Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260062
Град
Пловдив, 07.10.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав,в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
При секретаря Боряна
Козова,
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 615 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на
19.07.2019 год. от Е.Н.А. против „Т. – Здраве и красота“ ООД, с която е
предявен иск за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците,
проведено на 16.07.2019 год.
Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:
Ищцата Е.Н.А. твърди, че е ** в „Т. – Здраве и красота“ ООД, като притежава
дялове, представляващи 30% от капитала на дружеството. При извършена справка в
Търговския регистър ищцата установила, че е инициирано производство по вписване
на нови обстоятелства по партидата на дружеството, чрез подаденото заявление
обр. А4 № 20190718155250. Искането за вписване било основано на решения на ОСС,
проведено на 16.07.2019 год. За това ОСС ищцата не е била надлежно уведомена и
не е присъствала на него.
Според протокола от ОСС били взети решения по четири точки от дневния ред:
за освобождаването на Е.А. от длъжността ** на „Т. – Здраве и красота“ ООД и избор на И.Т. за нов ** на дружеството; за задължаване на освободения ** да предаде цялата документация и книжа на дружеството на новоизбрания **; не е взето решение за приемане на ГФО на дружеството за 2016, 2017 и 2018
год., поради непредставянето им от управителя; не е взето решение за
разпределение на печалбата поради липсата на съставени ГФО.
Ищцата счита, че процедурата по свикването
и провеждането на ОСС е опорочена, че
същата е незаконосъобразна, което се е отразило на законосъобразността на
взетите решения.
На първо място, сред представените в търговския регистър приложения към заявлението
липсвали доказателства за редовното свикване
на ОСС.
ОСС било свикано от И.Т., който не е управител на дружеството. Било
допуснато нарушение на нормата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 от ТЗ, тъй като
липсвала покана до ** А. да свика ОСС, за да се пристъпи
от свикването му от **. Действията по отправянето на нотариална покана до
ищцата да свика ОСС с рег. № 1057, том 1, акт 96 на нотариус Славко Попов били
опорочени, тъй като поканата била съставена от адв. И.П., предадена в
нотариалната кантора за връчване на 13.02.2019 год., а към тази дата адв. И.П.
нямала пълномощно да отправя покана до ** на „Т. – Здраве и красота“ ООД за свикване на ОСС. Пълномощното за
отправяне на покана до управителя да свика ОСС било съставено два месеца
по-късно, на 16.04.2019 год.
Процедурата по връчването на нотариалната покана, представена пред нотариус
Сл. Попов на 13.02.2019 год., при която била приложена разпоредбата на чл. 47,
ал. 1 и ал. 5 ГПК, била нарушена. В поканата били посочени два адреса за
връчването ѝ на адресата Е.А. ***. Нито един от тези адреси не бил
постоянен или настоящ адрес на адресата А., а поканата, според ищеца, е
следвало да бъде отправена до постоянния/настоящия адрес на управителя, за
установяването на които нотариусът е следвало да направи справка ГРАО.
Нотариусът е посещавал адреси, на които обективно не е можел да намери А..
Адресат на поканата е следвало да бъде Е.А., а не дружеството, на което е
управител, поради което липсвало основание ищцата да бъде търсена на адреса на
управление на „Т. – Здраве и красота“ ООД. Залепване на уведомление на адрес,
който не е настоящ или постоянен адрес на А., нямало без правно значение.
Поради изложеното ищцовата страна счита процедурата по залепване на уведомление
за опорочена. Тя е била опорочена и поради обстоятелството, че служителят на
нотариалната кантора не е отразил събраните данни дали на адресите има пощенски
кутии, дали връчителят има достъп до тях, дали е пуснато уведомление в тях, в
съответствие с чл. 47, ал. 2 ГПК. Не било спазено и изискването за
осъществяване на минималния брой посещения на адреса, диапазона от време и
необходимостта едно от посещенията да бъде в почивен ден. При посещението на
адреса **** връчителят не е отразил какво е
намерил на място – сграда, помещение, склад или др., не е посочил дали има
обозначителни табели. В нотариалното производство по връчването на поканата не
били извършени справки за актуалния адрес на адресата А. и този на дружеството.
Оспорва се истинността на отразените от нотариуса Славко Попов по повод
връчването на нотариалната покана констатации относно посещаването на адресите
на посочените дати.
На второ място, Е.А. не била надлежно уведомена за свикването на ОСС на 16.07.2019 год. В
регистърното производство се твърдяло, че А. е била уведомена с покана от
10.06.2019 год. с рег. № 3295, том 2, акт № 101 на нотариус Славко Попов, която
била връчена при условията на чл. 47 ГПК. Ищцата оспорва редовното връчване на
тази покана. Постоянният адрес на А. не е бил посетен най-малко три пъти в
различни часове в рамките на месец, не били положени достатъчно усилия за
откриването на адресата и без наличието на предпоставките за това е било
пристъпено към залепване на уведомление. На посочените в поканата дати никой не
бил посещавал адреса в ****, не е било залепвано уведомление
на вратата; връчителят не е отразил какво е намерил на мястото на адреса; по
делото не била направена актуална справка за адреса на А.. Нотариалната покана
била отправена до Е.А. като ** на „Т. – Здраве и красота“ ООД,
а не до физическото лице Е.А., което именно било ** в дружеството.
На трето място, нарушения били допуснати в процедурата по провеждане на ОСС от 16.07.2019 год. И.Т. не е бил
надлежно представляван от адв. И.П.. Ищцовата страна се позовава на чл. 17 от
дружествения договор, според който съдружниците участват в ОСС чрез
представляващите ги по закон лица или чрез трети лица, упълномощени с изрично
нотариално заверено пълномощно, в което е определена представителната им власт.
Пълномощното на адв. П. не отговаряло на критериите, за да се приеме то за
изрично, тъй като се отнасяло за всички общи събрания и имало общ, генерален
характер.
Оспорва се законосъобразността на нотариалното производство по
удостоверяване на подписа на И.Т. в пълномощно с нотариална заверка рег. № 4671
и на съдържание рег. № 4672 / 16.04.2019 год., с доводи, че упълномощителят не
разбира български език и е следвало да му бъде назначен преводач от **;
липсвали данни Т. да владее английски език и липсвали основания да му бъде
назначаван преводач от английски; липсвали данни назначеният заклет преводач А.П.
да е заклет преводач към МВнР; да е представил удостоверение за знание на
английски език.
Отразеният в поканата за ОСС дневен ред бил непълен и неясен, не били
посочени проекто-решенията по него и имената на лицето, което ще бъде
предложено, респ. назначено за нов управител, с което се препятствало
формирането на становище и позиция на всеки участник за възможния нов избор.
Към заявление обр. А4 била представена декларация за съгласие и образец от
подпис на И.Т., която била заверена от завеждащ консулска служба в **, а според
чл. 84, ал. 2 ЗННД подпис на чужденец може да бъде удостоверен само ако бъде
представен на български език и не подлежи на вписване, а тази декларация
подлежала на вписване.
Предвид изложените фактически твърдения, ищцата Е.А. предявява искове за отмяна на всички решения на Общото
събрание на съдружниците на „Т. – Здраве и красота“ ООД, проведено на
16.07.2019 год. Посочени са доказателства. Претендират се сторените по делото
разноски.
Предявените искове са с правно
основание чл. 74 ТЗ. Предявени са от лице, вписано в Търговския регистър като **
в „Т. – Здраве и красота“ ООД и са надлежно предявени срещу самото дружество.
Исковата молба несъмнено е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 74,
ал. 2 ТЗ, тъй като е постъпила в регистратурата на 19.07.2019 год., т.е. три
дни след провеждането на ОСС от 16.07.2019 год., чиито решения се оспорват. При
положение, че молбата е подадена преди изтичането на 14 дни от провеждането на
събранието, е без правно значение кога оспорващият решенията съдружник, който
не е присъствал на същото, е узнал за тях. Внесена е дължимата държавна такса. Предвид
изложените констатации съдът приема исковете за процесуално допустими.
Ответникът „Т. – здраве и
красота“ ООД, представлявано от назначения му на основание чл. 29, ал. 4 ГПК
особен представител адв. Н.В., е подал писмен
отговор, в който не оспорва допустимостта на исковете, но моли същите да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Развива съображения в тази насока. Счита,
че не са допуснати описаните в исковата молба нарушения по свикването и
провеждането на ОСС. Сочи доказателствено искане.
В допълнителната искова молба се оспорват доводите на ответното
дружество за законосъобразно свикване и провеждане на ОСС, като се повтарят
по-голямата част от фактическите твърдения и правни доводи за поддържаните в
исковата молба нарушения в процедурата по свикването и провеждането на ОСС.
Твърди се, че от 2017 год. ** Е.А. не е допускан от Т. до адреса на управление
на дружеството /за което не се сочат доказателства/. Изложени са и фактически
твърдения за множество висящи пред РС – Пловдив граждански дела по имуществени
спорове, по които „Т. – Здраве и красота“ ООД е ответник, които твърдения съдът
приема за неотносими към спора. Съдебната практика, на която се позовава
ответника в писмения си отговор, била формирана при друга фактическа
обстановка, поради което била неприложима към казуса.
В допълнителния отговор от особения представител на ответника се
поддържат доводите, изложени в първоначалния. Настоява се исковете да бъдат
отхвърлени.
С определение № 125 / 16.01.2020
год. е уважено искането на И.Т., в качеството му на ** в дружеството „Т. –
Здраве и красота“ ООД да бъде допуснато участието му като трето лице - помагач на ответното дружество.
От помагача е постъпил отговор на
исковата молба, в който заявява, че счита същата за неоснователна.
Признава се обстоятелството, че
на 13.02.2019 год. И.Т., в качеството на съдружник, притежаващ 70% от капитала
на дружеството, е отправил искане за свикване на ОСС. Поканата до управителя за
свикването му е била подписана от адв. И.П., чиято представителна власт
произтичала от пълномощно с нотариална заверка на подписите от 15.06.2017 год.,
което представя с отговора. Нормите на ТЗ не предвиждали специални изисквания,
касаещи упълномощаването на лице, което да представлява съдружник при
упражняването на правомощията му да отправя искане за свикване на ОСС и
приложение намирали общите разпоредби на чл. 32 и сл. ГПК. С пълномощното от
15.06.2017 год. на адв. П. била дадена представителна власт да отправя писмени
искания за свикване на Общи събрания.
Изразява се несъгласие с доводите
на ищеца, че искането до управителя за свикване на ОСС следвало да бъде
отправено до него като физическо лице. С позоваване на чл. 135, ал. 1, т. 2 и
чл. 141 ТЗ Т. счита, че управителят не е самостоятелен правен субект, а е орган
на дружеството и негов представляващ, поради което и искането за свикване
следвало да бъде отправено до адреса на управление на дружеството, а връчването
следвало да бъде подчинено на правилата на чл. 50 ГПК. В случая поканите за ОСС
били отправени до актуалния и предишния адрес на управление на дружеството,
вписани в ТР. Развити са съображения, че стриктно е спазена и процедурата по
залепване на уведомление и предхождащата я процедура по посещения на адреса.
Позовава се на обстоятелството, че в дружествения договор Е.А. е записана с
адресна регистрация на **** и това е адресът за кореспонденция с нея. Счита за
непотвърдено твърдението на ищеца, че нотариусът не е направил справка за
постоянен и настоящ адрес на А., при липса на нотариалното дело /нито една от
страните не прави искане за прилагането му/. Акцентира върху нормата на чл.
179, ал. 1 ГПК и счита, че ищецът, оспорвайки нотариални удостоверявания, съставени
в предвидената от закона форма и ред, оспорва официални свидетелстващи
документи, които се ползват с материална доказателствена сила и тежестта за
доказването на подобно оспорване лежи върху страната, която оспорва официалния
свидетелстващ документ.
Поради подробно изложените
съображения счита, че са спазени всички законови изисквания във връзка с
направеното искане за свикване на ОСС.
Оспорват се и доводите на
ищцовата страна, че А. не е била надлежно поканена за ОСС на 16.07.2019 год. и
се развиват аргументи за редовността на поканата. Акцентира върху факта, че в
самата искова молба ищцата е посочила за свой настоящ адрес ***, на който е
търсена при връчването на поканата за ОСС.
Оспорват се и доводите за
допуснати нарушения в процедурата по провеждането на ОСС, тъй като Т. е бил
надлежно представляван на проведеното на 16.07.2019 год. ОСС. Излагат се
съображения, основани на Тълкувателно решение № 5 / 12.12.2016 год. на ВКС
досежно необходимото съдържание на пълномощното.
Оспорват се доводите за нарушения
в процедурата по чл. 582 ГПК във връзка с назначаването на преводач на Т. от
английски език, като се акцентира, че голяма част от кореспонденцията му с
дружеството е именно на английски език. Оспорват се и доводите за разминаване
на дневния ред и решенията на ОСС и твърденията за неяснота на поканата, като
според третото лице-помагач непосочването в дневния ред на лицето, което ще
бъде избрано за управител, не е порок на същата.
Във връзка с нарушаването на чл.
84 от ЗННД се акцентира, че самата декларация на новоизбрания управител не
подлежи на вписване и според третото лице се допуска смесване на двете основни
понятия – вписване и обявяване.
Предвид всички изложени доводи и
аргументи, се настоява исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна
и недоказана. Претендират се сторените по делото разноски.
Въз основа на становищата на
страните с доклада по делото като безспорни
са приети следните обстоятелства: че на 16.07.2019 год. е проведено ОСС на
съдружниците на „Т. – здраве и красота“ ООД; че на него не е присъствала ищцата
А., а И.Т. е представляван от пълномощник – адв. П.; че ОСС е взело решенията,
обективирани в представения с исковата молба протокол от 16.07.2019 год. В
първото по делото с.з. докладът е допълнен и с още едно безспорно между
страните обстоятелство, а именно, че от 2010 год. и до момента постоянният и
настоящ адрес на Е.А. ***.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след преценка на
доказателствения материал по делото, като обсъди доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
От
справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество се
установява, че „Т. – здраве и красота“ ООД е дружество със седалище гр.
Пловдив. Учредено е през 2004 год. Първоначалният адрес на управление на
дружеството е *****, а от 2008 год. е ****. Дружеството е пререгистрирано по
реда на ЗТР през 2008 год. От учредяването на дружеството и до настоящия момент
същото се представлява от един управител – Е.Н.А.. Дружеството е с капитал 5 000
лв., който е напълно внесен. ** в дружеството са две физически лица: Е.Н.А.,
притежаваща дялове на стойност 1 500 лв., съставляващи 30% от капитала и И.Т.,
притежаващ дялове на стойност 3 500 лв., съставляващи 70% от капитала.
Доколкото страните черпят аргументи от това обстоятелство, следва да се посочи,
че в обявения в ТР дружествен договор, последно изменен през 2008 год., е
посочено, че адресната регистрация на съдружника А. ***.
На
18.07.2019 год. в Търговския регистър е подадено заявление обр. А4 с вх. №
20190718155250 за вписване на промени по партидата на „Т. – здраве и красота“
ООД, изразяващи се в заличаване на Е.Н.А. като ** на дружеството и вписване
като ** на другия ** – И.Т.. Искането за вписване на промените е основано на
решения на ОСС, съдържащи се в протокол от 16.07.2019 год. с нотариална заверка
на подпис и съдържание.
Видно
от съставения протокол, който е с нотариална заверка на подписи и съдържание, на
общото събрание, проведено в 11 часа на 16.07.2019 год. в ****, е присъствала
адвокат И.П., действаща като пълномощник на ** И.Т., а ** Е.А. или неин
пълномощник не е присъствал. Събранието е проведено в отсъствие на А., като е
прието, че тя е редовно поканена с нотариална покана, връчена от нотариус
Славко Попов.
По
т. 1 от дневния ред ОСС е взело решение за освобождаването на Е.А. от
длъжността ** и овластяване на И.Т. за нов **; по т. 2 от дневния ред е взето
решение да бъде задължена Е.А. в срок от 5 дни от датата на решението да
предаде цялата документация и всички книжа на „Т. – Здраве и красота“ ООД на
новоизбрания **; по т. 3 от дневния ред - приемане на ГФО на дружеството за
2016, 2017 и 2018 год. и по т. 4 – вземане на решение за разпределение на
печалбата, ОСС не е взело решения, тъй като е приело, че е в невъзможност да
стори това, доколкото А. като ** не е представила на съдружниците финансовите
отчети на дружеството.
В
протокола от ОСС от 16.07.2019 год. изрично е посочено, че е свикано по реда на
чл. 138, ал. 2, изр. 2 от ТЗ от съдружника И.Т., чрез пълномощника му адв. И.П.,
упълномощена с пълномощно със заверка на подписи рег. № 4671 и на съдържание
рег. № 4672, том 2, № 172 на нотариус Ина Илиева-Живкова. Това пълномощно е
представено със заявлението обр. А4 и е прието като доказателство по делото.
Според
нормата на чл. 138 от ТЗ ОСС се свиква от управителя. Според ал. 2 управителят
е длъжен да свика ОСС и по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от
капитала, като ако управителят не свика събранието в двуседмичен срок,
съдружниците, поискали свикването, имат право на това. В същия смисъл е
уредбата, съдържаща се в чл. 14 от дружествения договор.
От
анализа на нормата следва извода, че за да се свика ОСС в ООД от лице, което не
е управител, е необходимо съдружникът, който има воля за провеждане на ОСС,
първо да поиска от управителя свикване на събрание и едва ако управителят не
свика събранието в продължение на две седмици, съдружникът, отправил искането
да управителя, сам да предприеме действия по свикването на събранието.
По
делото са събрани доказателства, в т.ч. чрез изискването на преписката по
процесното заявление А4 от Агенцията по вписванията, във връзка с наличието на
основание за ** Т., който не е управител, да свика Общото събрание на
съдружниците.
Несъмнено
в случая е, че И.Т., който притежава дялове, съставляващи 70% от капитала на „Т.
