Р Е Ш
Е Н
И Е №232
20.08.2019г., гр.Кюстендил
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание, проведено на деветнадесети март, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина
Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
С участието на секретаря:Любка Николова
след като разгледа, докладваното от съдия Стамова, гр.д.№60 по описа за 2019г.
на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
С решение от 10.12.208г. постановено по
гр.д.№2598/2017г. на Дупнишкия районен съд е отхвърлен, като неоснователен
предявения от „Канзас
Ищецът е останал недоволен от решението
и обжалва същото.Поддържа неправилна преценка на установените факти и
обстоятелства.Искането за обезщетение основава на твърдението, че имотът му е
бил продаден при значително занижена цена, като е обявена ниска начална цена,
несъобразена с пазарната му цена, площта на имота, извършените в него
подобрения.Твърди, че съдебният изпълнител не бил спазил разпоредбите на
закона, като не е определял правилно поредността на публичната продан, не е изчислил правилно
процентите за определяне на начална цена, в зависимост от поредността
на публичната продан.Нарушени са чл.485,чл.468 и чл.494 и сл ГПК.Не бил съобразил, че
началната цена на публична продан не може да бъде по- ниска от 75-80 от
стойността на вещта, като е продал имота на изключително занижена цена – 20% от
реалната пазарна цена, данъчната оценка, СОЕ.В резултат при определяне
началната цена за проведената публична продан съдебният изпълнител бил нарушил
нормите на ГПК.Твърди липса на молба от взискателя за
обявяване на публична продан на по – ниска цена. Поддържа и необоснованост на
констатациите в първоинстанционния акт за молба от взискателя
до ЧСИ, за извършване на поредната публична продан, и за обявяване на имота на по- ниска цена, както
и, че в хода на изпълнителното производство била извършена само една оценка от
вещо лице.
Препис от жалбата е връчен на насрещната
страна.В срок е подаден писмен отговор.В него е противопоставено становище, че
районният съд е анализирал всички доказателства по делото и е постановил правилно
решение за неоснователност на иска.В отговора се посочени конкретни действия на
съдебния изпълнител предшестващи извършената продан: опис на имота на
12.08.2009г., протокол за обявяване на първа публична продан 02.10.2009г.,
протокол за обявяване на проданта за нестанала 03.12.2009г., молба на взискателя за провеждане на нова продан и нова начална
цена, заключение на в.л. от 18.12.2009г. за определяне на нова пазарна цена от
308 001 лева, насрочване на нова публична продан, обявяването на публичната
продан за нестанала с протокол от 08.02.2010г., молба от взискателя
№00435/16.02.2010г. за нова продан, насрочена с протокол от 25.02.2010г.,
протокол от 19.04.2010г. за обявяване на публичната продан за нестанала,молба с
вх.№01765/21.05.2010г. от взискателя за нова продан,
обявление от 25.02.2010г. за провеждане на нова продан при начална цена
184 000 лева, протокол от 02.08.2010г. за обявяване на публичната продан
за нестанала, постъпила по електронната поща молба на взискателя
за провеждане на продан на 12.08.2010г., обявление от 20.08.2010г. за
извършване на нова публична продан при цена от 147 200 лева, спиране на
изпълнителното производство по молба на взискателя от
07.10.2010г., възобновяване по молба на взискателя,
обявяване на 28.01.2011г. на нова публична продан при първоначална цена от
147 200 лева,отправено съобщение до длъжника за упражняване на право на
избор по чл.45, ал.7 ЗДДД, неупражняване на такова право, протокол от
19.03.2011г. удостоверяващ постъпило предложение от Банката за покупка на
имота, постановление за възлагане на имота на Банката от 28.03.2011г.,
потвърдено от съда.Изтъква се, като довод и обстоятелството, че действията на
съдебния изпълнител са обжалвани многократно от ищеца, като жалбите му са
оставени без уважение.Въз основа на описаните обстоятелства е обоснован извод,
че не е доказано осъществяване на предпоставките по чл.45, ал.1 ЗЗД вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ за уважаване на иска.Липсва
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, като проверката на
постановление за възлагане е ограничена само до надлежното извършване на
наддаването и възлагане по най – висока продажна цена, като е изключена
възможността да се обжалва поради неправилна оценка на вещта или ненадлежно
разгласяване на проданта.От друга страна поддържа, че реалната пазарна цена на
вещта е цената постигната при публичната продан, осъществена при съблюдаване на
правилата за извършването й.В случая купувачи не са се явили при нито една от
насрочените продани, като няма доказателства, че тя
би могла да се реализира при по- висока продажна цена.Търсените вреди са
предполагаеми, предвид конкретните обстоятелства, като при липса на интерес при
първоначалната оценка, не би могло да се предположи, че имотът би бил продаден
при по- висока цена.Не е доказано нарушение на процедурата по извършване на
проданта,вреди както и причинна връзка между конкретно нарушение и настъпилите
вреди.Друг аргумент за неоснователност на жалбата ответникът извлича от
заключението в първоинстанционното производство, според което пазарната цена на
имота е тази на която е продаден.Действията по изнасянето на имота на публична
продан( описани по горе) и самото й извършване според него са в съответствие с предвиденото в закона.Преповтаря
възражението за погасяване на правото на иск поради изтекла давност, като
заявява, че на 14.03.2011г. ищецът бил уведомен за упражняване право на избор
по чл.45, ал.7 ЗДДС, на електронен адрес.По същия начин бил уведомен и за
изготвеното постановление за възлагане на 29.03.2011г. Още преди 14.03.2011г. и
29.03.2011г. дружеството било уведомявано на електронния адрес за извършените
изпълнителни действия.
Жалбата е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съдът след като прецени доказателствата
по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната
съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:
Не се спори между страните, за това, че
ищцовото дружество е
страна по изп.д.№196/2009г. по описа на ЧСИ Е.
Х.– длъжник.
Посоченото изпълнително дело е
образувано по молба на „Банка Пиреос България” АД с
вх.№01602/17.07.2009г.( л.58 -59 от делото) въз основа на изпълнителен лист
издаден по гр.д.№28067/2009г. по описа на СРС, за солидарно осъждане на ищеца с
„Канзас
Няма спор по делото и това се
установява от нотариален акт №59, том І, рег.№677, н.д.№56/2005г. по описа на
Нотариус с рег.№431 на НК, че на основание договор за покупко-
продажба ищецът е придобил право на собственост, по отношение на следния
недвижим имот: урегулиран поземлен имот, представляващ парцел ХХХV, отреден за
дърводелски цех в кв.47 по плана на гр.Сапарева баня, целият с площ от 2700
кв.м. при съседи: УПИ ХХV- за дърводелски цех и сушилня, упи
VІ-835, упи VІІ-836, упи
VІІІ-836,у,пи ІХ-837, упи Х-837, упи
ХХVІ-839, улица, ведно с построените в югоизточната част на имота:дърводелски
цех, застроен върху 380 кв.м., навес със застроена площ от 100 кв.м.
Върху този имот е учредена ипотека,
съгласно нотариален акт №161, том І, н.д.№144/2006г. за обезпечаване вземането
на Банката към „Канзас
В делото е приложен акт за узаконяване
№2/29.03.2005г. цитиран в нотариалните актове за учредяване на договорна
ипотека, съгласно който е узаконена дърводелска работилница и гатер – банциг,
включваща следните подобекти – дърводелска работилница, гатер – банциг,
пропуск, площадка за суров материал, басейн за противопожарни нужди, бункер –
циклон и шумозаглушаващ екран, както и 3 бр. скици.( л.79 – 82).
На скици л.96 – 98 от д е отразено състоянието
на дворното място, упи и сградите в него, съгласно
Кадастралната карта.Същото е обективирано на скица №4142/22.07.2009г. ( л.111
от д) съгласно която имотът представлява поземлен имот с идентификатор
65365.603.353, с площ от 2507 кв.м., с адрес гр.Сапарева баня,
ул.”Ал.Стамболийски”№32 с начин на трайно ползване – за дърводобивна и
дървообработваща промишленост.Сградите в същия са отразени, като сгради с
№1,2,3 и 4.с площи и предназначение съответно: 373 кв.м. – промишлена сграда,
103 кв.м. – промишлена сграда, 4 кв.м. – селскостопанска сграда, 4 кв.м.-
селскостопанска сграда.
Върху имота е вписана възбрана
рег.№2319/27.07.2009г. в Службата по вписванията при ДнРС.
На длъжниците
по изпълнителния лист са връчени покани за доброволно изпълнение.
На 12.08.2009г. е извършен опис на
имота и е насрочена публична продан за периода 01.09.2009г. – 01.10.2009г. при
начална цена 294 375 лева.Приложено е заключение на в.л. Н. Г., съгласно
което е определена справедлива пазарна стойност на имота по метода на вещната
стойност в размер на 316512 лева, и по сравнителния метод в размер на
392 500 лева.
В делото е приложен протокол за
разгласяване на публичната продан от 20.08.2009г., обявление в което е посочена
начална цена на наддаването в размер на 294 375 лева.
Съгласно обратни разписки л.176- 177 от
д.преписи от обявлението са изпратени на Община Дупница, Банка Пиреос, Районен съд Дупница, Община Сапарева баня.
Съставен е протокол на 31.08.2009г. с
посочване на деня на разгласяване на обявлението, регистриран в районния съд с
вх.№76831.08.2009г.
На 02.10.2009г. в 9.30ч. в протокол
Съдебният изпълнител на основание чл.494, ал.1 ГПК обявява публичната продан за
нестанала, разпореждайки уведомяване на взискателя,
че в 1 – седм.срок следва да заяви дали желае
насрочване на нова публична продан при 80% начална цена.
Приложено е съобщение до Банката със
съдържание в посочения смисъл, обратна разписка с баркод ИД 004 , за връчване на съобщението на
05.10.2009г..
С молба „Бана
Пиреос България” АД на основание чл.494, ал.1 вр. с ал.21 от ГПК прави искане за насрочване на нова
публична продан при начална цена, равна на 80 на сто от началната цена по
първата продан.
С разпореждане от 16.10.2009г. ЧСИ насрочво публична продан ,втора по ред за периода 02.11.2009г.
до 02.12.2009г., обявяване на 03.12.2009г. от 9.30 ч. при начална цена
235 500 лева.Указал е на взискателя да довнесе
дължимата такса.
В протокол от 20.10.2009г са
обективирани действия по разгласяване на проданта.Доводи и искания във връзка с
допуснати нарушения при разгласяване както на тази продан така и на предходната
липсват.Приложено е обявление от 20.10.2009г. във връзка със съдържанието на
което твърдения за незаконосъборазност липсват, както
и за обявлението по предходната продан.
Изготвени са съобщения за връчване на
преписи от обявлението на взискателя, длъжниците „Канзас 2 „ и „Канзас
На 29.10.2009г. е съставен протокол
съдържащ констатации за деня на разгласяването на публичната продан, с който на
основание чл.487, ал.3 ГПК е прието,че публичната продан е разгласена.
На 03.12.2009г. е изготвен протокол с
който публичната продан е обявена за нестанала, поради неявяване на наддавачи е липса на наддавателни
предложения в срока й.На 09.12.2009г. Банката е уведомена за нестаналата продан
и за необходимостта от отправяне на искане за насрочване на нова продан при
изготвяне на нова оценка в едноседмичен срок.
От квитанция и обратна разписка 51ELT,
неоспорени следва, че на 09.12.2009г. Банката е получила съобщение за нестанатала продан.
С молба изх.№Д ІІ-16978/16.12.2009г.
„Банка Пиреос България”АД на основание чл.494, ал.2 ГПК прави искане за определяне на нова начална цена на ипотекирания имот.
С разпореждане от 17.12.2009г.
Съдебният изпълнител възлага изготвяне на нова оценка от вещото лице Н.Г..
Приложено е заключение – актуализиране
на справедлива пазарна цена, изготвено от в.л. Н.Г. ( л.257- 259 от д.).Въз
основа на оценка по метода на вещната стойност в размер на 316512.00 и по
сравнителен метод в размер на 299 491.00 лева, е определена обща
справедлива пазарна стойност в размер на 308 001 лева, и начална стойност
за обявяване на имота 231 000 лева.Върху заключението е налице резолюция
на съдебния изпълнител от 18.12.2009г.
Оценката е приета от съдебния
изпълнител, като с разпореждане от 18.12.2009г. е насрочена публична продан за
периода от 05.01.2010г. до 05.02.2010г., с дата на обявяване 06.02.2010г –
9.30ч.
Изготвено е обявление за публична
продан от 18.12.2009г. по чието съдържание и съответствие с изискванията на
закона доводи липсват.Съгласно удостовереното в протокол от 18.12.2009г. е
постановено разгласяване на проданта, като доводи и искания във връзка с допуснати
нарушения при разгласяване на проданта липсват.
С квитанция серия В №00126052 и обратни
разписки с № 51554,51532,51510,51576, се установява връчване на обявлението на
Община Дупница, Районен съд Дупница, Община Сапарева баня, Банка Пиреос България”.В акт за поставяне на обявление от
04.01.2010г. е удостоверено поставянето на обявление на най- външната портална
врата на обекта.
В протокол от 04.01.2010г. съдебният
изпълнител на основание чл.487, ал.3 ГПК удостоверява надлежно разгласяване на
проданта.Доводи и твърдения за противното липсват.Върху протокола е налице
отбелязване за регистрирането му в ДРС №1/04.01.2010г.
В протокол от 08.02.2010г. е
обективирано постановление за обявяване на публичната продан за нестанала и
уведомяване на взискателя, за възможността в 1 –
седмичен срок да заяви желае ли публична продан при 80% от началната цена на
недвижимия имот.
Съобщение до Банката е връчено на
10.02.2010г.,с оглед квитанция към обратна разписка 505GЕ, съобщение и отразеното в
обратната разписка ( л.277- л.278 от д).
Следва молба от Банката за извършване
на публична продан с изх.№Д ІІ -3436/16.02.2010г., в която е посочен адрес за
изпращане на обявление на вниманието на
юрисконсулт К., служебен телефон и факс №02/93-94-172 и резолюция на съдебния изпълнител от
16.02.2010г. за насрочване на публична продан за периода 16.03.2010г. –
16.04.2010г., обявяване на 17.04.2010 – 9.30ч. при начална цена 184 800
лева.
Изготвено е обявление, по съдържанието
на което оплаквания в исковата молба липсват, съгласно протокол от 25.02.2010г.
е постановено разгласяване на проданта,приложени са съобщение с приложени
обявления до Банка Пиреос България, „Канзас -2”ЕООД,
„Канзас -999”ЕООД, квитанция към разписка 5QGXW,GD43E, удостоверяващи получаването
на акт и обявление от Община Сапарева баня и „Канзас
В протокол от 19.04.2019г. публичната
продан е обявена за нестанала, разпоредено е
уведомяване на взискателя.
На л.298 – л.299 от делото са приложени
съобщения до Банката – уведомяване, че публичната продан е обявена за
нестанала.На л.300 от д. има данни за запис от факс от 20.04, като получател е
номер, посочен в молбата на Банката.
С молба изх.№ Д ІІ 10769/21.05.2010г.
„Банка Пиреос България”АД прави искане за насрочване на нова продан на
същия имот., сочи адрес за изпращане на обявлението и служебен телефон и факс с
номер , идентичен с номера, за който е
представен записа на л.300 от д.
С РАЗПОРЕЖДАНЕ ОТ 21.05.2010г. ЧСИ – Е.
Х.насрочва публична продан за времето от 08.06. до 08.07.2010г. при начална
цена 184 000 лева, която определя и , като нова оценка.
Изготвено е обявление от
25.05.2010г.(.л.308), в протокол от 28.05.2010г. ( л.307) е удостоверено
постановление за разгласяване на проданта и начина на разгласяване,съгласно
квитанция Е№*********, обратни разписки с баркод: 007D1L, 007D1fO ,007D1HQ следва,
че обявления за публичната продан за връчени на „Банка Пиреос
България”, Община Дупница, Районен съд Дупница и Община Сапарева баня на
01.06.2010г.( л.318 – л.319 от д.).Приложен е запис за връчване на обявление на
„Канзас
В протокол от 04.06.2010г. съдебният
изпълнител е удостоверил проверка за надлежно разгласяване на публичната продан
на основание чл.487, ал.3 ГПК.Доводи и твърдения в противен смисъл липсват.
В протокол от 02.08.2010г.
констатирайки, че в срока за публична продан от 08.06.2010г. до 08.07.2010г. в
деловодството на Районен съд Дупница по процесуалния ред на чл.489, ал.4 ГПК не
са се явили наддавачи и не са постъпили наддавателни предложения ЧСИ Е. Х.е обявила публичната
продан за нестанала постановявайки уведомяване на взискателя.
На л.331 – л.332 от делото се намират
съобщение до взискателя за това, че публичната продан
е обявена за нестанала и обратна разписка с баркод 007WOR 6 за
връчването му на Банката на 05.08.2010г.
От запис от електронна поща на съдебния
изпълнител л.333 от делото, следва, че по електронен път е била изпратена молба
за обявяване на следваща публична продан.Записът е от 12.08.2010г.Приложена е
молба изх.№ 16275/12.08.2010г.(л.334 от д).Върху молбата с разпореждане от
13.08.2010г. съдебният изпълнител насрочва публична продан за времето от
07.09.2010г. до 07.10.2010г., посочвайки обявяване на 08.10.2010г.- 9.30ч.
В обявление от 20.08.2010г. е посочена
начална цена ок която ще започне наддаването 147 200 лева(л.336 от д).В
протокол от същата дата е постановено разгласяване на проданта.
На л.337 – 339 от д. се съдържат
съобщения с обявление до „Банка Пиреос България”,
„Канзас 2„ ЕООД,”Канзас 999”ЕООД, а на л.349 обратна разписка с баркод 007VD14
за връчено на 25.08.2010г. обявление на Банката, на л.366 обратна разписка 007VDVY за
връчено на 07.09.2010г. на „Канзас
По молба на Взискателя
изх.№ ДІІ-20313/07.10.2010г. изпълнителното производство е спряно с резолюция
от 07.10.2010г. , а по молба с изх.№ ДІІ-488 по описа на Банката е възобновено
с резолюция от 14.01.2011г. Постановено е разгласяване на публична продан, при
начална цена от спрения преди това търг 147 200 лева, за времето от
18.02.2011г. до 18.03.2011г., като е посочил обявяване на 19.03.2011г. -10.30ч.
Изготвено е обявление на 28.01.2011г. в
което е посочена начална цена за наддаването 147 200 лева.В протокол от
28.01.2011г. са удостоверени предприети действия по разгласяване на проданта.На
л.358 – 359 от делото са приложени съобщения до двете дружества, като няма
данни за връчването им.На л.360 акт за връчване на обявление до Община Сапарева
баня, а на л.362 от д. за връчване на Районен съд Дупница.В акт от 17.02.2011г.
е удостоверено поставяне на обявление на порталната врата към входа на
предприятието.В изпратени до дружествата чрез Български пощи съобщения, има
удостоверяване, че пратката не е потърсена от получателя л.360 – л.361 от д. и
резолюция на съдебния изпълнител, за прилагане разпоредбата на чл.51 ГПК.Съгласно обратна разписка с баркод009RA(л.371) обявление е връчено на
Банката на 31.01.2011г.
В протокол от 17.02.2011г. съдебният
изпълнител след проверка удостоверява извод за надлежно разгласяване на
проданта, като протоколът е регистриран в ДРС №37/17.02.2011г.
С молба изх.№ПК 3825/17.03.2011г. с
рег.№55/18.03.2011г. „Банка Пиреос България” прави
искане за допускането и до участие в публична продан.
С протокол от 19.03.2011г. е удостоверено, че в срока на публичната продан
от 18.02.2011г. до 18.03.2011г.в сградата на Районен съд Дупница по
процесуалния ред на чл.489, ал.4 ГПК е
постъпило наддавателно предложение в запечатен плик
от „Банка Пиреос България” АД, с вх.№55/18.03.2011г.за
имота за сумата 147 201 лева.и на основание чл.492,ал.1 изр.5 ГПК Банката
е обявена за купувач на имота.
По делото на л.377 е приложено наддавателното предложение.
С постановление от 28.03.2011г. имотът
е възложен в собственост на Банката.По делото е представено ксерокопие от постановление
за възлагане с отбелязване на съдебния
изпълнител за влизането му в сила на 17.05.2011г.Върху същото има печат за
вписването му в Службата по вписванията с вх.рег.№166/28.06.2011г.
Постановлението е било обжалвано пред КнОС, като с решение на КнОс от
17.05.2011г. по ч.гр.д.№302/2011г. (неподлежащо
на обжалване) жалбата на „Канзас
Според заключение с вх.№11725/20.09.2018г.
на в.л. инж.Е. Л. справедливата пазарна стойност за процесния имот към момента
на провеждане на публичната продан е 334 269 лева.Това е най- вероятната
цена, платима в пари или техен еквивалент, за която дадена собственост може да
бъде продадена на конкуретния пазар, при спазване на всички
условия, присъщи на справедливата сделка- продавачът и купувачът действат
съзнателно, при добра осведоменост, водени от собствените си интереси, при
отсъствие на каквато и да било принуда, като оценката на имота е направена по
метода на вещната стойност.Вещото лице сочи, като пазарна цена на имота,
предмет на публичната продан цената на която е продаден 147 201
лева.Имотът предмет на публична продан е оценен, като дърводелска работилница с
гатер – банцинг, съоражения
за улавяне на дървесни частици, площадка за суров материал, бетонова рампа за
втори вход към имота, двукрила метална входна врата, огради по границите на
имота, шумозаглушителен екран, съгласно опис л.149-
л.150 от д.
Описаните обстоятелства съдът приема за
осъществили се въз основа на приложените заверени преписи от изп.д.№196/09г. по описа на ЧСИ Е. Х.с рег.№743 на
КЧСИ.Останалите материали от същото изп.дело и
доказателства по делото съдът не обсъжда тъй като от тях не се извличат
сведения относно релевантни за спора факти.
При тези обстоятелства е подадена
исковата молба по която е образувано първоинстанционното дело.С оглед на
изложените в исковата молба респ. молба уточнение с вх.№7469/18.09.2017г.
фактически обстоятелства, следва ,че отговорността на ответницата се основава
на твърдения за следните процесуално незаконосъобразни действия на същата – оценката
на недвижимите имоти ( терен и сгради) е крайно занижена, продажбата е
извършена на стойност под оценителната експертиза, пазарната стойност и
данъчната оценка, към момента на публичната продан не е извършена съдебно
оценителна и съдебно техническа експертиза, определената начална цена не е
актуална съобразно състоянието на недвижимите имоти, реалната квадратура,
строителните книжа и направените подобрения.Ищецът твърди, че след закупуване
на имота бил направил подобрения на значителна стойност, разработил го което
довело до повишаване на пазарната му стойност.Заявения петитум е за присъждане
на сумата от 5000 лева, представляваща частично предявен иск от 480 000
лева, за нанесени имуществени вреди изразяващи се в разликата в пазарната цена
на имота от 480 000 лева и продажната му цена 141 000 лева.Претендирани са разноски.
Други доводи извън посочените включително
изтъкнатите във въззивната жалба(за несъобразяване на поредността
на извършените продани при определяне на цените, за
липса на подадена молба от взискателя за извършване
на поредна публична продан, на по –ниска цена) не подлежат на разглеждане с оглед
законоустановените преклузии. Съдът не може да
разгледа иска на непосочено в исковата молба основание – чл. 6,
ал. 2 ГПК.
С оглед на изложените обстоятелства
съдът намира предявения иск за неоснователен.Съображения:
Съгласно чл.441 ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при
условията на чл.45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение. С постановени по реда на чл. 290
от ГПК- Решение
№ 264 от 08.04.2010 г. по гр. д. № 474/2009 г., ІV г. о.; Решение №
139/31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г., ІV г. о., Решение №
184/21.09.2011 г. по гр. д. № 1124/2010 г., ІІІг.
о. и др. / е прието, че предпоставките за уважаване на предявен иск по чл.
74, ал. 1 от ЗЧСИ са следните: неправомерни действия на ЧСИ, настъпила
вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка.По
аргумент от чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага. В същите решения е посочено,
че принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изискуемото
вземане е удостоверено с изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на
принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон.
На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Пряка последица означава директно въздействаща върху
правната сфера на увредения, при която той не би претърпял вредите, ако не бе
незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, тъй като преки са само
тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането.Според
настоящия съдебен състав посоченото неправомерно действие на ЧСИ представлява
неизпълнение на установено с процесуалния закон задължение или незаконосъобразно действие при законово
предписание за бездействие по повод реализиране на определен изпълнителен
способ. На ЧСИ са възложени публични функции в изпълнителния процес, а това по
дефиниция означава, че има правото, но и че е длъжен да осъществи всички
правомощия, съдържащи се в тези функции.Съгласно решение № 139 от 31.05.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о., ГК
В случая на първо място следва
да се отбележи, че е налице законно основание за осъществяване на изпълнителни
действия по отношение на процесния имот, с оглед данните за учредена от въззивника
ипотека във връзка с вземания на взискателя „Банка Пиреос България” към „Канзас2” ЕООД по договор за кредит
№115/2006 от 02.05.2006г и анекс към същия А1-115/2006 изпълнителния лист за
солидарното му осъждане за плащане на дължимите суми, посочени в изпълнителния
лист (л.61 от д.)заедно с „Канзас
С оглед доказателствата от
приложеното изпълнително дело относно извършените от съдебния изпълнител
действия по повод предприето изпълнение върху принадлежащ на ищеца недвижим
имот намира за недоказано твърдението, за процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение.Действията които съдебният изпълнител следва да извърши
при изпълнение върху недвижим имот са разписани с норми с императивен характер
в разпоредбите на чл.483 – чл.501 ГПК.В случая твърденията на ищеца са за
допуснато закононарушение изразяващо се в несъобразяване на изготвена по делото
