Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията МИХАЙЛОВА гр. д. № 251 по описа за две хиляди и двадесета година, за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на
чл. 463, ал. 1, вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба на
"М.Г.Б." ЕООД – взискател по изп. д. № 20199260400320 по описа на ЧСИ В. Ц., рег. № 926 на КЧСИ, с
район на действие Софийски
окръжен съд, срещу разпределение, изготвено от частния съдебен изпълнител по реда на
чл. 460 ГПК, в което е
посочено, че жалбоподателят и „Б. М. – С.“ АД (в несъстоятелност) са кредитори,
които се удовлетворяват съразмерно от паричния остатък след отчетените
привилегии по чл. 136, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се твърди, че действията на ЧСИ са
незаконосъобразни, тъй като неправилно не било зачетено
качеството на жалбоподателя на кредитор с привилегия, вписал особен залог на
търговско предприятие през м. февруари 2019 г., пред присъединилия се по
изпълнителното дело едва на 06.03.2019 г. взискател „Б. М. С.“ АД (в
несъстоятелност). Сочи, че действията на органа по принудително
изпълнение по конституиране на акционерното дружество в несъстоятелност като
присъединен взискател били незаконосъобразни, тъй
като са извършени при липса на местна компетентост.
Твърди, че за извършеното предявяване на разпределението взискателите
не били редовно призовани, а разпределението страдало от порок и поради това,
че справката за размера на публичните задължения на длъжника била от 15.10.2019
г., поради което била неактуална.
По делото са постъпили възражения от взискателите Окръжен съд – гр. Пазарджик и „Б. М. – С.“ АД (в несъстоятелност) със
становище за неоснователност на жалбата.
Приложени са мотиви от органа по принудително изпълнение относно допустимостта и неоснователността на жалбата.
Софийски
окръжен съд, като се запозна с доводите, изложени в жалбата, възраженията и
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното.
Жалбата
е допустима като подадена в срок и от легитимирана страна, а разгледана по
същество, тя е неоснователна.
Изпълнително дело № 169/2017 г. по описа на ЧСИ Г. Самарджиев, рег. №
885, с район на действие ОС – гр. Пазарджик, е
образувано по възлагателно писмо от Окръжен съд– гр. Пазарджик с приложен към него изпълнителен лист от 28.04.2017 г., издаден по т. д. № 15/2013 г. по описа на ОС – гр. Пазарджик,
срещу длъжника „В.Т.“ ЕООД,
ЕИК: ………, за сумата 15 656,
30 лв. – държавна такса, 31 312, 60
лв. – държавна такса, както и за 5, 00 лева – държавна такса. На 31.07.2017 г.
под номер 2001 във входящия регистър на СВ при РС – гр. Елин Пелин е вписана по
искане на органа по принудително изпълнение възбрана върху два недвижими имота,
находящи се в землището на с. Н. Х., община Е. П.
На
07.02.2019 г. в ЦРОЗ е вписан особен залог на търговското предприятие на „В.Т.“
ЕООД (вписан на
същата дата и в търговския регистър по партидата на това дружество) в полза на
жалбоподателя "М.Г.Б." ЕООД, в предмета на който попадат и възбранените през 2017 г. по посоченото изпълнително дело
имоти. На следващия ден особеният залог е вписан и в СВ при РС – гр. Елин
Пелин.
С молба от
20.02.2019 г. и удостоверение, издадено по изп. д. №
139/2019 г. по описа на ЧСИ В. Ц., рег. № 926 на КЧСИ, с
район на действие Софийски
окръжен съд, със страни „Б. М. – С.“ АД (в несъстоятелност) – взискател и „В.Т.“ ЕООД – длъжник, „Б. М. – С.“ АД (в несъстоятелност) е поискало
на основание чл. 456, ал. 1 ГПК да се присъедини като взискател
в производството по изпълнително дело № 169/2017
г. по описа на ЧСИ Г. С., рег. № 885, с район на действие ОС
– гр. Пазарджик, като е поискало и препращане на делото на ЧСИ с район на
действие Софийски окръжен съд, където се намират възбранените
имоти. С разпореждане № 630/06.03.2019 г.
ЧСИ Г. Самарджиев е конституирал „Б. М. – С.“ АД (в несъстоятелност) като взискател
по делото, а на 23.03.2019 г. е съставил протокол за извършените действия и е
постановил изпращане на делото по компетентност на ЧСИ В. Ц..
На
24.04.2019 г. органът по принудително изпълнение е описал възбранените
имоти, като след проведена публична продан за купувач на имотите бил обявен
жалбоподателят в настоящото производство.
Получената от продажбата сума от 193 455. 20 лева е разпределена, както следва: на първо място са отделени
средства за разноските, сторени от
взискателите, както и дължимите разноски към ЧСИ, като по т. 1 са посочени сумите: 5 265 лв. – такси в полза на ЧСИ, 17 264 лв.
- разноски, понесени от взискателя „Б. М. – С.“ АД (в несъстоятелност), както и
сумата от 84. 00 лева – разноски, сторени от "М.Г.Б." ЕООД. На второ място (второ по ред) е посочено
вземането на община Е. П. в общ размер от 1 465. 00 лева–
за данъци, върху която сума се начислява такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 164
лева. Следващи по ред са описани вземания на НАП в размер на 102, 23 лева (по
удостоверение) и
10 705 лева (за ДДС), както и вземанията на
първоначалния взискател ОС – гр. Пазарджик –
31 317, 60 лева, върху която сума е начислена и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в
размер на 2 670 лева, вземането на АС – гр. Пловдив за държавна такса в размер
на 15 316. 17 лева, върху която сума е начислена и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
в размер на 1 410 лева. Съдебният изпълнител е разпоредил съразмерно
удовлетворяване на кредиторите "М.Г.Б." ЕООД и „Б. М. – С.“ АД (в несъстоятелност), като
разпределена на "М.Г.Б." ЕООД е сумата от 19 578 лв., от
която е удържана такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 684 лв. с ДДС, а на „Б. М. – С.“ АД (в несъстоятелност) – сумата от
89 037 лева, от която е удържана такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 2 316
лв. с ДДС.
По направените оплаквания в жалбата срещу
разпределението, извършено по изп. д. № 20199260400320 по описа
на ЧСИ В. Ц., рег. № 926 на КЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд,
настоящият състав на съда (с оглед задължителните разяснения на ТР № 3/12.07.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г.
на ОСГК на ВКС) действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на
обжалваното действие на органа по
принудително изпълнение.
Жалбата срещу извършеното разпределение може да се основава само на доводи
за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и
съответстващите им привилегии. Съдебният контрол върху преценката на органа по
изпълнението не може да надхвърля правомощията на самия съдебен изпълнител.
Затова предметът на обжалване се концентрира върху съпоставка между
легитимацията на всеки от присъединените кредитори и съобразените въз основа на
тях привилегии и противопоставимост. Проверката може
да обхване установяване на точен размер на определяемите в титулите вземания,
както и извода за разпределението по съразмерност на остатъка след
привилегированите вземания.
При така
изяснения предмет на обжалване жалбата на "М.Г.Б." ЕООД е
неоснователна.
Разпоредбата
на чл. 456, ал. 1 ГПК урежда възможността други кредитори, които имат парично
вземане срещу същия длъжник, да го предявят за събиране във вече образувано по
молба на друг взискател изпълнително производство и да
се удовлетворят от събраната по изпълнителното дело сума. На тези присъединени
кредитори законът признава в изпълнителното производство същите права, каквито
признава и на първоначалния взискател, предвиждайки
същевременно, че те се ползват от извършените до присъединяването изпълнителни
действия (чл. 457, ал.
1 и 2 ГПК), както
обявява за относително недействителни и по отношение на тях извършените от
длъжника разпореждания със запорираното или възбранено имущество (чл. 452 и 453 ГПК).
Възбраната, наложена в изпълнителното производство по реда на чл. 449, ал. 2 ГПК, има за последица непротивопоставимост на
последвало възбраната разпореждане. По силата на чл. 457, ал. 2 ГПК тази възбраната
обезпечава вземането и на присъединилите се по реда на чл. 456, ал. 1 и 2 ГПК
кредитори, каквото е „Б. М. – С.“ АД (в несъстоятелност). По
отношение на това акционерно дружество жалбоподателят не се ползва с привилегия
по изложените съображения.
Оплакванията
в жалбата, че справката (удостоверение) от НАП с вх.
№ 13488/24.10.2019 г. не отразявала актуалния размер на публичните задължения
на длъжника към датата на съставяне на разпределението, поради което последното
е незаконсъобразно извършено, са неоснователни. Съгласно
чл. 191, ал. 5 от ДОПК съдебният изпълнител няма право да продължи
производството преди получаване на удостоверението по ал. 4. Независимо от това
дали е получено удостоверението, след изтичане на 30- дневен срок от изпращане
на съобщението, съдебният изпълнител
може да продължи производството по делото. В ал. 4 на чл. 191 е посочено, че
НАП следва да издаде удостоверение, което да съдържа информация за размера на
публичните задължения на длъжника за наложените мерки за обезпечаване и
имущество, върху което са наложени. В случая такова удостоверение е постъпило (л. 277 и л.
278 от делото) и в него е
посочена именно сумата от 102, 23 лв., включена в разпределението.
По
изложените съображения жалбата срещу разпределението е неоснователна и подлежи
на отхвърляне.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на "М.Г.Б." ЕООД – взискател по изп. д. № 20199260400320 по описа на ЧСИ В. Ц., рег. № 926 на КЧСИ, с
район на действие Софийски
окръжен съд - срещу разпределение, изготвено от частния съдебен изпълнител по реда на
чл. 460 ГПК по
посоченото изпълнително дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 1– седмичен срок от
съобщаването му на страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.