Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................../ 27.11.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1967 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на Д.Т.П. срещу Решение № 2183 от 20.05.2019г. по гр.д.
№ 15403/2018г. по описа на ВРС, XLVIII-ми състав, с
което на основание чл. 439 от ГПК са
отхвърлени предявените от въззивника срещу П.Т.С. с ЕГН **********, Г.С.Я. с
ЕГН **********, С.С.С. с ЕГН ********** и „Спедстрой“ ЕООД, ЕИК 14817306
установителни искове за приемане на установено в отношенията между страните, че
изпълнителният лист издаден на 09.11.2009г. по гр.д. № 1782/1996г. на ВРС, XII състав, не подлежи на принудително изпълнение поради
изтекла погасителна давност.
Жалбата е
основана на оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението,
като постановено при съществено нарушение на процесуални правила и на
материалния закон. Изложени са доводи за неправилност на правните изводи, че
изпълнителният лист не се погасява по давност, както и че завещанието на С.П.в
полза на въззивника не съставлява новонастъпил факт по смисъла на чл. 439, ал.
2 от ГПК. В случая изпълнителният лист е издаден през 2011г., а до 2018г. не са
предприети действия по принудително изпълнение. Не е възможно да има вечни
изпълнителни листи, поради което с изтичане на срока на давността, правото на
принудително изпълнение е погасено. Наред с това, през 2009г. е починала С.В.П.,
оставяйки в полза на ищеца саморъчно завещание. Последните факти не са
преклудирани от СПН на решението по извършване на делба. Завещанието променя
страните и квотите в изпълнителния лист, а страните по изпълнителното дело не
притежават активна легитимация. Предявените установителни искове са доказани по
основание и следва да се уважат, поради което моли да се отмени обжалваното
решение и вместо него се постанови друго, с което исковете бъдат уважени.
Отговор на
жалбата не е депозиран от въззиваемите страни.
Постъпила е и
частна жалба от Д.Т.П. срещу Определение № 9994 от 05.08.2019г. постановено по
същото дело, с което на основание чл.
248, ал. 1 от ГПК е оставено без уважение искането на частния жалбоподател
за изменение на решението в частта за разноски.
Частната жалба
е основана на оплаквания за незаконосъобразност на определението, с аргумент,
че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са нереално завишени и
следва да бъдат намалени. Приложима в случая е нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредбата за адвокатските възнаграждения при неоценяеми искове, какъвто е
настоящия, поради което адвокатското възнаграждение следва да се присъди в
размер на 300 лв. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното определение и се
присъдят разноски в този минимален размер.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът поддържа изразената
позиция по спора и претендира присъждане на разноски. Въззиваемите страните
оспорват доводите в жалбата.
При проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от Д.Т.П. срещу П.Т.С., Г.С.Я., С.С.С. и „СПЕДСТРОЙ“ ЕООД съединени в условията
на първоначално пасивно субективно съединяване на установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че изпълнителният лист,
издаден на 09.11.2009г. по гр.д. № 1782/1996г. по описа на ВРС, XII-ти състав, с който е
постановено да бъде изнесен на публична продан недвижим имот, находящ се в гр.
В., ул. „Д.“ № **, не подлежи на принудително изпълнение поради несъществуване
на изпълняемото право като погасено по давност.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: образувано е изпълнително дело № 20188080400597 по описа на ЧСИ З.Димитров,
рег. № 808 въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.11.2009г. по гр.д. №
1782/1996г. по описа на ВРС, XII-ти
състав, с който е постановено да бъде изнесен на публична продан недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, ул. „Д.“ № **. Страни по изпълнението са страните по
делото. След издаване на изпълнителният лист са настъпили нови факти, както
следва: до образуване на изпълнителното дело е изтекла общата пет годишна погасителна
давност, поради което изпълнителният лист и принудителното изпълнение са
погасени по давност; в изпълнителния лист фигурират като страни само С.П., Д.П.
и Г.Я.. Първата е починала на 19.08.2009г., като оставила саморъчно завещание в
полза на Д.П., обявено на 09.08.2011г. пред Нотариус В.П.. Следователно
единствен наследник по завещание на съделителката С.П.е именно той. Наследникът
по закон П.Т.С. по силата на това завещание не е правоприемник, поради което не
разполага с активна легитимация по изпълнителното производство. Това се отнася
и за останалите ответници – Г.Я. е прехвърлила своята ид.ч. от имота и не се
легитимира понастоящем като съсобственик. „СПЕДСТРОЙ“ ЕООД не е страна по гр.д.
№ 1782/1996г., по което е издаден изпълнителният лист. Въз основа тези нови факти
за ищеца е налице правен интерес да оспори чрез иск изпълнението. Отправил
искане в тази връзка за положително произнасяне по предявените искове.
