ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 22.10.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Маврова
ЧЛЕНОВЕ: Стилияна Григорова
Райна Мартинова
като разгледа
докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 9167 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 577 от ГПК и чл. 32б във връзка с
чл. 32а от Правилника за вписванията.
Образувано е по
частна жалба, подадена от И.К.А. против Определение № 712/15.06.2020 г., с
което съдия по вписванията при Служба по вписванията – гр. София е отказал да разпореди
вписване на искова молба, поискано с молба вх. № 30212/15.06.2020 г.
В жалбата са изложени
съображения за неправилност на определението и моли обжалваното определение да
бъде отменено.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:
Със
заявление вх. № 30212/15.06.2020 г. И.К.А. е направила искане да бъде вписана
искова молба вх. № 2001172/20.01.2020 г. по гр.д. № 2558/2020 г. по описа на
СРС, 45 състав.
Към
молбата е представена исковата молба с копие от нея, удостоверение за данъчна
оценка (оригинал и копие), документи, удостоверяващи заплатени по делото
държавни такси в размер на 30 лева и 1936,72 лева, разпореждане на съда от
28.05.2020 г. за вписване на исковата молба, съпроводително писмо от СРС,
адвокатско пълномощно.
Видно от Удостоверение за данъчна оценка изх.
№ **********/31.01.2020 г. е, че имот, находящ се в гр. София, ж.к. *****има
данъчна оценка в размер на 48417,90 лева, а за собственика И.К.А. – 24209,00
лева.
С
Определение № 712/15.06.2020 г. съдия по вписванията при Софийски районен съд
по подадено заявление вх. № 30212/15.06.2020 г. е постановил отказ да бъде разпоредено вписване на искова молба. В мотивите на определението
е посочено, че искането е за прогласяване на нищожност на клаузи на Договор за
банков кредит по описа на Сибанк и общи условия към
него, което влече и нищожност на сключена въз основа на него договорна ипотека
на недвижим имот. Посочено е, че копие от ипотечния акт не е докладван на
съдията по вписванията. Цитирана била само дата на сключване на нотариалния акт
за договорна ипотека и сигнатура по описа на Нотариуса. Изложени са мотиви също
така, че държавната такса, платена по сметка на Агенция по вписванията е
недостатъчна с оглед цената на предявения иск – 325 000 евро. Невнасянето
й в пълен размер било основание за постановяване на отказ за вписване на
исковата молба.
Съдът намира
от правна страна следното:
Частната жалба е
подадена в срок, подадена от лице, което е инициирало охранителното
производство и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване с оглед
разпоредбата на чл. 577 от ГПК, поради което е и процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 11 във
връзка с чл. 4 от Правилника за вписванията и чл. 166 от Закона за задълженията
и договорите исковите молби, с които е направено искане да бъде призната
нищожността на договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот подлежат на
вписване в имотния регистър. В чл. 12, ал. 1 от Правилника за вписванията е
предвидено, че за да се извърши вписването на искова молба се представя
подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване
на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата, като исковата молба
следва да отговаря на изискванията на чл. 6, т.е. трябва да съдържа посочване
на страните, договорът, чиято действителност е оспорена, описанието на имота,
до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община,
населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената
площ и границите; цената на имота или на правото, съответно удостоверявания
материален интерес.
Със заявление вх. №
30212/15.06.2020 г. е направено искане да бъде вписана искова молба, с която е
предявен иск за признаване на нищожност на Договор за учредяване на ипотека на
недвижим имот № 16, т. I, рег. № 624, д. № 15 на Нотариус М.М.-Р.,
с който е учредена ипотека върху недвижим имот – апартамент № 5, в ж.к. *****,
бивш блок 8-10-12 в парцел 1, квартал 31 в местността „Младост 4“ в София ЖСК
„ЗЕПЕ“. Към заявлението са представени доказателства за внесена държавна такса
в размер на 48,42 лева по сметка на Агенция по вписванията, както и
удостоверение за данъчна оценка.
Съгласно чл. 2 от
Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията за вписване на
подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която
е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто,
но не по-малко от 10 лв. В чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК е предвидено, че по
искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за
сключване на окончателен договор - стойността на договора, а когато договорът
има за предмет вещни права върху имот - размерите по т. 2, т.е. по данъчната
оценка на недвижимия имот. От размера на данъчната оценка се определя и цената
на предявения иск за нищожност на договор за учредяване на ипотека (в този
смисъл Определение № 44/15.01.2010 г. по ч.гр.д № 725/2009 г. по описа на ВКС
IV ГО, Решение № 24/28.07.2011 г. по гр.д. № 429/2010 г. по описа на ВКС, IV
ГО, Определение №291/22.06.2016г. по ч.гр.д. №2494/2016г. на ВКС, IV ГО., Определение
№15/16.01.2015г. по ч.т.д. №3456/2014г. на ВКС, II ТО., Определение
№301/12.07.2016г. по ч.т.д. №981/2016г. на ВКС, I ТО и други). Следователно
цената на предявения иск, чието вписване е поискано, следва да се определи като
се вземе предвид данъчната оценка на имота, предмет на договора за учредяване
на ипотека, а не върху стойността на обезпечения банков кредит. Платената държавна такса е в размер на 0,1 на
сто от данъчната оценка на имота, описан в исковата молба и съдията по
вписвания неправилно е отказал да разпореди вписването й.
Неправилно, също
така, в мотивите на обжалваното определение е посочено, че не бил представен
ипотечния акт. Такова задължение за заявителя не е въведено в разпоредбите на
Правилника за вписванията. Освен това, съдията по вписванията може да откаже
вписване на исковата молба, само ако тя не отговаря на изискването за
идентификация на страните и имота. Когато съдът е разпоредил вписването, той е
проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да
подлага на контрол неговата преценка. Именно в този смисъл са и мотивите към т.
6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.
д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Към заявлението е представено и Разпореждане от
28.05.2020 г., обективирано върху молба вх. № 5042710/10.03.2020 г. по гр.д. №
2558/2020 г. по описа на СРС, 45 състав. Следователно и доколкото в исковата
молба се съдържа индивидуализация на страните и имота, предмет на договора за
учредяване на ипотека и вписването е разпоредено от
съдия.
Предвид на
изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ жалба, подадена от И.К.А. против Определение №
712/15.06.2020 г., с което съдия
по вписванията при Служба по
вписванията – гр. София е отказал да разпореди вписване
на искова молба, поискано с молба вх. № 30212/15.06.2020 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ВРЪЩА преписката на Служба по
вписванията – гр. София за вписване на искова молба вх. № 2001172/20.01.2020
г., уточнена с молба вх. № 5042710/10.03.2020 г., по която е образувано гр.д. №
2558/2020 г. по описа на СРС, 45 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.