Р Е Ш Е Н И Е № 1394
27.11.2019г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
седми граждански състав, в публичното заседание на тридесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Фаня Рабчева
Членове:
Стефка Михова
Борис Илиев
С участието на секретаря Анг.Костадинова като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2049/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258,
ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба
на адв.Е. К.У., като особен представител на Х.Г.Ч.
*** против Решение № 3248/ 01.08.2019г. постановено по гр.д.№ 3822/ 2018г. по
описа на Пловдивски районен съд – ХХІІ гр.с., с което е признато за установено,
че Х.Г.Ч. *** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София, представлявано
от управителите С.Н. Н. и И. Х. Г. сумата в размер на 1888,07 лева,
представляваща неизплатен остатък от главница по договор за потребителски
кредит Стандарт № ********** от 24.08.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 31.08.2017г.
до окончателното й погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13 739/ 2017г. на ПРС,
като ответникът е осъден да заплати на ищеца направените разноски по
заповедното производство в размер на 60,95 лева и сума в общ размер на 176,08 лева
за исковото производство, както и разноските за Съдебно – почерковата експертиза
в размер на 55.32 лева, по съразмерност.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемото
дружество „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София, представлявано от
управителите С. Н. Н. и И. Х. Г., чрез пълномощника си юрк.К. С., в който
отговор се оспорва жалбата като неоснователна, иска се потвърждаване на
обжалваното решение, като се претендира присъждане на юриск.възнаграждение в размер
на 150 лева.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните разпоредбата на
съобразно чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът
е сезиран с установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК от „Профи Кредит“ ЕООД против
Х.Г.Ч. *** за признаване за установено вземането на ищеца против ответника в
размер на 1888, 07 лева. С обстоятелствената част на ИМ претенцията за
установяване вземането в исковия размер от 1888,07 лева се основава на
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, произтичащо от
сключен между страните ДПК 30119117033 от 24.08.2016г., представляващо остатък
от неизплатена главница по договора, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 31.08.2017г.; ДПК бил
прекратен едностранно от кредитора поради неизпълнение от кредитополучателя,
считано от 07.02.2017г.
Видно
от заявлението по чл.410 ГПК искането за издаване на ЗИ е включвало присъждане
на общата сума от 4094,87 лева, представляваща главница в посочения размер и
лихва за забава в размер на 15,18 лева. След постъпване на възражение по чл.414 ГПК, от длъжника в настоящото производство по чл.422 ГПК с ИМ са посочени
обстоятелства, че в посочения размер на главницата всъщност са включени и
претендирани на други основания вземания/ претенции/, с оглед на което с Определение № 3531/ 05.04.2018г. на съда по
настоящото дело е върната исковата молба и обезсилена издадената ЗИ в частта
относно присъдената като главница сума за разликата от 1888,07 лева до
пълнопредявения размер от 4094,87 лева. Постановеното с Определение № 3531/
05.04.2018г. на ПРС е влязло в законна сила след потвърдителното Определение №
1204/ 07.06.2018г. по ч.гр.д.№ 1228/ 2018г по описа на ПОС – VІ гр.с.
Следователно
в предмета на иска по чл.422, ал.1 ГПК е останало само надлежно предявеното за
установяване вземане в размер на 1888,07 лева, представляващо неиздължен
остатък от общия размер на отпуснатия кредит в размер на 2000 лева по процесния
ДПК от 24.08.2016г.
С
отговора по исковата молба назначеният на ответника особен представител адв.Е.У.
е оспорил предявения иск с възражение за непредаване на исковата сума на
длъжника, нищожност поради противоречие с разпоредбите на чл.6, 10, 11 и 22 ЗПК, както и оспорване на обстоятелството процесният договор да е бил
подписан от длъжника, както и придружителните към договора документи.
По
делото е била назначена СГр.Е, по която е депозирано заключение на в.л.С.,
установяваща, че върху процесния договор
и приложените към него документи положените подписи са изпълнение от ответника Х.Г.Ч..
Следователно налице е установена автентичност в частта на оспорените документи
относно подписа на ответника, поради което и установено представеният ДПК от
24.08.2016г. надлежно да удостоверява оформянето му в изискуемата от Закона писмена
форма чрез двустранното му подписване. Съобразно посочения договор е уговорено
предоставянето от страна на кредитора – ищцовото дружество на ответника сумата от 2000 лева в заем, платим в срок от
24 месеца, с месечна погасителна вноска
в размер на 123,64 лева, с падеж на всяка вноска на всяко 26 число на
месеца, с краен падеж на погасяване – 26.08.2018г. С платежно нареждане от
същата дата на сключване на договора - 24.08.2016г. , представено по делото от
ищеца, е била преведена сумата в размер на 2000 лева на ответника, с посочено
основание, препращащо към сключения договор за кредит от 24.08.2016г., с оглед
на което се явява изпълнен фактическия състав на заемното облигационно правоотношение
между страните по сключения договор за заем / кредит/ като вид реален
договор.
При
уважаване на иска ПРС е отчел въведеното с трайно установената съдебна практика
на ВКС, основавайки се на Решение № 23/ 07.07.2016г по т.д.№3686/ 2014г. на ВКС
– І ТО, служебно задължение на съда относно изследване наличието на клаузи с
неравноправен характер в потребителските договори, както и относно преценката
на съда дали са налице нищожни клаузи,
съобразно т.1 и т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, по съдържанието на
договора и приел наличието на
валидно сключен договор между
страните. Отчетено е признатото от ищеца
обстоятелство, че са били налице извършени от длъжника две вноски по кредита,
чрез които е била погасена частта от главницата в размер на 111.93 лева, съобразно изготвеното извлечение от сметка при ищеца,
поради което остатъкът от дължимата главница е възлизаща в претендирания размер
от 1888,07 лева.
Постановеното
решение на районния съд е правилно, в
съответствие с доказателствения материал по делото поради
обстоятелството, че предмет на исковата претенция по чл.422 ГПК е само
неизплатената част от главницата по ДПК в размер на 1888, 07 лева, което
задължение е изцяло падежирало в хода на исковото производство с оглед крайния
срок по договора – 26.08.2018г. / до приключване на устните състезания по
делото в първоинстанционното производство – 01.08.2019г./ Установено е по делото въз основа на
депозираното заключение по СГрЕ, че процесният договор и приложения към него са
подписани от ответника. Изследването на подписа на длъжника е извършено въз
основа на надлежен сравнителен материал от подписа, положен от ответника в
сектор „БДС“ при ОД на МВР, който сравнителен материал е с достатъчно висока
степен на достоверност, поради което правилно и обосновано е прието за доказано
обстоятелството за валидно сключен чрез двустранно подписване от страните на процесния ДПК, вкл. на приложените към
него документи, подписани от длъжника.
Действително на следващо
място с оглед установената в тази насока съдебна практика съдът следи служебно
относно неравноправен характер на клаузи в договора. При първоначалното
формулиране на претенцията в цялата претендирана
сума по кредита са били включени освен главното вземане/
главница/, така и акцесорни вземания / възнаградителна лихва и други разходи/. В
конкретния случай обаче независимо от това настоящата претенция касае
неиздължен остатък само за главницата в исковия размер от 1888,07 лева. Съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК във всички случаи на обявяване на договор за
потребителски кредит за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, в рамките на който е настоящата искова претенция,
съставляваща претендирана неиздължена част от кредита в размер на 1888,07 лева,
падежирала до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното
производство.
Неоснователни се явяват
доводите на проц.представител на жалбоподателя в насока непредставени
извлечения от счетоводни сметки на кредитора поради това, че заповедното производство
е проведено по реда на чл.410 ГПК, а не по реда на чл.417, т.2 ГПК, в
последното по което принципно в заповедното производство се релевират
възражения във връзка с редовността на извлеченията от счетоводни книги на
кредитора. От друга страна в доказателствена тежест на ответника е на основание
чл.154, ал.1 ГПК установяване положителния факт на заплащане на исковата сума,
представляваща част от чистата обща сума по кредита/ вкл. чрез ССчЕ/. С оглед на това правоизключващите възражения на ответната страна за недължимост
на процесната сума, представляваща част от главницата по процесния ДПК, се явяват неоснователни, предявеният иск
за тази сума ведно със законната лихва като основателен следва да се уважи, а
обжалваното решение като правилно следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.8 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди юриск.възнаграждение в размер
на 150 лева.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3248/
01.08.2019г. постановено по гр.д.№ 3822/ 2018г. по описа на Пловдивски районен
съд – ХХІІ гр.с., с което е признато за установено, че Х.Г.Ч., ЕГН: ********** ***
дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* – гр.София,
представлявано от управителите С. Н. Н. и И. Х. Г. сумата в размер на 1888,07
лева, представляваща неизплатен остатък от главница по договор за потребителски
кредит Стандарт № ********** от 24.08.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 31.08.2017г.
до окончателното й погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13 739/ 2017г. на ПРС,
както и в частта на разноските.
Осъжда Х.Г.Ч., ЕГН: ********** ***
да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* – гр.София,
представлявано от управителите С. Н. Н. и И. Х. Г. сумата в размер на 150 лева/
сто и петдесет лева/ юриск.възнаграждение въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател:
Членове: