Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. София, 09.05.2016 г.
Софийски градски съд, ГО, ІV „А” въззивен състав, в
публичното заседание на седми март две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: СТЕЛА КАЦАРОВА
Членове: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 14859 по описа за 2015 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-274 ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решението на
СРС, 128 ми състав от 27.07.2015г. по
гр. д. № 70340/2014г., с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 415,
ал.1 ГПК от дружеството срещу С.М.И. установителни искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД с
цена 1154,61 лева и по чл. 86, ал.1 ЗЗД
с цена 173,88 лева.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно.
Освен собственикът на недвижим имот, потребител на топлинна енергия бил и
ползвателят му, съгласно изричната разпоредба на §1 т.42 от ЗЕ, а ответницата
била именно такава. Законът давал възможност на ищеца да избере срещу кого да
предяви претенцията си за заплащане на използваната топлоенергия измежду
собственика на топлоснабдения имот и неговия ползвател, защото бил използван
съюзът „или“. Ето защо, и с оглед разпоредбите на общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, ответницата, като наемател на топлоснабдения
имот, била пасивно материално правно легитимирана, а искът - основателен и
доказан.
Въззиваемата С.М.И. оспорва жалбата като изтъква, че собственик на наетия от нея имот
е Столична община и именно тя е пасивно легитимирана по предявените искове..
Третото лице помагач
„Т.С.” ЕООД не взема становище по жалбата.
Софийски градски съд, в изпълнение на правомощията си
по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно, частично недопустимо и неправилно.
Съображенията на въззивния съд са следните:
По допустимостта:
Цената на установителния иск по чл. 415, ал.1 ГПК вр.
с чл. 79, ал.1 ЗЗД е 980, 73 лева, а не 1154, 61 лева, както е приел
първоинстанционния съд. Заповедта за изпълнение е за главница от 980, 73 лева,
представляваща цена на топлинната енергия в периода октомври
2011г.-април.2013г, потребена от имот с абонатен № 343572 и за тази главница
ищецът е предявил установителния си иск. Сумата 1154,61 лева е общият сбор от
цените на двата кумулативно предявени искове. Като е отхвърлил установителен иск за вземане за
главница в размер на 1154, 61 лева, първоинстанционният съд се е произнесъл в
нарушение на диспозитивното начало, свръх петитум и решението му в частта, с
която е отхвърлена искова претенция за цена на топлинна енергия за разликата над 980, 73 лева до 1154,61 лева е недопустимо. В тази
част решението подлежи на обезсилване, а
исковото производство – на прекратяване.
По правилността:
В процесния период ( октомври 2011 - април 2013г.),
топлоснабденият имот е общинска собственост, отдаден под наем на ответницата С.М.И. .
С оглед изричната разпоредба на чл. 153, ал.1 ЗЕ,
потребител на топлинна енергия е носителят на вещното право на собственост
върху топлоснабдения имот или носителят на ограничено вещно право на ползване
върху него. В този смисъл са и общите условия на ищеца, където като купувач на
топлинна енергия е определен именно собственикът на топлоснабдения имот или
носителят на вещното право на ползване. Става въпрос за права, а не за
фактически състояния. Ето защо, противно на доводите по жалбата,
обстоятелството, че ответницата фактически обитава, служи си с топлоснабдения
имот, не я прави потребител по смисъла на закона, вкл. и по смисъла на §1 т.42
от ДР на ЗЕ, която е отменена, считано от 17.07.2012г. и не действа за част от
процесния период.
Когато
съществува наемно правоотношение, отговорността на наемателя към продавача на
топлинна енергия за цената й би могла да се ангажира само в хипотезата, при
която на наемателя е открита партида при ищеца, съгласно условията на чл. 64 и
сл. от Общите условия от 2008г. Нормата предвижда, че ако собственикът на имота
е юридическо лице и декларира пред продавача на топлинна енергия, че топлинната енергия ще се използва за
битови нужди, и изрази съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за
заплащане на дължимите суми за топлоенергия, продавачът открива партида на
името на собственика и на наемателя, а задължен за цената на топлоенергията е
последният. Именно тази хипотеза е налице в случая. Между страните не е имало
спор за наличието на декларация и съгласие за солидарна отговорност от СО. В
подкрепа на извода, че отношенията между страните са се сложили по реда на
чл.64 и сл. от ОУ, следва да се счита и обстоятелството, че партидата при ищеца
се води на името на наемателя.
Ответницата се е съгласила с предвиденото в общите
условия тя да дължи плащане на цената на топлоенергията за наетия имот, вместо
собственикът му ( предвид липсата на предложение за специални условия по чл.
150, ал.3 ЗЕ), а ищецът се е съгласил тя да е негов длъжник
като е открил партидата на нейно име. Налице е хипотеза на встъпване в дълг по
смисъла на чл.101 ЗЗД - ответницата
е встъпила като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора, а
първоначалният длъжник е останал солидарно задължен към кредитора ( така чл.64,
ал.1 от ОУ).
С
оглед изложеното, макар и да не е собственик или носител на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, ответницата дължи заплащане на цената на
потребената за наетия от нея имот топлоенергия, защото е встъпила в дълга на
собственика СО т.е. пасивно материалноправно легитимирана е по предявените искове.
Продавачът е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на купувача. Това се
установява от приетата като компетентно извършена съдебно-техническа
експертиза. След анализ на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна
енергия, вкл. и енергията за разпределение – в процесната абонатна станция и в
апартамента на ответницата (при проверка при ищеца и в дружеството за дялово
разпределение), вещото лице изяснява, че сумите за топлинна енергия за имота са
начислявани коректно от “Т.С.” ЕАД, при спазване на действащите към съответния
период нормативни актове. Липсата на
издадените от ищеца фактури като доказателства по делото, вкл. възражението, че
не са подписани от ответницата, е ирелевантна за изводите относно възникването
и съществуването на задълженията за заплащане цената на топлинната енергия.
Фактурата не е елемент от фактическия състав на сделката. Освен това, в случая
тя отразява данни, които се намират в информационната база данни на ищеца,
която е проверена от вещото лице М. и
вещото лице Свиленова при изготвяне на заключенията им. Заключенията се базират не само на
съставената от ищеца информация, но и на проверки на месечните отчети на общия
топломер в сградата (който е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от
Националния център по метрология) и на подписани от ответницата главни отчети на
показанията от намиращите се в апартамента три броя радиатори и щранг лира в банята. Компоненти за формиране
цената на топлоенергията са освен сумите за енергия за отопление на конкретния
имот, още и сумите за топлинна енергия, отдадена на сградната инсталация и
сумата за енергия за БГВ (топла вода) и сума за такса мощност, последната начислявана до м. 7. 2006г. Търсената в
процеса главница е формирана като сбор от сума за топлинна енергия, отдадена на
сградната инсталация и сума за отопление на имот ( услугата БГВ не се доставя в
тази етажна собственост). В заключение, дължимата сума за реално потребената в
исковия период топлинна енергия възлиза на 952, 17 лева – 878,77 лева
фактурирани от ищеца плюс 73,40 лева -
за доплащане от абоната, съгласно изравнителните сметки за двата отоплителни сезона, попадащи в исковия период.
В чл.33, ал.1 от ОУ, купувачът се е задължил да
заплаща месечните дължими суми ( в
случая това са тези по фактурите) в 30 дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неизпълнение на задължението за погасяването им в срок,
се дължи обезщетение за забавено плащане, съгласно разпоредба на чл.33, ал.6 от
ОУ т.е. купувачът изпада в забава по реда на чл. 84, ал.1 ЗЗД. Размерът на
лихвата за забава за исковия период 30.11.2011г.-08.08.2014г., определен чрез
начисляване върху главница, формирана от действителната стойност на
потребената топлоенергия т.е. 952,17 лева, а не чрез натрупване на лихвите по
месечните фактури, възлиза на 165,34 лева.
Предвид гореизложеното, като достига до различни
изводи от първоинстанционния съд, въззивният следва да отмени обжалваното
решение в допустимата част, с която са отхвърлени исковете по чл. 79 ЗЗД до 952,17
лева, а по чл. 86 ЗЗД – до 165, 34 лева и постанови ново, с което признае
задълженията на ответника за главница в размер на 952,17 лева и за мораторна
лихва в размер на 165, 34 лева. В частите, с която искът по чл. 79, ал.1 ЗЗД е
отхвърлен за разликата над 952,17 лева до 980, 73 лева , а този по чл. 86, ал.1 ЗЗД – над 165,34 лева до 173,88 лева, решението следва да бъде потвърдено.
На страните се следват разноски в исковото
производство съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска. Присъждането
на такива е поискано само от ищеца.
Следващите му се разноски са в размер на 845 лева (за държавни такси, депозити
за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение).
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предвид
изхода на спора пред настоящата инстанция, се дължи осъдителен диспозитив за
разноските в заповедното производство. Същите следва да бъдат редуцирани до
размер, съответстващ на уважената част от исковите претенции или до 24, 16
лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решението на СРС, 128 ми състав от 27.07.2015г. по гр. д. № 70340/2014г.
в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу С.М.И., по реда
на чл. 415, ал.1 ГПК, иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД за разликата над 980,73 лева до
1154, 61 лева и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в обезсилената част.
ОТМЕНЯ решението на СРС, 128 ми състав от 27.07.2015г. по гр. д. № 70340/2014г.
в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл. 415, ал.1 ГПК от „Т.С.“
ЕАД срещу С.М.И. установителни искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД до размер от 952,17
лева и по чл. 86, ал.1 ЗЗД до размер от 165,34 лева и
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, по предявените
от „Т.С.“ ЕАД, *** срещу С.М.И. ЕГН **********,***, по реда на чл. 415, ал.1 ГПК искове, че С.М.И.
дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата 952,17 лева като цена
на потребена топлинна енергия за имот с абонатен № 343572 в периода октомври
2011г.- април 2013г., ведно със законната лихва от 20.08.2014г. до
окончателното й изплащане, а на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД – сумата 165, 34
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 952,17 лева, натрупана
в периода 30.11.2011г.-08.08.2014г.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 128 ми състав от
27.07.2015г. по гр. д. № 70340/2014г. в частта, с която предявените по реда на
чл. 415, ал.1 ГПК искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени съответно за разликата над 952,17 лева до 980,
73 лева и над 165,34 лева до 173,88 лева.
ОСЪЖДА С.М.И. ЕГН **********,***, да плати на „Т.С.“ ЕАД, ***, на основание чл.
78, ал.1 ГПК, сумата 845 лева - разноски в исковото производство пред двете инстанции.
ОСЪЖДА С.М.И. ЕГН **********,***, да плати
на „Т.С.“ ЕАД, ***, сумата 24,16 лева -
разноски за държавна такса в заповедното производство по гр.д. № 45563/2014г.,
СРС, 128 ми състав, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
25.08.2014г.
Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД като помагач на „Т.С.” ЕАД.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.