Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. Пазарджик, 29.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в публичното
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като
разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 531/2020 г. по описа на
РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „К.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***“ №2В,
представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й., чрез пълномощника юрк. К.Д.-П., против
Наказателно постановление № 13-001898 от 11.03.2020 г. издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.12 ал.2 от
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на СМР на основание чл.413 ал.2 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага аргументирано становище за отмяна на НП. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
За въззиваемата страна- АНО не се явява законовият му
представител, но се представлява от процесуален представител, който оспорва
жалбата, и пледира за потвърждаване на
НП, без да излага аргументи в подкрепа на искането си, дори и в писмен в вид в
предоставения от съда срок. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
искане, ако такова бъде присъдено на ответната страна да бъде в минимален
размер.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като
съобрази становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за
установено следното:
Дружеството-жалбоподател е
санкционирано с НП, за това че в качеството си на възложител не е уведомило
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик за откриване на строителна
площадка/строителен обект „Ремонт и модернизация на столова в завода на „К.“
АД, преди започване на строително монтажните работи /СМР/, като изпрати копие
от съдържанието на информационната табела в Д“ИТ“- Пазарджик.
Нарушението било установено на
30.10.2019 г. в сградата на Дирекция „ИТ“ след извършена справка в регистрите
на инспекцията по труда, при която било установено, че дружеството в качеството
си на възложител не е уведомило инспекцията. Справката била направена във
връзка със започнала проверка на строителния обект на 10.10.2019 г.
Нарушението било извършено в началото
на м. С. 2019 г. в гр. С., когато била започнала работа в строителния обект.
При така констатираното било прието, че
дружеството-жалбоподател било извършило нарушение на чл.12 аал.2 от Наредба №2
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР.
За констатираното нарушение на
дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН с № 13-001898 на 05.12.2019 г. в
присъствието на пълномощник, на който бил предявен и връчен срещу подпис.
Въз основа на акта на 11.03.2020 г. било издадено
атакуваното НП, което било връчено на санкционираното дружество по пощата на
13.03.2020 г., видно от известие за доставяне (л.9). Жалбата против НП била
подадена от надлежно упълномощено лице от изп. директор на дружеството чрез АНО
до съда по куриер и била входирана в деловодството на Д „ИТ“- Пазарджик на
18.03.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП и то пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. В.Д.. Съдът кредитира изцяло
събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни
и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така установеното съдът
намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Дружество „К.“ е
санкционирано за нарушение на чл.12 ал.2 от Наредба №2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР,
която норма разписва, че „възложителят или упълномощеното от него лице преди
започване на СМР уведомява за откриването на строителната площадка съответното
поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и на Дирекцията
за национален строителен контрол, като изпраща копие от съдържанието на
информационната табела“. В описанието на нарушението, направено и в АУАН, и в
НП, е посочено, че дружество „К.“ е извършило същото в качеството си на
„възложител на процесния строеж, което
напълно кореспондира с посочената като нарушена нормативна разпоредба, а именно
тази на чл.12 ал.2 от Наредба №2/2004 г. Междувпрочем
цялата на разпоредба на чл.12 от Наредбата се отнася до задължения на
възложителя на СМР.
Според легалната дефиниция в
§1 т.1 от ДР на Наредба №2, дадена за нуждите на наредбата, „възложител“ е
всяко физическо или юридическо лице, за което се изготвя и изпълнява
инвестиционният проект и има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ.
Съгласно §3 от ПЗР на Наредба № 2/2004
г., същата е издадена на основание чл.276 ал.1 от КТ. Съгласно чл.1 от същата,
тя е създадена, за да определя минималните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на временните и подвижните строителни
площадки. От гледна точка на обективираните в съдържанието на разпоредбите й
правила за поведение, този нормативен акт има за свои адресати както
възложители на строежи, така и работодатели. За целите на Наредбата в §1 т.10
от ДР на Наредба №2/2004 г. е дадена легална дефиниция и на понятието
„работодател“, а именно „всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, както
и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.)“. С оглед на
това, че понятията „възложител“ и „работодател“ са създадени за нуждите и
целите на Наредба №2, като е направена оценка и е отчетено значението на различни
качества и характеристики на субекта, то и същите следва да бъдат съобразени в
всеки конкретен случай при ангажиране на административнонаказателна отговорност
на съответния конкретен субект.
В конкретния случай обаче такава
преценка не е била направена от АНО. Видно от НП, административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана в качеството му на
„работодател“ на основание чл.413 ал.2
от КТ, която разпоредба има за адресат само правен субект, притежаващ
характеристиките на „работодател“ и то по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, респ.
§1 т.10 от ДР на Наредба №2/2004 г. Тази разпоредба не ангажира отговорността
на възложителите на строеж, нито на всеки правен субект без специфични изисквания
към същия, който не спазва или нарушава правила за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд (чл.413 ал.1 от КТ.).
Същевременно обаче на
дружеството-жалбоподател е вменено нарушение в качеството му на „възложител на
строеж“. При това положение съдът намира, че драстично е засегнато правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, тъй
като същото е лишено от възможност да разбере в какво точно качество е
санкционирано и какво нарушение е извършило, за да може адекватно да организира
своята защита. При това положение атакуваното НП е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено, като съдът преценява, че е ненужно да бъдат обсъждани
останалите съображения на процесуалния представител на въззивника, както и
разглеждане на казуса по същество.
За пълнота обаче следва да се отбележи,
че в хода на АНП не са събрани убедителни доказателства, че вмененото на
дружеството-жалбоподател нарушение е извършено в началото на месец С. 2019 г.
Направената констатация от извършващите проверката инспектори от Д „ИТ“-
Пазарджик (л.11) не може да бъде приета за безспорно доказателство. Първо е
неясно кога е направена тази констатация от контролния орган, още по-малко на
какви доказателства (документи) се базира, като такива въобще не са събирани и
прилагани по адм. преписка. Датата на нарушението е съществен елемент от
фактическия състав на същото и тя следва да бъде установена на база безспорни и
убедителни доказателства, каквито по делото липсват.
На следващо място, съдът намира че
нарушението не е извършено в гр. С., както е посочено в АУАН и НП. Действително
като момент на извършване на нарушението, както са приели актосъставителят и
АНО, е началото на СМР. Вярно е, че същите са извършвани в гр. С., където се
намира обекта. Изпълнителното деяние на вмененото нарушение обаче се изразява в
неуведомяването на Дирекция „ИТ“- Пазарджик за откриването на строителната
площадка с изпращането на копие от информационната табела. Казано с други думи
нарушението ще бъде извършено там, където е следвало да бъде получена
въпросната информационна табела. Няма спор, че административната сграда на Д
„ИТ“ се намира в гр. Пазарджик. Тоест нарушението, което се осъществява чрез
бездействие, с неизпращането на въпросната табела на контролния орган, ще бъде
извършено в гр. Пазарджик, където е седалището на този орган, който е следвало
да получи информацията.
Всичко изложено до тук обуславя
порочността на издаденото НП и е достатъчно основание за неговата отмяна.
При този изход на делото
основателна се явява претенцията на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Искането е направено своевременно и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на „К.“ АД,
което бе представлявано от юрисконсулт, надлежно упълномощен от изпълнителния
директор на дружеството. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН,
възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона
за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120 лева. Настоящото производство се разгледа в три съдебни заседание, но с
разпит на един свидетел и с ангажиране на неголям брой писмени доказателства.
Освен това не е с фактическа или правна сложност, Поради това следва да бъде
определено и присъдено минимално възнаграждение в размер от 80 лева.
Пак с оглед изхода на делото,
претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик
в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-001898 от 11.03.2020
г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”- Пазарджик, с което на „К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „***“ №2В, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й.,
за нарушение на чл.12 ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР на основание
чл.413 ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ ГР. ПАЗАРДЖИК представлявана от директор, ДА
ЗАПЛАТИ на „К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„***“ №2В, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й., разноски в размер
на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд- Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: