Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Сливен, 02.12.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от Надежда Янакиева в.ч.гр. д.
N 734 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Настоящото производство е
образувано въз основа на подадена чрез ЧСИ жалба против отказ на ЧСИ да извърши
действия във връзка с изпълнение спрямо несеквестируемо имущество и се движи по
реда на гл. ХХХІХ, р-л І от ГПК.
С жалбата двамата
жалбоподатели атакуват отказ на ЧСИ да спре принудителното изпълнение върху
имущество, което е несеквестируемо и да прекрати принудителното изпълнение
върху несеквестируемо имущество. Твърдят, че е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на първия жалбоподател, като заявяват, че съгласно разпоредбата
на чл. 446а от ГПК този доход е несеквестируем и задължение на ЧСИ е да се
съобрази задължително с нея, което той не е сторил. Развиват доводи в тази
насока и излагат хронология на изпълнителните действия. Считат, че след
25.10.2017г. е въведен в ГПК ясен критерий за минимална работна заплата, а ЧСИ
неправилно го е прилагал. Също така жалбоподателите излагат съображения за
изтекла погасителна давност по отношение на вземането, както и че ЧСИ е
извършил неправомерни действия в тази връзка. Оплакват се, че той се е обогатил
неоснователно, причинил им е и непозволено увреждане и следва да им заплати
обезщетение.
В обобщение искат от съда
да постанови отмяна на отказа за прекратяване на принудителното изпълнение
върху несеквестируемия размер от 4 184 лв., да осъди ЧСИ да им заплати сумата 4
184 лв. за претърпени имуществени щети, да осъди ЧСИ да им заплати сумата 2000
лв. – по 1000лв. за всекиго, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди
и да го осъди да им заплати разноските по процеса.
Постъпило е писмено
становище - възражение от взискателя, който счита, че жалбата е допустима, но неоснователна и моли тя да бъде оставена
без уважение. Развива подробни съображения, с които оборва релевираните от
жалбоподателите оплаквания относно несеквестируемостта на имуществото, върху
което е насочено изпълнението.
ЧСИ е изложил подробни
писмени мотиви, като счита жалбата за недопустима
по отношение на втората жалбоподателка, тъй като в нея не се съдържат
оплаквания от нея, а неоснователна по отношение на първия жалбоподател.
Заявява, че голямата част от оплакванията не следва да се разглеждат в това
производство, а тези, свързани с несеквестируемостта на трудовото
възнаграждение и пенсията, са неоснователни, тъй като той е вдигнал частично запора върху тях. Счита,
че не е извършил закононарушения и жалбата не следва да се уважава.
Настоящият съдебен състав,
след като се запозна с изпълнителното дело и становищата, намира, че жалбата е
допустима – подадена е от процесуално легитимирани субекти, имащи право на
жалба, в законовия срок, чрез ЧСИ, чиито действия се атакуват.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Жалбоподателите заявяват,
че обжалват отказа на ЧСИ да стпре принудителното изпълнение върху имущество,
което е несеквестируемо и да прекрати принудителното изпълнение върху
несеквестируемо имущество. Най-напред следва да се посочи, че такъв отказ не е
постановяван изрично, не може да се приеме и че е налице мълчалив такъв,
доколкото искане за това длъжниците не са правили.
Първият от тях е подал до
ЧСИ на 21.08.2020г. молба за вдигане на запора върху вземанията му в банка ДСК,
тъй като там получава трудовите си възнаграждения и пенсия. Със съобщение от 02.09.2020г.ЧСИ е уведомил третото задължено
лице - банка ДСК, че вдига частично наложения запор „до размера на суми с
несеквестируем произход“, наложен на Р. Бойдев. В същата банка няма регистриран
клиент И. Б. – вторият жалбоподател.
Така е видно, че
оплакването срещу действията на ЧСИ, ако се приеме, че касае насочване на
изпълнение срещу несеквестируемо имущество, каквото представляват, при
определени параметри, трудовото възнаграждение и пенсията в размерите
посочените в чл. 446 от ГПК, е неоснователно. На първо място самият запор върху
трудовото възнаграждение на първия жалбоподател е наложен още на 12.09.2014г., на
същата дата е наложен запор на пенсията му в РУСО-Сливен, като принудителното
изпълнение не е било своевременно атакувано. Ззапор на банковата му сметка е
наложен от ЧСИ със запорно съобщение от 28.07.2020г. Това е действие по принуда
и подлежи на самостоятелно обжалване, а жалба в предвидения от ГПК срок не е
подадена от първия жалбоподател. Въпреки това ЧСИ е уважил молбата му от
21.08.20г. и е вдигнал запора върху несеквестируемия минимум, което на практика
е довело до невъзможност за удовлетворяване на кредитора от тази сметка,
доколкото третото лице е посочило с уведомление от 04.09.20г. до ЧСИ, че по
тази сметка постъпват възнаграждения за работа под установения размер на
работната заплата, с които няма да бъде изпълняван запорът, а средствата с
такъв произход ежемесечно ще бъдат предоставяни на разпореждане на титуляря,
длъжник по него. Така, дори да се приеме, че жалбата касае това действие, за
него длъжникът е уведомен на 08.08.20г. чрез пълномощника си и жалбата е
просрочена. Освен това последващото действие на ЧСИ, извършено по-малко от
месец по-късно, е такова, привеждащо в хармония с изискванията на правната
норма досегашните му действия. Относно по-ранните такива, както вече бе
посочено, жалба не е постъпвала в предвидените от законодателя срокове.
Що се отнася до останалите
съображения, изтъкнати в жалбата, те касаят възражение за погасителна давност
относно вземанията на кредитора и претенции за имуществена отговорност на ЧСИ,
поради което не са предмет на разглеждане в настоящото производство и съдът не
може да постановява по тях, тъй като
тези правоотношения се уреждат в отделни и самостоятелни искови процеси.
На последно място – по
отношение на втората жалбоподателка няма предприети отделни изпълнителни
действия и никое от релевираните оплаквания не може да се отнесе към нея,
респективно към нейно несеквестируемо имущество.
Така жалбата се явява
изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 32619 от
03.11.2020г. на Р. Б.Б. и И.И. ***, против действията на ЧСИ рег.
№ 837 и район на действие района на СлОС по изп.д. № 532/14г., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: