№ 467
гр. Благоевград, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
Членове:Диана К. Ангелова
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20251200500817 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК и е образувано по по въззивна жалба
с вх.№ 2917/25.03.2025 година, подадена от адв. Д. К., в качеството на процесуален
представител на „ВА СОФТУЕР СЪЛЮШЪНС“ ООД, ЕИК ********* рпотив Решение №
44/10.03.2025 година, постановено по гр.д.№ 1620/2024 година по описа на Районен съд –
Сандански.
Във въззивната жалба са изложени съображения, че първоинстанционното решение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Отделно от това се твърди, че
първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум.
Иска се от въззивния съд да отмени същото и постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове.
Въззивникът твърди, че Решение № 44 от 10.03.2025 година е постановено при грубо
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, в пълно противоречие със
събраните по делото доказателства, при липса на мотивираност и демонстративно
толериране на ищеца, както и постановяване на решения по отделните искове
противоречащи на съвременното трудово законодателство относимо, към договорите с
международен елемент.
Твърди се в жалбата, че Решение № 44 от 10.03.2025 година е неправилно, а в частта
относно възстановяване на работа на ищеца и присъждане на обезщетение за недопустимо
поради конкретни факти установени и приети по делото, както и за произнасяне свръх
петитум и буквално нагласяне на фактология с цел да се удовлетвори максимално интереса
на ищеца, както и извършване на правния абсурд „служебна промяна на иска“ за да може
съда да се произнесе в полза на ищеца.
По изложените в жалбата възражения и твърдения се иска от съда да отмени Решение
1
№ 44 от 10.03.2025г. постановено по гр. дело № 1620 от 2024г. и вместо него да постановите
друго, с което да отхвърли всички искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от Г.
Г. С., чрез процесуалния представител, с който се оспорват наведените от жалбоподателя
твърдения, като се сочи, че решението е правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски.
С Решение № 44/10.3.2025 година, постановено по гр.дело № 1620/2024 година по
описа на Районен съд – Сандански, съдът е признал уволнението на Г. Г. С. с ЕГН-
**********, извършено със заповед № 8/05.04.2024г. на управителя на „ВА софтуер
сълюшънс“-ООД за незаконно и отменява заповед № № 8/05.04.2024г. на управителя на „ВА
софтуер сълюшънс“-ООД, с която е прекратено трудовото правоотношение с Г. Г. С. на
основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, възстановява Г. Г. С. с ЕГН-********** на заеманата от
нея длъжност преди уволнението й-„специалист, тестване софтуер“ с код по НКПД-
25196005, във „ВА софтуер сълюшънс“-ООД и е осъдил ответника
„ВА софтуер сълюшънс“ООД, с ЕИК *********, с адрес -
гр.Варна, бул.”***” № 10, ап.9, представлявано от управителя Д. К., да заплати на Г. Г. С. с
ЕГН-**********, с адрес-гр.Петрич, ж.к.”***”, № 5, вх.А, ап.16, сумата от 43068 лева
(четиридесет и три хиляди шестдесет и осем лева), съставляваща обезщетение за оставянето
й без работа след незаконното уволнение за период от шест месеца, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.10.2024г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлил иска над уважения размер до претендираната сума от 43 791,18 лева и за
заплащане на законна лихва, считано от 08.04.2024г.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба,
относно атакувания съдебен акт и събраните доказателства е мотивиран да стори следните
фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния
съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е
валидно и допустимо.
Установява се от доказателствата по делото, че между въззивника, като работодател и
въззиваемата, като работник е бил сключен трудов договор № 10/01.07.2022 година.
Видно от съдържанието на договора , а и не се спори между страните, както правилно е
установил от фактическа страна, районният съд въззиваемата е била назначена на
длъжността „специалист, тестване софтуер“, код по НКПД-25196005, място на работа-
гр.Петрич, ж.к.”***”, № 5, вх.А, ап.16, при пълно работно време - 8часа по определен от
работника ред, с основно трудово възнаграждение в размер на 6579,63лв. и с допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит-0,60% за всяка година трудов стаж и
професионален опит.
Пак от съдържанието на договора е видно, че редът за възлагане и отчитане на
работата, както и за снабдяване с оборудване и материали се определя със заповед на
работодателя.В договора е предвидено, че за изпълнение на работата надомно на работника
не се изплащат допълнителни консумативни разходи.
Така от анализа на съдържанието на договора, въззивният съд приема за доказано, че
се касае за „работа от разстояние“, надомна работа, при която работникът изпълнява
възложените му задачи извън помещение на работодателя, в собствено помещение – мястото
2
на работа, посочено в договора съвпада с адреса на работника. Пак от анализа на договора се
установява от фактическа страна, според въззивният състав, че се касае за изпълнение на
задължения по договор, с който е уговорено, че извършването на работата по договора ще се
осъществява с оборудване и материали предоставени от работодателя – така според
записаното в т.8 от трудовия договор, като работата се извършва надомно.
