Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 23.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, втори наказателен състав,
в публичното заседание
на 18.06.2020год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА
НЕЙЧЕВА
при
секретаря ВИОЛЕТА
ЦВЕТКОВА,
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 732/20год.,
по
описа на РРС, за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ю.Ю.Ю., ЕГН:**********,***, против наказателно
постановление № 19-1085-001467, на началник
сектор към ОДМВР РУСЕ, с-р Пътна полиция-Русе, с което за
нарушение на и чл.140 ал.1 от ЗДП, на основание чл.175
ал.3, пр.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – глоба, в размер
на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца. Моли
съда да отмени наказателното постановление като неправилно, без
да ангажира правновалидни доводи за това.
Наказващият орган не изпраща представител.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
установи следната фактическа обстановка:
На 05.01.2019
г, около 12.00 часа, в гр. Русе, в условията на ясно време,
нормална видимост и суха пътна настилка, жпод.Ю. управлявал лек
а-л Волво,
неустановена собственост,
когато бил спрян от полицейски служители за проверка. При проверката било
установено, че автомобилът не бил регистриран по надлежният
ред и бил без табели с регистрационен номер. За
случая било образувано досъдебното наказателно производство ( ДП№40/2019г.
по описа на Районна прокуратура гр.Русе) за извършено
престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК.
С Постановление от 13.03.19год и на основание чл.199, ал.1 и
чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК и чл.9, ал.2 от НК,
прокурор при РРП прекратил досъдебно наказателно производство по преписка №
1882Р-308б/2020г. по описа на Първо РУ-Русе, (ДП№40/2019г. по
описа на Районна прокуратура гр.Русе), като приел че деянието на
жпод.Ю.Ю.
се отличава с явно незначителна степен на обществена опасност по см. на чл.9 ал.2
от НК спрямо обичайните случаи на осъществяване на съставомерните признаци
на престъплението по чл. 345 ал.2 вр. ал.1 от НК, като материалите
изпратил на Началника
на сектор ПП при ОДМВР – Русе, с оглед преценка необходимостта
от продължаване диренето на административна отговорност. В
резултат Началникът на сектор
ПП при ОДМВР – Русе, на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН издал обжалваното наказателно постановление, с което за констатираното
нарушение жалбоподателят бил санкциониран с горепосочените санкции.
Съдът, след като взе предвид така установената фактическа
обстановка, доводите на жалбоподателя, както и приложените по делото писмени доказателства,
прави
следните изводи:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
В чл. 175, ал.3
от ЗДвП е предвидена административно-наказателна отговорност за
водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. По факта на
извършеното деяние няма спор. Но Съдът преценява, че
издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и подлежи на
отмяна по следните съображения:
Административно-наказателното
производство е учредено и се е развило в
нарушение на принципа "не два пъти
за едно и също", приложим пряко по силата на чл. 4, §1 от Протокол № 7 към
Конвенцията.
С тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г.,
постановено по повод искане във връзка с констатирана противоречива практика на
съдилищата по прилагане на чл. 24, ал.
1, т. 6 от НПК при конкуренция между наказателна отговорност и
административно наказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и също
деяние с оглед спазване на принципа ne bis in idem, в т. 1.2.2. се възприема,
че след като досъдебното производство е прекратено на осн. чл. 9, ал. 2
от НК, с образуваното и провеждането на последващо административно-наказателно
производство за същото деяние срещу същия деец се нарушава
принципа ne bis in idem, защитен в по-широк обем от разпоредбата на чл. 4 от
Протокол № 7, отнасяща се както до повторното осъждане на извършителя, така и
до повторното му наказателно преследване за същото деяние. По отношение на административно нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДВП за жалбоподателя Ю. е нарушен принципа ne
bis in idem. Правилото ne bis in idem забранява окончателно осъденото или
оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да
бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще.
Разпоредбата на чл. 4,
§ 1 от
Протокол № 7 към ЕКПЧ съчетава три отделни гаранции: след
приключване на наказателната процедура с влязъл в сила акт никой не може да
бъде застрашен от наказателно преследване, съден или наказан за същото
нарушение. В случая, АНО е наказал жпод.Ю. за същите
факти, за които прокурорът е прекратил наказателното производство поради това,
че деянието не съставлява престъпление, което нарушава на чл. 4 от
протокол 7 към ЕКПЧ и чл. 6, § 2 от
ЕКПЧ. Видно от доказателствата, с влязло в сила постановление,
прокурорът е прекратил наказателно производство, защото според
него деянието на жпод.Ю. не съставлявало престъпление. В постановлението
си за прекратяване на наказателното производство прокурорът дал оценка на
обществената опасност на конкретното извършено деяние и е приел, че е налице
хипотезата на чл. 9, ал. 2
от НК т. е. деянието, макар и формално да осъществява признаците на чл. 345, ал.
2 вр. с ал. 1 от НК
не съставлява престъпление поради своята малозначителност. Окончателното
приключване на образуваното по чл. 345 от НК
наказателно производство осуетява възможността срещу жалбоподателя да се води
втори административно наказателен процес, който има наказателен
характер по смисъла на ЕКПЧ за същите тези факти. След като веднъж е прието с
окончателен акт, че не са налице основания за ангажиране на наказателната
отговорност на жалбоподателя поради наличие на чл. 9, ал. 2
от НК, то той следва да се счита за "окончателно оправдан"
по тези факти по смисъла на чл. 4 от
протокол 7 към ЕКПЧ /правилото ne bis in idem/ и е недопустимо да му
се наложи административно наказание за същите тези факти.
В
допълнение съдът отбелязва, че законодателят, в съответна промяна на НПК, обн. в
ДВ, бр. 63 от 2017 г. коригира системата на прекратителните основания по чл. 243 от НПК, като съгласно чл. 243, ал.
1, т. 1 от НПК се прекратява наказателното производство, когато са
налице основанията на чл. 24, ал. 1
от НПК, а съгласно новата хипотеза на чл. 243, ал.
3 от НПК, когато прокурорът прекратява наказателното производство,
на основание чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието съставлява административно
нарушение,
материалите следва да се изпратят заедно с
веществените доказателства по компетентност на съответния
административнонаказващ орган. Видно от съдържанието на прокурорското постановление,
макар постановено при действието на новата уредба, тъй като било изготвено на 13.03.2019 г., а
коментираната законодателна промяна влязла в сила от 05.11.2017 г., в него не
се сочи като основание за прекратяване нормата на чл. 243, ал.
3 от НПК, а хипотезата по чл. 243, ал.
1, т. 1 от НПК, при която въобще не следва да се обсъжда въпроса за
наличието на административно нарушение, респективно в която закономерно може да
се цитират признаците на чл. 9, ал. 2
от НК. Това е така, защото посоченото в постановлението основание за
прекратяване не предвижда последваща санкционна процедура, каквото изключение
обективира новата хипотеза на чл. 243, ал.
3 от НПК.
В заключение,
законосъобразността на цитираното прокурорско постановление не подлежи на
съдебен контрол в хода на настоящото производство, но този коментар бе
направен, с оглед принципа "ne bis in
idem". С други думи, ако постановлението за прекратяване на наказателното
производство се основава на чл. 243, ал.
3 от НПК, то последващото произнасяне на административнонаказващия
орган би било напълно законсъобразно и не би нарушило този принцип, защото
изрична хипотеза на закона предвижда да се прекрати едно наказателно
производство, с оглед реализиране на друга санкционна процедура от различен
орган. Обаче, по начинът, по който било прекратено наказателното производство
действително се нарушава принципа "ne bis in idem", най-вече с факта,
че се коментира незначителната обществена опасност на деянието в контекста на чл. 9, ал. 2
от НК, което обуславя принципно прекратяване на наказателното
производство относно деянието и свързаните с него факти и обстоятелства,
респективно обосновава край на санкционните процедури въобще. Не така стои
въпроса с хипотезата на чл. 243, ал.
3 от НПК, при което прекратяване няма място за коментар на въпроса
за явна незначителност на обществената опасност, а единственото, което следва
да се посочи както в мотивите, така и при позоваване на правната норма е
именно, че деянието съставлява административно нарушение и наказването му е от
друга компетентност, поради което прокурорът прекратява образуваното
производство. Следователно, идеята на това прекратяване е да се препрати делото
по
компетентност на орган с различни правомощия - административно-наказващия орган.
Предвид
гореизложеното наказателното постановление се явява незаконосъобразно и подлежи
на отмяна.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 19-1085-001467, на началник сектор към ОДМВР РУСЕ, с-р Пътна полиция-Русе, с което за
нарушение на и чл.140 ал.1 от ЗДП, на основание чл.175
ал.3, пр.1 от ЗДвП, на Ю.Ю.Ю., ЕГН:**********,***,
е наложено административно наказание – глоба до 200лв.
и лишаването от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Русенски административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по
реда на АПК.