№ 23650
гр. София, 30.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110155058 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 24.10.2024 г.,
подадена от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към МВР
срещу „..“ ЕООД, с която е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД,
с който ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
сумата от 10 600 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на
задълженията на „..“ ЕООД по заявка № 24/26.01.2022 г., във връзка с договор за
обществена поръчка с рег. № УРИ ..16.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на
сумата, както и осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД, с който ищецът претендира осъждането
на ответника за сумата от 3146,04 лв., представляваща законна лихва за забава,
начислена върху претендираната неустойка за периода от 01.06.2022 г. до 22.10.2024 г.
Ищецът твърди, че разполага с издадена срещу „..“ ЕООД заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 9031/2023 г. по описа на СРС, 169 състав,
срещу която ответникът възразил. Излага доводи относно сключен с ответника договор
за обществена поръчка с рег. № УРИ ..16.09.2020 г., с предмет – извършване на
следгаранционно обслужване на леки автомобили от марките „Пежо“, „Ситроен“,
„Форд“ и „Рено“, предоставени за стопанисване и управление на МВР. Ответното
дружество, в качеството му на изпълнител по договора, се задължило да осигурява
приемането на минимум пет броя МПС с различни неизправности при изпълнение на
предмета на договора. Според уговорките помежду им не била налице установена
горна граница на броя на автомобилите, които изпълнителят бил задължен да приема в
изпълнение на договора, независимо от заетостта на сервиза. Ищецът твърди, че със
заявка № 24/26.01.2022 г. отправил до изпълнителя искане за изпълнение на
следгаранционно обслужване на автомобил с рег. № .., като срокът за изпълнение на
ремонтни дейности бил до седем работни дни от приемането на МПС в сервиза.
Крайният срок за изпълнение на възложеното изтекъл на 04.02.2022 г., като ответникът
не довършил в срок уговорените ремонтни дейности, а изпълнил задължението си с
просрочие от 53 дни, на 30.03.2022 г. В тази връзка, на основание чл. 14 от договора,
същият следвало да заплати на възложителя неустойка в размер на 10 600 лв., поради
забавеното изпълнение. Ищецът сочи, че с покана с рег. № ../12.05.2022 г., получена от
изпълнителя на 16.05.2022 г., поканил последния в срок от 10 дни да изпълни
задължението си за заплащане на дължимата неустойка, като искането му не било
удовлетворено. Ето защо, счита че ответникът му дължи заплащането на лихва за
забава в размер на 3146,04 лв., начислена за периода от 01.06.2022 г. до 22.10.2024 г.
1
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
взема становище за неоснователност на предявените искове. Излага съображения,
поради които счита, че не са налице основания за начисляване на претендираната
неустойка. Твърди, че е изпълнил точно подадената от възложителя заявка. Счита, че
при приемане на работата от страна на възложителя, същият не е вписал в протокола
претенции за забава, като е заплатил надлежно съответните ремонтни дейности.
Оспорва размера на претендираното вземане за неустойка. Твърди, че клаузата по чл.
14 от договора накърнява добрите нрави, поради което релевира възражение относно
нищожността й.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
валидно уговорена неустоечна клауза в процесния договор, основанията, обуславящи
начисляването на мораторна неустойка в тежест на изпълнителя, както и размера на
претендираното акцесорно вземане.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да докаже пълно и главно, че е изпълнил точно и в
срок задължението си във връзка с изпълнението на заявка № 24/26.01.2022 г.,
съответно, че са налице факти, които изключват отговорността му за заплащане на
претендираната неустойка.
Отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че помежду им е налице облигационно отношение по сключен договор за
обществена поръчка с рег. № УРИ ..16.09.2020 г., с предмет – извършване на
следгаранционно обслужване на леки автомобили от марките „Пежо“, „Ситроен“,
„Форд“ и „Рено.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени
документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото. Налице са основания за прилагане към настоящото дело
ч.гр.д. № 69031/2023 г. по описа на СРС, 169 състав. Исканията на ответника за
събиране на писмени доказателства по чл. 190 ГПК и чл. 183 ГПК са основателни,
поради което следва да бъдат уважени, с изключение на искането за представяне на
Вътрешни правила за организация на експлоатацията на МВР, утвърдени от
Министъра, които съдът намира за неотносими към настоящия правен спор.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 16.06.2025 г. от 10.30ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва на основание чл.146, ал.3
ГПК, че в едноседмичен срок от уведомяването могат да вземат становище във връзка
с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка, след което ще загубят тази възможност.
2
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 69031/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 169 състав.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ към МВР в срок до първото по делото съдебно
заседание да представи по делото заверени преписи от писмо с рег. № .. г., писмо с рег.
№ .. г. и писмо с рег. № .. г. за утвърден лимит за текущ ремонт, издадени от
директора на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към МВР.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на исканите документи ще бъде
преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК Дирекция „Управление на
собствеността и социални дейности“ към МВР в срок до първото по делото съдебно
заседание да представи в оригинал приложения към исковата молба Приемо-
предавателен протокол с рег. № ...03.2022 г. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените
указания в срок представеният препис от посочения документ ще бъде изключен от
доказателствата по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3