
връчване на акта-на адресата, който е присъствал на проверката и го е получил
лично.
За да постанови процесната
заповед кмета на община С. е приел за безспорно установено, че видно от данните
в констативния акт и останалите събрани доказателства описания строеж е
незаконен, т.к. е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение
за строеж.
Направеният извод е обоснован и законосъобразен,
защото доколкото в случая строежа е пета категория и за изграждането му чл.148,
ал.1 ЗУТ изисква издаването на строителни книжа, то липсата им го обуславя като
незаконен съгласно чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, т.к.
е без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.
Същото се установява несъмнено и от неоспореното
заключение на вещото лице, което съдът приема за обективно, компетентно и
правилно, и в което е описан детайлно строежа, като е посочено че процесната сграда е едноетажна постройка със ЗП от терена
127,80 кв.м, с размери в план 18 м/7,10 м и ориентация на надлъжната ос
„север-юг”, представлява селскостопанска постройка-метален навес в УПИ I531, кв. 61, означен с № 5 в прил.1,
който е разположен на 18 м на запад от западната граница на УПИ I531, успореден с надлъжните си оси на западната граница, навеса е с носеща метална конструкция (колони
и греди), плътна стоманобетонна ограждаща източна стена и метален едноскатен покрив с покритие от „LT” ламарина със стрехи и светла
височина от 5 м до 4,15 м.
Вещото лице посочва, че процесния
метален навес е надземен строеж в съответствие с т. 38 от § 5 на ДР на ЗУТ, ползва
се в момента на огледа за паркиране на селскостопанска техника и е строеж V
(пета) категория, което съответства на описаните му характеристики, начин на
ползване, с предполагаемите сложност и рисковете при експлоатацията му като
покрит паркинг за селскостопанска техника и определената категорията е в
съответствие с т.5 от ал.1 на чл.137 от ЗУТ.
Експертът дава категорично заключение, че предвид
изискванията на чл.137, ал.3 ЗУТ, че строежите се изпълняват в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план и
съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този
закон и на чл.148, ал.1 ЗУТ, че строежите могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно този закон, и доколкото необходимите съгласувани одобрени
инвестиционни проекти за изграждането на конкретния строеж, както и строително
разрешение на база на тези одобрени проекти от главния архитект на общината не
се намират в общината и не са предоставени от оспорващия, то липсата на тези
необходими документи определя металния навес, означен с № 5 като незаконен
строеж в съответствие с т.2, ал.2 на чл.225 от ЗУТ.
Независимо от това трябва да се изследва въпроса дали
въпросния строеж е търпим, т.к. съгласно императивните разпоредби на §16, ал.1,
ал.2 и ал.3 ПРЗУТ търпимите строежи не подлежат на премахване, което би довело
до незаконосъобразност на атакуваната заповед.
Съдът дължи служебно да установи търпим ли е строежа
или не с оглед цитираната забрана и на тази база преценя законосъобразността на
заповедта, разпореждаща премахването, като дори да има непроизнасяне на
административния орган по отношение на този въпрос, то не е съществено
процесуално нарушение и не дава самостоятелно основание за отмяна на заповедта
като незаконосъобразна и за връщане преписката на административния орган.
Изискванията, за да се приеме строежа за търпим са
визирани, в зависимост от времето за изграждането му, в разпоредбите на § 16 от
ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
За да бъде строежа търпим посочените норми
регламентират, че трябва да попада в един от следните времеви периоди и да
отговаря на съответните изисквания, а именно: строежи, изградени до 7 април
1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон; незаконни строежи, започнати
в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила
на този закон, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите
органи до 31 декември 1998 г.; незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998
г., но неузаконени до обнародването на този закон, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани
от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването
на този закон; както и строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон.
В случая е реализирана изискуемата отрицателна
предпоставка - строежа да няма строителни книжа и да е незаконен.
Едновременно с това не е налице една от задължителните
положителни предпоставки, а именно строежа да е изграден до 31.03.2001 г.
По отношение годината на построяване в експертизата е
посочено, че е същата съобразно Констативен протокол 9/06.12.2021 г. е 2016 г.,
като в при изслушването си в съдебно заседание вещото лице е категорично, че
предвид използваните материали и съвременната конструкция, безспорно се касае
за ново строителство, което е изградено най-много десет години назад, считано
от сега, т.е. след 2012 г.
В същата насока са показанията на свидетеля Н.Г., брат
на оспорващия А.Г., че този навес са го стрили 2016 г. след прехвърлянето на
собствеността от баща им, лично е участвал в строежа му, не е имало стара
сграда преди това на мястото, т.к. когато баща им закупил 2001 г. в имота е
нямало никакви сгради, защото е бил бригадирски лагер, който са развалили 1994
г. или 1995 г. и абсолютно нищо не е останало, било е гола поляна и не са ползвали
някои от постаментите, за да изградят навеса.
От своя страна свидетелят В., съставител на
констативния акт, сочи че навеса е сравнително нов, а при огледа А.Г. е посочил
2016 г. за година на построяването, като е казал, че е след закупуването на
имота през 2015 г.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Г. и Ж.,
които като съпруга и приятел на оспорващия са заинтересовани от изхода на
делото, а и и изнесеното от тях е в противоречие с останалия доказателствен материал по делото.
По отношение промяната в твърденията на оспорващия досежно посочената при огледа година на построяване, съдът
приема че се касае за защитна теза, изградена след издаване на заповедта за
премахване, която позиция не се подкрепя по категоричен начин от нито едно
безспорно доказателство.
В съответствие с горното се налага еднозначния извод,
че процесния строеж е изграден след 31.03.2001 г.,
поради което не отговаря и на това законово изискване.
Ето защо с оглед наличието на визираните в закона
предпоставки, се касае за незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ,
който е извършен без строителни книжа и по силата на чл.225а, ал.1 ЗУТ подлежи
на премахване, без да е налице забрана за това, доколкото не се установи да се
касае за търпим строеж.
Предвид посоченото атакуваната заповед е валидна, като
издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите
пълномощия, при наличието на дължимите материално-правните предпоставки и без
да са налице нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното искане,
жалбоподателят следва да заплати на ответната страна направените по делото
разноски в размер на 1150 лева, включващи заплатени възнаграждения за адвокат и
вещо лице, като се отхвърли искането на оспорващия за присъжда на разноски по
делото в размер на 1210 лева.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А.М.Г., действащ лично
и в качеството си на ЕТ „А.М.Г.“ с ЕИК *, със седалище и адрес на управление с.И.,
общ.С., гр.Ямбол, ***, чрез адвокат С.В.-ЯАК, със съдебен адрес ***, кантора *
против Заповед №З-75/01.02.2022 г. на кмета на община С., с която е наредено да
бъде премахнат установения незаконен строеж: „Селскостопанска постройка” в УПИ
І531 с отреждане „За производствени,
складови, търговски нужди и фотоволтаична инсталация”
в кв.61 по плана на с.И., общ.С. с извършител А.М.Г..
ОСЪЖДА А.М.Г., действащ
лично и в качеството си на ЕТ „А.М.Г.“ с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление с.И., общ.С., гр.Ямбол, *** да заплати на община С. направените по делото разноски в размер на 1150 (хиляда сто и петдесет)
лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на А.М.Г., действащ лично и в качеството си на
ЕТ „А.М.Г.“ с ЕИК *, със седалище и адрес на управление с.И., общ.С., гр.Ямбол,
*** за присъждане на направените по делото разноски в размер на 1210 (хиляда двеста и десет)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете