РЕШЕНИЕ
№ 5061
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20211100113982 по описа за 2021 година
искове с пр.осн. чл. 432 от КЗ:
30
Ищецът – Л. М. Х., твърди че на 29.05.2021г., около 16:ч., на второкласен път II №
82, км. 42+534, посока от гр. Самоков, към гр. София, настъпил пътен инцидент, при който
л.а. марка “Пежо”, рег. № СО *******, управляван от А.Г., поради неупражнен достатъчен
контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение и
блъснал правомерно движещият се в посока към гр. София, л.а. марка “Шевролет“, модел
“Каптива”, рег. № *******, управляван от Е.Х.. За инцидента бил съставен Констативен
протокол с пострадали лица № 89/2021г., по описа на РУ на МВР Самоков.
Ищцата пострадала вследствие на пътния инцидент. Тя се возила зад шофьора на
задната седалка с поставен обезопасителен колан. Била откарана в УМБАЛ “Света Анна” -
АД, гр. София, където било установено, че е получила фрактура на радиуса на лява ръка, с
разкъсно-контузни рани по дорзалната повръхност на лява длан и лакът. На пострадалата
била поставена гипсова имобилизация и въпреки показанията за прием в болничното
заведение, била изписана, за да има възможността да се грижи за съпруга си, тъй като и той
претърпял тежки травматични увреждания, вследствие на инцидента.
Поради продължаващите силни болки в областта на лявата ръка, на ищцата се
наложило да бъде и хоспитализирана. На 03.06.2021г., била приета в УМБАЛ “Света Анна” -
АД, за периода до 08.06.2021г. Било установено, че освен полученото счупване на радиуса,
пострадалата получила и травма на скстензорен мускул и сухожилие на пети пръст на лява
ръка. Поради състоянието в което се намиралата 04.06.2021г., ищцата била подложена на
1
оперативна интервенция, при която фрактурата на IV и V метакарпални кости били
фиксирани с к-игли.
Във връзка с процесния пътен инцидент, ищцата направила разходи в размер на 910
лева, за заплащането на проведената оперативна интервенция.
Делинквентът бил застраховал своята ГО при ответника – ЗД „Б.И.” АД.
С оглед изложеното, ищцата моли да се осъди ответникът да ù заплати:
- застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30
000 лева, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на завеждане на доброволната
покана, по реда на чл. 380 от КЗ, 29.07.2021г., до окончателното плащане на дължимата
сума; и
- застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 910
лева, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на завеждането на настоящата
искова молба, до окончателното плащане на дължимата сума.
Претендира и разноски.
Ответникът - "ЗД "Б.И." АД, оспорва иска.
- оспорва механизма на ПТП;
- имало случайно събитие;
- оспорва иска по размер;
- прави възражение за съпричиняване – непоставен предпазен колан;
- оспорва иска за лихви.
Навежда и други правни доводи. Претендира и разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Ищецът е пострадал при ПТП, той е бил в пътник в л.а., който бил ударен от л.а.,
управлевян от лицето, сочено като делинквент, чиято ГО е била застрахована при ответника.
Представен е и констативен протокол, който обвързва съда до доказване на нещо
различно от страната, която има интерес да го стори (арг. от - чл. 189, ал. 2 от ЗДП и чл. 125,
ал. 1, т. 1, предл. 1, както и Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.; също: Р. на
ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г.
на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на
ВКС).
В него, освен това е отбелязано, че ищцата е със счупена китка на лявата ръка.
Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. Х. (показанията му, дадени
двукратно, са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруг на ищцата). От тях се
2
00
установява, че на 29-ти май следобед, някъде към 17:ч. пътували от гр. Самоков към гр.
София. В колата били 4 човека, той, жена му, балдъзата му и един негов приятел. На прав
участък, при хубаво слънчево време между гр. Самоков и „Мечката“, били блъснати челно
от кола, която изскочила от насрещната колона. Нямал никакво време за реакция. В
следствие на удара техният автомобил се обърнал с гумите нагоре и се завъртял няколко
пъти, като продължил да се пързаля по таван. Ищцата седяла зад него (зад шофьора –
свидетелят шофирал). Всички били с поставени колани. Г-н Х. обърнал внимание на
сигнализацията на таблото за това преди тръгване. Движели се с около 70-80 км/ч.
Съпругата на свидетел била със, счупена ръка и имала травми по главата и
кръвоизливи по лицето, оплаквала се от гърба също така и от крака. Когато се видели
впоследствие, че тя била с гипсирана ръка, с пирони, които стърчали от гипса; синините още
стояли, имала главоболие, болки в гърба и крака. Някъде около 2 месеца и нещо носела
гипс.
Дъщеря им дошла от чужбина, за да се грижи за тях. Свидетелят също бил пострадал
от инцидента тежко.
Освен това, през цялото време една тяхна роднина (лекар) била всеки ден в дома им,
за да се грижела за тях.
Преди инцидента ищцата работела в детска градина (работник кухня). След
инцидента, след като ù махнали гипса и пироните, поради продължилите болки и и
слабостта в ръката, тя била принудена да напусне. В кухнята работели с тенджери с други
тежки неща и тя не била в състояние да върши задълженията си. И сега при пътуваме била
изключително напрегната и нервна; при възможност избягвала пътуването.
Решаващият орган кредитира показанията на свидетеля. Те не противоречат на
останалия събран доказателствен материал.
Депозирано е заключение на комплексна СМЕ и СТЕ, неоспорено от страните и
прието от съда, като компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л.-а в о.с.з. от
26.09.2013г., се установява, че:
I. В допълнителен лист за преглед на пациент на името на Л. В. Х. е отразено, че се
оплаквала от остра болка в лява гривнена става и болка в главата. Обективно оток и
невъзможност за извършване на активни движения в лява гривнена става с рани по тръбната
повърхност на девата ръка и лакътя. Рентгенологични данни за счупване в дисталния край
на лъчевата кост.
Извършена гипсова имобилизация с мануална репозиция.
В епикриза към ИЗ № 9474 е отразено, че Л. М. Х. на 71 год., ЕГН *******, била
приета в Клиника по Ортопедия и Травматологията УМБАЛ „Св. Анна“ на 03.06.21г. и след
лечение била изписана на 08.06.21г.
Поставена ù е била диагноза: Фрактура осис метакарпи 4-5 манус син. Лезио тендини
екст. диг 4-5 манус син (счупване на 4 и 5 предкиткови кости с лезия на разгъваната 4 и 5
леви пръсти). Или, вследствие на процесното ПТП, е установено счупване на 4 и
3
метакарпални (предкиткови) кости на лявата ръка с разкъсване на сухожилието разгъващо
тези пръсти.
Придружаващи заболявания: злокачествено ново-образувания на гръдна жлеза и
ареола.
Анамнезата снета по данни на пациентката. Страданието и датира от преди няколко
дни, пострадала при ПТП. Оплаква се от болки и ограничени движения на лява ръка.
Уврежданията би следвало да преминат за срок не по-малък от 2 месеца при обичаен
ход на възстановяване. В делото е представен болничен лист за периода от 03.06.21г. до
07.07.21г. за 35 дни домашно лечение.
В делото няма данни за останали трайни последици от инцидента. По принцип при
такива травми се срещат болки в местата на счупването при претоварване на крайника и при
промяна на времето.
Извършените разходи от 910 лева за „медицинско изделие“ са в причинна връзка с
травмите получени при процесното ПТП.
Описани са рани по гърба на лявата длан и лакътя. Освен това при операцията също
са направени хирургични разрези (рани). На мястото на тези рани ще останат белези.
Направено е едно ръчно наместване с поставяне на гипсова имобилизация в деня на
получаване на травмите. Впоследствие е извършена кръвна репозиция с метална
остеосинтеза с игли по отношение счупените кости на дланта и фиксация на разкъсаните
сухожилия. Металните игли се изваждат също оперативно и това не е съвсем безболезнено.
II.: Мястото на удара между л.а. марка “Пежо“ и л.а. марка “Шевролет”, е било
разположено изцяло върху дясна пътна легата на 3500 м. след ОР1 и от около 0,85 м. до
около 1,35 м. в дясно от осевата линия и на около 2,25 м. - 2,75 м. в ляво от ОР2, мерено
напречно на посоката на огледа.
Ударът е бил челен, ексцентричен с взаимно застъпване/зацепване на предните леви
части на около 0,50 м. На скицата на л. 145 е показано частичното предно застъпване на
двете МПС-а.
30+534
На 29.05.2021г, около 16,ч. по път I I-82” около км. 42 в посока от гр. Самоков
към гр. София се движил л.а. марка “Шевролет“, управляван от Е.Х., със скорост = 88,93
км/ч. В този автомобил освен водача пътували още трима човека. На задната седалка зад
водача пътувала Л. М. Х. с поставен предпазен колан (такива увреждания обаче биха се
получили и без поставен колан). Същевременно по същия път, но в противоположна посока,
се движил автомобил марка "Пежо“, управляван от А.Г. със скорост = 130 км/ч.
Когато надлъжната дистанция между двата автомобила била около 62,65 м. водачът
на автомобил марка "Пежо” загубил контрол на управление в следствие на което
автомобилът му навлязъл в насрещната пътна лента и се блъснал в л.а. марка "Шевролет”.
От момента на навлизане на автомобил марка "Пежо” в насрещната пътна лента до мястото
на удара изминал 37,18 м.
След първоначалната фаза на еластична деформация, пластмасовите и метални
4
детайли подложени на взаимен контакт преминават във фаза на пластична деформация и
взаимно проникване. След като е приключила фазата на пластична деформация, предните
леви колела се откъсват заедно с части от окачването и калниците. Започва трета фаза на
отдалечаване/отделяне на автомобилите един от друг с едновременно появяващи се въртящи
моменти около точките на контакт в следствие на което веки от автомобилите започва да се
върти около вертикалната си ос в посока обратно на часовниковата стрелка (на ляво). След
отделянето си един от друг върху пътното платно на дясна пътна лента остават първите
следи от удара масло, отломки, откъсната/счупена алуминиева джанта, гума и откъснат
преден ляв амортисьор на л.а. "Шевролет”. Този автомобил, след удара продължил частично
движение по първоначалната си посока, но въртящият момент при него бил значително по-
голям и в следствие на по-голямото сцепление на десните гуми в напречно направление,
започнал да губи напречна устойчивост (преобърнал се странично), след което се преобрнал
по таван и така продължил плъзгане по дясна пътна лента до мястото си на установяване в
покой.
Причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е била липсата на
постоянен визуален контрол и адекватно поведение от страна на водача на автомобил л.а.
марка “Пежо”, което е довело до загуба на управление и навлизане в насрещното пътно
платно.
Липсват данни за алкохолно повлияване и наличие на техническа неизправност.
Съдът постановява решението по спора въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело, в
открито заседание с участие на страните. Той не може да се позовава на събрани извънсъдебно доказателства и
дори на доказателства, събрани по друго дело - Решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-
II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС;
Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; Решение № 43 от
16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; Решение № 66 от 12.03.2015г. на ВКС
по гр. д. № 5839/2014г., IV г.о., ГК; Определение № 374 от 01.04.2010 г. по гр.д. №
34/2010г., ІV г.о. на ВКС, Определение № 241 от 07.04.2011г. по т.д. № 840/2010г., I т.о. на
ВКС и Определение № 134 от 24.02.2010г. по т.д. № 937/2009г., I т.о. на ВКС. Цитираната
практика е примерна, а не изчерпателна.
Също така, доколкото изискването има императивен характер недопустимо е то да се дерогира по
съгласие на страните - Решение № 65 от 28.02.1985г. по гр.д. № 933/1984г., І г.о. на ВС. Например
не може съдът да постанови решението си, като се позове на показания на свидетел, който е бил разпитан по
друго дело, дори и страните да са се съгласили за това - Решение № 2169 от 21.09.1976г. по гр.д. №
1684/1975г., I г.о. на ВС; Следователно недопустимо е съдът да постанови решението си въз основа на
доказателства, събрани по друго дело или на доказателства, събрани по делегация, ако съдебната поръчка не е
била налице към делото в последното заседание на съда - Решение № 32 от 25.03.1986г. по гр.д. №
1/1986г., на ОСГК на ВС.
Р. на ВКС стар 639/1936г. I: Събраните по друго дело доказателства не могат да служат като
такива по разглежданото дело - особено свидетелски показания и заключения на вещи лица, които трябва да се
възприемат непосредствено от съда. Но ако такива доказателства са посочени и от противната страна не е имало
5
противопоставяне, няма законна причина да се откаже приемането им.
Става въпрос документацията от ДП и по-специално експертизи и показания на
свидетели (л. 64-78). Същото се отнася и до Прокурорското постановление - Постановлението на
прокуратурата, с което е прекратено наказателното преследване поради това, че обвиняемият е счетен за
невиновен да е извършил престъпното деяние, не е задължително за гражданския съд, който се произнася по
гражданските последици от това деяние - ТР № 142 от 01.12.1966г. по гр.д. № 112/1966г., ОСГК на
ВС; също: Актовете на органите на досъдебното производство /заключително обвинително постановление и
обвинителен акт/, независимо че са официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК, респ. чл. 143, ал. 1 ГПК
/отм./, не представляват доказателство за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него, поради
което нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието -
решение № 43/15.03.2011г. по т.д. № 414/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №
43/16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
В гражданското производство могат да се използват протокола за ПТП, този за оглед
на ПТП, както и снимковия материал. Последният, по правната си природа, представялва
веществено доказателство (например: Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II
г.о. на ВКС; Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на ВКС и р. 1510-
77-I).
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл. 380.
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
В случая се установява, че ищцата поне два месеца е била с ограничена възможност
за самообслужване и осъществяване на обикновените за нея житейски дейности.
Обезщетението би следвало да възлиза на 2 Х 2 200 лева = 4 400 лева, като тук е съобразена
и възрастта ù. Тя е изтърпяла/изживяла станалото малко по-тежко от сравнително по-млад
човек. Наранена е обаче лявата ръка (не се твърди, че тя е основната ù служеща ръка).
Според исковата молба, а и съобразно свидетелските показания, тя е полагала, макар и
недостатъчно пълноценни, грижи за своя съпруг (арг. и от чл. 175 от ГПК). От една страна,
прогнозата е благоприятна, но ръката, към момента на прегледа, все още е била увредена с
ограничена възможност за движение на пръстите.
6
Освен това:
- стресът, преживян по време на инцидента (съобразено е че колата се е и
преобръщала) – 8 000 лева;
- болките от операциите (първоначална е тази за махане на иглите), а и тези след
инцидента в пиковите си моменти, а и останалите първоначални натъртвания и охлузвания –
8 000 лева.
Общо 20 400 лева.
Не се констатираха никакви хипотези на компенсация на отговорности:
- ищцата е с констатирано съпътстващо заболяване, но не са ангажирани
доказателства от страна на ответника (чл. 154 от ГПК), че то е допринесло за усложняване
на оздравителния процес (вещото лице също не сочи нещо подобно);
- напуснала е преждевременно лечебното заведение, но отново няма данни това да се
е отразило неблагоприятно;
- установи се, че е била с поставен предпазен колан, която в случая, с оглед
медицинската част на експертизата, всъщност е било без значение; и
- инцидентът не е случаен (чл. 15 от НК). Деликвентът е длъжен да контролира
управляваното от него превозно средство (арг. от чл. 20, ал. 1 от ЗДП) и в случая е могъл да
го стори (с оглед заключението на техническата част от експертизата).
Искът е основателен за посочената сума, като за горницата следва да се отхвърли.
Лихва се дължи, съобразно посоченото в исковата молба. Ответникът навежда довод за
приложението на нормата на чл. 106, ал. 3 от КЗ, но не сочи какво точно е изискал от страна
на потребителя, не са представени и доказателства в тази насока. Решаващият орган не би
могъл да прецени дали действително е направено допълнително искане, а и доколко то е
било основателно.
по имуществените вреди:
Според в.л. медик, лечението е проведено правилно. Сторените разходи във връзка с
лечението са били нужни.
Тази претенция е основателна изцяло.
по разноските:
Самият ищец не претендира разноски, макар и да е сторил такива – част от
дължимата държавна такса е платена от него.
1. Според Определение № 50439/26.10.2022г. по ч.т.д. № 2158/2021г. на ВКС, I т.о.,
преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено,
или не, се извършва от самия адвокат.
Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ
по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната
хипотеза.
7
Така, предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл.
