№ 1697
гр. Варна , 18.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500991 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 278249/03.11.2020 г., депозирана от С. В. С.
с ЕГН **********, действащ чрез адвокат И.З. срещу, срещу Решение № 260514 от
02.10.2020 г., постановено по гр.д. № 17497/2019 по описа на РС-Варна, ГО, 33 съдебен
състав, с което съдът е отхвърлил предявения от ищеца иск за приемане за установено на
осн. чл. 124, вр.чл. 439 от ГПК, в отношенията между ищецът С. В. С. от една страна и
ответника Ж. С. С., действаща чрез своята майка и законен представител И. А. П., от друга,
че ВЗЕМАНЕТО предмет на изпълнение по изп.д.№ 20176950401236 на ЧСИ Людмил
Станев, рег.№ 695 при КЧСИ с район на действие, района на ВОС, образувано въз основа на
издаден изпълнителен лист, на основание Разпореждане № 5764/26.06.2017 г. по ч.гр.д
693/2017г. на ОС - Варна в полза на Ж С С., действаща чрез своята майка и законен
представител И. А. П. срещу ищеца, съобразно съдебно решение за издръжка на Районен
съд в град Мюнхен, Германия по семейно дело № 524FH83/16RE, за сумите както следва: от
01.03.2016г. до 25.08.2017 г. общо в размер на 14825,39 лева, както и от 25.08.2017 г. до
месец октомври 2018 г. (до публичната продан за 19.10.2018 г.), общо в размер на 8 132,32
лева; 746 евро, представляващи неплатена издръжка за периода 01.11.2015г. до 29.02.2016г.
и сумата от 492,54 евро, представляващи разноски в производството пред съда в Мюнхен,
НЕ СЪЩЕСТВУВА, поради погасяването му чрез плащане след приключването на
съдебното дирене в производството» по семейно дело №524FH83/16RE и преди образуване
на изпълнителното производство
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Ж. С. С., действаща чрез законния си представител И.П..
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.
259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
1
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се развиват подробни съображения относно неправилността и
незаконосъобразността на обжалвания първоинстанционен акт. Моли за неговата отмяна, за
уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените разноски за двете съдебни
инстанции. Процесуалният представител на въззивника сочи, че РС Варна не е съобразил
представените от него доказателства, сочещи че на 16.03.2016 г. доверителят му е заплатил
300 евро по сметка на И. А. П. с левова равностойност 587,25 лева. /преди образуване на
ИД; на 19.05.2017 г., е заплатил сумата в размер на 1226,73 евро, представляваща съдебни
разноски, съобщени му с писмо от 20.04.2017 г. на Областната каса на правосъдието
Бамберг;/преди образуване на ИД/, а на 26.06.2017г., /също преди образуване на ИД/ С. е
погасил авансово дължимите суми за издръжка за периода от 01.07.2017г. до 31.12.2017г. в
общ размер на 1206 евро, както и 804 евро сума за издръжка определена за времето до
30.06.2017г. (включващ периода 01.11.2015г. до 29.02.2016г. за който период П. претендира)
общо 2010 евро. Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че към момента на
образуване на изпълнитено дело № 20178950401238 по описа на ЧСИ Людмил Станев, С. не
е имал задължения за издръжка към дъщеря си, тъй като същите са били погасени от него
чрез плащане. Твърди, че неправилно РС е приел, че от писмо от Център за социално
подпомагане „Зендлинг-Вестпарк“ се установява, че е взето решение за изплащане на
социална помощ от държавата, чрез Фрайщаат Бавария, поради обичайното
местопребиваване на детето в тази част от територията на Германия, която помощ е
отпусната с цел финансово подпомагане на родителя, който сам отглежда детето си,
съгласно Закона за гарантиране на издръжка на деца, отглеждани от самотни майки и бащи,
посредством авансова издръжка или неплатена издръжка по Закона за авансовите издръжки,
както и че плащането от държавната институция не е обвързано с плащането на присъдената
издръжка по горепосочено семейно дело, а е социална услуга, която държавата предоставя
на родители, които отглеждат сами децата си.
Сочи, че представените писмени доказателства в съдебно заседание от 04.09.2020г. са
с превод от немски на български език, който е извършен от адвокат Еникова, поради което
съдът ги е ценил незаконосъобразно.
Намира за незаконосъобразен извода на съда, че едва към датата на образуване на
настоящото исково производство, размерът на изпълняемото право за периода от
01.11.2015г. до 01.04.2017г. /4624.00евро/, ведно с разноските по съдебното дело пред PC
Мюнхен /492.54 евро/, както и частичната месечна издръжка за м.май 2017г. /234.94евро/,
или общо в размер на 5551.46 евро, е погасено по реда на принудителното изпълнение, чрез
използване на изпълнителен способ от ЧСИ Людмил Станев, тъй като събраните по делото
доказателства са в пълно противоречие с горното. Сочи, че от представените по делото
писмени доказателства се установява, че цялото вземане за издръжка е било заплатено на
ищцата от немската социална служба, като дори е имало надплащане, поради което се е
наложило част от платените суми да бъдат върнати. По този начин се доказва, че процесната
сума за издръжка за процесния период, е била изплатена изцяло, а искът се явява
основателен и доказан по основание и размер.
2
Въззивникът твърди, че ВРС не е съобразил, че след като С. е превел полученото
писмо на Български език и се е запознал със съдържанието на същото, на 26.06.2016г. е
изпълнил своето задължение, като е превел авансово дължимата от него издръжка за
периода от 01.07.2017г. до 31.12.2017г. в общ размер на 1206 евро, както и 604,00 евро сума
за издръжка определена за времето до 30.06.2017г.(включващ период 01.11.2015г. до
29.02.2016г. за който П. претендира) по посочената сметка от Градската служба за младежта
Мюнхен, Социално гражданско бюро Зендлинг- Вестпарк, общо 2010 евро. Сочи, че ВРС не
е съобразил и обсъдил доказателствата по изпълнителното дело, че С. не дължи суми за
издръжки на своето дете Ж. С. С. и останалите суми, за които П. претендира, както и че С.
не е дал повод за образуването на същото. Предвид това намира, че с образуване на
изпълнителното дело майката на ответницата цели да получи два пъти една и съща сума.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който
процесуалният представител на въззиваемата сочи, че обжалва изцяло предявената от С. В.
С. въззивна жалба, като необоснована и недоказана и същата да бъде оставена без уважение,
а производството по нея да бъде прекратено и решението на първоинстанционния съд да
бъде потвърдено.
Твърди се, че на 30.12.2016г. Районен съд Мюнхен е постановил РЕШЕНИЕ по
семейно дело № 524 FH 83/16 RE, влязло в сила незабавно, с което е определено С.С., роден
на 09.09.1983г., да плаща издръжка на малолетната си дъщеря Ж. С. С., родена на
17.03.2007г., месечно предварително на първо число от всеки месец, считано от 01.03.2016г.
месечна издръжка в размер на 100 процента от съответната минимална издръжка, намалена
с половината помощ за отглеждане на едно дете, която е била в размер на 95 евро, или
месечна издръжка е в размер на 289,00 евро. От 01.03.2019г. следва да се плащат 100
процента от съответната минимална издръжка за 3-та възрастова група, минус половината
помощ за отглеждане на едно дете. Съгласно съдебното решение С.С. дължи издръжка и за
минал период, а именно от 01.11.2015г. до 29.02.2016г. в размер на общо 746.00 евро, ведно
с разходи за производството пред PC Мюнхен в размер на 492,54 евро. Така посоченото
решение, като постановено от съд на държава членка, обвързана от Хагския протокол,
подлежи на директно изпълнение. Същото е представено пред ОС Варна, който е издал
изпълнителен лист за присъдените суми. Въз основа на така издадения изпълнителен титул
на 04.07.2017 г. е образувано изпълнително дело № 20178950401238 по описа на ЧСИ
Людмил Станев с per. № 895 на КЧСИ. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя чрез
процесуалния му представител, че „събраните суми от ЧСИ са надвзети суми за „мними
задължения" на С.". Съдебният изпълнител е подчинен единствено на издадения от съда
изпълнителен лист и е длъжен да се съобрази с него /ИЛ/, както по отношение на
легитимираните да бъдат страни в процеса, така и по отношение на установеното в него
изпълняемо право, което е сторено от съдебния изпълнител в хода на изпълнителното
производство. Изложените в жалбата правни и фактически доводи относно факти и
обстоятелства, осъществили се по време на изпълнителния процес и касаещи действията на
ЧСИ, вече са били подложени на проверка и контрол от въззивния съд и той е констатирал
тяхната законосъобразност. Недопустимо е тези факти да се преразглеждат отново в
настоящото производство.
Сочи се, че всички представени доказателства относно преводни нареждания по
сметка на Държавна главна каса Бавария /Staatsoberkasse Вауеrn/ са плащания от
жалбоподателя в полза на трето лице - институция, Градска служба за работа с непълнолетни
на гр. Мюнхен /Stadtjugendamt Munchen/, Център за социално подпомагане Зендлинг-
Вестпарк /Sozialburgerhaus Sendling-Westpark/, което е потвърдено в писмо от същата тази
социална служба, изпратено до процесуалния представител на жалбоподателя, че
извършените плащания в полза на майката на детето и постъпилите суми от С. са в
3
изпълнение на Закон за гарантиране на парични средства (издръжка) на деца, отглеждани от
самотни майки и бащи, посредством авансова издръжка или при неплатена издръжка (UVG),
поради което правилно първоинстанционният съд не ги е зачел като доказателство за
изпълняемото право. Намира, че правилно не са ценени депозираните копия на преводни
нареждания за парични преводи и към 1/ Landesjustizkasse Bamberg; и към 2/ Sparkasse
Munchen, с бенефициент И. А. П. и основание - подарък/GIFT, доколкото не са относими
към предмена на делото.
Твърди се, че към датата на образуване на изпълнително дело № 20178950401238 по
описа на ЧСИ Людмил Станев, изпълняемото право в размер на сумата от 6 207,54 (шест
хиляди двеста и седем евро и 54 евроцента), от които 19 пълни месечни вноски, или 12
месечни вноски всяка по 289,00 евро, 7 месечни вноски всяка по 297,00 евро и 1 частична
месечна вноска - 168,00 евро, в размер общо на 5 715 евро (пет хиляди седемстотин и
петнадесет евро) и 492,54 (четиристотин деветдесет и две евро и 54 евроцента) разноски по
съдебното дело в град Мюнхен, е съществувало, поради което предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и недоказан и правилно първоинстанционният съд го е
отхвърлил. Наличието на изпълняемо право към посочената по-горе дата и съответно
наличие на законно основание за провеждане на изпълнително производство след 04.07.2017
г. обосновава извод за дължимост и на начислените на жалбоподателя (като длъжник по
изпълнението) разноски за изпълнителното производство.
Предвид изложеното, моли обжалваното решение да бъде потвърдено, както и за
присъждане на сторените по делото разноски.
По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 265835/26.01.2021г. от С.С. , чрез
адвокат И.З., срещу Определение № 265055/23.12.2020 г. постановено по гр.д.№ 17497/2019
г. по описа на ВРС, 33 състав, с което съдът на основание чл. 248 от ГПК е изменил Решение
№ 260514 от 02.10.2020г., постановено по гр.д.№ 17497/2019г. на ВРС, ХХХІІІ-ти състав, в
частта на разноските, КАТО Е НАМАЛИЛ на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, присъдения в полза на
Ж. С. С. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител И. А. П. с
ЕГН **********, размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред РС Варна от 2 400 лв. на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, при което е определил
общ размер на дължими разноски в полза на посоченото лице от 2 317,50 лв., вместо
присъден с първоначалното решение общ размер на такива разноски 3 217,50 лв., явяващи се
сбор от следните суми: за адв. възнаграждение 1 500 лв.; за такса превод на документи 300
лв.; за разноски в обезпечително производство по ч.гр.д.№ 1322/2018г. 517.50 лв.
В жалбата са изложени съображения, че неправилно РС Варна е приел, че доколкото
производството по делото се развива при наличие на еднаква фактическа и правна сложност
на същото за двете страни, то не може да се обоснове ревизиране на постановеното по
делото решението в частта разноски и редуцирането му абсолютно до минималния размер
по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за МРАВ, каквото е искането на ищцовата страна, т.е.
до размер от 1261,40лв., с оглед изплатеното значително по-високо по размер
адв.възнаграждение от самия ищец – в размер на 1 500 лв. /В този смисъл Определение №3
от 22.12.2014 г. по ч.пр. № 7153/2014 г., IV г.о., докладчик съдията Борислав Белазелков/.
Сочи, че така цитираното определение на съдия Белазелков не е относимо към настоящия
случай, тъй като самият ответник е възразил срещу претендирания размер на адвокатско
възнаграждение на ищеца. Освен това сочи, че определенията на ВКС не формират
задължителна съдебна практика. Твърди, че по делото не е представен договор за правна
помощ от адвокат Еникова – Василева, който да доказва заплащане на разноските. Твърди,
че присъдената сума за езикови преводи в размер на 300 лв. в настоящото производство и
4
37.50 лв. в обезпечителното такова, не представляват съдебни и деловодни разноски, поради
което и неправилно РС ги е присъдил.
Моли за отмяна на определението и за присъждане на разноски по частната жалба.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба, в който
насрещната страна сочи, че намира жалбата за допустима, но неоснователна. Намира, че не
са налице основания за изменение на постановеното определение в частта за разноските.
Сочи, че оплакването, че не подлежат на присъждане разноските в обезпечителното
производство е неоснователно, като в тази насока цитира даденото разрешение в т. 5 от ТР 6
от 06.11.2013г. на ВКС. Намира за неоснователни и доводите на въззивната страна, че не
подлежат на присъждане разноските, сторени за езикови преводи, доколкото същите са
пряко и непосредствено свързани с хода на съдебното производство.
Моли частната жалба на С. да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок. В предвидения
в закона срок е постъпил и отговор на частната жалба. Жалбата и отговорът изхождат от
лица с надлежна процесуална легитимация, при наличие на правен интерес. Атакуван е
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което жалбата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество с решението по делото.
По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 267668/01.02.2021г. от И.П., в
качеството си на майка и законен представител на малолетната Ж. С. С., родена на
17,03.2007г. в гр. Варна, срещу Определение №265055 от 23.12.2020г. по гр. дело №
17497/2019 г., с което съдът редуцирал адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на
Ж. С. С., действаща чрез своята майка и законен представител И. А. П. за процесуално
представителство пред ВРС от 2 400 лева до размера от 1 500 лева. Сочи, че съдът
неправилно е приложил нормата на чл. 78 ал. 5 от ГПК и неправилно е намалил
адвокатското възнаграждение, поради което постановеният акт е незаконосъобразен и
неправилен. Счита, че доколкото с решението си първоинстанционният съд е постановил
неблагоприятен за ищеца резултат и предявеният иск е отхвърлен изцяло, ищецът следва да
понесе разноските, които насрещната страна е била принудена да направи. Намира, че съдът
не е съобразил, че адвокатът е регистриран по ЗДДС и уговореното адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция е в размер на 2
400 лева с вкл. ДДС. Видно от представената данъчна фактура № 55 от 11.02.2019 год. е, че
размерът на адвокатското възнаграждение е 2 000 лева и върху тази сума е начислен ДДС в
размер на 400лева. Съдът правилно е констатирал, че адвокатското възнаграждение
действително е платено от ответницата, но когато е намалил на основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, съдът не е взел предвид сумата от 400 лева,
представляваща ДДС върху облагаемата основа от 2 000 лева, която съответно също
подлежи на присъждане, на осн. §2а от Наредба N91/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Изразя несъгласие с извода на съда, че
претендираното възнаграждение в значително по-висок размер от този, предвиден в
Наредба 1.
Предвид изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено, като вместо
него бъде постановено ново, с което на Ж. С. С., действаща чрез своята майка и
законен представител И. А. П., бъде присъдено адвокатското възнаграждение в размер на
пълния предявен и доказан размер от 2 000лева или 2.400,00 лева с вкл. ДДС, или в
условията на евентуалност допълнително присъждане на дължимия ДДС върху
определеното адвокатското възнаграждение. Претендира и разноските по частната жалба, в
5
това число държавна такса.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба, в който С.С.
изразява становището си, че същата е неоснователна. В отговора се изложени мотиви за
неоснователност на жалбата, аналогични с изложените от С. в депозираната от него частна
жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение и претендира разноски за депозирания
отговор, като представя договор за правна помощ.
Частната жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок. В предвидения
в закона срок е постъпил и отговор на частната жалба. Жалбата и отговорът изхождат от
лица с надлежна процесуална легитимация, при наличие на правен интерес. Атакуван е
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което жалбата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество с решението по делото.
По доказателствата:
Страните не са релевирали искания за събиране на доказателства пред настоящата
инстанция. Въпреки това, в исковата молба ищецът е поискал от съда да допусне Съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след запознаване с документите по делото и
след справка по изпълнително дело № 20178950401238 на ЧСИ Людмил Станев с рег. № 895
на КЧСИ, да отговори на въпроса какъв е размерът на заплатените от него суми. С
Определение № 2637 от 13.02.2020г. РС Варна е отложил произнасянето по така
отправеното искане, до изслушване на страните и прилагане на относимите доказателства. В
последствие с Протоколно Определение от 12.06.2020г. съдът е приел за окончателен
доклада по делото, като не се е произнесъл по искането на страната.
Настоящият състав на съда намира, че доколкото произнасяне на съда не е имало, то
и искането за ССЕ е останало висящо и към настоящия момент. Експертиза следва да бъде
назначена и поради обстоятелството, че съдът не разполага със специални знания в сферата
на счетоводството, каквито са необходими за изясняване на спора между страните. Предвид
това следва да бъде назначено вещо лице, което след запознаване със всички материали по
настоящото дело и със всички документи по изпълнително дело № 20178950401238 по описа
на ЧСИ Людмил Станев, да отговори на поставените въпроси.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. 278249/03.11.2020 г.,
депозирана от С. В. С. с ЕГН **********, действащ чрез адвокат И.З. срещу Решение №
260514 от 02.10.2020 г., постановено по гр.д. № 17497/2019 по описа на РС-Варна, ГО, 33
съдебен състав.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 265835/26.01.2021г. от С.С. ,
срещу Определение № 265055/23.12.2020 г. постановено по гр.д. № 17497/2019 г. по описа
на ВРС, 33 състав, с което съдът на основание чл. 248 от ГПК е изменил Решение № 260514
от 02.10.2020г.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 267668/01.02.2021г. от И.П.,
в качеството си на майка и законен представител на малолетната Ж. С. С., родена на
6
17,03.2007г. в гр. Варна, срещу Определение № 265055/23.12.2020 г. постановено по гр.д.
№ 17497/2019 г. по описа на ВРС, 33 състав, с което съдът на основание чл. 248 от ГПК е
изменил Решение № 260514 от 02.10.2020г.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза вещото лице по която,след запознаване
с представените по настоящото дело писмени доказателства, както и след справка по изп.д.
№ 20178950401238 по описа на ЧСИ Людмил Станев, да извърши необходимите
изчисления, за да изготви експертно заключение, в което да даде отговор на въпросите:
1. Какъв е размерът на дължимата издръжка за периода от постановяване на Решение
на РС Мюнхен по семейно дело 624FH83/16RE до датата на образуване на изпълнително
дело № 20178950401238 по описа на ЧСИ Людмил Станев, като се съобразят измененията на
минималните издръжки, определение с Наредби за минималните издръжки, приложени по
делото /лист 119 и сл./?
2. В какъв размер са платените от ищеца С.С. суми по сметка на Отдел социални
услуги – Мюнхен, за периода от постановяване на Решение на РС Мюнхен по семейно дело
624FH83/16RE до датата на образуване на изпълнителното дело? Какво е посоченото
основание за плащане на сумите?
3. Каква е разликата между размера на дължимата издръжка, съгласно Решение на РС
Мюнхен по семейно дело 624FH83/16RE и размера на авансовата издръжка, заплатена от
С.С. по сметка на Социална служба за младежта Мюнхен, като двете суми бъдат изчислени
за периода от влизане в сила на Решение на РС Мюнхен по семейно дело 624FH83/16RE до
датата на образуване на изпълнително дело № 20178950401238?
4. Какъв е размерът на събрани от длъжника суми по изпълнително дело №
20178950401238 по описа на ЧСИ Людмил Станев, в това число събраните по принудителен
ред и доброволно платени, както и да бъде посочено как са разпределени същите за
погасяване на вземането?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, вносим от въззивника в едноседмичен
срок от съобщението с представяне на доказателства за това в същия срок.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по допуснатата ССЕ – Боян Славчев
Банков, със специалност съдебно-счетоводни, финансово–икономически и съдебно-стокови
експертизи, който да се уведоми за поставената му задача след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл. 199 ГПК –
най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на дължимото по
ССЕ възнаграждение следва да представи справка – декларация, съгласно Наредба за вещите
лица.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 991/2021 г. на ОС-Варна за 16.06.2021 г.
от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8