Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Н.Първанова, като разгледа докладваното от председателя гражданско
дело № 14471 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от М.Р.Щ. против „В.и.“
ЕООД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.162, ал.4 от ЗУТ, вр. чл. 265, ал.2 от ЗЗД и с правно основание чл.88, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата
твърди, че била собственик на къща, находяща се в град София, кв. Княжево, ул. „******,
която се намирала в парцел ХIII -
269 от кв. 23. Непосредствено
до къщата минавала р.Владайска. През зимата на 2016 - 2017 г. реката била много
пълноводна и подкопала брега, който се срутил в реката. Ищцата веднага
сигнализирала Столична община, район „Витоша“.
От общината й отговорили, че предстои изработването на идейни проекти за
изграждане на корекция на р. Владайска, като изграждането на корекцията би
могло да се осъществи до 2 години, ако не се налагат отчуждителни процедури. По същество
Столична община не се ангажирала с конкретни срокове, но посъветвала ищцата
сама да предприеме
мерки за укрепването на имота си. Съществувала опасност при следващо пълноводие
да бъдат подкопани основите на къщата и тя да рухне в реката, поради което
ищцата, след отговора на Столична община, била принудена сама да започне
укрепването на левия бряг на р.Владайска, за да защити имота си. Твърди,
че се свързала с управителя на "В.и." ЕООД –Н.М. и възложила на това
дружество да изготви проект за укрепването на левият бряг на р.Владайска. През
м. юни 2017 г. ответното дружество изготвило проекта и го предоставило на
ищцата. Ответникът се ангажирал и с проследяване на техническото изпълнение на
проекта и неговото консултиране; препоръчал на ищцата и фирма, която да изпълни
проекта, както и фирма за доставка и изработка на габиони. Ищцата твърди, че
сключила договор с „И.**“ ЕООД за изработка и поставяне на габиони на
първоначална стойност от 22657,17 лв. Тази фирма й била препоръчана от
управителя на ответното дружество. Укрепването било извършено, съгласно проекта,
и било проследено от проектанта Н.М. - управител
на ответното дружество. След предаването на обекта, при първото пълноводие, реката
подкопала съоръжението и то се наклонило в реката, като между него и брега се
образувал голям процеп. Ищцата твърди, че при следващото по-голямо
пълноводие реката ще избута
укрепителното съоръжение в реката и то ще я затлачи, което от своя страна ще
доведе до огромен разлив и разрушаване на къщата й и на десетки други къщи наоколо. Заплашена била и
инфраструктурата на общината. Ищцата разговаряла с Н. Милушев за създалата се
ситуация, като той й заявил, че трябва да се изготви нов проект и да се направи
ново укрепление. Ищцата се допитала до други експерти – хидроинженери, които да
установят коя я причината за срутването. Трима различни независими експерти изразили
становище, че проектантът е единственият виновен за срутването и деформирането
на габионите, поради неправилно изготвения проект. Вследствие на лошия проект
ищцата похарчила напразно сумата от 61 311,44
лв. за укрепването на левия бряг на р. Владайска. Тази сума включвала следните
пера: 1/за проект и последващо проследяване и консултации от „В.и.“ ЕООД – 1200
лв; 2/заплатена сума на „И.**“ ЕООД
– 50 389.04 лв.; 3/заплатена сума на „Г.“
ЕООД - 2547,44 лв.; 3/заплатена
сума на „В.Д.Е.“ ООД – 5 625,13 лв.; 4/заплатена сума на „Е.Р.И. –И.“ ООД –
2150 лв. Ищцата твърди, че сумата от 61 311.44 лв. представлявала вреда от
некачествения проект, който изработило ответното дружество. С това не се
изчерпвали вредите от некачествения проект. Според техническите лица, трябвало
да се премахне некачественото съоръжение и да бъде транспортирано и депонирано на площадка за строителни отпадъци, като
бъдещите разходи за тези дейности възлизали на 35 000 лв. Наред с това ищцата
следвало да заплати и 3000 лв. – бъдещи разходи
за спешни, неотложни технически експертизи и предписания, поради аварийността
на ситуацията, опасност от пропадане на скъсаните габиони и затваряне на
проводящото течение на реката. По изложените съображения, ищцата моли съда да
осъди ответника да й заплати сумата от 99 311,44 лв., от която 61 311,44 лв. –
за обезщетение за вреди от некачествен проект, които се изразили в разходи за
изпълнението на проекта и материалите за него; сумата от 35 000 лв. –
бъдещи разходи за премахването, извозването и депонирането на отпадъците от
съоръжението и сумата от 3000 лв. - бъдещи разходи за спешни, неотложни технически
експертизи и предписания. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете, като
прави следните възражения: твърди, че ищцата не била собственик на имота и
брега на речното корито на р.Владайска, чието укрепване предприела; ищцата не възложила
геодезично заснемане на коритото на реката, нито геоложко проучване на основата
под стената; не осъществила действия по съгласуване и одобрение на проекта от
Столична Община, поради което строежът се явявал незаконен. Ответникът твърди,
че изготвил три технологични предложения за подпорна стена - вариант
"Масивна бетонова стена”, вариант "Стена от габиони” и вариант
"Каменна зидария", като действията по укрепването на брега били
предприети след като ищцата избрала вариант "Стена от габиони“ и този
проект бил осъществен от нейно име и за нейна сметка. За осъществяването на
този проект ищцата сключила договор за изграждане на съоръжението с фирма „И.**”
ЕООД. Изборът на фирмата – изпълнител и сключването на договора за изработка не
били повлияни от проектанта. Ответникът твърди, че по делото липсвали доказателства
за издадени разрешение за строеж, протоколи за откриване на строителството,
даване на строителна линия, водене на всички актове по ЗУТ - Акт обр. 1 - 16,
заповедна книга за обекта, не била посочена и дата или период, през който съоръжението
било компроментирано. Оспорва размера на разходите, които ищцата заплатила на „И.**“
ЕООД, „Г.“ ЕООД и „Е.Р.И И.“ ООД и тяхното участие в изпълнение на проектното решение.
Поддържа, че по делото са представени фактури за разходи, които не били във
връзка с реализирането на проекта - за закупуване на метална врата, оградни
платна и др. Оспорва предявените искове за вреди, произтичащи от бъдещи
строителни дейности по укрепване на брега. Твърди, че претенциите за тези
разходи били преждевременно предявени. Оспорва ги и като неоснователни. Поддържа
становището, че проектът бил изпълнен добросъвестно, съгласно всички технически
норми. Твърди, че съоръжението и понастоящем запазило състоянието си и
предпазвало имота и бреговата зона на реката. Счита, че предявените претенции
за обезщетения за бъдещи разноски по демонтиране и премахване на техническото
съоръжение и депониране на отпадъците, както и за присъждане на разходи за
спешни дейности, които ищцата е определила на 35 000 лв. и 3000 лв., следва да
бъдат отхвърлени, тъй като не са необходими, доказани и реализирани към днешна
дата. Твърди, че имотът на ищцата бил дрениран и подпочвените води не можели да
оказват въздействие нито върху брега на реката, нито върху съоръжението. Изградената
конструкция не препятствала свободното оттичане на подпочвените води. Моли съда
да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от писмо от 17.02.2017 г. от
Столична община до ищцата, то е изпратено в отговор на нейна молба от 20.12.2016
г., с която е уведомила Столична община за рушащи се брегове и свличащи се земни
маси в района на р.Владайска. С писмото Столична община е заявила, че е
извършен оглед в района, граничещ с
административния адрес – ул. „Войводина могила“ № 135, при който е установено, че
брегът в тази част е обрушен и се свличат земни маси в коритото на реката; оградата
на имота е разположена на самия бряг; участъкът е критичен - при проливни
дъждове или пролетното снеготопене се разрушава брега и се подкопават основите
на оградата; съществува реална опасност от подкопаване на основите на сградата
и срутването й в реката. В писмото е посочено, че Столична община е възложила изготвяне
на идейни проекти за корекция на р.Владайска, като е възможно корекцията да се изгради в близките
две години, ако не се налагат отчуждителни процедури, които могат да забавят
строителството, поради което не може да се ангажира с конкретни срокове. С
писмото Столична община е предложила на ищцата до реализиране на корекцията, да
предприеме действия по укрепването на имота си, който граничи с брега на реката,
и да представи в район „Витоша“
техническата документация по укрепването за одобрение.
В писмото са цитирани чл.195 от ЗУТ и чл.169, ал.1-3 от ЗУТ:
„Собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние,
отговарящо на съществените изисквания по чл.169, ал.1-3, да не извършват и да
не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до
влошаване на проектните нива за съответствие с изискванията за строежа“.
Чл.195, ал.3 от ЗУТ – „При аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект
по ал.1 с увреждане или разрушаване, собственикът на обекта е длъжен да
предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на
причинените увреждания, възстановяване на обекта и да уведоми общината“.
Страните не спорят, че между тях е
бил сключен договор, съгласно който ищцата е възложила на ответника да изработи
проект по укрепване на левия бряг на р.Владайска. Самият договор не е представен по делото.
Видно от работен проект от юни 2017 г.
ответникът е изработил проект за укрепване на левия бряг на р.Владайска в
частен имот парцел ХIII – 269, в кв.23, кв.Княжево – част „Техногична“.
Проектът предвижда изграждане на конструкция от фабрични габиони за стабилизиране
на терена, прилежащ към частен имот по протежението на р.Владайска.
По делото е представен неподписан договор от 21.08.2017 г., в
който за страни са посочени ищцата като
възложител и „И.**“ ЕООД като
изпълнител. Предмет на договора е монтиране на габиони на обект: подпорна стена
в парцел ХIII – 269, кв.23, кв.Княжево срещу
възнаграждение в размер на 22 657.17 лв. без ДДС.
От вносна бележка № 6209/03.10.2017
г., издадена от „Г.“ ЕООД, се установява, че ищцата е заплатила на това
дружество 200 лв. – аванс за изработка на метално изделие – врата.
С вносна бележка № 6186/25.09.2017 г.
е заплатила на същото дружество 359.11 лв.
по клиентска поръчка № 53.
По клиентска поръчка № 80/11 на
03.11.2017 г. е заплатил на същото дружество 200 лв. с ДДС за 2 бр. колони с
планка.
По документ № 53/25.09.2017 г. е
заплатила на същото дружество аванс от 709.19 лв. за 3 бр.оградна мрежа, колона
с планка -15 бр., 60 бр. сегмент анкер и 4 кг. тел поцинкована ПВЦ.
Издадена е стокова разписка №
20999/30.11.2017 г. от същото дружество за 2 бр. оградна мрежа, сегмент анкер -
8 бр., ограден кол поцинкован - 2 бр., тел поцинкована с ПВЦ – 5 кт, изработка
изделие по заявка на обща стойност - 651.22 лв. с ДДС.
Видно
от стокова разписка № 20552/23.10.2017 г. същата е издадена от „Г.“ ЕООД за изработка на изделие по заявка врата – 390 лв.
с ДДС.
Издадена
е проформа фактура № 34438/22.08.2017 г. от „В.Д.Е.“ ООД за габиони, пръстени, куки, техническо решение,
транспортни услуги на обща стойност 5227.94 лв.
Представени
са извлечения от банковите сметки на ищцата за периода 22.12.2016 г. - 19.02.2018
г., от 28.03.2019 г. и за периода 02.01.2017 г. – 19.06.2020 г.
Видно
от оферта от 19.09.2018 г. същата е издадена от „Е.**“ за изготвяне на проект за укрепване на левия
бряг на р.Княжевска на стойност 2 150 лв.
Представена
е фактура № 26/28.09.2018 г. от „Е.Р.И – И.“ ООД за сумата от 1075 лв. с ДДС -
аванс за подготвяне на проект за укрепване на ляв бяг на р.Княжевска.
Видно
от два РКО, които са без дата, ищцата е заплатила на управителя на ответното
дружество - Н.М. - 1000 лв. за проект за подпорна стена в имот „******и
200 лв. за проследяване и консултации на
изпълнението./л.55-56/.
Представена
е фактура № 140819/02.10.2018 г., издадена от „А.-*“ ЕООД за получател „АИСМП –
ИП АГ “Надежда“ с МОЛ М.Щ. за сумата от 7 лв. за безопасност, хигиена и противопожарна
охрана.
Видно
от договор от 23.01.2019г. ищцата е възложиа на „Х.И.“ ЕООД да извърши
проектиране на част „Конструктивна“ на стоманобетонова подпорна стена за защита
от наводнения на имот ХIII - 269, кв.23, квартал Княжево за сумата от 1200 лв.
Представени са касови бележки от
21.01.2019 г. и от 28.03.2019 г. за плащане на суми от по 600 лв. от ищцата на
„Х.И.“ ЕООД.
Представени са оферти от „Б.И.“ ЕООД
от 12.07.2020 г., от „С.Т.****“ ЕООД от 03.07.2020 г. и от „С.“ ЕООД от
06.07.2020 г. за разрушаване на укрепителна подпорна стена.
От заключението на
единичната експертиза по задача, формулирана само от ищцата, което
заключение е изслушано в производство за обезпечаване на доказателства по чл.207 от ГПК, се установява, че имотът на
Щ. граничи с левия бряг на река Владайска. На място брегът е вдлъбнат, а скатът
- значително стръмен. Процесната конструкция представлява подпорна стена от
габиони. Височината на стената е около 3,50 м., с дължина 26 м., като
съоръжението е изградено върху основа, съставена от чакълести глини и валуни с
песъчлив запълнител на речната тераса. При извършения оглед вещото лице е
установило, че подпорната стена е видимо деформирана в северната си част, като
част от конструкцията е напълно нарушена - секция от габиони са се изсипали в
реката и е скъсан бетоновия пояс, изграден над габионната конструкция. След
този разрушен участък стената видимо е поддала и се е наклонила към реката, а
разкъсването на конструкцията е довело
до деформиране на откоса, като се е образувала ровина, подпряна на скалната
подложка. В тази част на стената, в която са се появили тези разрушения, освен отстъпа към двора на къщата,
към стената има свлачищни пукнатини, както и слягане от свлечените материали.
Укрепващата конструкция е и с видимо нарушена връзка с основата, изразяваща се
в констатирано изравяне /разрушаване на основата под габионите/ по протежение
на по-голямата част от стената. Без така констатирания дефект са само 4 м от
противоположния /южен/ край на укрепващото съоръжение. Според вещото лице, при така
установените нарушения на конструктивната цялост, съоръжението не е в състояние
да изпълни предназначението си по защита на брега от изравяне и устойчивост на
откоса от земния натиск, както и по защита от хидравличното въздействие на
почвени и повърхностни води. Експертът заявява, че работният проект, изготвен
от ответника, предвижда изпълнение на гравитачна подпорна
стена от фабрични габиони, произведени от хексагонална двойно усукана телена
мрежа, с висока степен на антикорозионна защита. Целта е била да се възстанови
трайно прилежащия терен, чието състояние преди проектирането е било „деформируемо, вследствие загуба на
устойчивост на терена, поради суфозионни процеси от въздействието при високо
водно ниво в реката". Вещото лице е
установило, че към проекта липсват необходимите статически изчисления на
конструкцията, от които да е видно, че е осигурен стабилитетът й. Според
експерта, последвалото разрушаване на
част от стената показва, че съответните елементи на укрепването не са били
правилно оразмерени. Не са предвидени
подпорни конструкции в началото и в края на укрепващата стена за закотвянето й към
брега на речното корито. Закотвящата конструкция трябва да предпази от
разрушаване връзката между неукрепения бряг на реката и укрепващата стена.
Въпреки, че в обяснителната записка на
проекта е записано, че като допълнителни компоненти в съоръжението ще бъдат използвани
монтажни анкери от армировъчна стомана и заварена планка, както и стоманена
планка и земен анкер, като в обяснителната записка са посочени конкретните
им параметри, експертът не е установил в
конструктивните чертежи да са били предвидени за изпълнение тези допълнителни,
но важни компоненти. Строежът е изпълнен, съгласно изготвения проект, но без
технически контрол по част „Конструктивна“, в нарушение на изискванията на
ЗУТ. Настъпилите повреди по укрепителното
съоръжение, според вещото лице, се дължат на конструктивните недостатъци на
проекта за укрепване на левия бряг на р. Владайска. При високите води
реката е навлязла зад стената, като е изровила частично насипа. Без наличие на
подпорна конструкция за закотвяне на стената в брега на речното корито и
очевидно непредвиден натиск от ската, в съчетание с подравящото действие на
реката и нарушеното взаимодействие в системата „конструкция - земна
основа", се е стигнало до компрометиране на подпорната стена. Необходимо е
възстановяване, чрез изграждане на нова стена, като се предвиди подпорна
конструкция за закотвяне, както и осигуряване на носещата способност на
основата, посредством фундамент. Вещото лице е извършило остойностяване на
разходите по премахването, извозването и депонирането на компрометираното
съоръжение - укрепваща стена от габиони с дължина 20 м., по средни пазарни цени
към настоящия момент в размер на 10 754,92 лв. с ДДС, а стойността на разходите
за спешни, неотложни технически експертизи и предписания е определило на 1440
лв., от които 1200 лв. с ДДС - разходи
за изработване на технически проект за „Проектиране на част конструктивна на
подпорна стена" и 240 лв. - разходи за геофизически изследвания по метода
на Вертикалното електросондиране /ВЕС/.
От заключението на тройната техническа експертиза по задача, формулирана от ответника, което съдът кредитира, се установява,
че проектът по част „Технологична“ е
достатъчно пълен и добре изработен, в „обем, достатъчен да бъде
предаден на строителя за изпълнение“. Към
проекта е трябвало да бъдат разработени и други части от съответни специалисти
– част „Геодезия“, част „Инженерна геология“, част “Конструктивна“ и др., които
е следвало да бъдат осигурени от възложителя/ищцата/ – становище на вещите
лица в съдебно заседание. Строителят не се нуждае от част геология, хидрология
и статика на съоръжението, но, съгласно нормативните изисквания, за да се
обосноват техническите решения, е било необходимо разработване и на другите
основни специалности от проекта.
Вещите лица са констатирали,
че при изпълнение на проекта от фирмата–изпълнител „И.**“ ЕООД са допуснати
следните отклонения: не са спазени кота на фундиране в голяма част от
съоръжението, наклонът на гърба на конструкцията, кота на обратна засипка и
връзката с брега в горния край на стената.
Експертите
са установили, че габионната конструкция е деформирана - загубила е устойчивост
в началния участък, по посока на течението с дължина около 3 метра от т. 0+000
и силно се е наклонила към реката. Коравият стоманобетонов пояс не е бил в
състояние да понесе деформациите в габионната конструкция и е ограничил
преместванията в горния й край. Това е довело до разкъсване на мрежата на
габионите и изсипване на скалния материал от тях към реката. Собственото тегло
на пояса и липсата на опора от своя страна са довели до преместване на пояса и на
6 метра от горния ред габиони. Процесите продължават, но е възможно да бъдат овладени
с правилни технически мерки. Основното
предимство на габионните конструкции е, че понасят огромни деформации и
продължават да изпълняват функциите си по защита на бреговете. В подобни
условия друг тип съоръжение, например бетонова подпорна стена, не би се
адаптирала към деформациите и би аварирала напълно. Според експертите, дори
в нелицеприятния вид, в който е съоръжението, то продължава да изпълнява
проектната си функция - да защитава брега от подкопаване и да защитава
фундаментите на сградата. Проектът не е бил внесен за
одобряване, респ. не е одобрен от техническите служби на Столична община, район
„Витоша“. Не е издавано строително разрешение и не е давана строителна линия за
строеж на съоръжението, респ. не са изготвени актове по ЗУТ обр. 1 до 16 за
обекта.
Вещите
лица разясняват, че допълнителни строителни дейности за укрепване на строежа
изискват дънно укрепително съоръжение, но изпълнение на дънно укрепително
съоръжение, без одобрение от отговорните институции, е невъзможно, тъй като се
навлиза в имот – публична държавна собственост. Такава интервенция се
санкционира от басейнова дирекция, като глобите са съизмерими със стойността на
обекта. Не е било възможно по-дълбоко фундиране от предвиденото в проекта, тъй
като изкопът в несвързани почви е с откос 1:1,5, навлиза в руслото на реката и отново попада в
същата хипотеза за санкция от басейнова дирекция.
При такова
увреждане на конструкцията традиционно се предвижда крил на стена, навлизаща на
минимум 2 метра в ската в началото и края на корекцията. Ограничително условие
в случая е наличие на стопанска постройка в имота на ищцата. В такива случаи се
практикува полагане на бетонова облицовка по ската преди конструкцията. В
долния участък по течението конструкцията се качва по ската и основата й е
защитена от дървесна растителност.
По смисъла на ЗУТ
изпълнената конструкция е незаконна и подлежи на принудително премахване със
заповед на директора на РДНСК за сметка на възложителя, но не защото е
аварирала, а защото е изпълнена без строителни книжа.
Според вещите лица, вероятно не е изпълнена частта от
конструкцията между точки с километраж - 002,00 и + 000,0. Не могат да
отговорят с категоичност дали е осъществена допълнителна строителна дейност
след изграждане на подпорната стена, тъй като липсва строителна документация,
но конструкцията не е изпълнена, съгласно
проектните разработки. Към момента на огледа не се забелязва горния ръб на
габионите от страна на имота. Според напречните профили от чертежите към проекта,
засипката е трябвало да бъде до вътрешния горен ръб, фактически на място е
по-високо. На обекта повърхностния слой е от почва, докато в проекта се
предвижда сортиран насип. Бетоновият пояс по короната е с различна височина по
дължина на конструкцията. Вместо проектните 15 см е изпълнен с височина 25 – 45
см. Почвената покривка е на височина от 8-10 см. от горния ръб на бетоновия
пояс. Самият пояс не е изпълнен по представения в проекта детайл. Габионната
конструкция по проект е с наклон 6
градуса спрямо вертикалата към ската. Конструкцията е изпълнена с вертикална
челна страна към ската. Въз основа на тези констатации вещите лица са приели,
че върху габионната конструкция има
допълнително насипани почви, не по-малко от З0 см. Според тях, ако се
приеме, че обратната засипка е със средна широчина в горния край 2,2 м, то по грубата оценка има 17 мЗ. насип над
предвидените в проекта. В разработения
проект не се предвижда преминаване на дренажни изводи през стената, но такива
са налични на обекта, което би могло да обоснове извод, че са извършени
допълнителни строително-монтажни работи.
В заключението е посочено, че загубата
на устойчивост на
конструкцията е провокирано от деформацията в дъното на реката. Типът на конструкцията обаче е в състояние
да поеме големи деформации и ако е била изпълнена, съгласно проектния наклон на
гърба на стената, и ако основата е била вкопана, съгласно проекта, е било малко
вероятно да се стигне до това състояние на конструкцията. Според вещите
лица, тя е щяла само да се деформира и да застане в ново равновесно състояние.
Експертите заявяват, че трябва да се
имат пред вид и други фактори, които вероятно са били определящи за
деформациите в горния участък на конструкцията – ако не е била завършена конструкцията в горния участък и е
имало оставен отвор, при високо ниво на реката, е възможно водата да е
проникнала зад стената и да са били създадени условия за интензивна суфозия
/изнасяне на дребен материал/ под габионите. Отстъпът /свличането на земни
маси/ към двора на къщата откъм стената, свлачищните пукнатини и слягането на
свлечения материал са предизвикани от суфозия в основната фуга на съоръжението,
довела да движение в предпазващата конструкция.
Експертите разясняват, че са извършили
статически изчисления, приложени към заключението, според които конструкцията
има необходимите нормативни коефициенти на сигурност за основните проверки на
хлъзгане, преобръщане и носимоспособност на основата. Хидродинамичната сила от потока е насочена в противоположна посока и не
застрашава статическата работа на съоръжението. Хидростатичен натиск от скатови
води е невъзможен, тъй като филтрацията в каменния насип е турбулентна и на
практика се формира хоризонтална депресионна крива. Филтрационните
характеристики на обратната засипка са сходни, ако е изпълнена съгласно
техническата спецификация.
Според вещите лица, основна причина за проблемите на конструкцията е неспазване
на проектния наклон на гърба на стената от 6 градуса. В проекта е указано фундиране под
нивото на дъното на реката, а при огледа е констатирано, че основната фуга е
разположена над дъното на река. Възможно е дъното на реката да е деформирано
по време на високи води, но това може да се докаже само с екзекутивно заснемане
непосредствено след завършване на строителството и заснемане на реката сега. По
този начин контактът е бил изложен на размиване от средно високи води и част от
основата е изнесена приблизително в 1/3 от основната фуга с дълбочина от 0,4 м.
Експертите не могат да отговорят на въпроса дали има недовършени строителни
дейности между предната част на подпорната стена и брега, тъй като по делото не
са налични договори за авторски и строителен надзор, нито нормативно предвидени
строителни книжа, посредством които се документира процеса на строителство и
въвеждане в експлоатация на конструкцията.
В съдебно заседание вещите от тройната
експертиза заявяват, че проектът не е окомплектован, изготвена е само част
“Технологична“, липсва част „Геодезия“, част „Инженерна геология“, част “Конструктивна“
и др. части. Технологичната част на проекта е достатъчно пълна и добре
изпълнена, за да бъде предадена на строителя за изпълнение, но строителството е
незаконно, тъй като липсват основни части на проектирането. Трябвало е да бъдат
изготвени и останалите части от проектанти със съответната правоспособност, за
да бъде внесен проектът в неговата цялост за одобрение от компетентните органи.
Вещите лица заявяват, че от договора за възлагане на проекта зависи какво точно
е възложено на проектанта, но такъв договор по делото липсва. Възложителят е
следвало да възложи изпълнение и на другите части на проекта на съответните
специалисти. Проектът не е спазен. Липсва договор за авторски надзор, липсват
договори за строителен надзор и липсват документи за извършеното строителство. Експертите
разясняват, че следва да се прави разграничение между технически надзор и
авторски надзор. При авторския надзор проектантът следи дали се спазва неговият
проект, той може да каже дали нещо да се промени, за да е по-лесно
изпълнението. Всички изменения на проекта, указанията на проектанта се записват
в заповедна книга на обекта, ако се касае за малки изменения, защото за
по-големи изменения е необходимо изменение на разрешителното за строеж. Промяна
в наклона на конструкцията означава изменение на конструкцията и на нейната
статическа работа, а това представлява изменение на проекта. За да се извърши
промяна в наклона на конструкцията трябва да се напише заповед, да се отрази в
заповедната книга за изменение и едва
тогава да се пристъпи към необходимите действия. Техническият надзор следи дали
се осъществява строителството, според нормативните изисквания – дали се влагат
необходимете материали напр. Строителен надзор се осъществява от лице със
съответния лиценз. Вещите лица заявяват, че първоначално по делото са липсвали
стастическите изчисления към проекта, поради което те са ги изискали и са били
представени. Експертите са извършили и свои собствени изчисления, при което са установили,
че ако е бил спазен проектният наклон и
проектното фундиране, стената е щяла да остане стабилна. Вещите лица
разясняват, че в част „Технологична“ не се описват стастическите изчисления,
тяхното място е в част „Конструктивна“ към проекта. Ако бе спазен наклонът,
предвиден в проекта, конструкцията е можела да съществува и без анкери, каквито
са описани в единичната експертиза, като вещите лица се позовават на извършени
от тях статически изчисления, за да направят този извод. При неспазена кота на
фундиране и на наклона, тези анкери не биха могли да помогнат. По време на
строителството се водят документи, които служат за узаконяване на строителството
– следи се дали са достигнати съответните проектни коти. Такава екзекутивна
документация по делото не съществува и това е проблем, защото вещите лица не
могат да гадаят какво точно се е случило. Не
е спазена котата на сондиране на съоръжението. Фундира се по дъното на
реката. Имало е донасипване с някакъв материал, но не е достигната коректната
кота. Стената не е била засипана докрай.
По заключението на единичната експертиза - съдът кредитира частично това заключение
само относно установените от експерта деформации, които са настъпили в
укрепващото съоръжение, и
относно изчисленията за разходите, необходими за евентуално отстраняване на
конструкцията и извозването и депонирането й и стойността на разходите за
спешни, неотложни технически експертизи и предписания. Съдът не кредитира заключението в частта, в която вещото лице е приело,
че проектът е изпълнен точно от строителя и че повредите се дължат на
конструктивни недостатъци на самия проект/липса на статически изчисления и
непредвидени подпорни конструкции в началото и в края на укрепващата стена за
закотвянето й към брега/, тъй като като заключението не се подкрепя от тройната
експертиза по делото, в която участва същото вещо лице Е.К., изготвила и единичната
експертиза.
Съдът изцяло кредитира заключението на тройната експертиза, защото е даден обоснован отговор
на поставените въпроси. Вещите лица от тройната експертиза, за разлика от
единичната експертиза, са изискали и са се запознали със статическите изчисления,
които е ползвал проектантът, извършили са и собствени изчисления, приложени към
заключението. Статическите изчисления не са описани в работния проект - част
“Технологична“, защото е трябвало да бъдат описани в друга част на проекта –
част “Конструктивна“. След извършените изчисления вещото лице Е.К. изцяло
подкрепя заключението на тройната експертиза, която достига до различни изводи
относно причините за повреждането на конструкцията, в сравнение с единичната
експертиза.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.162, ал.4 от ЗУТ, вр. чл. 265, ал.2 от ЗЗД
и с правно основание чл.88, ал.1 от ЗЗД.
По предявения иск с правно основание
чл.162, ал.4 от ЗУТ, вр. чл. 265, ал.2 от ЗЗД за връщане на сумата от 1000 лв., заплатена по развален договор за изготвяне
на работен проект „Укрепване на ляв
бряг на р.Владайска в частен имот парцел XIII - 269, кв.23, кв.“Княжево“ – част „Технологична“:
За да бъде уважен иска
трябва да бъдат установени следните факти: 1/между страните да е сключен писмен
договор за проектиране; 2/проектът да страда от толкова съществени недостатъци,
че да не е годен да бъде използван по предназначение; 3/ да е установен
размерът на заплатеното възнаграждение за проекта.
Искът е неоснователен, поради следните
съображения:
Съгласно чл.160, ал.2 от ЗУТ
договорът за проектиране е следвало да се сключи в писмена форма, която е форма
за действителност. Страните по делото не са сключили писмен договор за
проектиране. Независимо от това, съдът приема, че са били обвързани от такъв
договор, тъй като не спорят относно това обстоятелство. По делото е представен
изготвеният от ответника работен проект, за който ищцата е заплатила сумата от 1000 лв./РКО,
издаден от управителя на ответното дружество – л.55/. Ответникът е търговско
дружество и договорът е сключен, с оглед на упражняваната от него дейност,
поради което сделката е търговска и в този смисъл, независимо, че не е спазена
нейната форма, не е нищожна./аргумент от чл.293, ал.3 от ТЗ/. В тази насока е и
практиката на ВКС – решение № 71/22.06.2009 г. по т.д. № 11/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 14/04.02.2013 г. по
т.д. № 1201/2011 г. на ІІ ТО на ВКС.
Съдържанието
на договора се установява от съдържанието на самия работен проект за укрепване
на левия бряг на р.Владайска в частен имот парцел XIII - 269, кв.23, кв.“Княжево“ – част „Технологична“
– и заплатеното за този проект възнаграждение. Липсват доказателства ищцата да
е възложила на ищеца изготвяне на други части от проекта - част „Геодезия“, част „Инженерна геология“,
част “Конструктивна“ и др., за изготвянето на които е необходима и специална
проектантска правоспособност. Процесното съоръжение, съгласно Наредба № 1 от
30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, представлява първа
категория строеж, б.“ж“ - съоръжение за геозащита и брегоукрепване по река –
подпорна стена. За изготвяне на инвестиционен проект, съгласно чл.139, ал.5 от ЗУТ, е следвало да бъдат изготвени и останалите части на проекта - част
„Геодезия“, част „Инженерна геология“, част “Конструктивна“ и др., предвидени в
чл.12 от Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти. Изготвянето на останалите части от проекта е следвало да бъде
осигурено от възложителя/ищцата/, съгласно чл.161 от ЗУТ.
Недоказани останаха твърденията на
ищцата, че проектът страда от недостатъци, които са довели до невъзможност да се използва съоръжението по
предназначение за укрепване на брега на реката. По делото са изслушани единична експертиза по въпроси, поставени от
ищцата, в производство по чл.207 от ГПК,
и тройна експертиза по въпроси, поставени от ответника. Двете експертизи
установяват, че на място подпорната стена е видимо деформирана в северната си
част, като част от конструкцията е напълно нарушена - секция от габиони са се
изсипали в реката и е скъсан бетоновият пояс, изграден над габионната
конструкция. След този разрушен участък стената видимо е поддала и се е
наклонила към реката, по посока на течението, с дължина около 3 метра от т.
0+000. Собственото тегло на бетоновия пояс и липсата на опора от своя страна са
довели до преместване на пояса и на 6 метра от горния ред габиони.
Експертизите
дават различен отговор на въпроса коя е причината за деформациите на
конструкцията и дали тя е годна да изпълни целта, за която е проектирана.
Според заключението на единичната експертиза, причина за настъпилите деформации
са недостатъците на проекта: липсата на статически
изчисления на конструкцията, от които да е видно, че е осигурен
стабилитетът й, и непредвидени подпорни конструкции/монтажни анкери/ в
началото и в края на укрепващата стена за закотвянето й към брега на речното
корито. Вещото лице от единичната експертиза заявява, че при установените
нарушения на конструктивната цялост на съоръжението, то не е в състояние да изпълни
предназначението си по защита на брега от изравяне и устойчивост от земния
натиск, както и по защита от хидравличното въздействие на почвени и
повърхностни води. За разлика от единичната експертиза, според тройната
експертиза, проектът по част „Технологична“ е достатъчно пълен и добре
изработен, в „обем, достатъчен да бъде предаден на строителя за изпълнение“, но
липсват останалите части от работния проект
– част “Геодезия“, част “Инженерна геология“, част “Конструктивна“ и др.,
които е следвало възложителят/ищцата/ да възложи на съответните специалисти. Експертите
от тройната експертиза са изискали статическите изчисления, ползвани от
проектанта, и са извършили и свои изчисления, въз основа на които са приели, че
конструкцията има необходимите нормативни коефициенти на сигурност за основните
проверки на хлъзгане, преобръщане и носимоспособност на основата. Съдът
кредитира заключението на тройната експертиза по спорния въпрос дали проектът
страда от недостатъци, тъй като при изготвянето на заключението вещите
лица, за разлика от единичната експертиза, са изискали и са се запознали със
статическите изчисления, които е използвал проектантът, извършили са и собствени
изчисления, приложени към заключението, въз основа на които са приели, че
проектът не страда от недостатъци. След извършените изчисления вещото лице Е.К.,
която е изготвила единичната експертиза и същевременно е част от състава на тройната
експертиза, е променила становището си по въпроса дали проектът страда от
недостатъци, като напълно подкрепя становището на тройната експертиза. При
изготвяне на заключението на тройната експертиза вещите лица са съобразили
обстоятелството/неотчетено от единичната експертиза/, че на ответника е
възложен работен проект – част „Технологична“, в която не се описват статическите
изчисления, те трябва да бъдат дадени в друга част - „Конструктивна“/ становище
на вещите лица в съдебно заседание/. След извършените изчисления експертите от
тройната експертиза са установили, че деформациите по съоръжението не се дължат на
недостатъци на проекта, а на неправилното му изпълнение при строителството.
Допуснати са следните отклонения от проекта: не са спазени кота на фундиране в
голяма част от съоръжението, наклонът на гърба на конструкцията, кота на
обратна засипка и връзката с брега в горния край на стената. Ако бе спазена котата на фундиране
и наклонът, предвидени в проекта, конструкцията е могла да съществува и без
анкери, каквито са описани в единичната експертиза, като вещите лица се
позовават на извършени от тях статически изчисления, за да направят този извод.
При неспазена кота на фундиране и неспазен наклон, тези анкери не биха могли да
помогнат./становище на вещите лица в съдебно заседание/. Няма строителни книжа
за обекта, няма заповедна книга, в която да са отразени извършените отклонения
от проекта.
От събраните по делото доказателства
и заключението на тройната експертиза, което съдът приема, се установява, че не
са изготвени останалите части за проекта – част „Геодезия“, част „Инженерна геология“, част “Конструктивна“ и др., които
е следвало да бъдат осигурени от възложителя/ищцата/, съгласно чл.161 от ЗУТ. Проектът
не е бил внесен за одобрение в Столична община, респ. не е одобрен от
компетентния орган, не е издавано и
разрешение за строеж, не е давана строителна линия за строеж, не са изготвени
актове по ЗУТ – обр.1 до 16, т.е по смисъла на ЗУТ изпълнената конструкция е
незаконна и подлежи на принудително премахване със заповед на директора на
РДНСК за сметка на възложителя. Според вещите лица от тройната експертиза, конструкцията
подлежи на премахване не защото е
аварирала, а защото е изпълнена без строителни книжа. Съгласно чл.148, ал.6 от ЗУТ, при
бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат да се
издават по частични работни проекти. Строителните книжа могат да се
комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и
възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа,
компетентен да издаде разрешението за строеж. В конкретния случай обаче не са издадени никакви
строителни книжа нито по време, нито след изпълнение на строежа. Според експертите, дори и в нелицеприятния вид, в който е съоръжението, то продължава да изпълнява
проектната си функция - да защитава брега от подкопаване и да защитава
фундаментите на сградата. Основното
предимство на габионните конструкции е, че понасят огромни деформации и
продължават да изпълняват функциите си по защита на бреговете. В подобни
условия друг тип съоръжение, например бетонова подпорна стена, не би се адаптирала
към деформациите и би аварирала напълно.
С оглед заключението на тройната експертиза, съдът
приема, че липсват основни елементи от фактическия състав на чл.162, ал.4 от ЗУТ, вр. чл. 265, ал.2 от ЗЗД, а именно – не бе доказано проектът да страда от
недостатъци и да е негоден да бъде използван по предназначение, поради което
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По
предявения иск с правно основание чл.88, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за вреди, причинени от некачествен негоден проект за укрепване на
левия бряг на р.“Владайска“ в частен имот парцел XIII – 269, кв.23, кв.“Княжево“, за сумата от 98 311.44 лв.,
изразили се в разходи за последващо проследяване и консултации на некачествения
проект – 200 лв., разходи за осъществяване на проекта, заплатени на „И.**“ ЕООД
– 50 389.04 лв., на „Г.“ ЕООД – 2547.44 лв., на „В.Д.Е.“ ООД – 5 625.13 лв., на
„Е.Р.И - И.“ ООД – 2150 лв.; бъдещи разходи за разбиване на компрометираното съоръжение,
извозване и депониране на отпадъците – 35 000 лв.; бъдещи разходи за спешни,
неотложни технически експертизи и предписания – 3000 лв.:
За да бъде уважен иска, трябва да бъдат доказани следните факти: 1/между
страните да е бил сключен писмен договор за проектиране; 2/проектът да страда от
толкова съществени недостатъци, че да не е годен да бъде използван по
предназначение; 3/да е развален договорът за проектиране; 4/да са причинени
вреди на ищцата, а по отношение на бъдещите вреди да се установи, че те със
сигурност ще настъпят; 5/ да е налице причинно-следствена връзка между
некачествения проект и вредите; 6/ да е установен размерът на дължимото
обезщетение.
Поради съображенията, изложени по-горе в
мотивите, съдът прие, че страните са сключили договор за проектиране, като на
ответника е било възложено да изготви работен проект за „Укрепване на ляв бряг
на р.Владайска в частен имот парцел XIII - 269, кв.23, кв.“Княжево“ – част „Технологична“, но този проект не
страда от недостатъци, което се установява от кредитираното от съда заключение
на тройната експертиза, поради което предявеният иск за обезщетение за вреди от
некачествения проект е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
Следва да
се посочи, че едва в пренията по съществото на спора пълномощникът на ищцата
твърди, че ищецът не е осъществил авторски надзор и не е спрял строителството,
при осъществяването на което са допуснати отклонения от проекта. Такъв иск няма
предявен с исковата молба. Твърденията в исковата молба са, че проектантът е
изготвил некачествен проект, вследствие на което са настъпили деформации по съоръжението
и то е негодно да изпълни целта си – по укрепване на левия бряг на р.Владайска.
Твърденията са, че от некачествения проект ищцата е претърпяла вреди, изразили
се в разходи за проекта, разходи по последващо проследяване и консултации по
проекта, разходи по реализиация на проекта, както и ще направи бъдещи разходи
за премахване на съоръжението, извозване и депониране на отпадъците и бъдещи
разходи за спешни, неотложни технически експертизи и предписания. В нито един
абзац от исковата молба ищцата не е твърдяла, че проектът е добре изработен, но
са допуснати отклонения при строителството, нито е претендирала обезщетение за
неизпълнение на договор за авторски надзор.
По разноските:
Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер общо на 8051 лв., от които 200 лв.
за адвокат в производство по чл.207 от ГПК; 4700 лв. за адвокатско
възнаграждение за защита в исковото производство; 3151 лв. за вещи лица.
Ищцата
направи възражение за прекомерност на размера на разноските за адвокатско
възнаграждение на ответника, което съдът намира за неоснователно. Делото е с фактическа
и правна сложност, а заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за
защита в исковото производство е 4700 лв. Цената на предявените искове е 99
311.44 лв., при което минималният размер на адвокатско възнаграждение, съгласно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията, която е в сила към датата на последното съдебно заседание, е 3509.34
лв., т.е заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение надхвърля с 1190.66
лв. минималното адвокатско възнаграждение. Тъй като делото е сложно от фактическа
и правна страна, няма основание за определяне на минимален размер на адвокатско
възнаграждение, а заплатеният от ответника размер, който надхвърля с около 1/3
минималният размер на възнаграждение, не сочи на прекомерност на
възнаграждението.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М. Р.Щ., ЕГН **********,***,
съдебен адрес *** – за адв.Б.М. против
"В.и.“ ЕООД, ***,
съдебен адрес ***, кантора 406 – за адв. Н.М., искове
с правно основание чл.162, ал.4 от ЗУТ, вр. чл. 265, ал.2 от ЗЗД и с правно
основание чл.88, ал.1 от ЗЗД с обща
цена на исковете от 99 311.44 лв., от които:
- иск с правно основание чл.162, ал.4 от ЗУТ, вр. чл. 265, ал.2 от ЗЗД за
връщане на сумата от 1000 лв., заплатена по развален договор от м.юни 2017 г. за
изготвяне на работен проект „Укрепване на ляв бряг на р.Владайска в частен имот
парцел XIII - 269, кв.23,
кв.“Княжево“ – част „Технологична“;
- иск с правно основание чл.88, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за вреди, причинени от некачествен негоден проект за укрепване на левия бряг на
р.“Владайска“ в частен имот парцел XIII – 269, кв.23, кв.“Княжево“,
за сумата от 98 311.44 лв., изразили се в разходи за последващо проследяване и
консултации на некачествения проект – 200 лв., разходи за осъществяване на
проекта, заплатени на „И.**“ ЕООД – 50 389.04 лв., на „Г.“ ЕООД – 2547.44 лв.,
на „В.Д.Е.“ ООД – 5 625.13 лв., на „Е.Р.И - И.“ ООД – 2150 лв.; бъдещи разходи
за разбиване на компрометираното съоръжение, извозване и депониране на
отпадъците – 35 000 лв.; бъдещи разходи за спешни, неотложни технически
експертизи и предписания – 3000 лв.
ОСЪЖДА М.Р.Щ. да заплати на "В.и.“ ЕООД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 8051 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: