Решение по дело №688/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 286
Дата: 24 октомври 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия: Тихомир Иванов Вельовски
Дело: 20191410100688
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2019 г.

Съдържание на акта

                             

                            Р     Е     Ш     Е     Н     И     E

 

гр.Б.С., 24.10.2019год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД,  Втори граждански състав, в публично съдебно заседание на 26 септември, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 688/2019 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от Ж.А.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв.Х.С., с адрес ***, кант. № 409, против О.К.Х., ЕГН **********,***, Г.О.К., ЕГН **********,***, А.Г.О., ЕГН **********,***/лично и със съгласието на родителя си – Г.О.К./, Д.Д.О., с ЕГН ********** ***, с която е поискал съдът да издаде решение, по силата на което да осъди ответниците да му заплатят солидарна исковата сума от 5000.00 лева за нанесените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 11.09.2017г. до окончателното й изплащане и имуществени вреди в размер на 303.00 лева - за медицински услуги и лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 11.09.2017г. до окончателното й изплащане. Претендира да му бъдат присъдени разноските по наказателното производство и разноските по настоящето гражданско дело.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 ЗЗД.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответниците в едномесечния срок по чл.131 от ГПК не са представили писмен отговор по предявената искова молба, видно от полученият отрязък от съобщението, не са направили своите възражения, не са взели становище по исковата молба и  не са ангажирали доказателства по делото, поради което възможността да направят това по-късно в процеса е преклудирана, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.

Ответниците О.К.Х., Г.О.К., Д.Д.О., редовно призован за с.з., се явяват лично. Заявяват, че  не могат да преценят дали дължат обезщетение и в какъв размер по предявените искове за неимуществени и имуществени вреди.

Въпреки, че съдът покани страни към спогодба, такава не се постигна до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.Допусната и изслушана е СМЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като вярно, пълно и обективно. Приложено е НОХД № 593/2018г. по описа на РС-Б.С..

Съдът като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложено НОХд № 593/2018г. по описа на БСлРС е видно, че делото е приключило със споразумение по чл.384, ал.1, вр.чл.382, ал.7, вр. чл.24, ал.3 от НПК, с което подсъдимите Д.Д.О., О.К.Х., Г.О.К. и А.Г.О., се признават за виновни в това, че в съучастие като съизвършители на 11/12.09.2017г. в с.Г., обл.В. по хулигански подбуди са причинили лека телесна повреда на  Ж.А.Д. ***, изразяваща се в разкъсно - контузна рана в окосмената част на главата и в ляво челно, порезна рана на дясна предмишница, оток, кръвонасядане и охлузвания на лява предмишница, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като са им наложени съответни наказания по НК за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, а за А.Г.О. и вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.

От вещото лице д-р Ф.Т. по допуснатата и изслушана съдебномедицинска експертиза се установява, че  експертизата е изготвена на база писмени данни, съдържащи се в делото. От представената медицинска документация на името на ищеца се установява, че същият е получил по една разкъсно - контузна рана в окосмената част на главата и в ляво челно, порезна рана на дясна предмишница, оток, кръвонасядане и охлузвания на лява предмишница, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Оздравителния период за тази телесна повреда вещото лице посочва, че  е около 2 седмици при липса на усложнения. Уврежданията са от такова естество, че не биха довели до усложнения, за което няма и представена медицинска документация, като имайки предвид изминалата давност,  допълнителен преглед на ищеца не се налага и такъв не би променил квалификацията на телесната повреда.

Ищецът е представил 2 бр. фактури и 2 бр. фискални бонове за извършени от него разходи по лечението си.

От така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за ангажиране на деликтната отговорност на причинителя на вредите, е необходимо да се установят следните елементи от състава на непозволеното увреждане: противоправно поведение, настъпили вреди, причинна връзка между тях и вина, която съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.

В случая от приложеното и одобрено споразумение по НОХД № 593/2018г. по описа на БСлРС, което има силата на присъда, се установява, че на 11/12.09.2017г. лицата Д.Д.О., О.К.Х., Г.О.К. и А.Г.О. в съучастие като съизвършители в с.Г., обл.В. по хулигански подбуди са причинили лека телесна повреда на  Ж.А.Д. ***, изразяваща се в разкъсно - контузна рана в окосмената част на главата и в ляво челно, порезна рана на дясна предмишница, оток, кръвонасядане и охлузвания на лява предмишница, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с което са причинили описаните от него в исковата молба вреди. За извършеното престъпление са им наложени съответни наказания по НК.

Фактът на осъществено от ответниците непозволено увреждане е установен с влязло в сила споразумение по НОХД № 593/2018г. по описа на БСлРС, което има значение на влязла в сила присъда задължителна за гражданският съд, изводимо от разпоредбата на чл.300 от ГПК, поради което в настоящото производство основен е въпросът относно това какви неимуществени и имуществени вреди са причинени на ищеца и с каква сума следва да бъдат компенсирани.

Поначало, тъй като не засягат пряко имуществената сфера на субектите, а рефлектират на личните права и интереси на лицата, неимуществените вреди не подлежат на точна парична оценка. Поради това, за да бъде определен размерът на дължимото се обезщетение, с плащането на което би се погасило напълно правото на обезвреда, следва съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД да се вземат предвид всички факти и обстоятелства, които преценени в своята съвкупност, да отговорят в най-пълна степен на критерия на справедливостта, така че всеки да получи само това, което му се следва, но всичко от него, което му се дължи.

Ищецът претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000.00 лева, солидарно платими от ответниците.

Неимуществените вреди винаги са свързани с психически преживявания и морални ценности /здравето, засегната психическа сфера, душевен мир/.

Съгласно Конституцията, КЗПЧ, Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност.

Съгласно чл.52 от ЗЗД, задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г. размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; Решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011 г. на III г.о.

В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички  доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.

Предвид горното, съдът приема за доказано по безспорен начин, че ответниците на 11/12.09.2017г. виновно и в съучастие са извършили противоправно деяние спрямо ищеца и на основание чл.45 ЗЗД във връзка с чл.53 ЗЗД му дължат солидарно обезщетение за претърпените вреди. При деликтната отговорност, деликвентът, който виновно е причинил вреди другиму, дължи на пострадалия обезщетение, което съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗЗД следва да репарира в пълен обем всички претърпени вреди – имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от деянието. Анализирайки доказателствата по делото съдът намира, че на ищеца е причинено увреждане, имащо характер на лека телесна повреда; установи се от СМЕ, че това увреждане не изисква продължителен период на възстановяване, но е свързано с болки, страдания, неудобства и физически неразположения за ищеца. Оздравителният период за тази телесна повреда вещото лице посочва, че  е около 2 седмици при липса на усложнения. Уврежданията са от такова естество, че не биха довели до усложнения, за което няма и представена медицинска документация, като имайки предвид изминалата давност, допълнителен преглед на ищеца не се налага и такъв не би променил квалификацията на телесната повреда.

Данни, че така установените увреждания са получени в резултат на леката телесна повреда, причинена от ответниците на ищеца на инкриминираната дата, се съдържат в представеното съдебно-медицинско удостоверение от 13.09.2017г./6 от делото/, и в приложеното досъдебно производство по описа на РУП-Б.С., както и в протоколите с показанията на всички разпитани по делото свидетели.

Този извод се потвърждава и от заключението на съдебномедицинската експертиза, в което е посочено, че от приложената медицинска документация на името на ищеца се установява, че същият е получил по една разкъсно - контузна рана в окосмената част на главата и в ляво челно, порезна рана на дясна предмишница, оток, кръвонасядане и охлузвания на лява предмишница. Тези увреждания, по механизъм отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи и предмети с режещи ръбове, т.е. могат да бъдат получени по начин и по време посочени от ищеца в исковата молба, като уврежданията на предмишниците могат да бъдат определени като защитни, т.е. при нанасяни удари. Всички тези уврежданията са причинили на Д. временно разстройство на здравето не опасно за живота с оздравителен период около две седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес. Няма медицински данни за настъпили усложнения след инцидента. Така претърпените физически болки и страдания са от категорията на неимуществените вреди, и поради естеството си, са неизмерими с пари, затова, размерът на следващото се за тях обезщетение се определят на принципа на справедливостта съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе предвид горепосочените обстоятелства, като определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, което да бъде в общ размер на 2000.00 лв., която сума ответниците следва солидарно да заплатят на ищеца. В останала му част до претендирания размер от 5000.00 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. 

Върху уважения иск следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на увреждането –11.09.2017г. до окончателното заплащане на сумата.

Предвид на това ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца и имуществени вреди в размер на 303,00 лв., ведно със законната лихва от датата на увредата-11.09.2017г. до окончателното й изплащане, за които има представени необходими писмени документи и са близки по дата на извършване на инцидента и със заболяването на ищеца, а именно: фактури № **********/12.09.2017г. изд.от Нов Медицински център ЕООД гр.В. и № **********/13.09.2017г. изд.от “МБАЛ Х.Б.” АД гр.В., както и 2 бр. фискални бонове на обща стойност 303,00 лв. за платен преглед при хирург, платен преглед при ортопед, медикаменти, рентгенография на череп, рентгенография на дясна предмишница, лабораторни изследвания и издаване на съдебно-медицинско удостоверение.

По разноските: При този изход на делото право на разноски по делото съгл. чл.78, ал.1 ГПК има ищецът в съответствие с уважената част от исковете. Същият доказва да е извършил такива в общ размер на сумата от 1000.00 лева – 500 лева заплатен адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство по настоящото дело и 500 лева заплатен адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство по НОХД № 593/2018г. по описа на РС-Б.С.. Съразмерно с уважената част от исковете, ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца направени от него разноски по делото и по НОХД № 593/2018г. по описа на РС-Б.С. за адвокатско възнаграждение в размер на 434.28 лв.

На основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.4 ГПК в тежест на ответниците следва да се възложат заплащане на дължимата по делото държавна такса в общ размер на 130.00 лв., от които 80.00 лв. (4 % върху уважения размер на исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди) и 50.00 лв. (за размер на исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди), от чието заплащане ищецът е освободен по силата на закона.

Същите следва да заплатят и възнаграждение на вещото лице по допуснатата и изслушана СМЕ в размер от 200.00 лв.

Ответниците не са поискали разноски и такива не му се дължат.

 

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД, съдът

 

                                                         Р   Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА О.К.Х., ЕГН **********,***, Г.О.К., ЕГН **********,***, А.Г.О., ЕГН **********,***/лично и със съгласието на родителя си – Г.О.К./, и Д.Д.О., ЕГН **********,***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж.А.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв.Х.С., с адрес ***, кант. № 409, сумата от 2000.00 лева (Две хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на извършено на 11/12.09.2017г. в с.Г., обл.В. от ответниците престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, за което са осъдени с влязла в сила присъда по НОХд № 593/2018г. по описа на РС-Б.С., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 11.09.2017г. (датата на извършване на деянието) до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен размер от 5000.00  лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 11.09.2017г. до окончателното заплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА О.К.Х., ЕГН **********,***, Г.О.К., ЕГН **********,***, А.Г.О., ЕГН **********,***/лично и със съгласието на родителя си – Г.О.К./, и Д.Д.О., ЕГН **********,***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж.А.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв.Х.С., с адрес ***, кант. № 409, сумата от 303.00 лева (Триста и три лева), представляваща имуществени вреди - за медицински услуги и лечение, в резултат на извършено на 11.09.2017г. в с.Г., обл.В. от ответниците престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, за което са осъдени с влязла в сила присъда по НОХд № 593/2018г. по описа на РС-Б.С., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 11.09.2017г. (датата на извършване на деянието) до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА О.К.Х., ЕГН **********,***, Г.О.К., ЕГН **********,***, А.Г.О., ЕГН **********,***/лично и със съгласието на родителя си – Г.О.К./, и Д.Д.О., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на Ж.А.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв.Х.С., с адрес ***, кант. № 409, направени от него разноски по настоящото дело и по НОХД № 593/2018г. по описа на РС-Б.С. за адвокатско възнаграждение в размер на 434.28 лв.(Четиристотин триста и четири лева и двадесет и осем стотинки), съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА О.К.Х., ЕГН **********,***, Г.О.К., ЕГН **********,***, А.Г.О., ЕГН **********,***/лично и със съгласието на родителя си – Г.О.К./, и Д.Д.О., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Б. С. сумата от 130.00 лв. /Сто и тридесет лева/, представляваща държавна такса за делото, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА О.К.Х., ЕГН **********,***, Г.О.К., ЕГН **********,***, А.Г.О., ЕГН **********,***/лично и със съгласието на родителя си – Г.О.К./, и Д.Д.О., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно по сметка на Районен съд гр.Б. С. сумата от 200.00 лева(Двеста лева), представляваща възнаграждение за вещо лице по СМЕ.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ: