№ 2024
гр. Варна, 28.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100500603 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. К. К., ЕГН **********, срещу
Решение №609/24.02.2023г. по гр. д. №944/2022г. на ВРС, 19-ти състав, в
частите с което:
- са отхвърлени исковете на К. К. К. срещу Т. М. Й (Д.), ЕГН
**********, за изменение на постановените с решение № 1700/28.04.2016г.
по гр.д. №11510/2015г. на ВРС мерки относно родителските права спрямо
детето К. К. К., ЕГН**********, чрез предоставяне упражняването на
родителските права спрямо детето на баща му; определяне на
местоживеенето му при него на посочен адрес; определяне на претендиран
режим на лични отношения на майката; както и за осъждане на ответницата
да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 350лв., с падеж
пето число на месеца, за който се дължи, считано от подаване на исковата
молба – 19.10.2023г. до настъпване основания за изменение или прекратяване
на задължението, на осн чл.59, ал.9 от СК;
- е увеличен, по насрещния иск с правно основание чл.150 от СК на К.
К. К., чрез / със съгласието на майка й Т. М. Й (Д.), срещу К. К. К., ЕГН
**********, размерът на опредЕ.та с решение № 1700/28.04.2016г. по гр.д.
№11510/2015г. на ВРС издръжка на детето, дължима от бащата, от 140лв. на
300лв. с падеж десето число на месеца, за който се дължи, считано от влизане
в сила на решението по настоящото дело до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъснителна вноска до изплащането й.
Решението не е обжалвано в останалата му част – по отхвърлителната
1
част на насрещния иск за издръжка.
По насрещния иск на майката за изменение на РЛО на бащата няма
произнасяне от ВРС, нито искане по чл.250 ГПК в законовия срок от страните,
поради което и той е извън обхвата на дължимата от въззивния съд проверка.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, необосновано, постановено при нарушения на материалния и на
процесуалния закон и е в противоречие с интересите на детето. По главния
спорен въпрос за титуляря на родителските права ВРС обсъдил едностранчиво
свидетелските показания, не е изяснил действителните отношения на детето и
родителите и е достигнал до погрешни изводи. ВРС не е съобразил желанието
на детето К. да живее само с баща си, както и възрастта й от 15 години, която
предполага осъзнатост и категоричност на желанието. Момичето все по-рядко
ходи при майка си, а последната не е направила нужното за да подобри
отношенията си с дъщеря си. Не може да бъде принудено 15-годишно дете да
живее с родител, който не иска. ВРС е допуснал процесуално нарушение, като
не е изслушал К. за това. Увеличението на издръжката до 300лв. не било
съответствало на предпоставките на иска и на факта, че бащата от месеци се
грижи за дъщеря си. По същество се моли за отмяна на решението в неговите
обжалвани части, за уважаване на исковете на бащата по чл.59, ал.9 от СК, за
отхвърляне на насрещния иск по чл.150 СК и за разпределяне на разноските за
две инстанции като законова последица от решението по исковете.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения по основните въззивни
оплаквания. Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд, в т.ч. по
въпроса, че майката е родителят, който поставя граници и осъществява
нужния контрол за здравето, образованието и поведението на детето, а бащата
изобщо не се интересува от това и дава неограничена свобода на дъщеря си,
което е против интересите й. В тази връзка посочва събития на 16.01. и на
17.01. 2025г. , след решението на ВРС, при които при намеса на полицията и
последвала я родителска среща във връзка с проверка от служители на МВР се
отзовала само майката, а бащата неглижирал събитията, считайки ги за
„глупости“. Счита, че интересите на детето изискват майката да продължи на
упражнява правата над детето. Издръжката счита за съобразена с нуждите на
детето и възможностите на бащата. Моли за потвърждаване на решението в
обжалваните части, както и за разноски пред ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
При извършената служебна проверка обаче въззивният съд констатира
2
нередовности по насрещния иск. С насрещната искова молба са отправени две
искания – за изменение на РЛО на бащата и за увеличение на издръжката на
детето, второто от които е справно основание чл.150 от СК. Искът за
издръжка, освен когато е част от спор за титулярството на родителските права,
се счита предявен от детето чрез или със съгласието на законния му
представител. Към м.12.2023г. детето К. вече е било навършило 14 години,
поради което за предявяването на иска по чл.150 от СК и за пълномощието на
адв. Атанасова е било необходимо и съгласието на момичето, на осн. чл.28,
ал.2 от ГПК. Затова следва да се дадат указания за изправяне на
нередовностите, неизпълнението на които може да доведе до обезсилване на
решението по иска по чл.150 СК и прекратяване на производството в тази му
част.
По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.
Съдът обаче служебно констатира, че в нарушение на чл.15, ал.1 от ЗЗДт
детето (15 навършени години) не е изслушано пред ВРС, което въззивният съд
следва да коригира като втора инстанция по съществото на спора. Следва на
това основание да се задължи ДСП да изпрати представител в о.с.з.
Доколкото делото касае интереси на дете при спор за родителски права,
при който са спорни и възпитателските качества на страните и отношението
на детето към всеки от тях, въззивният съд е длъжен служебно да събере
такива доказателства, които имат важно значение за правилното решаване на
спора, а именно СПсЕ по формулирани от съда въпроси. Разноските за СПсЕ
следва да бъдат понесени от иницииралата производството пред двете
инстанции страна.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 09.06.2025г. от 15.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
УКАЗВА на Т. Й (Д.), в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение, да представи пълномощно за адв. А. с дата към
м.12.2023г., което да е приподписано и от детето К. К. или да потвърди всички
извършени до момента действия от адв. А. без представителна власт
конкретно по насрещния иск по чл.150 от СК, писмено и приподписано от
детето К. К., на осн. чл.129, ал.2 от ГПК вр. чл.28, ал.2 от ГПК.
При неизпълнение на указанията решението на ВРС, в частта му по
насрещния иск по чл.150 от СК, може да бъде обезсилено, а производството –
прекратено в тази част.
3
* ДОПУСКА изслушване на детето К. К. К. (15г.) в о.с.з. пред
въззивния съд по реда на чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето, като
указва на отглеждащия го родител задължението за личното явяване на
детето пред съда за целта.
ЗАДЪЛЖАВА ДСП да осигури представител в о.с.з. за изслушването.
* НАЗНАЧАВА съдебно – психологична експертиза, вещото лице по
която, след запознаване с материалите по делото и след извършване на
необходимите психологични изследвания на двамата родители и на детето, да
даде заключение по следните въпроси:
1/ Какви са родителските качества и възпитателският подход на всеки от
двамата родители?
2/ Какви са актуалните привързаност и отношение на детето към всеки
от двамата му родители и от какви фактори са обусловени те?
3/ Какви препоръки могат да се изведат относно отглеждането и режима
на лични контакти на детето с всеки от родителите, с оглед отговорите по
горните въпроси и други относими според експерта обстоятелства?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата от 450.00лв., платими от
въззивника по сметка на ВОС в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме за
недоказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране на
допуснати от съда доказателства.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Мая Рогашка, което да се призове след
представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, на която е насрочено за
разглеждане делото в о.с.з., като следва да уведоми своевременно съда при
обективна невъзможност за това, по арг. от чл.196 ГПК. и чл.198 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
4
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5