оценителна експертиза, пазарни цени към момента на публичната продан и
неназначаване на допълнителна оценителна експертиза, която да е актуална към
момента на последната публична продан при която имотът е продаден на занижени
цени, определената начална цена не е актуална съобразно състоянието на
недвижимите имоти, реалната квадратура, строителните книжа и направените
подобрения. Съгласно чл.485 ГПК,в редакция към датата на извършване на
публичната продан(ДВ бр.59/2007), за съдебния изпълнител е съществувало
задължение да определи началната цена, от която да започне наддаването при
съответно приложение на чл.468 ГПК.В чл.468 ГПК (ДВ бр.42/2009г) в ал.1 е
посочено, че съдебният изпълнител определя цената, по която вещта да се
продаде в магазин. Началната цена, от
която да започне наддаването при явния търг с устно наддаване или публичната
продан, е 75 на сто от стойността на вещта.Според ал.2 по искане на страната се
назначава вещо лице за определяне на стойността
на вещта.Вещото лице се назначава служебно, когато за определяне на стойността
са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и
други. То може да даде заключението си и устно, което се отразява в протокола.Следователно
от посочените норми следва, че задължение на съдебния изпълнител за извършване
на конкретни действия във връзка с определяне на началната цена от която да
започне проданта липсва.Не е предвидено задължение за съдебния изпълнител за
назначаване на експертиза за определяне на стойността, и впоследствие на
началната цена на публичната продан. Изцяло от личната преценка на съдия
изпълнителя зависи дали той ще назначи служебно вещо лице, чиято помощ да
използва или няма да назначи вещо лице и сам ще определи цената на имота, като
изхожда от състоянието му, неговото местонахождение, пазарната конюктура и всички други значими за цената фактори.Ето защо
неназначаването на вещо лице за определяне на стойността на веща, при
последната продан на която е продаден имота не може да обоснове отговорността на съдия
изпълнителя.Не се установява назначаването на експертиза да е било продиктувано
от необходимост от знания, в областта на науката или изкуството. Правата на страните - на взискателя - да получи максимално възможната стойност на имота, и на
длъжника - да реализира паричен еквивалент на
притежаваната от него собственост в пълна степен, така че да запази останалото
си имущество от продължаване на
изпълнението са гарантирани от закона с предвидената възможност да се поиска
назначаване на вещо лице за определяне стойността на имота, служеща, като
основа за определяне на началната цена на публична продан, от която ищецът не се е възползвал.
Съдът преценява като неоснователни твърденията за незаконосъобразност на
извършените действия, поради несъобразяване заключение на в.л. и пазарни цени,
състоянието на недвижимия имот, квадратура, подобрения.Неоснователно е и
позоваването на заключение по съдебно – оценителна експертиза, определящо
стойността на имота към момента на процесната публична продан на 334 269
лева.В съобразителната част на
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, е разяснено,
че ако и при втората продан имотът не бъде продаден, за взискателя
възниква правото да поиска определяне на нова начална цена - чл.
494, ал. 2, изр. 3 ГПК. Това искане на практика представлява искане за
извършване на нова продан. За новата трета по ред продан законодателят не
определя за начална цена по-нисък процент от началната цена на първата или
втората продан, нито по-нисък процент от стойността на вещта, както прави това
за първите две продани, а изисква определяне на нова
начална цена. Нови правила, или критерии за определянето й от съдебния
изпълнител не са уредени, поради което следва да се приеме, че новата начална
цена ще се определи отново по правилото на чл. 468 ГПК. Невъзможността имотът да се продаде на първата и втората продан явно
сочи, че при определянето на неговата стойност (за нуждите на първата продан)
не са съобразени средните пазарни цени за съответния район, характеристиката,
вида и състоянието на конкретния имот или използваните начини (например
пазарен, приходен и други) и методи на остойностяване (например метод на
пазарните аналози, на приходите, метод за определяне на ликвидна цена и други)
не са подходящи. Тези обстоятелства и изминалият период от време от
първоначалното остойностяване на имота до искането за нова трета по ред продан
налагат да се отчетат отново реалните условия на пазара на недвижими имоти в
съответния район, състоянието и вида на имота, способността имотът да се
продаде в сравнително кратки срокове, да се съобразят евентуално настъпилите
инфлационни процеси и други пазарни фактори при определяне на стойността на
имота по реда на чл.
468, ал. 2 ГПК и определяне на новата начална цена за третата продан по
правилото на чл.
468, ал. 1 ГПК от съдебния изпълнител. Определянето на нова начална цена не
означава намаляване до краен и нереален размер на цената, а предполага такава
начална цена, която да позволи постъпването на наддавателни
предложения така, че да се постигне реална пазарна цена, на която имуществото
да бъде осребрено.От съдържанието на тълкувателното решение следва, че за съдия
изпълнителя не съществува задължение да се съобразни с данните от
първоначалното остойностяване на имота, както се налага извод, за естествена
последица, като резултат от нестаналите в случая 4 продани
( с начални цени, както следва:294 375 лв., 235 500 лв., 231 000 лева
и 184 800 лева) от намаляване на началната цена.Не може да има спор, че след няколко
неуспешни публични продани поради неявяване на
купувач определената нова начална цена следва да бъде по-ниска от определената
в първото представено заключение на вещото лице – решение на ОС Бургас по
в.гр.д.№1007/2018г.Не се представени доказателства от които може
да се направи извод, че възприетата цена е израз на краен и нереален размер, за
несъответствие с оглед индивидуалните характеристики на имота. Потвърждение за
това е факта, че при предходните продани за които, не се твърди да не са били разгласени по
законния начин, на по – високи цени, не е имало интерес към имота.Стойността
посочена в заключението на което се позовава жалбоподателя е по –
ниска от възприетата от съдебния изпълнител стойност за определяне на начална
цена за първата продан, и от посочената в исковата молба пазарна цена,а както
бе отбелязано неизвършването на проданта на тази цена предполага намаляване на
цената, като предпоставка за привличане на наддавачи
и постигане на реална пазарна цена за имота.Ето защо съдът приема за
необосновано позоваването на това заключение.Следва да се има предвид и, че
същото не държи сметка за това, че имотът е обект на принудителна продажба,
както и не е ясно дали при определянето на тази стойност е взета предвид
необходимостта от продажба на имуществото в сравнително кратки срокове, с оглед
целта на изпълнителното производство.
Извън
горното дори и да се приеме, че е налице закононарушение при определяне на първоначалната
цена за последната шеста продан, и че тя е била занижена,то не може да се
приеме настъпването на преки вреди за ищеца,като резултат от по – ниската
начална цена за публична продан, изразяващи се в цената на която е продаден и
посочената в исковата молба пазарна цена.Това е така защото първоначалната
цена, на която се обявява за продан недвижимия имот от ЧСИ не е окончателна
цена, на която се извършва публичната продан. От значение е наличието на
интерес от реални купувачи, а не от това какъв е бил размерът на обявената
продажна цена.Това становище е изразено в решение №540/18.03.2013г. на САС по
в.гр.д.№623/2012г., което настоящият състав споделя.В заключението на което въззивникът
се позовава за пазарна цена на имота се сочи именно цената на която е продаден.
Освен
това дори и да се приеме за доказани обуславящите уважаване на иска
предпоставки то същият се явява неоснователен поради погасяването му на
основание изтекла давност.Доколкото претенцията се основава на непозволено
увреждане то съгласно чл.110 ЗЗД вземанията във връзка със същото се погасяват
с изтичането на 5 годишен срок.Съгласно чл.114 ЗЗД давността започва да тече от
момента на увреждането.В случая най- късния момент от който е започнала да тече
давността е датата на постановлението за възлагане -28.03.2011г., следствие на
което имотът е напуснал имуществото на ищеца и е преминал в собственост на взискателя.Това следва от разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК
редакция ДВ бр.59/2007г.(до изменението ДВ бр.49/2012г.) съгласно която от деня
на постановлението за възлагане
купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.( в този
смисъл решение №365 от 22.10.2012г. на ВКС по гр.д.№17/2012г., І г.о.). Исковата
молба е подадена по пощата на 01.06.2017г. регистрирана в съда с
вх.рег.№4623/06.05.2017г. – след изтичане на 5 години, считано от 28.03.2011г.
и поради това, искът се явява неоснователен, като погасен по давност.
С
оглед на изложеното, съдът намира подадената жалба за неоснователна.Поради
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд
обжалваното решение следва да се потвърди.
С
оглед неоснователността на жалбата, неоснователно е искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата не е представил доказателства за извършени разноски за въззивното
производство поради което такива не му се присъждат.
С
оглед на изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение№593 от 10.12.2018г. постановено
по гр.д.№2598/2017г. на Районен съд – Дупница.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: