РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. гр. Лом, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боряна Ал. А.а
при участието на секретаря Росина В. Д.
като разгледа докладваното от Боряна Ал. А.а Гражданско дело №
20241620100029 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
"ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ" ООД, ЕИК: ********* срещу С. А. Ц., с ЕГН:
**********, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, като се претендира да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми:
сума от 1944.29 лв. - просрочена главница, ведно със законната лихва считано
от 20.01.2022 г. до изплащане на вземането; сума в размер на 1030.99 лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.01.2019г. до 25.12.2021г.;
сума в размер на 980.88 лв. - обезщетение за забава за просрочени плащания за
периода: от 25.01.2019г. до 06.01.2022 г.
Твърди също така, че на 18.12.2018г. с Договор за потребителски
кредит № ********* банката е сключила с ответника процесния договор, като
е предоставила на ответника подробно описаните в исковата молба суми, а
именно : сума от 1944.29 лв. - просрочена главница, ведно със законната лихва
считано от 20.01.2022 г. до изплащане на вземането; сума в размер на 1030.99
лв.- договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.01.2019г. до
25.12.2021г.; сума в размер на 980.88 лв. - обезщетение за забава за
1
просрочени плащания за периода: от 25. 01. 2019г. до 06.01.2022г., претендира
и за разноски по делото.
Твърди се в исковата молба, че „ТИ БИ АЙ Банк“ са подали заявление
по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като същата е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Излага, че на 30.11.2022 г. "ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД е сключил договор за цесия с ищеца по делото.
Навежда доводи, че съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за
потребителски кредит, кредитополучателят дължи и обезщетение за забава
(лихва за просрочие) в размер на законната лихва върху просрочените суми.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнил задължението си за плащане по
договора, тъй като не е платил нито една от 12 погасителни вноски, поради
което Банката е предявила претенцията си пред Съд, след като всички вноски
по кредита са вече падежирали. Излага, че за събиране на вземането си "ТИ
БИ АЙ Банк" ЕАД е депозирала Заявление по чл. 417 ГПК, за което е
образувано ч. гр. д. № ***, X гр. състав, по което е издадена Заповед за
незабавно изпълнение на паричното задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК , въз основа на която в полза на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е издаден
Изпълнителен лист . Сочи се, че въз основа на издадения ИЛ е образувано
изпълнително дело при ЧСИ М. Иванова, с район на действие ОС Монтана.
Твърди се, че по силата на Договор за цесия от 15.06.2022 г. сключен между
"ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в качеството на "Цедент" и "ИНОВАТИВНИ
ФИНАНСИ" ООД, в качеството на "Цесионер", ищецът е придобил в тяхната
цялост пакет от изискуеми вземания на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, заедно с
всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с
изтеклите лихви, в т. ч. и вземанията по процесния договор. Сочи, че за
цесията е издадено потвърждение от Банката. Поради изложеното моли съда
да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е
депозирал отговор на ИМ, с който оспорва иска като недоказан както по
основание, така и по размер. Моли съда да отхвърли предявения иск поради
факта, че Договора за цесия не е уведомен ответника по делото. Поради
изложеното счита, че процесния договор за цесия не е достигнал до длъжника
по надлежния законен начин, кореспондиращ на нормата на чл.99 ЗЗД.
Съдът като прецени събраните в хода на производството
2
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното
от фактическа страна:
Установява се от приложеното ч. гр. д. 100/22 по описа на ЛРС, че
исковете са предявени след успешно проведено заповедно производство и в
законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния
съд. Предявени са от цесионер, което е допустимо, съгласно даденото
тълкуване в т. 10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
От представените по делото писмени доказателства не е спорна, че на
18.12.2018 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД („Банката“) сключва Договор за
потребителски кредит № ********* с ответника С. А. Ц., с ЕГН: **********.
На основание така сключения Договор. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставил
на кредитополучателя по сключения кредит за общо ползване сума в общ
размер на 1944.29 лв. Тази сума на главница е сформирана, както следва: 1 400
лв. - заемна сума за общо (лично) ползване от кредитополучателя, 208.32 лв. -
еднократна такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на
договора за кредит, която съгласно чл. 7, ал. 1 се финансира от Кредитора и се
възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно
погасителния план предвид заявеното му желание в Искането - декларация и
335.97 лв. - общ размер на премията, дължима по застраховката /застраховка
„Живот“ и Недоброволна загуба на работа“, посочени в чл. 8 от Договора с
единични преференциални цени: 166.32 лв. за BANK КОМБО ЖИВОТ и
169.65 лв. за BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА/, сключена към кредитния
продукт по желание на клиента /така според чл. 7, ал. 2. т. 2, когато клиентът
изяви желание да сключи застраховка към кредитния продукт, размерът на
премията се кредитира от Банката и директно се превежда по сметка на
Застрахователя/. Банката е изпълнила това си задължение като е превела на
застрахователите /ЗК „УНИКА Живот“ АД, ЕИК:********* и ЗК „УНИКА“
АД, ЕИК: ********* - застрахователни дружества с адрес: бул. „Тодор
Александров“ №18/ по Застрахователна полица № 8I001NI.B2011, с начална
дата на застраховката 19.12.2018 г., сумата на застрахователната премия в общ
размер на 335.97 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Договора, при потребителски
кредит общо ползване, средствата по кредита се превеждат от Кредитора в
срок от 3 (три) работни дни, считано от датата на сключване на Договора по
сметката на Потребителя, открита в „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и посочена в
3
чл.11, ал.2 от Договора. Кредитът се счита за усвоен от Потребителя в деня, в
който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка.
Не спори също, че общото крайно задължение по Договора (чл.10 от
Договора) възлиза на 2 975.58 лв. (главница - 1944.29 лв. и възнаградителна
лихва - 1 031.29 лв.), която сума е разсрочена на 36 погасителни месечни
вноски всяка по 82.66 лв., с изключение на последната, 36-та, която е
изравнителна и е в размер на 82.48 лв. с падеж: 25.12.2021 г., като
погасителният план е инкорпориран в текста на Договора, таблично в чл. 11,
ал. 2 от същия. Уговореният между страните лихвен процент, с който се
олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в
размер на 30.11 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума,
кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка
включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Съгласно чл. 9,
ал. 4 от Договора за потребителски кредит, в случай на просрочие,
кредитополучателят дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие) в
размер на законната лихва върху просрочените суми.
Няма спор между страните, че длъжникът не е изпълнил изцяло
задълженията си за плащане по договора (същият не е заплатил нито една от
общо 29 погасителни вноски), поради което Банката е предявила претенцията
си пред Съд след като всички вноски по кредита са вече падежирали. Така, въз
основа на извлечение от счетоводните книги на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД,
относно вземанията по Договор за потребителски кредит №
**********/18.12.2018 г.. спрямо длъжника С. А. Ц., с ЕГН: **********,
Банката депозира Заявление по чл.417 ГПК. Образувано е ч.гр.д. № 100/2022
г. по описа на PC - Лом, 1 състав, по което е издадена Заповед за незабавно
изпълнение на паричното задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
с № 65/24.01.2022 г., въз основа на която в полза на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е
издаден Изпълнителен лист № 182 от 24.01.2022 г.
Изпълнителният лист по ч.гр.д. № 100/2022 г. по описа на PC – Лом е
издаден за сумата от 3 956.16 лева /три хиляди деветстотин петдесет и шест
лева и шестнадесет стотинки/, дължима на основание Договор за
потребителски кредит № **********/18.12.2018 г., от която 1 944.29 лева
/хиляда деветстотин четиридесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/,
представляващи главница, ведно със законната лихва считано от 20.01.2022 г.
до изплащане на вземането; 1 030.99 лева /хиляда и тридесет и три лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляващи договорна (възнаградителна)
лихва за периода: от 25.01.2019 г. до 25.12.2021 г.; 980.88 лева /деветстотин и
осемдесет лева и осемдесет и осем стотинки/ - обезщетение за забава за
просрочени плащания за периода: от 25.01.2019 г. до 06.01.2022 г., както и
разноски по делото, от които държавна такса в размер на 79.12 лв. /седемдесет
и девет лева и дванадесет стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. /сто лева/.
Въз основа на цитираните по-горе Заповед за незабавно изпълнение и
4
Изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 563/2022 г. при ЧСИ
Мая Иванова, per. № 748 при КЧСИ с район на действие ОС - Монтана.
С Разпореждане № 2290/08.11.2023 г. по ч.гр.д. № 100/2022 г. по описа
на PC - Лом, е указано на Банката да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок от съобщаването, като следва да довнесе дължимата
държавна такса. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление и в
двуседмичен срок от връчването възражение срещу заповедта не е подадено.
Установява се от приложения препис на Договор за цесия от
30.11.2022 г., сключен между "Ти Би Ай Банк" ЕАД от една страна като
цедент и ищеца "Иновативни Финанси" ООД от друга като цесионер, както и
от приложеното копие на Приложение е видно, че заемодателя е прехвърлил
на ищеца вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски
кредит, наред с вземания срещу други длъжници, като е видно от соченото
приложение, че е била уговорена продажна цена по договора за цесия по
отношение на вземанията, произтичащи от отделните договори.
От представения препис на пълномощно, изходящо от "Ти Би Ай
Банк" ЕАД, се установява, че цедента е упълномощил цесионера "Иновативни
финанси" да уведоми от името на цедента всички длъжници по вземания,
които са били цедирани.
Видно е от приложения препис на уведомление, изходящо от ищеца
като пълномощник на цедента, че цесионера е предприел уведомяване на
длъжника за извършената цесия, като не са налице доказателства за връчване
на уведомлението преди завеждане на исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съдът счита, че се установи в производството по делото възникнало
облигационно правоотношение между ответника, в качеството на заемател и
"Ти Би Ай Банк" ЕАД, в качеството на заемодател по сключен между тях
Договор за потребителски кредит № ********* от 18. 12. 2018г.
Установи се също така от обсъдените доказателства, че заемодателя е
изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да предостави
на заемателя уговорената сума .
Възникнало е и задължението за плащане на уговорената
възнаградителна лихва.
5
Към сочената дата ответника е дължал на кредитодателя и изцяло
уговорената възнаградителна лихва в размер на 1030,99 лв. за периода от 25.
01. 2019г. до 25. 12. 2021г.
Поради забава в плащането на главницата на уговорените дати на
падеж, кредитополучателя е дължал и обезщетение за забава за претендирания
период 25.01.2019-06.01.2022г в размер на 980,88 лв.
Установи се от обсъдените доказателства, че след образуване на
заповедното производство , банката кредитор е прехвърлила вземанията си,
произтичащи от процесния договор в полза на ищеца "Иновативни Финанси"
ООД.
Ответникът е релевирал възражение за ненадлежно уведомяване на
длъжника от страна на ищеца по делото, т.е. не е съобразено с разпоредбата на
чл.99 .
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а
не и такова от цесионера.
Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се
защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е
Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
В случая, както се установи от доказателствата по делото, цесионера
"Иновативни финанси" ООД е предприел уведомяване на длъжника за
извършената цесия, в качеството на пълномощник на цедента "Ти Би Ай
Банк" ЕАД, съгласно изрично пълномощно за това действие.
Съдът намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди
депозиране на исковата молба, т. к. няма представени доказателства в тази
насока.
Въпреки горното, обаче, уведомителното писмо, заедно с
6
пълномощното от цедента е връчено на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, като приложение към исковата молба. Както приема трайната практика
на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009
г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.
о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК), получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по
правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковите претенции се явяват
изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени като такива.
По въпроса на разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца изцяло направените в заповедното
и исковото производство разноски. В заповедното производство са били
сторени разноски за държавна такса в размер на 79.12 лв., а разноските за
юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 100,00 лв. по
правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК, изм. ДВ бр. 8 от 2017 г., във вр. с чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ или общо разноски в размер на 179, 12 лв. В исковото
производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на
98.65лв., за особен представител в размер на 700 лв. и ю.к възнаграждение –
100 лв. или общо 898.65 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
че С. А. Ц. с ЕГН **********, с адрес гр. Л., ул.“П.„ № **, ДЪЛЖИ на
"ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ" ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Сливница“ № 201 сграда МОЛ Варна, Тяло Б,
ет. 4, като правоприемник на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК *********, по
силата на Договор за цесия от 30.11.22 г., сумата в общ размер на 3956,16 лв.
/три хиляди деветстотин петдесет и шест лева и шестнадесет ст./ от които:
сумата от 1944, 29 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит №********* от 18.12.2019г.; сумата от 1030,99 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 25.01.2019г. до 25.12.2021 г. и сумата от 980,88
7
лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.01.2019г. до 06.01.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед № 65 за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 24.01.2022 г. по ч. гр.
д. № 100 по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. А. Ц. с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на "ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ" ООД с ЕИК:
*********, следните суми: сумата от 179,12 лв. /сто седемдесет и девет лева и
дванадесет ст./, представляваща разноски за заповедното производство, както
и сумата от 898,65 лв. /осемстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и пет
ст./, представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
8