– здраве и красота“ ООД, е легитимиран по смисъла на чл. 138, ал. 2 от ТЗ,
изискваща притежание на дялове над 1/10 от капитала, да поиска от управителя да
свика ОСС.
Т.,
действащ чрез адвокат И.П., е отправил искане до ** Е.А. да бъде проведено Общо
събрание на съдружниците. Искането е оформено в нотариална покана, отправена на
13.02.2019 год. чрез нотариус Славко Попов с рег. № 638 по регистъра на НК, с
район на действие Районен съд – Пловдив. С поканата И.Т. е отправил до Е.А., в
качеството ѝ на ** на дружеството, искане да свика ОСС в двуседмичен срок
от получаването на поканата, което да бъде с дневен ред от четири точки: 1./
вземане на решение за оттегляне овластяването за управител на „Т. – здраве и
красота“ ООД и за овластяване на нов управител; 2./ задължаване на освободения
управител да предаде на новоизбрания управител цялата документация и всички
книжа на дружеството; 3./ приемане на ГФО за 2016, 2017 и 2018 год.; 4./
решение за разпределение на печалбата.
Ищцовата
страна възразява срещу наличието на представителна
власт на адв. П. да действа от името на ** Т. при отправянето на искане до управителя за свикване на Общо събрание на
съдружниците. В тази връзка третото лице помагач е представило нотариално
заверено пълномощно от 15.06.2017 год. с рег. № 1727 на нотариус Сотир Димов. С
него И.Т. е упълномощил адв. И.П. с множество права, в т.ч. да го представлява
пред Общите събрания на „Т. – здраве и красота“ ООД, в чиито точки от дневния
ред фигурират оттегляне на овластяването на Е.А. за ** и овластяването на Т. за
** и пр., като упълномощеното лице е овластено да гласува както намери за добре
по всички точки от дневния ред. Посочено е, че упълномощеният има право да
извършва всички правни и фактически действия с оглед упражняване на законните
му права, в т.ч. да отправя писмени искания за свикване на ОСС,
в което да фигурират описаните точки от дневния ред, както и по своя преценка
да добавя допълнителни точки от дневния ред.
Въз
основа на така приетото писмено доказателство, съставено две години преди
датата на отправянето на искането за свикване на ОСС, съдът приема за безспорно
установена по делото представителната власт на адв. П. да действа от името на И.Т.,
като отправя искане до ** за свикване на ОСС по смисъла на чл. 138, ал. 2 ТЗ.
В
поканата са посочени два адреса за връчването й на адресата А. ***.
Връчването
на поканата е удостоверено от нотариус Попов на 05.04.2019 год. в удостоверение
рег. № 1057. Според удостоверяването поканата е връчена на 05.04.2019 год. по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Връчването по този ред е мотивирано със следните
констатации. Адресът в **** е посетен на 14.02.2019 год. в 12,30 ч., установено
е, че там се помещават и други фирми, както и училище „**“ и при запитване на
служители на училището, нежелаещи да съобщят самоличността си, не знаят фирмата
„Т. – здраве и красота“ ООД да има на адреса. Адресът е посетен и на 23.02.2019
год. в 16,30 ч. и на 28.02.2019 г. в 14 ч. и не е открит адресата или лице,
което да получи поканата. Съответно другият посочен в поканата адрес – **** бил
посетен на 14.02.2019 год. в 11,30 ч., но на него не е открит никой.
Впоследствие е посетен на 23.02.2019 год. от 17 ч. и на 22.03.2019 год. в 15,00
ч. и не е открит адресата, нито лице, съгласно да получи нотариалната покана.
Отразена е констатацията, че на сградата на посочения адрес няма пощенска
кутия, поради което е залепено уведомление на входната врата.
Представени
с отговора на помагача са и разписките, съставени във връзка с описаното
нотариално удостоверяване /л. 96 и 97/. В разписката за посещенията на адреса ****
не е отразено след трите посещения да е залепвано уведомление.
В
разписката за посещенията на адреса на **** се съдържа допълнителна информация
за констатациите на връчителя – по данни на лице от съседна фирма – охрана,
фирмата отдавна е напуснала адреса; при посещението на 28.02.2019 год., при
което също, както в предишните две посещения от 14.02. и 23.02.2019 год., не е
открит представител на фирмата, като по сведения на С.Н. от сградата фирмата
много отдавна е напуснала адреса. При последното посещение на 22.03.2019 год. е
отразена констатация, че на посочения адрес **** има табела за друга фирма „Т.
Ейч енд Би“ ЕООД; лицето Д.П. от новата фирма е съобщило пред връчителя, че
фирма „Т. – здраве и красота“ ООД е напуснала адреса преди година и половина;
на сградата няма пощенска кутия, поради което е залепено уведомление на
входната врата на 22.03.2019 год. С изтичането на 14-дневния срок от залепването,
нотариусът е приел връчването за редовно.
Ищецът
оспорва редовността на връчването, респ. верността на нотариалното
удостоверяване. Със събраните по делото гласни доказателства не се опроверга
верността на удостоверяването, свързано с броя и датите на посещенията на
адресите и със залепването на уведомлението на адрес **** – свидетелят не е
посещавал адреса от 2017 год. и не би могъл да добие впечатления за
удостоверените посещения и извършени действия.
Но
правната преценка на нотариуса дали са били налице предпоставките, за да приеме
връчването на поканата за редовно, не обвързва съда и подлежи на самостоятелна
преценка от съда, когато пред него е повдигнат спор за това.
Във
връзка с редовността на връчването на поканата съдът приема следното:
От
обстоятелството, че в дружествения договор с последна редакция от 2008 год. е
посочено, че съдружникът А. е с адрес *** не следва, че кореспонденцията с нея
следва да се осъществява на този адрес. В дружествения договор липсва клауза,
задължаваща съдружника по формален начин да уведомява другия съдружник за
промяната на личния си адрес. Несъмнено се установи, че от 2010 год. А. е с
променен постоянен и настоящ адрес ***. Но в случая, на посочения в
дружествения договор адрес на ищцата същата е само търсена, но там не е
залепвано уведомление, поради което и отправянето на поканата до **** и
констатациите на нотариуса при посещенията, не са били обстоятелства, които са
дали основание на нотариус да счете за приложима разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК, доколкото същата се прилага след осъществено залепване на уведомление.
Управителят
на ООД несъмнено е орган на дружеството – чл. 135, ал. 1, т. 2 ТЗ. Той може да
бъде както съдружник, така и лице, което няма това качество, като единствената
разлика, която законът провежда е, че управител, който не е съдружник, участва
в заседанията на ОСС единствено със съвещателен глас. Липсва пречка с
управителя да бъде провеждана кореспонденция, отправяна до адреса на управление
на дружеството. Но адресът на управление на дружеството е само адрес по
месторабота на управителя.
В
случая, авторът на поканата е посочил пред нотариуса адреса на управление на
дружеството като място за връчването на поканата. За нотариуса са съществували
задълженията по чл. 47, ал. 1 ГПК да посети посочения от автора на поканата
адрес три пъти с интервал от повече от седмица. Той е изпълнил задължението си,
посетил е адреса три пъти, в различно време, в рамките на повече от месец и при
наличие на законово основание е залепил уведомление на посочения от автора на
поканата адрес.
Но
с изтичането на срока за получаването на книжата нотариусът без основание е
пристъпил директно към приложението на фикцията по чл. 47, ал. 5 ГПК.
Систематичното място на разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК е след ал. 3. Ал. 3
на чл. 47 ГПК предвижда задължение за съда, а поради приложимостта на общите
правила на ГПК и към нотариалните производства, нотариусът е следвало служебно
да извърши проверка на адресната регистрация на адресата А., която е физическо
лице. При тази справка би установил кой е постоянният и настоящият й адрес и е
следвало сам, без да е сезиран с искане от молителя, да пристъпи към връчване
на поканата в ***. Поради наличието на служебно задължение за нотариуса да
издири постоянния и настоящия адрес на А. и да връчи поканата на него, след
като не е успял да я връчи на посочените от молителя адреси, без правно
значение за конкретното връчване е добросъвестността на молителя при
посочването на адресите и знаел ли е той дали А. може да бъде открита на адреса
на управление на дружеството, респ. кой е постоянният й адрес.
Съдът
приема за неоснователни доводите на помагача, че А. е следвало да бъде търсена
само на адреса на управление, тъй като поканата е адресирана до нея в
качеството ѝ на управител, т.е. на орган на дружеството.
Независимо
от качеството ѝ на вписан ** на „Т. – здраве и красота“ ООД, адресат на
поканата е Е.А.. С факта на вписването си на **, тя не е загубила основното си
качество на физическо лице. Като физическо лице, за нея важат общите правила на
ГПК за връчване на книжа и съобщения. Търговският закон не съдържа специална
уредба, която да игнорира общите правила на ГПК и да предвижда, че
кореспонденцията с управител се води само и единствено на адреса на управление
на дружеството, на което е управител. Това е не случайно така - законът допуска
едно и също физическо лице да бъде управител на няколко търговски дружества и
не е необходимо те да са регистрирани на един и същи адрес. Адресат на искането
на Т. да се свика ОСС е Е.А., а не търговското дружество, на което е ***. След
като адресат на искането не е търговското дружество, то нормата на чл. 50, ал.
1 ГПК, досежно мястото на връчване на книжа до търговец, е неприложима и липсва
основание да се приеме, че връчването на книжата до управителя следва да се
осъществи на мястото, което е вписано в Търговския регистър. Приложима е нормата
на чл. 49 ЗЗД, според която мястото на връчване е жилището, вилата,
местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на
стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко
друго място, на което адресатът може да бъде намерен. При цялото разнообразие
от места, на които може да се осъществи връчване, ако адресатът бъде
намерен, фикцията по чл. 47, ал. 5 ГПК е
приложима само ако след залепване на уведомление на постоянния/настоящия адрес
на адресата, същият не получи адресираните до него книжа в срок от две седмици.
Поради
изложените съображения съдът приема, че след като нотариусът не е открил
адресата на поканата за свикване на ОСС на посочените в нея адреси и след като
адресатът не се е явил при него, за да получи книжата, е следвало да връчи
поканата на настоящия/постоянния адрес на А.. Като не е предприел действия в
тази насока е нарушил процедурата в ГПК. Преценката му, че поканата е редовно
връчена не почива на закона и е лишена от правно основание. Поканата, отправена
от Т. на 13.02.2019 год. до управителя с искане да свика ОСС не е редовно
връчена. Следователно, липсва нормативно установената предпоставка да се счете,
че с непредприемането на действия от управителя по свикване на ОСС в продължение
на 14 дни, А. е нарушила произтичащите от закона свои задължения и че за ** Т.
е възникнало правото сам да инициира свикване на общо събрание.
Изложените
правни изводи сами по себе си опорочават последващите действия по свикване на
ОСС, предприети от ** Т.. При опорочена процедура по свикване на ОСС решенията
взети от върховния орган на дружеството са незаконосъобразни. Това е достатъчно
основание за уважаване на иск по чл. 74 ТЗ за отмяната на взетите от ОСС
решения.
Но
съдът дължи произнасяне по всички въведени с исковата молба основания за
незаконосъобразност на взетите решения: според т. 6 от Тълкувателно решение № 1
/ 06.12.2002 год. всяко обстоятелство, на което се основава искането за отмяна,
следва да бъде изрично посочено и конкретизирано; касае се за обективно
съединяване на отделни искове, като установяването на всеки един от посочените
в исковата молба пороци, води до отмяна на решението на ОС.
Второто
повдигнато с исковата молба основание за незаконосъобразност на решенията взети
на ОСС, проведено на 16.07.2019 год., е също за допусната процесуална по
характера си незаконосъобразност, изразяваща се ненадлежно уведомяване на А. за
свикването на ОСС на 16.07.2019 год.
**
Т., чрез пълномощника си адв. И.П. е отправил до Е.А. покана /с нотариална
заверка на подписа на адв. П. от 25.04.2019 год./. Поканата е нотариална и е
отправена отново чрез нотариус Славко Попов. С нея ** Т. е свикал ОСС с посочен
дневен ред от 4 точки, идентичен с дневния ред, описан в искането му за
свикване на ОСС от м. 02.2019 год. Събранието е свикано за 16.07.2019 год. от
11 часа на адреса на управление на „Т. – здраве и красота“ ООД. В поканата са
посочени два адреса на Е.А. за връчването на поканата – **** и ****.
Според
представената от помагача разписка, съставена от връчителя при нотариус Славко
Попов, адресът в **** е посетен на три дати – 02.05.2019 год. в 11,30 ч.;
13.05.2019 год. в 13,30 часа и 26.05.2019 год. в 17 часа. При първото посещение
на връчителя на 02.05.2019 год. не е открито лицето. На 13.05.2019 год.
връчителят е открил съпруга на А., който казал, че Е.А. е в Турция и ще се
върне след 10-15 дни. На 26.05.2019 год. връчителят не е открил адресата на
поканата. Съпругът ѝ казал, че още е в Турция на лечение и поискал
поканата да се изпрати на адвоката ѝ. Връчителят залепил уведомление на
пощата и пуснал друг екземпляр в нея на 26.05.2019 год.
По
делото не е представено нотариалното удостоверяване, с което е приключила
процедурата по връчването на тази покана. В изисканата преписка по заявление А4
се съдържа единствено поканата с нотариално удостоверяване на подписа на адв. П.,
а помагачът е представил разписката, удостоверяваща посещенията и залепването
на уведомлението. Така, по делото не са налице данни дали с изтичането на 14
дни от залепването на уведомлението, в кантората на нотариуса се е явил адресата,
за да получи адресираните до него книжа. Липсват доказателства нотариусът да е
приложил разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК и да е счел поканата за редовно
връчена. След като самият нотариус не е приложил поканата към нотариалното си
дело и да е приел поканата за редовно връчена, липсва основание и трето за
нотариалното производство лице да обоснове подобен извод.
Дори
обаче да се бе установило, че нотариусът е приложил разпоредбата на чл. 47, ал.
5 ГПК, съдът констатира, че е допуснато нарушение на чл. 47, ал. 1, изр. 1 ГПК.
Посоченият в поканата адрес за връчване – **** съвпада с постоянния и настоящия
адрес на А.. Но за да се пристъпи към залепване на уведомление според
посочената разпоредба е необходимо адресатът в продължение на един месец да не може да бъде намерен на
посочения адрес. Трите посещения, които следва да се извършват от връчителя,
трябва да бъдат през не по-малко от седмица, но същевременно, от текста на изр.
първо на ал. 1 на чл. 47 ГПК следва, че между първото и последното посещение на
адреса следва да е изминал не по-малко от месец, в който адресатът е търсен, а
не е намерен. В случая, от разписката, съставена от връчителя на нотариус Попов,
е видно, че между първото посещение на адреса /02.05.2019 год./ и последното
/26.05.2019 год., при което е залепено уведомление/, са изминали 25 дни, т.е.
по-малко от месец. Още повече че при второто посещение от 13.05.2019 год. на
връчителя е било съобщено от съпруга на А., че тя ще се прибере в България след
10-15 дни. При тези данни, връчителят е следвало да направи следващият си опит
да открие адресата след изтичането на поне 15 дни, а последното посещение е
направено едва 13 дни по-късно. Поради това посещението от 26.05.2019 год. не е
следвало да бъде последно. За да се пристъпи към приложение на фикцията по чл.
47, ал. 5 ГПК е следвало да се направи още едно посещение, което е най-рано на
03.06.2019 год. /месец след първото/. Едва тогава, ако връчителят не бе открил
адресата, е следвало да залепи уведомление. Бързината да се приключи
процедурата по три посещения преди изтичането на един месец, предписан от изр.
1 на чл. 47, ал. 1 ГПК, буди още по-голямо недоумение при констатацията, че ако
бе спазен едномесечния срок между първото и последното посещение, отново би бил
спазен седмодневния срок за връчване на покана за ОСС, посочен в чл. 139, ал. 1 ТЗ. Нотариално удостоверяване за посещение след 26.05.2019 год. липсва.
Ето
защо, съдът приема, че поканата за ОСС на 16.07.2019 год. не е надлежно връчена
на ** Е.А.. С това е допуснато процесуално нарушение, което автоматично
опорочава и взетите от ОСС решения.
Предвид
извода за ненадлежно връчена покана за ОСС, съдът намира, че липсва
необходимост да обсъжда събраните по инициатива на ищцата гласни доказателства
досежно това дали отразените в разписката на връчителя при нотариус Попов данни
за броя на посещенията и за залепването на уведомление са неверни
удостоверявания. Подобен анализ не би променил извода за неспазена процедура по
връчването на поканата за ОСС.
Въведени
са възражения за нарушаване на процедурата по провеждането на ОСС, които са в
съсредоточени около това, че адв. И.П., която е представлявала ** Т. на процесното
ОСС, не е била надлежно овластена.
Според
разпоредбата на чл. 137, ал. 6 ТЗ съдружниците могат да гласуват чрез
представител само при изрично писмено пълномощно. Същата по смисъл е и уредбата
за представителството на съдружника, съдържаща се в дружествения договор.
Според чл. 17 от него съдружниците участват в заседанията на ОСС чрез трети
лица, упълномощени с изрично нотариално заверено пълномощно, в което е
определена представителната им власт.
На
ОСС, проведено на 16.07.2019 год., И.Т. е представляван от адвокат И.П.,
легитимираща се с пълномощно с нотариална заверка на подписи и съдържание с
рег. № 4671 и 4672 на нотариус Ина Илиева – Живкова /в съответствие с
изискването за форма в дружествения договор/. Това пълномощно е представено по
делото. Видно е, че нотариалната заверка датира от 16.04.2019 год.
Според
текста на пълномощното И.Т. упълномощава адв. И.П. да го представлява пред
Общите събрания на „Т. – здраве и красота“ ООД, като на същата са дадени
примерни, неизчерпателно изброени права, в т.ч. да участва в общите събрания и
да гласува както намери за добре, по своя преценка.
Съдът
приема, че това пълномощно удостоверява изискуемата според закона
представителна власт за адв. П..
След
като в пълномощното общо е изразена воля за широко овластяване на пълномощника
да представлява съдружника във всички общи събрания на дружеството „Т. – здраве
и красота“ ООД и гласува както намери за добре по точките от дневния ред, това
пълномощно също е изрично – то касае общите събрания на конкретното дружество и
не поставя допълнителни ограничения в представителната власт. Обемът и
ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт изцяло се
определя от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само
когато правна норма изрично установява определени изисквания относно
необходимото съдържание на даден вид пълномощно /чл. 22, ал. 2, изр. 1 ТЗ, чл.
26, ал. 2, изр. 1 ТЗ, чл. 34, ал. 3 ГПК/, то трябва да отговаря на тях. В
случая нито ТЗ, нито дружествения договор, предвиждащи изискване за изрично упълномощаване
на лицето, участващо от името на съдружника в ОСС, не установяват определени
изисквания относно необходимото съдържание на това пълномощно. При възприетия
от законодателя в общата уредба на упълномощаването /чл. 36-43 ЗЗД/ принцип за
свобода на договарянето /чл. 9, вр. чл. 44 ЗЗД/, ясно намерил израз в чл. 39,
ал. 1 ЗЗД, единственото правило, че за да е налице упълномощаване с последиците
по чл. 36, ал. 2 ЗЗД, е необходимо в пълномощното ясно и еднозначно да е
изразена волята на упълномощителя за представителство в общите събрания на
търговското дружество „Т. – здраве и красота“ ООД. Други изисквания към
изричното пълномощно не намират законова опора и би се посегнало на
гарантираната от закона възможност упълномощителят сам, по своя преценка да
определи обема и представителната власт, която предоставя на своя пълномощник.
В този именно смисъл са разрешенията, възприети в т. 1 от ТР № 5 / 12.12.2016
год. на ОСГТК на ВКС, които са дадени във връзка с упълномощаването за сделки
на разпореждане с недвижими имоти, но са напълно приложими и към случая, тъй
като са плод на тълкуването на изискването за „изричност“ на пълномощното.
Още
повече на липса на надлежно представляване на *** Т., според т. 3 на същото Тълкувателно
решение, може да се позове само и единствено представлявания ** Т., но не и
трето лице.
За
пълнота следва да се посочи, че дори ако можеше да се приеме, че пълномощното
от м. 04.2019 год. не е в достатъчна степен изрично, то подробно и изрично
овластяване на адв. П. да представлява И.Т. пред ОСС на „Т. – здраве и красота“
ООД се съдържа в пълномощното, представено от помагача, с нотариална заверка
рег. № 1727/15.06.2017 год. С него изрично се предоставят права на адв. П. да
гласува както намери за добре в общи събрания, в чийто дневен ред са включени
въпросите по оттеглянето на овластяването на А. за ** и овластяване на И.Т. за **;
задължаване на освободения ** да предаде
на новоизбрания цялата документация и всички книжа и пр. Това пълномощно, макар
и подписано две години преди процесното общо събрание, не се твърди и
установява да е оттеглено и също доказва надлежната изрична представителна
власт на адв. П. да представлява Т. в процесното ОСС.
Във
връзка с оспорването на нотариалното производство по удостоверяване на подписа
на И.Т. в пълномощното от 16.04.2019 год. с твърдението, че Т. не разбира
български език, а е трябвало да му се назначи преводач от **, доколкото е
гражданин на **, а липсват данни лицето да владее ** език:
Съдът
намира това оспорване за лишено от основание. На първо място съдът приема, че
пороци при удостоверяването на подписа в пълномощното, биха обосновали неговата
недействителност, а на недействителността на пълномощното, водеща до липсата на
представителна власт у представляващия, може да се позове само мнимо
представлявания – цитираната вече т. 3 от ТР № 5 / 12.12.2016 год. на ОСГТК на
ВКС. Ищцата не е легитимирана да се позовава на пороци при овластяването на
адв. П. от И.Т..
Пълномощното от м. 04.2019 год. е съставено в двуезична
версия – на български и на английски език. В нотариалното производство е
назначен преводач от английски език, който е заявил, че извършеният превод е
точен и верен. След като на упълномощителя е преведен документа именно на
английски език и той го е подписал, това е достатъчно да се приеме, че е приел
извършения превод на този език за достатъчен, за да разбере упълномощителят съдържанието
на подписвания акт. За ползването на английски език от И.Т. може да се съди от
обстоятелството, че вписания в Търговския регистър актуален дружествен договор
от 2008 год. е подписан от него след като му е бил преведен на английски. При
подписването на дружествения договор през 2003 год. /при учредяването на
дружеството/, същият е преведен на английски на Т. от преводач, назначен от
нотариуса, заверил подписите на съдружниците. Поради това доводите, че липсват
данни Т. да владее именно ** език, са напълно лишени от фактическо основание.
Липсва нормативно изискване един документ да бъде преведен единствено и само на
родния език на лицето, участващо в нотариалното производство.
Преводът
е извършен от лице, за което не са представени доказателства да е вписано в
списъка на МВнР – обстоятелство, на което се акцентира от ищеца. В тази врзка
следва да се акцентира върху обстоятелството, че преводачът е назначен от
нотариуса, в хода на нотариално
производство, на основание чл. 582 ГПК. Посочената разпоредба предвижда, че
когато някои от участващите в нотариалното производство лица не знае български
език и езикът, с който си служи, е непознат за нотариуса, той назначава
преводач. В ГПК липсва изискване този преводач да е включен в списък на
преводачите, поддържан от МВнР.
Същевременно
нормата на чл. 2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи
и други книжа е отменена през 2018 год. Тя предвиждаше възлагане с договор от
МВнР на преводи на други лица и осъществяване на контрол върху качеството на
преводите и оформянето на преведените документи. Изискването за включването на
преводач в списък на МВнР касаеше единствено легализация и заверка на
чуждестранни документи. В нотариалното производство това изискване не е било
приложимо дори преди 2018 год., тъй като нотариалното удостоверяване се
осъществява в България и не съставлява по правната си природа легализация на
съставен в чужбина документ. Поради това без каквото и да е правно значение е
дали преводачът, извършил превода на документа, е бил вписан в списък, воден от
МВнР.
Във
връзка с възраженията за материална незаконосъобразност на решенията на ОСС
поради това, че в поканата за ОСС не са били отразени проекторешенията:
Съдът
намира това възражение за лишено от законово основание. Изискването в поканата
за Общо събрание на търговско дружество да са включени и проектите за решения
се съдържа единствено и само в уредбата на акционерните дружества – чл. 223,
ал. 4, т. 5 ТЗ. Липсва основание изричната разпоредба на нормата да се подлага
на разширително тълкуване и да се прилага по отношение на дружествата с
ограничена отговорност. Тази норма е въведена именно за акционерните дружества,
при които с оглед спецификата им на търговско дружество, в
което акционерите, освен числеността си /възможно изключително многобройна/ не
се предполага задължително да се познават /напр. за физически лица/ или да имат
информация един за друг /за юридически лица/, при което е очевидна волята на законодателя да
осигури предварителна рамка на очакваните решения, ограничавайки възможността
за случайни, необмислени такива и смекчавайки последиците от проявлението на
противоречиви интереси на самото ОСА. Дружеството с ограничена отговорност
няма тази специфика, то е дружество със силно залегнали персонални елементи, поради
което и посочената норма не подлежи на разширително тълкуване и прилагане по
аналогия за ООД.
Гореизложеното
налага извода, че липсата в поканата за ОСС на проектите за решения по точките
от дневния ред не може сама по себе си да обоснове материална или процесуална
незаконосъобразност на взетите решения.
В
исковата молба е посочен и пети довод за незаконосъобразност на решенията на
ОСС, свързан с приложената към заявление А4 декларация за съгласие и образец от
подпис на новоизбрания управител, които не отговаряли на изискването на чл. 84,
ал. 2 от ЗННД. Както съдът е посочил в доклада по делото, този довод е изцяло
извън предмета на спора, с която е сезиран. Представянето на декларация в
регистърното производство касае единствено и само него и е от значение
единствено за преценката на длъжностното лица по регистрацията при Агенцията по
вписванията дали са налице основания за извършване на поисканото със заявление
А4 вписване и няма никакво отношение към законосъобразността на решенията на
ОСС, проведено на 16.07.2019 год. Срещу доклада, в т.ч. в тази негова част, по
делото не са постъпили възражения. Поради това посоченото възражение
окончателно е извън предмета на спора и не подлежи на обсъждане в настоящото
производство.
В
обобщение следва да се посочи: въпреки че част от основанията, наведени от
ищеца в исковата молба, за незаконосъобразност на решенията на ОСС, проведено
на 16.07.2019 год., се възприемат от съда за неоснователни, наличието на
каквото и да е нарушение в процедурата по свикването на ОСС опорочава самите
решения. Установени по делото са нарушения както в процедурата по връчването на
искането на ** Т. до ** А. по чл. 138, ал. 2 ТЗ да свика ОСС, така и нарушения
по връчването на поканата за ОСС на ** А.. Процесуалните нарушение по
свикването на ОСС водят до категоричен извод, че взетите на това събрание решения
са незаконосъбразни. Поради това искът за тяхната отмяна е основателен и следва
да се уважи.
С оглед уважаването на исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски. Ищецът представя списък с
разноски по чл. 80 ГПК. Посочените в списъка разноски се установяват. При
образуването на делото е внесена държавна такса в размер на 80 лв. Внесен е и депозит
за назначаването на особен представител на ответника на основание чл. 29, ал. 4 ГПК в размер на 800 лв. Направени са и разноски за преводач от английски на
разпитания в последното по делото съдебно заседания свидетел в размер на 80 лв.
Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение по два договора за
правна помощ в размер на 1 600 лв. Във връзка с предоставената правна помощ,
съдът констатира, че исковата молба е подадена от пълномощника на ищцата адв. Р.И.
и към нея е приложено пълномощно. В проведените по делото две съдебни заседания
ищцата е представлявана от друг пълномощник – адв. Т. И.. Представени са два
договора за правна помощ и съдействие. С договора, сключен с първоначалния
пълномощник адв. Р. И. на 19.07.2019 год. е договорено възнаграждение в размер
на 800 лв., което е изплатено в брой. С
договора, сключен на 04.06.2020 год. с адв. Т. И. също е договорено
възнаграждение в размер на 800 лв. изплатено изцяло и в брой. Възразява се от
помагача, че ищцовата страна няма право да претендира възнаграждения за двама адвокати. Според нормата на чл.
78, ал. 1 ГПК при уважаване на иска върху ответната страна се възлагат
разноските на ищеца за един адвокат.
В случай че ищцовата страна е направила разноски и за втори адвокат, те остават
за нейна сметка и не подлежат на възлагане върху ответника.
Така, в полза на ищцата следва да се присъдят сторените по делото разноски
за такси и депозити в размер на 960 лв., както и адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв.
Помагачът претендира разноски, но от една страна той е подпомагал ответната
страна, която губи делото, а от друга страна, според
изричната разпоредба на чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се
присъждат разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
О Т М Е Н Я на основание чл. 74 ТЗ като незаконосъобразни, по иск, предявен от Е.Н.А.,
ЕГН ********** с адрес ***, взетите решения на общо
събрание на съдружниците на „Т. –
ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, проведено на 16.07.2019 година, а именно:
1./ Освобождаване от длъжността ** на „Т. – Здраве и красота“ ООД на Е.Н.А.
и овластяване на И.Т., гражданин на **, за нов ** на дружеството;
2./ Задължаване на освободения ** в срок от пет дни от датата на решението
на ОСС да предаде цялата документация и книжа на дружеството на новоизбрания **;
3./ Не е взето решение за приемане на годишните финансови отчети на
дружеството за 2016, 2017 и 2018 год., поради непредставянето им от управителя;
4./ Не е взето решение за разпределение на печалбата поради липсата на
съставени годишни финансови отчети.
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал.
1 ГПК „Т. – ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ****, представлявано от Е.Н.А., да заплати на Е.Н.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1 760 лева разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ответното дружество И.Т., гражданин на **,
роден на *** год.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: ………………………….