ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
21.09.2020 г. град Търговище
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
пети състав
На двадесет и първи септември година 2020
В закрито заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар:
Като разгледа
докладваното от председателя Иванка Иванова
АД № 202 по описа за
2020 година.
Производството е по реда на чл. 197 и сл. от АПК във
вр. с чл. 54, ал. 1, т. 3 и т. 5 от АПК.
Делото е образувано по жалбата на
М.К.П. ЕГН ********** *** от АК – София, със служебен адрес: гр. София, ул.
„Летовищна“ № 1 против Заповед № 03-РД/ 2292 от 30.07.2020 г. на изп. директор
на ДФ“Земеделие“- РА гр. София, с която е спряно адм.производство по
обработката за кампания 2019 г. на заявление за подпомагане с УИН 25/210519/ 11865,
подадено от жалбоподателя.
В жалбата се сочи, че в
процесната заповед не се излагат доводи срещу жалбоподателя да е налице
образувано досъдебно производство във връзка с подаденото от него заявление по
схемите и мерките за директни плащания на площ. Изложено е единствено, че е
извършена съвместна проверка на площите с ОД на МВР – Търговище, сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“, и че за потвърждаване или
отхвърляне на породените съмнения е изпратен сигнал до ВКП с № С-9-13 от 03.02.2020
г. следва да се отбележи, че ДФ“З“ годишно изпраща стотици сигнали до
прокуратурата по повод на всякакви техни съмнения, като в 99% от случаите тези
сигнали приключват с Постановление за отказ от образуване на досъдебно
производство поради липса на данни за извършено престъпление. АО не изложил
фактически основания по отношение на правното основание по чл. 54, ал. 1, т. 5
от АПК и в тази връзка жалбоподателят е поставен в невъзможност да организира
защитата си. Не са налице основания за спиране на адм. производство и на
основание чл. 54, ал.1, т. 5 от АПК, тъй като в заповедта не се цитира наличие
на образувано друго адм. производство.
Ответникът по жалбата – изп. директор на ДФ“Земеделие“
гр. София, не изпраща становище по спора
съгласно на нормата на чл. 198, ал. 2 от АПК.
Съдът, като прецени допустимостта и основателността на
жалбата намира следното:
Жалбата е подадена в срока за
оспорване на постановения съдебен акт за спиране на производството, поради
което е допустима, а разгледано по същество е неоснователна поради следното:
Видно от материалите по делото
е, че жалбоподателят в качеството му на земеделски производител е подал
заявление за подпомагане за кампания 2019 г. на 15.05.2019 г. с УРН 716237 до
ОД“Земеделие“ – Търговище (стр. 70 и сл. от адм. преписка) по схемата за единно
плащане за площ (СЕПП), схемата за преразпределително плащане (СПП), схемата за
обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан –
СЗ- ДККП, схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (пипер) –СЗ-П и схемата
за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП).
На 02.03.2020 г. изп. директор
на ДФ“З“ – София изпратил сигнал до ВКП – София , че в ДФ“З“ е извършена
проверка по получено писмо с вх. № 07-1400/3378#1
от 01.10.2019 г. от ОД на МВР – Търговище, че в сектор „Противодействие на
икономическата престъпност“ се извършва проверка на заявленията за подпомагане,
подадени по схемите и мерките на „Директни плащания“ от фирми и физически лица
сред които и жалбоподателя (стр. 11 до 65 от адм. преписка).
На 02.07.2020 г. жалбоподателят П.
подала до изп. директор на ДФ“З“ – София писмо (стр. 5 от адм. преписка) в
което посочила, че иска да и бъдат заплатени субсидиите за кампания 2019 г.,
тъй като срокът е изтекъл на 30.06.2020 г.Заявлението е било входирано в ДФ“З“
под № 02-6500/ 3043 от 02.07.2020 г.
На 07.07.2020 г. зам. изп.
директор на ДФ“З“ изпратил до жалбоподателя писмо изх. № 02-6500/3043#1 (стр. 9 от адм. преписка), в което посочил, че се
извършва специализирана проверка, която е наложила уведомяването на
компетентните органи.
На 09.07.2020 г. директорът на
ОД на МВР – Търговище изпратил писмо до директора на дирекция „Противодействие
с измамите“ при ДФ“З“ – София (стр. 10 от адм. преписка), в което посочил, че
във вр. с подадения сигнал до ВКП от 02.03.2020 г. за извършени проверки на
бенефициери сред които и жалбаподателя П. по заявени от тях за кампания
земеделски имоти и ползването на финансови документи с невярно съдържание с цел
неправомерно получаване на субсидиране от фондовете на ЕС и Р.България е
образувано ДП № 33/ 2020 г. по описа на чл. 248а, ал. 3 от НК.
На 30.07.2020 г. изп. директор
на ДФ“З“ – София издал процесната заповед № 03-РД/ 2292 (стр. 2 и 3 от адм.
преписка), с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 и т. 5 от АПК спрял адм.
производство по обработката за кампания 2019 г. на заявление за
подпомагане с УИН 25/210519/ 11865
подадено от жалбоподателя П., кандидат по схемите и мерките за директни
плащания с УРН 716237.
При тези факти съдът направи
следните прави изводи:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, доколкото съгласно чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП в правомощията
на изп. директор на ДФ“Земеделие“ е да представлява фонда и ръководи дейността
му при осъществяване на всички негови функции.
Процесната заповед е постановена
в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изложение с посочени
фактически и правни основания, които кореспондират помежду си, поради което
съдът приема същата за законосъобразна от формална страна. От приложената по
делото адм. преписка не се установява при издаване на адм. акт да допуснати
съществени нарушения на адм. производствените правила, като такива не се сочат
и от жалбоподателя.
Оспорената заповед е
законосъобразна, тъй като е издадена в съответствие с материално-правни
разпоредби при следните съображения:
Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК,
административният орган спира производството, когато в хода на производството
се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за
издаването на акта.
Съгласно
разпоредбата на чл.
20а, ал. 1 и ал.
2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява.
При преценка на съответствието на
оспорената заповед с материалноправните норми, съдът счита, че установените от
административния орган факти кореспондират точно с посоченото в заповедта
правно основание за спиране на административното производство по чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК. По делото не е
спорно между страните наличието на образувано наказателно производство предвид
на образуването на ДП № 33/ 2020 г. по описа на ОД на МВР – Търговище по чл.
248а, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НК. Съгласно нормата на чл. 248а от НК „Който, за да получи кредит, представи
неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от
хиляда до пет хиляди лева.
Ал. 2 (Изм. и
доп. – ДВ, бр. 101 от 2017 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който
представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да
предостави такива, за да бъдат получени средства от фондове, принадлежащи на
Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава,
както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират
проекти, финансирани със средства от тези фондове. Ал. 3 (Изм. - ДВ, бр. 26 от
2010 г., изм. и доп., бр. 101 от 2017 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено
от лице, което управлява или представлява юридическо лице или гражданско
дружество, или от търговец, наказанието е лишаване от свобода от една до шест
години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Ал. 4 С наказанието по ал. 3
се наказва и длъжностното лице, разрешило кредита или отпуснало средствата по
ал. 2, ако е знаело, че представените сведения са неверни. Ал.5 (Нова - ДВ, бр.
27 от 2009 г., изм., бр. 26 от 2010 г., бр. 101 от 2017 г.) Ако в резултат на
деянието по ал. 2 са получени средства от фондове, принадлежащи на Европейския
съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, както и
средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти,
финансирани със средства от тези фондове, наказанието е лишаване от свобода от
две до осем години.
Съдът приема, че не е спорно и че
данните, които формират тези престъпни обстоятелства, са от значение за
издаването на акта, тъй като същите касаят именно предмета на сключения договор
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2019 г., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Обстоятелствата
в тази връзка, които излага жалбоподателят П. съдът счита, че следва да бъдат
излагани по образуваното ДП № 33/ 2020 г. п описа на ОД на МВР – Търговище, а
не пред настоящата съдебна инстанция.
По
отношение на нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, посочена от адм.орган в
процесната заповед за спиране на адм.
производство.
Според посочената разпоредба адм. орган спира
адм. производство при наличието на образувано друго административно или съдебно
производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото
приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на
удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред
който то е образувано. Или хипотезата изисква наличието на преюдициален спор
(друго адм. или съдебно производство), което да е от значение за правилното
приключване на висящото адм. производство и все още не е издаден адм. акт по
него.
А
отделно от това в този случай спирането се постановява след представяне на
удостоверение за наличието на образувано производство, издадено от органа пред
който е образувано, (а такова липсва в адм. преписка). Липсата на кумулативно
изискуемите предпоставки за висящо производство (административно или съдебно),
удостоверено от органа, пред който е образувано сочат на неточно прилагане на
процесуалния закон от адм. орган.
Поради това
съдът приема, че основанието по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК не е налице в
настоящия случай.
Независимо
от последното обаче съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, тъй като е налице хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК за
спиране на адм. производството.
При
този изход на делото, съдът намира за основателна и своевременно заявена
претенцията на адм. орган за присъждане в негова полза на направените от него съдебни
разноски на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от АПК,
които се доказват до размера от 100 лв. за юрк. възнаграждение, определено
съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид
горното и на основание чл.200, ал.1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.П.
ЕГН ********** *** от АК – София, със служебен адрес: гр. София, ул.
„Летовищна“ № 1 против Заповед № 03-РД/ 2292 от 30.07.2020 г. на изп. директор
на ДФ“Земеделие“- РА гр. София, с която е спряно адм.производство по обработката
за кампания 2019 г. на заявление за подпомагане с УИН 25/210519/ 11865,
подадено от жалбоподателя.
ОСЪЖДА Марияна К.П. ЕГН ********** *** да заплати на ДФ“Земеделие“-София разноски в размер на 100
лв., съставляващи юрк. възнаграждение.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването.
ПРЕПИС
от определението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: