№ 576
гр. София, 07.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110129738 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 169255/23.05.2024
г. от „Ю*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ул. Ч*, срещу
А. Н. П., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр./с. С* 1000, с която са
предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 1855.22 лева, представляваща незаплатена главница
по Договор за потребителски кредит L3*
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2
ЗЗД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 88.94 лева, представляваща възнаградителна лихва по
Договор за потребителски кредит L3* за периода от 25.07.2023 г. до
13.09.2023 г.
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.89, с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 40.60 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 1855.22 лева за
периода от 25.07.2023 г. до 14.02.2024 г.
4. ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда
(22.05.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането;
В исковата молба са изложени твърдения, че на 22.09.2022 г. между
„Ю*“ ЕООД и А. Н. П. е сключен Договор за кредит №: L3* съгласно който
„Ю*“ ЕООД отпуснал кредит на клиента в размер на 2500.00 лева, с краен
срок на договора 25.03.2025 г., падежна дата 25 - то число и срок на договора
1
от 30 месеца. Кредитът имал фиксиран ГЛП – 22 %, обща сума на лихвите за
периода – 780.01 лева, такса за разглеждане 668.95 лева, ГПР – 46.21 %, като
общата стойност, която ответникът е следвало да върне е 3 948.96 лева.
Твърди, че договорът за кредит е подписан чрез мобилното приложение
MyIuteApp, като ответникът е усвоил кредита на 22.09.2022 г.
Твърди, че с част от главницата е извършено друго рефинансиране на
друго задължение на ответника към ищеца, по по договор за кредит № L3*, в
размер на 1349.37 лв., а усвоената сума е в размер на 1150.63 лева.
Претендира заплащане на всички, посочено в исковата молба. Излага
подробни правни съображения за приложението на ЗПК, ЗПФУС, ЗЕДЕУУ
Твърди, че таксата за разглеждане на кредита е в размер на 668.95 лева,
като от нея са заплатени 200.70 лева и остава да бъдат заплатени
претендираните 468.25 лева.
Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението за заплащане на
процесните суми. Твърди, че не е плаща вноски с дата от 25.10.2022 г. до
25.03.2025 г., като ответникът е допуснал просрочие на вземанията. Затова
твърди, че е обявил кредита за предсрочно изискуем от 13.09.2023 г. При
условията на евентуалост, моли исковата молба да служи като разписка за
обявена предсрочна изискуемост.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Моли съда да постанови неприсъствено решение.
Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Посочва банкова сметка, на която да се изплатят сумите: титуляр „Ю*“
ЕООД, IBAN: *;
Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: 1. Договор за кредит № L3* от
22.09.2022 г., Общи условия към Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити; 2. Пълномощно.
Моли, да се изиска да бъде приложено като доказателство ч.гр.д. №
9839/2024 г. по описа на Районен съд – София от заповедното производство
или заверен препис от документите по него.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано по повод указания за
предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК по ч.гр.д.
№ 9839/2024 г. по описа на СРС. Заповед за изпълнение № 7625/11.03.2024 г. е
връчена на ответника на 19.03.2024 г., поради което срокът по чл.414 ГПК
изтича на 19.04.2024 г.(л.11 от заповедното). Ответникът е подал възражение
на 11.04.2024 г., което е в срока (л.12 от заповедното дело). Указанията за
предявяване на иск са връчени на ищеца на 24.04.2024 г., поради което
едномесечният срок изтича на 24.05.2024 г. (л.14 от заповедното). На
2
22.05.2024 г. е депозирана исковата молба и на същата дата са представени
доказателства за това. Ето защо настоящото производство е допустимо.
По представителната власт
Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3
ГПК.
Ответникът не се представлява, на този етап.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева и същите
защитават различен материален интерес. Ето защо разпоредбата на чл.72, ал.2
ГПК не е приложима. За всеки иск таксата се определя по чл.1 ТДТССГПК.
По иска за главница таксата е в размер на 74.21 лева, за трите останали иска
таксата е в размер на 150.00 лева. Общият размер такса е 224.21 лева.
Редуцирана по чл.415, ал.4 ГПК цената е 175.15 лева (49.06 лева са заплатени
в заповедното).
При това положение съдът не приема, че указанията на въззивния съд по
ч. гр. д. № 8860/2024 г., тъй като има произнасяне на ВКС, а не тълкуване на
закона от СГС.
По редовността на ИМ
С разпореждане № 77320/30.05.2024 г. съдът е дал указания на ищеца да
отстрани нередовности на исковата молба. Разпореждането е връчено на
ищеца на 05.06.2024 г., поради което срокът изтича на 12.06.2024 г.
В указания срок постъпва молба с вх. № 193975/13.06.2024 г.
Уточнителната молба е подадена в един екземпляр и тя касае размера на
иска. Въпреки дадените указания на съда, ищецът не е изпълнил указанията,
уточнителната молба да бъде с препис за противната страна. Вместо това той е
представил само препис от нередовната исковата. При липса на препис на
уточнителната молба, ответникът не би могъл да организира защитата си само
с оглед препис от нередовната исковата молба. Това е така, тъй като съдът
следи служебно за интересите на страните по чл.7, ал.3 ГПК, следи служебно
3
за императивна правна норма, а именно чл.6 ЕКПЧ – правото на справедлив
съдебен процес, доколкото не представянето на препис за противната страна е
нарушение на това право и съдът е длъжен да го обезпечи. На това основание
съдът приема, че ищецът не е изпълнил в срок указанията.
С разпореждането са дадени указания за заплащане на държавна такса.
Към уточнителната молба ищецът представя платежно нареждане Видно от
него е заплатена държавна такса по друго дело гр.д .№ 34305/2023 г., а не по
настоящото дело. Ищецът се позовава, че е станала техническа грешка.
Първо, указанията на съда са ясни и точни, че следва да представи
вноска бележка по настоящото дело. Представянето на вносна бележка по
друго дело се отстранява по реда на чл.82 ГПК и чл.4б ЗДТ от сгрешеното
дело и да се извърши надлежно плащане по настоящото дело. Недопустимо е
настоящият съдебен състав да приеме за надлежно плащането по делото сума,
която е отнесена към друго дела. Управлението на държавните такси в
публичната сфера се регламентира от императивни правни норми, чиито ред
се съдържа в чл.82 ГПК. При това положение съдът не може да установи дали
е налице техническа грешка или не. Но видно от материалите по делото, лисва
документ по чл.128, т.2 ГПК от ищеца по настоящото дело.
Второ, след служебна справка в ЕИИС се установи, че по гр. д. №
34305/2023 г. настоящият ищец е ответник. Същият е предявил насрещен иск,
който е оставен без движение и са му дадени указания за внасяне на държавна
такса, съгласно Определение №45968/23.12.2023 г. При това положение
представената вносна бележка касае друго дело. Не е техническа грешка,
както се позовава ищецът. Същият пробва с една вносна бележка да заплати
такса по няколко дела. Това обстоятелство е проверено още в началото на
производството, но не знайно защо въззивният съд е преценил друго.
Трето, с оглед указанията на въззивния съд по в. ч. гр. д. № 8860/2024 г.
„съдът е следвало да провери дали указанията не са изпълнени“. Първо, както
е написано в горния абзац, това е направено. Съгласно нова справка от
счетоводството на СРС се установи че по настоящото дело не е постъпила
сума, а сумата по представената вносна бележка е по гр. д. № 34305/2023 г. за
насрещния иск и е осчетоводена по гр. д. № 34305/2023 г. и е ползвана по
цитираното дело.
От изискана справка от счетоводството на СРС се установи, че ищецът
не е внесъл такса по настоящото дело, въпреки указанията. Ищецът пробва с
една такса да поеме таксите по две различни дела с различни страни и
предмет.
Дори и да има грешка, същата се отразява по реда на чл.82 ГПК и чл.4б
ЗДТ и не може съдът служебно да приема, че такса заплатена по друго дело е
такса по настоящото дело. Това са публични финанси и се уреждат от
императивни правни норми.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът не е отстранил в срок
нередовности, поради което искова молба с вх. № 169255/23.05.2024 г.,
4
уточнена с молба с вх. № 193975/13.06.2024 г. следва да бъде върната на
основание чл.129, ал.3 ГПК.
По делото липсва доказателство, че е платена държавната такса. Липсва
реквизита по чл.128, т.2 и т.3 за уточнителната молба ГПК.
Това не пречи ищецът на ново да се предяви иск.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 169255/23.05.2024 г., уточнена с молба с
вх. № 193975/13.06.2024 г., поради неотстраняване на нередовности в срок, на
основание чл.129, ал.3 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 20241110129738
по описа за 2024 година на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5