РЕШЕНИЕ
№ 4389
гр. Пловдив, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря В. Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330104100 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от “К И ТЕХ – К. инжекшън тех” ООД срещу ЗАД
„Армеец“ АД, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на
4435.78 лева, дължимо и незаплатено застрахователно обезщетение по Договор за
имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука на МПС“ от 20.12.2018 г. за причинени
вреди по застрахованото МПС с рег. ********* – товарен автомобил „Ауди А6“, вследствие
от застрахователно събитие, настъпило на 21.11.2019 г. – ПТП при пропадане в локва, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.03.2021 г. до
окончателното заплащане на вземането.
В исковата молба и в допълнителна молба от 01.04.2021 г. са изложени твърдения, че
ищецът, към 21.11.2019 г., е ползвател на МПС с рег. ********* – товарен автомобил „Ауди
А6“ по силата на договор за финансов лизинг, сключен на 20.12.2017 г. с „Порше Лизинг
БГ“ ЕООД. В качеството на лизингополучател и пълномощник на лизингодателя ищецът е
сключил договор за застраховка с комбинирана застрахователна полица № **************
от 20.12.2018 г. за застраховки „Каско и Злополука“, със срок на валидност от 29.12.2018 г.
до 28.12.2019 г., с предмет посоченото по-горе МПС. Застраховката била сключена с клауза
„П“ – пълно каско, като покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС.
Съгласно чл.384, ал.2, т.1 КЗ ищецът имал качеството застрахован по договора за
застраховка и обезщетения по него се дължат именно на ищеца.
Излагат се твърдения, че на 21.11.2019 г. в 18.00 часа в гр. П. при движение
застрахованото МПС попада в локва на улицата с дълбочина около 20 см., при което долната
предна част на автомобила се удря в земята. В резултат на това се поврежда кормилната
рейка, преден десен подлакътник, шумозаглушителна кора под скоростна кутия, кора под
двигателя. За ПТП незабавно е уведомен застрахователя. По подадено от ищеца заявление
1
от 27.11.2019 г. за щета до ответника е образувана такава под № ****************. След
ПТП автомобилът е транспортиран в посочен от ответника сервиз в гр. П. От там заявили,
че не могат да поправят автомобила, след което автомобилът е преместен в доверен сервиз
на ответника – „Авточойс“ ООД. Автомобилът стои в посочения сервиз около два месеца
без да се произнася ответника по заплащане на обезщетение. С писмо от 03.02.2020 г.
ответникът отказва изплащането на обезщетение без да излага мотиви за това. Стойността
на вредите по процесния автомобил в резултат от настъпило застрахователно събитие били в
размер на 4435.78 лева, описани по вид и стойност в молба от 01.04.2021 г.
Отказът на ответното дружество да плати щета поражда правния интерес на
ищца да заведе настоящия иск срещу застрахователя. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. На първо място прави
възражение за местна неподсъдност на спора пред Районен съд – Пловдив. Счита, че местно
компетентния съд е Районен съд – София, доколкото в договора страните са уговорили, че
споровете, които възникнат по повод договора ще се уреждат пред Районен съд – София,
съгласно чл.117 ГПК. Счита, че ищецът е търговец – юридическо лице, поради което не бил
потребител, съгласно чл.117, ал.3 ГПК. На следващо място, счита, че не е приложима
разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК, доколкото ищецът бил застрахован, а не увредено лице,
което има пряк иск срещу застрахователя, поради което била приложима общата местна
подсъдност по чл.105 ГПК и делото следвало да бъде изпратено на РС – София. По
същество счита иска за неоснователен. Оспорва да е настъпило застрахователно събитие,
покрито от договора за застраховка. Оспорва причинно-следствената връзка между ПТП – то
и вредите. Повредата на кормилната рейка не е в резултат от процесното ПТП, а се дължи на
обстоятелства, които не представляват застрахователно събитие по смисъла на договора и не
се покриват от застрахователя. Налице е и друго обстоятелство за изключване отговорността
на застрахователя, а именно, че ищецът е управлявал МПС-то с несъобразена скорост с
пътните условия или с неразрешена такава. Това поведение на ищецът представлявало и
неизпълнение на договорните му задължения да пази застрахованото имущество, като не е
сторил това, застрахователят е отказал изплащане на обезщетение. Наред с това, счита, че
доколкото ищецът е допринесъл за настъпване на вредите, то застрахователното
обезщетение следвало да се редуцира с 90 %. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на иска:
По делото са представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск,
ищецът е спазил разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция
към застрахователя за изплащане на обезщетение. От последния е постановен отказа за
изплащане на такова, което поражда интереса на ищеца да предяви настоящия иск /л.22/.
По същество:
Предявен е главен иск с правна квалификация чл.405, ал.1, вр. с чл.384, ал.2, т.1 КЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи кумулативност
следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“, покриваща щети от ПТП като процесното; настъпване в
срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер,
механизма на ПТП, забава, размер на обезщетението за забава. Ответникът носи насрещно
доказване, както и да докаже възраженията си в отговора, че в случая е налице груба
2
небрежност на ищеца, довела до вредите, както и че се касае до изключен риск.
С Определение от 15.06.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че между тях е
сключен Договор за имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука на МПС“ от 20.12.2018
г. със срок на действие 29.12.2018 г. до 28.12.2019 г., която е с клауза „П“ - пълно каско,
като покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС за товарен автомобил
„Ауди А6“, с рег. № *********, по който договор ищецът има качеството застрахован и му
се дължи застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, че към
датата на твърдяното ПТП 21.11.2019 г. застраховката е била валидна и действаща. Не се
оспорва, че за процесното ПТП ищецът е завел щета при ответника, като са констатирани,
посочените от ищеца в исковата молба щети. Признава, че е отказал заплащане на
застрахователно обезщетение с писмо от 03.02.2020г.
Спорно по делото е настъпило ли е застрахователно събитие, покрито от договора за
застраховка, налице ли е причинно - следствена връзка между вредите и настъпилото
събитие и налице ли е противоправно поведение от водача на процесното МПС.
На основание чл. 384, ал.2, т.1 КЗ ищецът има качеството на застрахован по договора за
имуществена застраховка като лизингополучател по договор за финансов лизинг, с предмет
процесния автомобил /л.5/.
Видно от представената от ищеца застрахователна полица /л.8/ същата е с клауза
„Пълно каско“. Видно от Общите условия към полицата /л.11 - гръб/ в т.12, вр. с т.8.3 е
посочено какви застрахователни рискове са покрити при клауза „Пълно каско“, един от
които е ПТП – т.8.3, в това число сблъсък с препятствия на пътното платно – твърд
предмет.
В тази връзка от разпита на свидетеля М. К. К. /протокол от о.с.з. от 06.12.2021 г.
л.131/, доведен от ищеца, се установява, че същият е пътувал в товарен автомобил „Ауди
А6“, с рег. № ********* на дата 21.11.2019 г. от П. в посока П., като над Г. Д. завалял силен
дъжд, който продължи до пристигането им в гр. П. и след това. Свидетелят установява, че
преди да достигнат до местоназначението си навлезли с автомобила в голяма локва, чул се
странен шум от удар и на 20 метра след локвата светнали кодове за грешки по автомобила.
Воланът блокирал. Свидетелят установява, че преди да блокира колата не е имало проблеми
с нея по целия път. Свидетелят установява, че скоростта на движение на МПС-то била около
40 км.ч заради силния дъжд. Установява се, че след инцидента колата била придвижена на
собствен ход, но много трудно, поради блокажа на волана.
Преценени по реда на чл.172 ГПК, с оглед тяхната евентуално заинтересованост съдът
кредитира показанията на така разпитания свидетел като обективни и непротиворечиви,
както помежду си така и със събраните по делото писмени доказателства и експертизи.
Свидетелят дава показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е
възприел.
Видно от опис - заключение по щета № ************************* г. от 19.12.2019 г.
/л.18/ изготвен от ответника по повод претенцията на ищеца във връзка с процесното ПТП
са посочени щетите по автомобила, а именно увреда на кора под двигател, кора под
скоростна кутия и подкалник преден десен.
В опис – заключение по щета от 24.01.2020 г. /л.21/ се коментират повреди по
кормилната рейка, установени по-късно при започване на ремонта на автомобила.
Повредите по кормилната рейка установява и свидетелят С. К. присъствал при ремонта на
автомобила /протокол от о.с.з. от 01.10.2021 г. л.68/
В приетата по делото първоначална единична САТЕ /л.136/, вещото лице е
3
категорично, че настъпилите вреди по процесния автомобил не могат да възникнат по
описания в исковата молба и заявения от свидетеля К. начин. Вещото лице констатира, че по
автомобила няма увреждания, които да съответстват на удар на предната част на същия в
земята. Вещото лице констатира, че установените по автомобила повреди – електрическия
сервоусилвател на волана, въздушно окачване, като централно заключване, огледала,
асистент фаровете и други, каквито кодове за грешки е дал автомобила, са настъпвали в
продължителен период от време, като в случая най-вероятно е налице съвпадение на
момента –настъпване на повредите с преминаването през локва, а не за наличие на
причинно-следствена връзка.
Ищецът е оспорил единичната САТЕ, поради което по делото е допусната повторна
тройна САТЕ /л.226/. Заключенията на вещите лица по повторната тройна САТЕ съвпадат
със заключенията, дадени в първоначалната единична САТЕ. Като има разлика единствено
в стойността на вредите и в това, че по повторната САТЕ е обосновано, че са налице вреди
по автомобила, които биха могли да са в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП,
а именно – увреждания по предпазна кора под двигател, предпазна кора пред скоростна
кутия и на преден десен подкалник, чиято стойност за отремонтиране, с включени
материали и труд, възлиза на 1007.70 лева с ДДС.
Съдът кредитира и двете експертизи, като следва да се посочи, че в първоначалната
експертиза не са коментирани вредите по предпазна кора под двигател, предпазна кора пред
скоростна кутия и на преден десен подкалник, а единствено тези свързани с електрониката
по автомобила. С оглед това обстоятелство съдът приема, че посочените вреди, които са
констатирани и от ответника с първия извършен опис – заключение по щетата, са
действително настъпили и същите са произлезли от процесното ПТП.
Предвид изложеното съдът приема, че по делото се установи настъпило
застрахователно събитие по имуществена застраховка, рискът от което е покрита със
сключения между страните договор за имуществена застраховка „Каско“, доказа се, че част
от вредите, а именно по предпазна кора под двигател, предпазна кора пред скоростна кутия
и на преден десен подкалник са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради
което искът ще се уважи до размера на стойността за тяхното отстраняване, а именно за сума
от 1007.70 лева с ДДС. За горницата над този размера до пълния предявен такъв от 4435.78
лева искът като неоснователен ще се отхвърли, доколкото не се установи вредите по
електрическия сервоусилвател на волана, въздушно окачване, като централно заключване,
огледа, асистент фаровете и други да са в причинно-следствена връзка с установения по
делото механизъм – преминаване през голяма локва и удар на автомобила, както и да са в
резултат от настъпил застрахован риск при ответника.
Показанията на свидетеля С. /л.132/ не установява твърденията на ищеца, че всички
възникнали повреди по автомобила са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП,
единственото релевантно обстоятелство, което свидетелят установява е, че е извършвал
преглед на автомобила през месец август 2019 г. и същият е бил в изрядно състояние.
Показанията на свидетеля С. К. /л.68/ съдът намира за безпредметно да обсъжда,
доколкото обстоятелства, за които той свидетелства са били предмет на изследване и на
двете САТЕ. Същият не установява по-различни обстоятелства от установените от вещите
лица.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, ще се присъди и законна
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.03.2022 г. до
окончателното плащане, каквото искане е направено още в исковата молба.
По възражението за съпричиняване на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответникът е направил възражение за съпричиняване,
доколкото ищецът е управлявал МПС-то с несъобразена скорост с пътните условия или с
неразрешена такава.
От разпита на свидетеля М. К. К. се установява, че към момента на настъпване на
4
инцидента автомобилът се е движел със скорост не по-висока от 40 км.ч., която под
позволената максимална скорост за движение в населено място.
Други обективни данни за скоростта на движение липсват. Не се установява от
ответника, че при различна скорост вреди не биха настъпили и каква е тази скорост, за да се
прецени дали водачът е бил длъжен да се съобрази с нея.
С оглед изложеното съдът приема, че водачът на лекия автомобил се е движел със
съобразена с пътната обстановка и разрешена от закона скорост на движение, поради което
няма как да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни, които
своевременно са направили искане в тази насока.
Ищецът доказа следните разноски: 217.50 лева – платена държавна такса /л.26/, 602
лева – платено адвокатско възнаграждение /л.27/, 225 лева – депозит за първоначална САТЕ,
1290 лева – повторна тройна САТЕ. Общо разноски за ищеца са в размер на 2334.50 лева, от
които на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете ще се присъди
сума в размер на 507.62 лева.
Ответникът доказа следните разноски – 225 лева – депозит за САТЕ.
В исковото производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във
вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 200 лева, като взе предвид
конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия. Общо разноски за ищеца в исковото производство – 425 лева, от
които съразмерно с отхвърлената част от исковете ще се присъди сума в размер на 328.45
лева.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „С. Караджа“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ НА „К И ТЕХ – К. .“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Киев“ № 24 сумата в размер на
1007.70 лева, дължимо и незаплатено застрахователно обезщетение по Договор за
имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука на МПС“ от 20.12.2018 г. за причинени
вреди по застрахованото МПС с рег. ********* – товарен автомобил „Ауди А6“, вследствие
от застрахователно събитие, настъпило на 21.11.2019 г. – ПТП на ул. ***************** и
за което е образувано щета при ответника с № ***************** г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.03.2021 г. до окончателното
заплащане на вземането, както и сумата в размер на 507.62. лева – разноски в
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълния
предявен такъв от 4435.78 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „К И ТЕХ – К..“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Киев“ № 24 ДА ЗАПЛАТИ НА „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С. Караджа“ № 2 сумата в
размер на 328.45 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците на съдебния им
адрес по делото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6