Доказано е, както правилно е приел от фактическа страна районният съд, че на 1.7.2022
година на работника е била връчена длъжностна характеристика за длъжността „специалист,
тестване софтуер“, съгласно която работата се изразява в извършване на проучвания,
планиране, проектиране, разработване, програмиране, тестване и усъвършенстване на
информационни системи, софтуер и софтуерни приложения, а задълженията са да
разработва и документира планове за софтуерни тествания; да инсталира софтуер и хардуер,
както и да конфигурира софтуера на операционни системи при подготовката за тестване; да
проверява дали програмите функционират съгласно изискванията на потребителите и
установените правила и процедури; да изпълнява, анализира и документира резултатите от
тестването на софтуерни приложения, информационни и телекомуникационни системи; да
разработва и внедрява политики, процедури и скриптове за тестване на софтуер и
информационни системи, както и оказва съдействие на своите колеги в случай на
необходимост.
Не спори от страните и се установява от доказателствата по делото, че в казуса се касае
за работа в компютърно базирана система и среда на клиент на работодателя - Sedwick
International UK. Така и се доказва, че Г. С. е изпълнявала задълженията си по трудовия
договор само в системите на Sedwick International UK, като е доказано, че на нея е била
предоставена съответната компютърна техника и достъп до тази компютърна среда именно
от контрагент на работодателя, посредством предоставена й техника, на която е имало
акаунти, на които е работила – така акаунти във viaOne, mySedgwick, UAT и DEV средите, за
което и се съдържа извънсъдебно признание от работника и работодателя в разменени
ел.писма – лист 8 делото ред районният съд.
Установено е по делото, че Sedwick International UK е единствения клиент на „ВА
софтуер сълюшънс“ООД, като на 14.02.2024 година същото чуждестранно дружество е
поискало от работника С. да върне служебно предоставената й техника и това е сторено от
нея – така видно от неоспорените от страните ел.писма, събрани като доказателство пред
районния съд. Не се спори, че именно този контрагент на работодателя е отнел правата на
достъп на работника до компютърната си среда – тази на Sedwick International UK.
Доказва се, че на 05.03.2024 година, въззивникът е отправил до работника
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, а на 05.04.2024г. е издал
заповед № 8/05.04.2024г., с която то е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ
поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Вярно е установеното
от районният съд, че мотивите на заповедта е посочено, че „считано от 14.02.2024 година
единственият контрагент на фирма „ВА софтуер сълюшънс“ ООД Sedwick International UK
прекрати правата на достъп на Г. С. до системите си, с което прегради възможността Г. С. да
извършва трудовите си задължения. На същата дата 14.02.2024г. от фирма Sedwick
International UK с нарочно писмо до Г. С. поискаха връщане на предоставената от тях
техника....Г. С. е наета от „ВА софтуер сълюшънс“-ООД да тества софтуер и одобрена да
прави това от Sedwick International UK на системите на компанията Sedwick International UK
решава едностранно кои лица да допусне или не до компютърните си системи, като не
дължи предизвестие и/или мотивация за решението си. Извън контрола на „ВА софтуер
сълюшънс“ ООД е да решава дали даден служител ще бъде допуснат да работи на сървърите
на Sedwick International UK. Поради изложеното и на основание факта, че Sedwick
International UK е единствен контрагент на „ВА софтуер сълюшънс“-ООД е налице
обективна невъзможност да се осигури трудова заетост на Г. С., тъй като същата е
3
отстранена и лишена от правото на достъп до местоработата“.
В заповедта е посочено, че последно начислена брутна месечна заплата е за март 2024г.
в размер на 7178лв. С преводно нареждане от 10.04.2024г. ответникът е превел на ищцата
сумата от 7673,61лв. за трудово възнаграждение „февруари, март и април 2024”.
От събраните от районният съд и пред въззивната инстанция доказателства не се
установява работника Г. Г. С. да има декларирани трудови договори след 08.04.2024 година и
доходи като самоосигуряващо се лице.
С оглед на установеното от фактическа страна, въззивният съд е мотивиран да п
приеме, че обжалваното решение на Районен съд – Сандански е неправилно като такова
следва да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, при
следните правни изводи:
Основният спор в казуса е налице ли е била с оглед на установената фактическа
обстановка „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор“ по смисъла на
чл.328, ал.1 ,т.12 от Кодекса на труда.
Работникът твърди, че такава не е доказана, което се оспорва от работодателя.
За да се извърши преценка на липсата или наличието на обективна невъзможност да се
изпълнява трудовия договор следва да се обсъди конкретиката и спецификата на
разглеждания казус.
Следва да се има предвид, че според приетото от практиката и доктрината „обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор“ – това основание за прекратяване на
трудовия договор се прилага, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на
трудовите задължения на работника или служителя. Причините за обективната
невъзможност могат да се дължат както на работника или служителя, така и на
работодателя. За да може работодателят да прекрати трудовия договор на това основание е
необходимо да са налице такива причини, които правят обективно невъзможно
изпълнението на трудовия договор. Това са такива причини, които не зависят от волята на
страните по трудовото правоотношение.
