№ 113
гр. С., 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20242200100544 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, вр. с чл. 124
ал.1 ГПК и цена- 44 735.30лв
В исковата молба ищците твърдят, че ответника образувал срещу тях изп.дело №
875/2024г по описа на ЧСИ П. Г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело №
8123/2011 на СлРС.
Твърдят, че вземането му е погасено по давност. Първоначално, на база същия
изпълнител лист било образувано изп.д. № 52/2012г на ЧСИ М.М., ПДИ по което била
връчена на 07.02.20212г, а делото- прекратено на 18.05.2014г и изпратено на ЧСИ К.А. с
район на действие ОС-Стара Загора, пред който било образувано изп.дело № 933/2014г. Той
го прекратил и изпратил на ЧСИ П. Г. с район на действие СлОС, който образувал изп.дело
№ 341/2014г. По същото дело единствените действия по принудително изпълнение били
четири запорни съобщения от 02.08.2018г и с постановление от 19.09.2024г, на основание
чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, изп.производство било прекратено .
Твърдят, че въз основа на молба на ответника от 29.10.2024г и същия изп.лист, било
образувано изп.дело № 875/2024г по описа на ЧСИ П. Г., по което първото действие по
изпълнението се явявало запорно съобщение от 08.11.2024г за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника.
Допълват, че от 02.08.2018г, когато били изпратени запорни съобщения до четири банки,
до 02.11.2023г не били извършвани действия по принудителното изпълнение, които да
прекъсват давността, поради което вземането било погасено по давност на 02.11.2023г, към
който срок прибавили и срока на извънредното положение от 13.03.2020г до 13.05.2020г,
приет със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в
1
страната.
Считат, че задължението по изп.дело № 875/2024г е погасено на основание чл. 110 ЗЗД, с
изтичане на общата 5-годишна давност, започнала да тече от 02.08.2018г и изтекла на
12.10.2023г. В този период не били извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват
давността.
Молят за съдебно решение ,с което се признае за установено в отношенията между
страните, че задължението на ищците по изпълнителен лист от 22.12.2011г, издаден по
ч.гр.д. № 8123/2011г на СлРС е погасено по давност, поради което не дължат на ответника
сумата 44 735.30, представляваща главница по договор за банков кредит от 19.04.2006г и
анекс №1/24.08.2009г, сключени с „Уникредит Булбанк“АД.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който счита
иска за допустим, но неоснователен и недоказан.
Не оспорва сключването на договор за кредит и анекс към него, нито сключването на
договор за цесия с банката –кредитор, по силата на който е прехвърлено вземането по
договора за кредит.
Твърди ,че с договор за цесия от 06.11.2017г придобил процесното вземане от банката –
цедент, а ищците са уведомени за извършената цесия .
Не оспорва, че въз основа на издадения в същото заповедно производство изп.лист са
били образувани твърдените в исковата молба изп.дела.
Оспорва твърдението за изтекла давност по отношение на вземането.
Описва подробно изпълнителните действия по изп.дело № 341/2014г на ЧСИ П.Г.,
извършени в периода 11.10.2014г- 29.08.2023г, които включвали регулярни публични
продажби, множество справки и запори. Това изп.дело било прекратено на 19.09.2024г, на
основание чл. 433 ал.1т.8 ГПК и на 29.10.2024т образувано изп.дело № 875/2024г по описа
на същия ЧСИ. След извършване на необходимите справки, на 11.11.2024г, бил наложен
запор върху трудовите възнаграждения на двамата длъжници.
Твърди , че по отношение на приключилите изпълнителни производства, приложение
намира новото ТР № 3/28.03.2023г по т.д.№3/2020 на ОСГТК, съгласно което, погасителна
давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителните
дела, образувани до приемането на 26.02.2015г на ТР № 2/6.06.2015г по т.д. №2/2013г на
ОСГТК на ВКС.
Следователно, до 26.02.2015г не е текла погасителна давност, а последната постъпила
по делото сума в размер на 67.12лв- на 15.09.2019г, вследствие на наложен запор, което
представлявало принудително действие, а взискателят е подал молби по изп.дело №№
341/2014г на 07.10.2019г, 08.03.2021г и 07.08.2023г, с които е поискал налагане за запор
върху банкови сметки и трудови възнаграждения, тоест с тези действия също се прекъсвала
давността.
Отчитайки, че по време на извънредното положение е спряла да тече погасителната
2
давност, до момента на образуване на последното изп.дело № 875/2024г, а именно:
29.10.2024г, не е изтекъл давностния срок.
В с.з. ищците, ред. призовани, не се явяват. Представлява се от процесуален
представител, който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.
В с.з. ответникът ,ред. призован, не се представлява от законен или упълномощен
представител. С молби по делото от 12.03.2025г и 10.04.2025г, заявява, че поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира за
делото разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за
прекомерност на платения от ищеца адв. хонорар и моли същия да бъде намален и
съобразена практиката на СЕС по дело С- 438/2022г.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Изп.дело № 20127680400052 по описа на ЧСИ М.М., с рег. №768 и район на действие
СлОС е образувано на 18.01.2012г въз основа на заповед по чл. 417 ГПК и изпълнител лист,
издадени на 22.12.2011г по ч.гр.дело № 8123/2011г по описа на РС-С. за солидарното
осъждане на длъжниците С. И. Т.- кредитополучател и П. Д. Т. – солидарен длъжник, да
заплатят на кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД сумата 46 259.61лв- главница по
договор за банков кредит от 19.04.2006г и анекс №1/24.08.2009г, мораторна лихва в размер
на 9001.36лв за периода 20.09.2009г- 19.12.2011г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 21.12.2011г до окончателното
изплащане и разноски в размер на сумата 1105.22лв, представляваща внесена държавна
такса и 601.56лв- адв. възнаграждение с включен ДДС.
Вземането по издадения изпълнителен лист произтича от неизпълнение на договор за
банков кредит № 053/19.04.2006, изменен с анекс №1/24.08.2009г.
Усвоеният банков кредит е в размер на 48 000лв и е бил предназначен за купуване на
недвижим имот, какъвто е купен с нотариален акт № 195 от 19.04.2006г, рег. № 4268, дело №
490/2006г на Нотариус Е.Ш. с рег. № 128 и район на действие СлРС, надлежно вписан в
службата по вписвания.
Имотът представлява двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застр.площ от
69.80кв.м., находяща се в гр.С., кв.“Дебелата курия“.
Върху същия имот на 20.04.2006г е вписана законна ипотека.
С молбата за образуване на изп.производство, взискателят е поискал цялостно
проучване на имуществото на двамата длъжници, в т.ч. налагане на запори, възбрана, опис и
продажба на недвижимо имущество.
На 07.02.2012г са връчени ПДИ на двамата длъжници, а на 06.02.2006- запорно
съобщение до техните работодатели за наложен запор върху трудовите им възнаграждения.
На 07.03.2012г е вписана възбрана върху ипотекирания имот на длъжниците, а на
21.03.2012 - направен опис и изготвена оценка.
3
На 30.05.2012г е наложен запор върху МПС., собственост на длъжника П. Д. Т..
Последва насрочване на първа публична продан от 19.10.2012г до 19.11.2012г, която е
обявена за нестанала поради неявяване на купувачи.
Втора публична продан е насрочена от 18.03.2013г до 18.03.2013г, която също е
обявена за нестанала поради неявяване на купувачи.
С молба от 14.01.2014г, взискателят “Уникредитбулбанк“АД е поискал поради открито
имущество на длъжниците в гр.Стара Загора, делото да бъде прехвърлено на ЧСИ К.П. с рег.
№ 766 и район на действие ОС-Стара Загора.
На 11.04.2014г изпълнителното дело е изпратено от ЧСИ М.М. на ЧСИ К.П. за
продължаване на изпълнителното производство и при него е образувано изп.дело №
933/2014г.
На 13.05.2014г, взискателят подава молба, с която настоява поради наличие на
недвижим имот в гр.С., делото да бъде прехвърлено на ЧСИ П. Г. с рег. № 837 и район на
действие СлОС.
Изп.дело № 341/2014г по описа на ЧСИ П. Г. е образувано на 19.05.2014г въз основа на
молба на взискателя за прехвърляне на делото и продължаване на изпълнителното
производство.
След прехвърляне на изп.дело на ЧСИ П. Г., следват регулярни публични продажби,
като след обявяването им за нестанали, взискателят е подавал всеки път молби за
насрочване на нова продан.
Така, по молба на взискателя, са насрочени следните публични продажби, всички
обявени за нестанали поради неявяване на купувачи: от 11.10.2014г до 10.11.2014г; от
24.01.2015г до 24.02.2015; от 18.04.2015г до 18.05.2018г; от 12.12.2015г до 12.01.2016; от
12.03.2016г до 12.04.2016г; от 22.05.2016г до 22.06.2016г; от 04.09.2016г до 04.010.2016г ; от
29.10.2016г до 29.11.2016г, от 28.01.2017г до 28.02.2017г, от 02.04.2017г до 02.06.2017г, от
15.07.2017г до 15.08.2017г и от 16.09.2017г до 16.10.2017г.
На последната продан е постъпило едно наддавателно предложение и с протокол от
17.10.2017г за постъпили наддавателни предложения по насрочената публична продан, ЧСИ
е обявил за купувач единствения участник в проданта.
След внасяне на продажната цена, на 23.10.2017г е издадено постановление за
възлагане, а на 15.01.2018г- протокол за разпределение на постъпилата парична сума от
проданта, предявен на страните по делото на 26.01.2018г.
На 05.04.2018г, по делото е постъпила молба от „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, за конституирането й като взискател по делото, по силата на сключен на
06.11.2017г договор за цесия с първоначалния взискател и писмени уведомления до
длъжниците..
На 30.05.2018г, новият взискател е подал молба за извършване на справки от регистъра
на БНБ за банковите сметки на длъжниците, от НАП и НОИ – за доходи от трудово
4
възнаграждение и/или пенсия и от КАТ- за притежавани МПС-та, като бъдат наложени
запори върху банкови сметки, трудови възнаграждения и МПС.
С разпореждане на ЧСИ П. Г. от 02.08.2018г, е конституирал като взискател по делото
„Агенция за събиране на държавни вземания“ЕАД, в качеството й на цесионер по договор за
цесия от 06.11.2017г.
С молба от 02.08.2018г взискателят е поискал налагане на запори върху откритите по
делото банкови сметки на длъжниците и на трудовите им възнаградения .
На 02.08.2018г са наложени запори върху банковите сметки на длъжниците,
отктрити в няколко банки.
На 07.08.2018г е връчено запорно съобщение до работодателите на двамата
длъжници.
На 15.09.2019г е последно постъпилата сума 67.12лв вследствие на заложен запор
върху възнаграждението на длъжника П. Т..
С молба от 07.10.2019г. взискателят отново иска от ЧСИ да направи справки от БНБ,
НАП, НОИ и КАТ , а в случай, че се налични банкови сметки, МПС-та или трудови
правоотношения, моли за налагане на запор върху тях, а също и за опис на движимите вещи
на длъжниците.
Справките са изготвени на 22.10.2019г.
С молба от 08.03.2021г взискателят е поискал справка от ЦР на БНБ за актуалните
банкови сметки на длъжниците и при наличие на такива, да бъде наложен запор, както и да
бъде наложен запор върху трудовите им възнаграждения, ако се установи наличие на
актуално трудово правоотношение. Моли и за справка активните телефонни номера на
името на длъжниците, която се изиска от мобилните оператори.
Справката за активни мобилни номера на длъжниците е извършена на 13.04.2021г.
На 07.08.2023г, взискателят подава поредна молба за изготвяне на справки от БНБ,
НАП и НОИ и при наличие на банкови сметки, респ. на актуални трудови правоотношения ,
да бъде наложен запор.
Справките са извършени от ЧСИ на 29.08.2021г.
На 21.08.2024г, по делото е постъпила молба от адв. И. Г., в качеството му на
пълномощник на двамата длъжници, за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433ал.1 т.8 ГПК, поради двугодишно бездействие от страна на взискателя.
С постановление от 19.09.2024г, на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, ЧСИ П. Г.
прекратява изцяло изп.дело № 2014 837 04 00341 поради настъпила перемпция.
В мотивите на постановлението, ЧСИ приема, че перемпцията е настъпила на
08.03.2023г, тъй като последното изпълнително действие по отношение на длъжниците е на
08.03.2021г и до 08.03.2023г е изминал период по-дълъг от две години. Взискателят поискал
извършване на изпълнителни действия на 07.08.2023г, тоест след изтичане на този срок.
5
На 29.10.2024г, въз основа на същия изпълнителен лист, е образувано изп.дело №2024
837 040 0875 по описа на ЧСИ П. Г..
С молбата за образуване на изп.производство от 29.10.2024г, взискателят „Агенция за
събиране на държавни вземания“ЕАД е поискал извършване на съответните справки от ТД
на НАП, НОИ, НБД“Население“и пр.
Справките са изготвени на 30.10.2024г, като е установено единствено наличие на
трудови договори и на 11.11.2024г са наложени запори върху трудовите възнаграждение на
двамата длъжници.
Горната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на съвпупна
преценка на всички събрани писмени доказателства, ценени като относими, допустими и
неоспорени, в т.ч. приобщените изп.дело № 52/2012 по описа на ЧСИ М.М., изп.дело №
933/2014г по описа на ЧСИ К.А., изп.дело № 341/2014г по описа на ЧСИ П. Г. и изп.дело №
875/2024г по описа на ЧСИ П. Г..
Така приетото за установено от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал.1, вр. с чл.
124 ал.1 ГПК и цена – 44 735.30лв.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск е
наличие на правен интерес от завеждането му.
С предявения иск двамата ищци, в качеството си на солидарни длъжници, оспорват
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист,като погасено по давност. Те оспорват
притезанието на взискателя във висящ изпълнителен процес, поради което имат правен
интерес от предявения иск.
Съгласно чл. 439 ал.2 ГПК, този иск може да бъде основан само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Тъй като ищците се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, а именно – изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна
давност, предявеният от тях иск по чл. 439 ал.1 ГПК се явява процесуално допустим.
Искът им е допустим независимо от това дали за събиране на вземането има висящо
изп.производство към момента на предявяването му или същото е вече е вече прекратено,
тъй като имат правен интерес от осуетяване на възможността за иницииране на ново
изпълнително производство от кредитора, докато не се установи по исков ред недължимост
на исковите суми.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Не е спорно между страните, че е било проведено заповедно производство и издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу двамата длъжници и
ищци, в качеството им на кредитополучател и солидарен длъжник.
Ответникът се легитимира като кредитор на процесното вземане в качеството си на
6
частен правоприемник на взискателя по силата на сключен договор за цесия, за който не е
спорно между страните, че ищците са били уведомени.
Безспорно е също, че издадената по ч.гр.дело № 8123/2011г. по описа на РС-С.
заповед по чл. 417 ГПК е стабилизирана, тъй като ищците, в качеството им на солидарни
длъжници, не са подали възражение срещу вземането по заповедта в срока по чл. 414 ал.2
ГПК.
Следователно, предмет на изпълнение е влязла в сила заповед по чл. 417 ГПК, без да
е предявяван установителен иск по чл. 422 ал.1 ГПК.
Срокът на погасителната давност за процесното вземане, което касае само главницата,
е 5-годишен, а давността е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение,
което е станало на 21.02.2012г, тъй като ПДИ е връчена на длъжниците на 07.02.2012г.
Те считат, че вземането на взискателя е погасено с изтичане на общата 5 –годишна
давност по чл. 110 ЗЗД, тъй като срещу тях не са предприемани никакви действия по
принудителното изпълнение , като давността е започнала да тече на 02.08.2018г и е изтекла
на 12.10.2023г., към който срок прибавят и срока на извънредното положение, въденето в
страната от 13.03.2020г до 22.05.2020г. вкл.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г на ВКС по тълк.дело №2/2013г ОСГТК,
погасителната давност в изпълнителния процес не спира. Тя се прекъсва многократно с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като:
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Според даденото в ТР №2/2013г тълкуване, не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изп. дело, изпращането и връчването на ПДИ,
проучването на имущественото съС.ие на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на това разпределение и пр.
Съгласно утвърдената съдебна практика, формирана след постановяване на ТР
№2/26.06.2015г, исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след
прекратяване на изп.производство на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК също прекъсват
давността на основание чл. 116 б.“В“ от ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги
предприеме.
С т.10 от ТР №2/26.06.2015г по тълк.дело №2/20213г, ВКС обяви за загубило сила
възприетото с ППВС № 3/1980г виждане, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителния процес за принудително осъществяване на вземането.
7
Поради противоречива съдебна практика по въпроса от кой момент поражда действие
отмяната на ППВС №3/1980г, с ТР №3/28.03.2023г по тълк.дело №3/2020г на ОСГТК, бе
прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г на ТР №
2/26.06.2015г по тълк.дело №2/2013г ОСГТК, ВКС.
За тези дела давността започва да тече от 26.06.2015г.
С ТР №2/04.07.2024г по тълк.дело №2/2023г на ОСГНК, ВКС прие, че при
изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26.06.2015г, срокът на новата давност по чл.
117 ал.1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на
последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие.
Прие също, че погасителната давност се прекъсва от изпълнителното действие,
извършено по изпълнителното дело, по което е настъпила перемпция.
Следователно, прекратяване на изп.дело на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, не
прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, а ефекта на прекъсване на
давността не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изп. дело.
Перемцията е основание за прекратяване на изпълнителното производство, уредена в
закона, но не и основание за признаване със СПН на недължимост на вземането, тъй като
след като бъде прекратено изп.дело, взискателя разполага с възможност въз основа на същия
изпълнителен лист за образува ново изп.дело, както е станало в случая.
Според ТР № 2/26.06.2015г на ВКС по тълк.дело №2/2013г ОСГТК,, когато
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява, на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, поради така
наречената ”перемпция” и това прекратяване настъпва ex lege , като съдебния изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
производство и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като новата погасителна давност започва да тече от датата, на която е
поискано или предприето последното по време валидно изпълнително действие.
В настоящия случай, три от изпълнителните дела/ изп.д. № 52/2012г на ЧСИ М.М.,
изп.дело № 933/2014г на ЧСИ К.А. и изп.д. № 341/2014г на ЧСИ П. Г. са образувани преди
26.06.2015г, което в аспекта на коментираните тълкувателни решения, означава, че за докато
е траел изпълнителния процес относно вземанията по първите две изп.дела, давност не е
текла.
По отношение на третото изп.дело № 341/2014г , от образуването му на 19.05.2014г до
25.06.2015г включително, давност също не е текла.
Започнала е да тече от 26.06.2015г и е прекъсвана от всяко предприето в хода на делото
изпълнително действие, както следва: насрочени в периода 04.09.2016г- 16.10.2017г общо
шест публични продажби, последната от които е приключила с обявяване на купувач.
8
На 02.08.2018г давността е прекъсната с налагане на запор върху банковите сметки на
длъжниците .
На 07.08.2018г давността е прекъсната с налагане на запор върху трудовите им
възнаграждения.
На 15.09.2019г е последно постъпилата сума 67.12лв вследствие на заложен запор
върху възнаграждението на длъжника П. Т., с което също се прекъсва давността.
Следващото прекъсване на давността е на 07.10.2019г, 08.03.2021г и 07.08.2023г,
когато взискателят е поискал не само изготвяне на справки от БНБ, НАП, НОИ и КАТ, но и
налагане на запори върху банкови сметки, МПС и трудови възнаградения на длъжниците ,
както и описи на движими вещи.
За давността и нейното прекъсване водещо значение има отправеното искане на
взискателя до съдебния изпълнител да бъде приложен определен изпълнителен способ.
Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, дори по перемирано
изп.дело, независимо от това дали съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение или такова е невъзможно поради липса на имущество, тъй като това са причини,
стоящи извън волята на кредитора.
В т.3 на ТР №2/04.07.2024г е прието, че до прекъсване на давността води редовна
молба, в която е посочен начинът на изпълнение и която съдържа искане за налагане на
запори и възбрани.
Възприето е също, че молбата за проучване на имущество на длъжника не прекъсва
сама по себе си давността, но съединена с искане за налагане на запори и възбрани върху
имуществени права, които съдебния изпълнител е намерил при това проучване, прекъсва
давността.
Въпреки че изпълнителното производство е перемирано на 19.09.2024г,
прекратяването на изп.производство не засяга и не заличава ефекта на прекъсванията на
давността.
Следващото прекъсване на давността е на 29.10.2024г, когато с молбата за образуване
на ново изп.дело, е посочен начина на изпълнение, а именно: запор върху банкови сметки и
МПС-та и възбрана върху недвижими имоти.
Последното прекъсване на давността е на 11.11.2024г, когато е наложен запор върху
трудовите възнаграждения на длъжниците.
От всяко прекъсването на давността започва да тече нова 5- годишна давност. От датата
на всяко едно от тези действия, с които се прекъсва давността, до датата на образуване на
последното изп.дело- 29.10.2024г и на подаване на исковата молба в съда -–21.11.2024г, не е
изтекъл 5-годишен срок и вземането не е погасено по давност.
Дори да се приеме, че последното валидно изп.действие е от 15.09.2019г, към момента
на образуване на последното изп.дело 29.10.2024г, пак не е изтекъл 5-годишен срок, тъй
като към този срок следва да се прибавят 68 дни или 2 месеца и 7 дни. Тогава този срок
9
изтича не на 15.09.2024г, а на 22.11.2024г.
За времето от 13.03.2020г до 20.05.2020г вкл., в страната бе въведено извънредно
положение по повод пандемията от Ковид-19 и съгласно чл. 3 т.2 от Закона за мерките и
действията по времена извънредно положение и за преодоляване на последиците, за срока
от 13.03.2020г до отмяната на извънредното положение, спират да текат давностни срокове.
Следователно, считано от 21.05.2020г, те продължават да текат и следва да се
прибавят към вече изтеклите.
При този изход от спора и на основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищците биват осъдени да
заплатят на ответника разноските по делото в пълен размер съгласно списъка по чл. 80
ГПК включващ единствено сумата 540лв- юриск.възнаграждение, определено в размерите
по чл. 25 ал.1 вр.с ал.2 НПП.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. И. Т. с ЕГН- ********** и П. Д. Т. с ЕГН-**********,
двамата от гр.С., кв.“К.“бл.6, вх.“Ж“, ет.4, ап.11, със съдебен адрес: гр.С., ул.“Н.“25,
ет.мецанин, офис 7, чрез адв. И. Г., срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК- ********, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Люлин”, бул.”Д-р
Петър Дертлиев”25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис № 4, представлявана от Зорница
Сергеева Банкина, иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване на установено в
отношенията между страните, че ищците С. И. Т. с ЕГН- ********** и П. Д. Т. с ЕГН-
**********, НЕ ДЪЛЖАТ солидарно на ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК- ********, сумата 44 735.30лв - главница по договор за банков
кредит от 19.04.2006г и анекс №1/24.08.2009г, за която сума е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.дело № 8123/2011г по описа на РС-С., въз основа на който е образувано изп.дело№
875/2024г по описа на ЧСИ П. Г., с рег. № 837 и район на действие ОС-С., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. И. Т. с ЕГН- ********** и П. Д. Т. с ЕГН-**********, двамата от гр.С.,
кв.“К.“бл.6, вх.“Ж“, ет.4, ап.11, да заплатят солидарно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК- ********, със седалище и адрес на управление гр.С., район
„Люлин”, бул.”Д-р Петър Дертлиев”25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана
от З.С.Б. общата сума 540 лв- разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
11