ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№379
01.06.2020 г., град Добрич
Окръжен
съд Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно заседание
на първи юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
частно гражданско дело № 301 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 във
вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт А.Б..
Обжалва
се Разпореждане от 06.02.2020 г. по ч. гр. д. № 320/2020 г. на Районен съд Добрич,
в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил искането на заявителя „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 600, 00 лева,
представляваща застрахователна премия за периода от 23.11.2018 г. – 23.10.2019
г.
В процесуалния
документ, инициирал въззивната проверка, се излагат доводи за неправилност на
разпореждането в обжалваната част. Жалбоподателят изразява несъгласие с
приетото от съда, че клаузата за заплащане на застрахователна премия е
неравноправна. В тази връзка сочи, че потребителят сам е изявил воля да бъде
сключен застрахователен договор. Поддържа тезата, че застрахователният договор
не е част от договора за потребителски кредит. На тази основа прави извод за неприложимост
на ЗПК по отношение на застрахователния договор.
Иска разпореждането на първостепенния
съд да бъде отменено и да бъде издадена заповед за изпълнение за процесната
сума. Претендира и заплащането на разноски.
Съдът,
като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Производството по ч. гр. дело № 872/2019
г. по описа на Районен съд Добрич е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. В заявлението е направено искане за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Г.М.Д. за следните суми: 716, 08
лева главница по договор за потребителски кредит; 125, 60 лева договорна лихва
за периода от 23.11.2018 г. – 23.10.2019 г.; 60, 97 лева обезщетение за забава
за периода от 23.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението пред съда; 600,
00 лева застрахователна премия за периода от 23.11.2018 г. – 23.10.2019 г.
С Разпореждане
от 06.02.2020 г. по ч. гр. д. № 320/2020 г. Районен съд Добрич е отхвърлил
искането на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 600, 00 лева, представляваща
застрахователна
премия за периода от 23.11.2018 г. – 23.10.2019 г. До този краен извод първостепенният съд е достигнал
след като е приел, че уговорката за плащане на застрахователната премия е
нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави. Посочил е, че в
съглашението не се съдържат обстоятелства, за кои действия на кредитора се
дължи, поради което не може да се прецени съответствието ѝ с чл. 10а, ал.
1 от ЗПК. В допълнение е приел също, че не е изпълнено изискването на чл. 10,
ал. 1 от ЗПК шрифтът на застрахователния договор да бъде не по-малък от 12
пункта.
Въззивната
инстанция намира съдебния акт за правилен. Връзката между застрахователния
договор и договора за потребителски кредит, сключени между страните, не може да
бъде отречена. Това е така, защото първият обезпечава изпълнението на втория. Ако
не бъде сключен договорът за кредит, то и застрахователният не би бил сключен.
При това положение двете съглашения следва да бъдат разглеждани като едно цяло.
Тук трябва да бъде посочено също, че и застрахователния договор е
потребителски, по смисъла на ЗЗП.
Оттук се
извежда, че твърдението на жалбоподателя за неприложимост на императивните
норми на ЗПК по отношение на застрахователната полица, са неоснователни.
Неправилен е и извода му, че императивните правила не могат да бъдат тълкувани
разширително. Напротив, тези норми не могат да бъдат тълкувани единствено
стеснително, тъй като са създадени в защита на икономически по-уязвими субекти,
каквито са потребителите.
В случая
е нарушен чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Застрахователната полица към договора за
потребителски кредит е изготвена в писмена форма, но при шрифт по-малък от
дванадесет пункта, който законодателят е определил като минимално допустим. Ето
защо, на основание чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
застрахователният договор е недействителен, поради противоречие със закона.
Въззивният съд счита, че при тази
аргументация Разпореждане от
06.02.2020 г. по ч. гр. д. № 320/2020 г. на Районен съд Добрич, в частта, с която
първоинстанционният съд е отхвърлил искането на заявителя „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 600, 00 лева,
представляваща застрахователна премия за периода от 23.11.2018 г. – 23.10.2019
г.,
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане от 06.02.2020 г. по ч. гр. д. № 320/2020
г. на Районен съд Добрич, в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил
искането на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за сумата от 600, 00 лева, представляваща застрахователна премия за
периода от 23.11.2018 г. – 23.10.2019 г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.