В отговор на исковата молба, ответниците признали факта,
че на 20.09.2018г. е образувано изп.д., на основание издадения по гр.д. №
1782/1996г. по описа на ВРС изпълнителен лист за извършване на публична продан
на съсобствен недвижим имот, предмет на делба. По изпълнителният лист, издаден
на 09.11.2009г. като съсобственици са посочени ищецът Д.П., С.В.П.и ответницата
Г.С., а в изп.д. страни са Д.П., П., Г. и С. С.и „СПЕДСТРОЙ“ ЕООД. С.П.е
починала на 18.08.2009г., когато била наследена от децата си – ищецът и първата
ответница. В АВп на 25.10.2017г. е вписано универсално саморъчно завещание от С.В.П.с
дата 10.06.2008г. в полза на ищеца Д.П.. Същото е оспорено от П.С. чрез
предявен иск по чл. 30 от ЗН, предмет на висящо гр.д. № 289/2018г. на ВОС.
Оспорили исковете по същество чрез въведени правоизключващи възражения, че
правото на съделителя за принудително извършване на публичната продан на
съсобствен имот, като право на принудително изпълнение произтича от вещното
право на собственост. Доколкото вещните права са абсолютни, то те не се
погасяват по давност, а могат да се изгубят. Правото на съсобственика да иска
делба на съсобствения имот също не се погасява по давност, поради което не се
погасява и правото му на публична продан. Изпълнителният процес по реализиране
на публичната продан на съсобствен имот е специфичен способ за продължаване на
делбения процес, целящ прекратяване на съсобствеността. Неоснователно е
твърдението за липса на съсобственост между страните по изпълнението доколкото
към момента на образуване на изп.д. са зачетени субективните предели на
изпълнителния лист по смисъла на чл. 429 от ГПК. Така, „СПЕДСТРОЙ“ ЕООД е
правоприемник на Г.С.Я. по силата на правна сделка. П.С. от друга страна е
правоприемник по наследяване на майка си С.П., п. на 18.08.2009г., наред с
ищеца по делото. Г. и С. С.са частни правоприемници на П.С. на основание
договор за дарение, с предмет част от притежаваните от дарителката права. Оспорили
на следващо място относимостта на доводите за увеличаване обема на материалното
право в съсобствеността на ищеца вследствие на обявеното в негова полза
завещание към съществуването на правото на принудително изпълнение, доколкото
същите биха били успешно заявени в производство по жалба срещу разпределението
на сумите от продажбата, респ. постановлението за възлагане. Така обосновали
неоснователност на предявените искове и отправили искане за отхвърлянето им.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
По
делото не е спорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на
20.09.2018г. пред ЧСИ З.С., рег. 808 е образувано изп.д. № 20188080400597 по
молба на П.С., Г.Я., С.С. и „СПЕДСТРОЙ“ ЕООД срещу Д.Т.П. въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 09.11.2009г. въз основа на влязло в сила на
28.09.2009г. решение по гр.д. № 1782/1996г. по описа на ВРС, XII-ти
състав, с което е постановено да бъде изнесен на публична продан недвижим имот,
представляващ северната къща, находяща се в гр. В., ул. „Д.“ № **, заедно с
ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 683.18 кв.м., при първоначална цена
от 266 000 лева, на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК /отм./. След
извършване на публичната продан, получената сума да бъде разпределена, както
следва:
-
13298/18651
за С.В.П.4663/18651 за Д.Т.П. и
-
690/18651
за Г.С. С..
С
Удостоверение за наследници от 24.08.2009г. е установено, че С.В.П.е починала
на 18.08.2009г., когато била наследена от низходящите си по закон П.Т.С. и Д.Т.П..
На
29.10.2009г. е съставен КНА № 149/2009г. на Нотариус И.М., с който П.Т.С. е
призната за собственик на ид.ч. от еднофамилна ЖС и от дворното място, находящо
се в гр. В. на ул. „Д.“ № **. С договор за дарение по НА № 142/2017г. на същия
нотариус, на 22.08.2017г. П.С. дарила на С. С.и Г.Я. ид.ч. от жилищната сграда
в имота.
С
договор за замяна на недвижим имот с движима вещ по НА № 39/07.12.2007г. Г.С.Я.
от своя страна прехвърлила на Й.Ж.Ж.правото на собственост върху недвижим имот,
находящ се в гр. В. на ул. „Д.“ № **, а именно/ 1/27 ид.ч. от къща и 1/54 ид.ч.
от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 678 кв.м.
С
договор за замяна на недвижим имот с движима вещ по НА № 119/28.12.2016г. Й.Ж.от
своя страна прехвърлила на „СПЕДСТРОЙ“ ЕООД правото на собственост върху
придобитите с предходния договор за замяна ид.ч. от правото на собственост
върху къщата и мястото.
На
25.10.2017г. в СВп е вписано универсално завещание от С.В.П.от 10.06.2008г. в
полза на Д.Т.П.. По повод оспорване на същото пред ВОС е образувано гр.д. №
289/2018г. по искова молба на П.С., което не е приключило с влязъл в сила
съдебен акт.
При тези факти, в
обжалваното решение ВРС приел, че осъществяването на публичната продан на
неподеляем имот е етап от окончателното завършване на делбеното производство,
като целта на публичната продан не е осребряване на имуществото, а ликвидиране
на съсобствеността. А правото да се иска ликвидиране на съсобствеността не се
погасява по давност съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗС. С тези изводи отхвърлил
предявените искове като неоснователни.
СЪДЪТ, въз основа на така
установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане е иск за оспорване на вземане по чл. 439 от ГПК, основан на твърдение
– изтекла погасителна давност като правопораждащ факт, настъпил след издаване
на изпълнителния лист, както и саморъчно завещание, обявено и вписано след издаване
на изпълнителния лист, променящо субективните предели на същия.
Предпоставките
по чл. 439, ал. 2 от ГПК са изпълнителната сила на решението и промените, които
са изменили или погасили материалното право, установено с решението в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, на основание
новонастъпили факти и обстоятелства, които имат правно значение за
съществуването му. Предвидената в чл. 439 от ГПК защита на длъжника в
изпълнението има за предмет оспорване на вземането чрез иск, основан само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Предявеният
иск в случая е допустим с оглед твърденията в исковата молба, че след
приключване на устните състезания по гр.д. № 1782/1996г. на ВРС са настъпили
нови факти, които изключват съществуването на изпълняемото право, основание за
правото на принудително изпълнение, за което е издаден изпълнителния лист от
09.11.2009г. – изтекла погасителна давност и правоприемство в ИЛ. Дали и
доколко твърдяните нови факти са в състояние да засегнат изпълняемото право е
въпрос по същество на спора.
Установено
е по делото, че принудителното изпълнение по изп.д. № 20188080400597 е инициирано въз
основа на изпълнителен лист, с който е постановен способ за извършване на
съдебна делба чрез изнасяне на съсобствен недвижим имот на публична продан.
Съдебната
делба е особено производство по предявен конститутивен иск, в което се
установява и принудително осъществява потестативното право на делба като
имуществената общност се прекратява. Съгласно нормата на чл. 348 от ГПК, „когато някой имот е неподеляем и не може да
бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на
публична продан“. Публичната
продан като способ за извършване на делба се провежда по правилата на
изпълнителния процес /чл. 483 и сл. от ГПК/, но не съставлява същинско изпълнително производство, тъй като
липсва субективно притезателно право, на чието доброволно изпълнение да бъде
сурогат публичната продажба. Публичната продан на недвижим имот, предмет на
решение по чл. 348 от ГПК е правно средство за осребряване на общата вещ и
разпределение на получената сума между съделителите съобразно дяловете им в
съсобствеността, определени от съдебното решение по допускане на делбата, като
всички съделители едновременно имат качеството взискатели и длъжници в този своеобразен
изпълнителен процес.
От
друга страна, погасителната давност е самостоятелен правен институт на
облигационното право, с присъщите му правни последици, приложно поле и
фактически състав. Според чл. 110 от ЗЗД по давност се погасяват вземанията.
Вземането е релативно, притезателно, относително субективно право, доколкото
облигацията е винаги правоотношение между две лица – кредитор и длъжник, като
третите лица предимно са изключени от обхвата на правата и задълженията /чл. 21
от ЗЗД/.
Правото
на собственост, независимо дали принадлежи на едно лице или се съпритежава общо
от повече лица /чл. 30 от ЗС/, представлява абсолютно сложно субективно право,
чийто титуляр притежава отделни вещни правомощия по отношение обекта на правото
на собственост – вещта, в т.ч. и да иска делба на общата вещ /чл. 34 от ЗС/.
Носителят на това субективно право може да иска от всички други лица да се
въздържат от въздействие върху вещта, обект на правото собственост /чл. 17, ал.
3 от КРБ/. И доколкото е абсолютно, упражняването на правото на собственост не
е ограничено със срок, нито неупражняването му в конкретен период от време
погасява правото на собственика да търси защита за упражняването му по
принудителен ред. Темпорални ограничения на бездействие в упражняването на
конкретно ограничено вещно право, водещо до погасяването му е уредено като
изключение в закона по отношение правото на строеж /чл. 67, ал. 1 от ЗС/, както
като изключение е уредено съответно приложение на правилата за погасителната
давност по ЗЗД по отношение на института на придобивната давност /чл. 84 от
ЗС/. Няма колебание в практиката на ВКС, че вещните права с оглед абсолютния им
характер, не се погасяват по давност, а се изгубват съгласно чл. 99 от ЗС само
ако друг ги придобие или собственикът се откаже от тях. Това принципно
положение е възприето и в мотивите на ТР № 1 от 4.05.2012г. по т.д. № 1/2011г.
на ВКС, ОСГК. Безспорно правно положение е и това, че исковете за собственост
не се погасяват по давност, а за иска за делба това положение е уредено изрично
/чл. 34, ал. 3 от ЗС/. Същият принцип се прилага и за правото на принудително
изпълнение. Това право се погасява само за вземания, които произтичат от
облигационни правоотношения между страните, но не и за вземания, произтичащи от
вещни права. Вземанията, които произтичат от вещни права, се погасяват, ако
вещното право бъде придобито по давност или на друго оригинерно основание.
Тогава материалното право и процесуалното право на принудително изпълнение се
погасяват едновременно /Определение № 763/02.07.2010г. по гр.д. № 306/2010г. на
ВКС, IV ГО/. Следователно, изтеклият срок от време от издаване на изпълнителният
лист по гр.д. № 1782/1996г. до образуване на изпълнителното производство не е в
състояние да погаси поради давност изпълняемото право, съответно правото на
принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист от 09.11.2009г.
Не
се е отразило на съществуването на правото на принудително изпълнение на ответниците
– съделители и факта, че след издаване на листа, поради настъпили
правоприемства е променен субективният му състав. Няма спор по делото, че
завещанието, на което въззивникът основава права в по-голям обем е оспорено от
наследник по закон и е предмет на висящ съдебен спор между страните. На
основание чл. 429, ал. 1 от ГПК, легитимацията на правоприемника следва да се
установи от ЧСИ в изпълнителното производство въз основа на влязлото в сила
решение по спора.
По
изложените съображения, предявените по делото искове за оспорване на вземането
по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК са неоснователни и следва да се отхвърлят. В
решението си ВРС е постановил идентичен правен резултат, който като правилен
следва да се потвърди.
Липсва
направено искане за присъждане на разноски от правоимащите на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК въззиваеми страни, поради което разноски за въззивно производство
не следва да се присъждат.
По
частната жалба:
Видно
от мотивите към решението, ВРС приел, че предявените в условията на пасивно
субективно съединяване искове са неоценяеми и по същите на основание чл. 71,
ал. 1 вр. чл. 72, ал. 1 от ГПК събрал
държавна такса в размер на 50 лв. С писмени доказателства ответниците
установили, че действителният размер на реализираните от тях пред първата
инстанция съдебни разноски под формата на платено възнаграждение за адвокат
възлиза на 4 000 лв. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК представителят на
ищеца своевременно релевирал възражение за прекомерност на заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат, по което нито в решението, нито в
определението по чл. 248 от ГПК ВРС не се е произнесъл. Само на това основание
обжалваното определение за изменение на решението в частта за разноските е
незаконосъобразно и следва да се отмени. Вместо него следва да се допусне
изменение на решението в частта за разноските, доколкото определеният от ВРС
размер на възнаграждението от 4 000 лв. е прекомерен. С оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото, реализираното
процесуално представителство на всеки от четиримата ответници и изхождайки от нормативно
установения минимален размер на възнаграждението за неоценяеми искове по чл. 7,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004г., ВОС определя възнаграждение за адвокат в
размер на по 500 лв. за всеки от ответниците или общо 2 000 лв. До този
размер следва да се редуцират присъдените в полза на ответниците разноски пред
първата инстанция за платено възнаграждение на адвокат.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2183 от
20.05.2019г. по гр.д. № 15403/2018г. по описа на ВРС, XLVIII-ми състав.
ОТМЕНЯ Определение № 9994 от 05.08.2019г. постановено по
същото дело, с което на основание чл.
248, ал. 1 от ГПК е оставено без уважение искането на Д.Т.П. за изменение
на решението в частта за разноски И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК Решение №
2183 от 20.05.2019г. по гр.д. № 15403/2018г. по описа на ВРС, XLVIII-ми състав в частта за разноските като намалява
размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, платима
от Д.Т.П. с ЕГН **********
на П.Т.С. с ЕГН **********, Г.С.Я. с ЕГН **********, С.С.С. с ЕГН ********** и
„Спедстрой“ ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му, при условията на чл. 280, ал.
1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да
се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.