38, ал. 1 от ЗА:
- да са оказани безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по
чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА и
- в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, тоест да е
постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38,
ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78 отот ГПК).
Осъществяването на тези предпоставки и заявеното своевременно искане задължават
съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в
размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, като осъди другата
страна да го заплати.
В този смисъл са и: Определение № 682/18.10.2012г. по ч.гр.д. № 598/2012г. на ВКС,
III г.о.; Определение № 1199/25.10.2013г. по гр.д. № 4224/2013г. на ВКС, IV г.о.;
Определение № 708/05.11.2015г. по ч.гр.д. № 4891/2015г. на ВКС, IV г.о.; Определение №
257/09.05.2018г. по ч.т.д. № 226/2018г. на ВКС, II т.о.; Определение № 395/09.07.2018г. по
ч.т.д. № 1314/2018г. на ВКС, II т.о.; Определение № 442/28.06.2019г. по ч.т.д. № 502/2019г.
на ВКС, II т.о., и Определение № 289/27.08.2020г. по ч.т.д. № 992/2020 г. на ВКС, I т.о., а и
не само.
Същевременно, ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на
адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва
да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 ГПК като опровергае
наличието на поддържаното основание (О. № 163 от 3.06.2016г. на ВКС, I г.о. по ч.гр.д. № 2266 от
2016г.).
В ТР № 6 от 15.07.2014г. по тълк.д. № 6/2013г., ОСГК на ВКС, са разгледани
отрицателните факти, във връзка с конкретния трудов въпрос, но и по принцип. Те се
установяват от страната, която има интерес да го стори.
При това положение, съобразно нормата на чл. 7, ал. 2, ал. 3, във вр. с чл. 2, ал. 5 и чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минимумът възлиза на 2 636 лева. Това на ответника е по-малко (2 300
лева, като в тази сума, видно от документа, находящ се на л. 58, е включен и ДДС), ако се
съобрази последната редакция на нормата. Според актуалната към момента на сключването
му, минимумът е 1 730 лева. На основание т. 3 от ТР от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г., съдът
намира, че не е необходимо да намалява възнаграждението. Делото не е лишено от правна
сложност.
2. На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – чл.
78, ал. 3 от ГПК, или 807,51 лева.
8
Разноските се компенсират, дори и когато са постановени по чл. 38 от ЗА
(Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС и Р. № 14 от
15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.).
Ответникът дължи сумата от 1 828,49 лева.
3. На основание чл. 77 от ГПК, ответникът дължи и недоизплатената част от
държавната такса и възнаграждение за вещи лица, съобразно уважената част от исковете -
860,51 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, "ЗД "Б.И." АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, e-mail: *******, да
заплати на Л. М. Х., ЕГН **********, гр. София, ж.к. *******, съд.адр.: гр. София, бул.
“******* тел. *******, чрез адв. Г. Й., САК, следното:
- сумата от 20 400 (двадесет хиляди и четиристотин) лева, представляващи
30
застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 29.05.2021г., около 16:ч., второкласен
път II № 82, км. 42+534, посока от гр. Самоков, към гр. София, с участието на л.а. марка
“Пежо”, рег. № СО *******, управляван от делинквента А.Г., чиято гражданска отговорност
е била покрита от ответника, и л.а. марка “Шевролет“, модел “Каптива”, рег. № *******,
управляван от Е.Х. (болки и страдания), ведно със законната лихва, считано от 29.07.2021г.
до окончателното ù изплащане (банкова сметка на името на ищцата IBAN *******), като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 30 000 (тридесет
хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумата от 910 (деветстотни и десет) лева, застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва за забава, считано от 19.11.2021г.
до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА, "ЗД "Б.И." АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, e-mail:
*******, да заплати на адв. Г. Й., САК, гр. София, бул. “******* тел. *******, чрез сумата
от 1 828,49 (хиляда осемстотин двадесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки)
лева, адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете и направена
компенсация с останалите разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, "ЗД "Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, e-mail:**********, да заплати по сметка на
9
Софийски градски съд, сумата от 860,51 (осемстотин и шестдесет лева и петдесет и една
стотинки) лева, дължима недоплатена държавна такса и възнаграждения за вещи лица,
съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10