Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
гр. Попово, 04
декември 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично съдебно заседание на четвърти ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Десислава Банкова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
88 по описа за 2019 година по описа на ПпРС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 288, ал.12 от Кодекс за застраховането (отм.).
Ищецът „Г. Ф.” – гр. С., представляван от изпълнителните директори Б.И.М.и С.Г.С., със
съдебен адрес:***, кантора 3 – адв. К.В., твърди в
исковата си молба, че е възстановил по щета № 120266/01.04.2014 г. изплатеното
от НББАЗ на Националното бюро на Х обезщетение за имуществени вреди в размер
2453.57 лв. (равностойност на 1254.49 евро) за увредения при ПТП, настъпило на
09.07.2014 г.л.а. „Х“, рег. № *****, собственост на Л.Д.О.Д.МХ.
Твърди,
че виновен за катастрофата е ответникът Р.С.О. ***, който, управлявайки л.а. „В“ с рег. № В в У, не пропуснал правомерно движещото се отдясно МПС 2,
ударил го и така причинил процесното ПТП с материални
щети.
Твърди,
че в нарушение на чл. 269 от КЗ (отм.) ответникът е управлявал увреждащия
автомобил, без за него да има сключена задължителна застраховка „ГО” към датата
на ПТП.
На
ответника била отправена покана да възстанови платеното от ГФ, но и до датата
на предявяване на иска същият не погасил задължението си.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ГФ сумата 2453.57 лв. – обезщетение за имуществени вреди по л.а. „Х
И“, рег. № *****, в резултат на настъпилото в Х ПТП, възстановени от Г. Ф. на
НББАЗ, ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащане на
задължението, както и претендира разноските по делото.
В съдебно заседание за ищцовата страна не се явява представител, но с писмена
молба до съда, подадена от адв. К. В. *** –
пълномощник на ищеца, поддържа изцяло предявения иск. Претендира разноски.
В едномесечния
срок по 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника Р.С.О. ***, не е изразено становище по
предявения иск, не са представени доказателства, не са оспорени представените с
исковата молба писмени доказателства, не са направени доказателствени
искания.
В съдебно
заседание ответникът се явява лично и не оспорва предявения иск. Заявява, че не
оспорва фактическата обстановка, не оспорва, че е участвал в ПТП, като
уточнява, че датата е била 28.05.2013 г. Заявява, че претендираната
сума е с висок размер и няма достатъчно средства, за да я заплати.
Съдът, след съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Няма спор по делото, че на 28.05.2013
г. в гр. У, Н, е настъпило ПТП с участието на л.а. „Х“, рег. № ****, управляван
от собственика Л.Д.О.Д.М– Х и л.а. „В “, рег. № В управляван от ответника Р.С.
(видно от приложеното на л. 19-21 заверено копие с превод от нидерландски на
български език на двустранен констативен протокол за ПТП от 28.05.2013 г.).
Няма спор по делото, че ответникът, управлявайки горепосочения л.а. причинил
ПТП, тъй като не пропуснал правомерно движещия се отдясно л.а., ударил го и
така му причинил материални щети.
Автомобилът на ответника е бил застрахован от ЗК „Л И“ АД със
застрахователна полица № ****/11.02.2013 г., но видно от приложеното на л. 44
заверено копие на справка от базата данни на Информационния център към Г. Ф.,
на база подадени от застрахователните компании за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, посочената застрахователна полица е била
прекратена на 11.05.2013 г. поради невнесена вноска.
Материалните щети по лявата плъзгаща се
врата на л.т.а. „Х И“, рег. № ****, настъпили вследствие процесното
ПТП са оценени
(видно от приложените писмени доказателства с превод от нидерландски на
български език – досие №, окончателна сметка и др.) – на обща стойност 1070.85 евро.
Впоследствие Националното бюро на Н, след доказване на причинените щети
е изискало от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи
(НББАЗ) превеждане на сумата 968.49 евро, включваща причинените щети (видно от
приложеното искане за възстановяване на разходи – л. 8), както и сумата 200
евро, включваща такса за обработка (видно от приложеното писмо от
Нидерландското бюро на автомобилните застрахователи до НББАЗ).
С нареждане за превод на валута от
08.07.2014г. (заверено копие приложено на л. 7) НББАЗ е превело на Националното
бюро на Нидерландия сумата 1168.49 евро
по горепосочената щета и впоследствие от НББАЗ са отправени 2 бр. претенции до Г. Ф., вх. № 08-01-603/13
от 01.04.2014 г. и вх. № 08-01-603/13 от 18.07.2014 г. (заверени копия
приложени на л. 6 и л. 9), с които ГФ е
уведомен, че на Националното бюро на Х за изплатени такса за обработка на щета
и имуществени щети вследствие ПТП с виновно незастраховано МПС рег. № В. С
първото посочено по-горе писмо, на основание чл. 34, ал. 3 от ПУДГФ, НББАЗ е
поискало от ГФ да му възстанови сумата
263.00 евро, в т.ч. 240.00 евро – сума по фактура и 23.00 евро – банкови такси.
С второто посочено по-горе писмо, на основание чл. 34, ал. 3 от ПУДГФ, НББАЗ е
поискало от ГФ да му възстанови сумата 991.49 евро, в т.ч. 968.49 евро –
обезщетение по претенцията и 23.00 евро
– банкови такси
След изготвен доклад по щета за имуществени вреди № 12 0266/01.04.2014г.
(заверено копие приложено на л. 40), от Г. Ф. е наредено да се заплати на НББАЗ
по посочената щета сумата 514.38 лв. (равностойност на 263.00 евро), която сума
е заплатена с преводно нареждане от 15.04.2014 г. (заверено копие приложено на
л. 41).
След изготвен доклад по щета за имуществени вреди № 12
0266/01.04.2014г. – доплащане от
18.07.2014 г. (заверено копие приложено на л. 42), от Г. Ф. е наредено да се
заплати на НББАЗ по посочената щета сумата 1939.19 лв. (равностойност на 991.49
евро), която сума е заплатена с преводно нареждане от 04.08.2014 г. (заверено
копие приложено на л. 43).
След изплащане на горепосочените суми, с регресна
покана, изх. № ГФ-РП-537/07.10.2014 г. относно щета № ГФ-12-0266/01.04.2014 г.
(заверено копие приложено на л. 47), ответникът е поканен да възстанови на ГФ
изплатената сума. От върнатата обратна
разписка е видно, че получателят се е преместил на др. адрес.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ (отм.), Фондът изплаща обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, ако
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България, на територията на друга държава членка или на територията на трета
държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Според чл. 258, ал. 4, т. 1 от КЗ (отм.), територия, на която обичайно
се намира МПС, е територията на държавата, където е издаден регистрационният
номер на МПС, независимо дали е
постоянен или временен.
Според чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), след
изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. А според чл. 288а, т. 1 от КЗ (отм.), фондът възстановява изплатените от компенсаторния орган вреди, ако
не може да се установи застраховател на територията на страната, за МПС, което обичайно
пребивава на същата територия.
В настоящия случай, съдът приема, че искът е установен в своето
основание и по размер. Няма спор по делото, а и е доказано от събраните по
делото доказателства, че на 28.05.2013 г. в гр. У, Н е настъпило ПТП, при което ответникът Р.С.,
управлявайки л.а. „В “, рег. № В, не пропуснал правомерно движещия се отдясно
л.а. „Х“, рег. № ****, управляван от собственика Л.Д.О.Д.М– Х и така му
причинил материални щети. Вредите са изплатени от Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) на Н бюро, като обезщетението за
вреди, ведно с разходите по определянето им, са възстановени от Г. Ф. на НББАЗ.
Виновното поведение на ответника от една страна, не се оспорва, от др.
страна, е доказано както от събраните и обсъдени по-горе писмени доказателства,
така и от необорената презумпция за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Доказани са всички предпоставки за реализиране отговорността на
ответника, в т.ч. ПТП
е настъпило на територията на държава – членка на ЕС; ПТП е причинено от МПС,
което обичайно се намира на територията на РБ и
виновният водач е управлявал лекия автомобил без валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Щетите са установени
по размер и е доказано, че ГФ е заплатил обезщетението.
Предвид
изложеното, съдът намира, че искът е основателен и доказан в пълен размер,
поради което и следва да бъде изцяло уважен.
С оглед основателността на предявения иск, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените от него съдебни и деловодни разноски в
размер 98.14 лв. – за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Р.С.О., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
Г. Ф., със седалище: гр. С., ул. „ГИ” № , представляван от изпълнителните
директори Б.И.М.и С.Г.С., СУМАТА 2453.57
лв. (две хиляди четиристотин петдесет и три лева и 57 ст.), представляваща
левовата равностойност на изплатено от Г. Ф. по щета № 12 0266/01.04.2014 г.
обезщетение за причинени на увредения л.а. „Х Н“, рег. № ****, собственост на Л.Д.О.Д.М–
Х, в резултат на ПТП, настъпило на 28.05.2013 г. в гр. У, Н, имуществени
вреди и разходи, свързани с определяне
на щетите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р.С.О., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
Г. Ф., със седалище: гр. С., ул. „Г И” № , представляван от изпълнителните
директори Б.И.М.и С.Г.С., СУМАТА 98.14
лв. (деветдесет и осем лева и 14 ст.) – за направени разноски по делото.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, банковата сметка, по която
следва да бъдат преведени присъдените в полза на Г. Ф. суми, е следната: IBAN ***, BIC *** – „УК Б“ АД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд – Търговище.
СЪДИЯ: