№ 10583
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110112627 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
20.06.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 12627/2023 г.
по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Г. В. С. срещу „ТС“ ЕАД, като се твърди, че по
изпълнително дело № 20228580401079 по описа на ЧСИ УД била събрана без правно
основание сума в размер на 380,50 лева. Поддържа, че по изпълнителното дело била
конституирана като страна, тъй като била наследник на ВМС. Навежда доводи, че
изпълнителният лист въз основа на който било образувано изпълнителното дело бил издаден
въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 49795/2014 г. по описа на СРС, 73-ти
състав. Излага съображения, че с оглед влязлото в сила решение – на основание чл. 117, ал.
2 ЗЗД, била изтекла петгодишната погасителна давност към момента на образуване на
изпълнителното дело, поради което възможността за принудително изпълнение на вземането
се била погасила, което аргументира подробно. Твърди, че с оглед правилото на чл. 118 ЗЗД,
вземането не подлежало на принудително изпълнение, поради което сумата събрана във
1
връзка с наложен запор по изпълнителното дело, била събрана без правно основание.
Поддържа, че с постъпването на сумата в патримониума на ответника, последният се бил
обогатил за сметка на ищеца. Инвокира доводи, че е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал правен интерес от предявени иск.
Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираната сума, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
претенцията се оспорва. Твърди, че съдебното решение въз основа на което е издаден
изпълнителният лист било влязло в сила на 05.08.2016 г., като именно от влизането в сила
на съдебното решение била започнала да тече погасителната давност. Поддържа, че е искал
издаването на изпълнителен лист още през 2020 г., но тъй като в последния имало ОФГ, то с
нова молба от 29.07.2020 г. било поискано издаването на друг изпълнителен лист, като
аргументира, че от този момента давността била прекъсната, тъй като първоначалния
изпълнителен лист бил негоден за образуване на изпълнително дело. Излага съображения,
че преди наличието на годен изпълнителен титул, била подадена и нова молба от 16.03.2022
г., като след поправката на ОФГ било образувано изпълнителното дело пред ЧСИ, като с
оглед тези обстоятелства сочи, че давността не била текла за периода от 29.07.2020 г. до
20.04.2022 г. – когато била допусната поправката на ОФГ. Твърди, че след образуването на
изпълнителното дело, давността е била прекъсната, като на ЧСИ било възложено да
извършва изпълнителни действия въз основа на чл. 18 ЗЧСИ, освен това още с молбата за
образуване на изпълнителното дело било посочени способи за изпълнение. Поддържа, че
вземането не било погасено по давност, което обосновава. Навежда доводи, че за част от
периода с оглед закона за мерките и действията по време на извънредното положение не
била текла погасителна давност. Иска отхвърля на предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъдат налице
следните материалноправни предпоставки: ищецът да е платил на ответника сумите, чието
връщане претендира, и същите да са платени, без да е налице правно основание за
извършеното плащане. В тежест на ищеца е да докаже извършването на плащането, а в
тежест на ответника да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
юридически факт, които да е породил валидно правоотношение, чийто централен елемент е
разместването на имуществени блага, въз основа на което се дължи платената сума, както и
че същата е изискуема.
Приложен е препис от Решение № 8150/08.06.2016 г., постановено по гр. д. №
49795/2014 г. по описа на СРС, II Г. О., 73-ти състав, като се установява, че по отношение на
ВМС и ГМС е признато за установено, че дължат на „ТС“ ЕАД, сумата от 124,14 лева,
представляващи незаплатена част от цена на доставена топлинна енергия за имот в гр.
........................... за периода м.04.2011 г. до м.04.2013 г., както и сумата от 116,67 лева,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
1018,89 лева (частично платена след заявление по чл. 410 ГПК) за периода 01.07.2011 г. до
05.03.2014 г., като претенциите са отхвърли в частта за разликата до уважения размер от
1018,89 лева и за разликата до размера на 116,67 лева. С разпореждане е посочено, че
решението е влязло в сила на 05.08.2016 г., като е удостоверено, че изпълнителен лист е бил
издаден на 28.02.2020 г.
Представено е Определение от 26.08.2019 г., постановено по гр. д. № 49795/2014 г. по
2
описа на СРС, II Г. О., 73-ти състав, с което съдът се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК,
като е допълнил решение в частта за разноските дължи от „ТС“ ЕАД.
От представен Изпълнителен лист от 20.04.2022 г. се установява, че ВМС е бил
осъден да заплати дължимите суми по Решение № 8150/08.06.2016 г., постановено по гр. д.
№ 49795/2014 г. по описа на СРС, II Г. О., 73-ти състав, въз основа на издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 17954/2014 г. по описа на СРС, 73-ти състав.
В настоящото производство е изискан и приложен препис от изпълнително дело №
1079/2022 г. по описа на ЧСУ УД, рег. № 858 от КЧСИ при СГС, като от същото се
установява, че:
- „ТС“ ЕАД е подала молба за образуване на изпълнително дело с вх. №
19002/15.06.2022, с която е поискано извършването на изпълнителни действия, като на ЧСИ
е възложени и извършването на такива по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ;
- Към молбата за образуването на изпълнителното дело е приложен Изпълнителен
лист от 20.04.2022 г. се установява, че ВМС е бил осъден да заплати дължимите суми по
Решение № 8150/08.06.2016 г., постановено по гр. д. № 49795/2014 г. по описа на СРС, II Г.
О., 73-ти състав;
- Приложено е Удостоверение за наследници изх. № 1403/21.07.2022 г. от което се
изяснява, че ВМС е починал на 04.03.2019 г., като е оставил за наследници по закон Г. В. С.
(дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и ЕНС (преживяла съпруга – арг. чл. 9 ЗН), като с оглед на
това с Протокол от 23.08.2022 г., наследниците са конституирани като страни по
изпълнителното дело;
- от Съобщение за образувано изпълнително дело (л. 79 в кориците на делото) се
установява, че ищцата е била уведомена за дължимите суми и за образуваното изпълнително
дело на 15.11.2022 г.;
- Постановено е Разпореждане от 24.11.2022 г., с което съдебният изпълнител е
прекратил (приключил изпълнителното дело);
- Издадени са справки и удостоверение по отношение на длъжниците по
изпълнителното дело, като по отношение на ответницата Г. С. се установява, че
разпределена, респ. събрана сума в размер на 380,50 лева.
Представено е Платежно нареждане от 18.11.2022 г. от което се установява, че Г. В.
С. е заплатила на сметка на ЧСИ Димоларова сумата от 380,50 лева, като основание е
посоченo изпълнително дело № 1079/2022 г.
Според правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая доколкото е налице влязло в сила съдебно решение, съдът счита, че е
налице приложимост на правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която започва да тече от 05.08.2016
г., като с оглед това същата изтича на 05.08.2021 г.
По делото не са сочени нито са събрани доказателства обстоятелства, че давността е
била прекъсвана или спряна на основанията по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ГПК, което евентуално
да обуслови и приложението на чл. 117, ал. 1 ЗЗД (за започването на течене на нова давност
след прекъсване на предходната), поради което и с оглед разпределената доказателствена
тежест, съдът намира, че следва да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Като в тази насока трябва да се
изтъкне обстоятелството, че нито е доказано наличието на ОФГ в съдебното решение, нито
наличието на ОФГ или производство по реда на чл. 248 ГПК препятстват принципно
правото на кредитора да упражнява правата си и да извършва действия, които спират или
прекъсват давността, или такива насочени към удовлетворяването на притезанието – т.е.
тезата на ответника в тази насока е правно несъстоятелна.
3
Въпреки горното, настоящият съдебен състав намира, че в случая е приложимо
правилото на чл. 118 ЗЗД, според което, ако длъжникът изпълни задължението си след
изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на
плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
В рамките на настоящото производство няма доказателства за предприети действия
по пряко изпълнение (т. нар. насочване на изпълнението) – запори или възбрани, или други
обезпечителни мерки във връзка с изпълнението. Напротив установява се, че от ищцата е
получено Съобщение за образувано изпълнително дело (л. 79 в кориците на делото) на
15.11.2022 г., като с оглед платежното нареждане, последната плаща в рамките на срока за
доброволно изпълнение – на 18.11.2022 г. При това положение, макар и в рамките на
изпълнително производство не може да се приеме, че изпълнението е принудително. Ищцата
в срока за доброволно изпълнение е заплатила доброволно дължимите суми – в това число
за изпълнението, без да е налице никаква гражданскопроцесуална принуда – обезпечителни
мерки или изпълнителни действия. Това изпълва хипотезата на доброволно изпълнение по
чл. 118 ЗЗД, което практически би било същото независимо дали се изпълнява пряко на
кредитора (взискател) или се изпълнява на последния чрез съдебния изпълнител. Нещо
повече, действително принципно в случая давността към момента на изпълнението е била
изтекла, но длъжника е има възможност да се защити – иск по чл. 439 ГПК, вкл. чрез
подходяща обезпечителна мярка (напр. спиране на изпълнението) – за което в случая няма
данни (нито за иск, нито за принудително изпълнение, за което да се поиска обезпечение).
При това положение следва да се приеме, че ищцата е изпълнила доброволно свое
задължение, което към момента на изпълнението (поради липса на възражение за давност
към този момент или с иск по чл. 439 ГПК, а такова е едва релевирано с настоящата
претенция) не е било естествено задължение, а било доброволно изпълнено, като в тази
насока няма индиции и за извънсъдебно релевирано възражение или несъгласие с
изпълнението с оглед евентуално застрашаване на патримониума на ищцата, поради което
липсва дори индиция, че изпълнението в случая не е било доброволно (дори в рамките на
изпълнителния процес), а е било осъществено по принудителен ред или при наличието на
косвена принуда (възможност за засягане на патримониума на страната) – в този смисъл
аргумент от противното от Решение № 1483 от 17.08.1967 г. по гр. д. № 977/1967 г., I г. о.
Предвид изложеното трябва да се спомене, че въпреки твърдения на ищцата за
наличието на принудителни действия за събиране на сумите по настоящото дело и в
изпълнителното производство, което е представено в препис по делото и не е оспорено от
страните няма данни за наличието на принудителни действия по събиране на суми.
Напротив в изпълнителното дело е налице идентично платежно нареждане, което е
представено и от ищцата – за доброволно плащане. При наличието на доказателства за
принудителни действия, изводът на съдът би могъл да се промени, но в случая практически
ищцата е заплатила доброволно в тридневен срок след получаване на ПДИ, а с
предявяването на иск (вкл. с оглед датата на заявлението по чл. 410 ГПК) в период от два
месеца след плащането не се индицира извод в насока противна на направения извод. Тоест,
касае се за доброволно плащане, чиято доброволност и релевиране на изтекла погасителна
давност е в срок от два месеца след самото плащане. В тази насока трябва да се спомене, че
принципно в изпълнителното дело има данни за наличието на събрана такса за запор, но не
и за това такъв по отношение на какви вещи или вземания е налаган. Като с оглед
настоящото дело може да се направи извод, че подобна такса принципно е
незаконосъобразно събрана, но това подлежи разрешаване по реда на дело с различен
предмет.
С оглед изложеното, съдът намира, че претенцията следва да бъде отхвърлена изцяло.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответника.
4
Последният е поискал присъждането на разноски, поради което и с оглед правилното
на чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва
да му се присъди сумата от 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявени иск от Г. В. С., ЕГН: **********, с адрес: .................. срещу
„ТС“ ЕАД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на управление: гр. .................., за
признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
във вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че „ТС“ ЕАД, ЕИК: .................. дължи на Г. В. С., ЕГН:
**********, сумата от 380,50 лева, представляващи недължимо събрана сума по
изпълнително дело 20228580401079 по описа на ЧСИ УД, рег. № 858 от КЧСИ при СГС, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.01.2023 г. по ч. гр. д. №
1963/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом, във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Г. В. С., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..................,
сумата от 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5