Самото основание по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ обуславя безвиновна фактическа
невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното
потестативно право на уволнение ще възникне и ще бъде упражнено от работодателя
законосъобразно, когато възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на
трудовия договор е станало невъзможно по причини, стоящи извън волята на страните по
договора, в който смисъл са Решение № 634/19.10.2010 по дело № 1330/2009 на ВКС, III-то
г.о; решение № 342/ 04.10.2011 г. по гр. д. № 11/2011 г., IV-то г. о.).
В казуса не може да се спори, че след наемането на работника С. в дружеството
въззивник и е било възложена работа, свързана само и единствено с работа в компютърната
среда и системи на единствения контрагент на работодателя - Sedwick International UK. Не е
спорно, че именно този клиент на работодателя е и прекратил достъпа и е поискал
връщането на оборудването от работника С.. Именно това са релевантните факти, които
описват настъпилата нова обстановка довела до невъзможност работодателят да предостави
работно място на ищцата, където същата да извършва обичайните си
задължения,отговарящи на позицията, която заемала, а именно: работодателят не разполага
и няма друг клиент, по отношение на който да възложи на работника да извършва работата,
з за която е нает – работа в компютърна среда и с компютърни системи и софтуер, съобразно
описаното в длъжностната характеристика за „специалист, тестване софтуер“, съгласно
която работата се изразява в извършване на проучвания, планиране, проектиране,
разработване, програмиране, тестване и усъвършенстване на информационни системи,
софтуер и софтуерни приложения, а задълженията са да разработва и документира планове
за софтуерни тествания; да инсталира софтуер и хардуер, както и да конфигурира софтуера
4
на операционни системи при подготовката за тестване; да проверява дали програмите
функционират съгласно изискванията на потребителите и установените правила и
процедури; да изпълнява, анализира и документира резултатите от тестването на софтуерни
приложения, информационни и телекомуникационни системи; да разработва и внедрява
политики, процедури и скриптове за тестване на софтуер и информационни системи.
Вярно е, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните на
основание чл.328, ал.1, т. 12 КТ предполага наличие на безвиновна фактическа
невъзможност, която може да се дължи на различни причини, които обикновено са външни
за страните по трудовия договор и които трябва да са непреодолими за тях – така според
приетото в Определение № 112 от 01.02.2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение). В този смисъл е несъмнено доказано от фактическа страна, че клиент
възложител работа на работодателя прекратява достъпа до системите си за работник на
въззивника, като по този начин настъпват обстоятелства, при които обективно работодателят
е в безвиновна невъзможност да осигури работа за длъжността на наетия работник според
описаното в длъжностната характеристика.
Прието е и в доктрината, и в съдебната практика, че в производството по обжалване на
уволнението, съдът извършва проверка за неговата законност, като следва да се установи
дали са били налице всички факти, които се съдържат в хипотезата на правната норма, при
настъпването на които работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати
трудовото правоотношение. В конкретния случай трудовият договор е прекратен на
основание чл. 328, ал.1, т.12 КТ, а именно при обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор. Посоченото основание обуславя безвиновна фактическа невъзможност за
изпълнение на трудовия договор между страните. Обективната невъзможност може да се
дължи на различни причини, които обикновено са външни за страните по трудовия договор.
Причините, които са породили тази невъзможност, трябва да бъдат непреодолими за
страните. Такива могат да бъдат налице, когато с оглед на спецификата на изпълняваните
трудови функции за определена длъжност на работника или служителя е отнето, респ. не е
издадено съответното разрешение или пък е налице промяна в изискванията за заеманата
длъжност- напр. същата вече е предвидена за заемане по служебно правоотношение.
В казуса заповедта за уволнение съдържа ясни и подробни причини и описания на
фактите, поради което е настъпила обективната невъзможност. Тези факти не се оспорват от
работника, нито пък работника твърди, че незаконосъобразно Sedwick International UK е
отнел достъпа на работника до работа в сървърите и системите на това дружество. Поради
липсата на твърдения и възражение от страна на работника относно отнемането на достъпа
до системите на Sedwick International UK и по смисъла на чл.6 от ГПК с оглед принципа на
диспозитивното начало, настоящият съдебен състав и районният съд не е имал задължение и
право да извършва такава преценка. При евентуално заявено оспорване законосъобразността
на отнемането на достъпа до системите на Sedwick International UK съдът ще е следвало да
провери и извърши преценка, но доколкото липсват такива оплаквания и твърдения както в
исковата молба, така и в настоящето производство – съдът не следва да се занимава с
причините за отнемане на достъпа, а само да отговори на въпроса това представлява ли
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. В този смисъл и съдебната
практика по делата на ЕСПЧ относно отнемане на достъп – „МИРЯНА ПЕТРОВА срещу
БЪЛГАРИЯ“, (Жалба № 57148/08), Решение по делото „И.Д. срещу България“, № 43578/98,
§ 50, 28 април 2005 г., Решение по дело „ДЕЛИН СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ“, Жалба № 62377/16,
Решение от 6 декември 2018 г.
5
В практиката на ВКС – така решение по гр. д. № 1251/97 г., трето г. о. - е прието, че
заповедта следва да бъде мотивирана. В казуса не може да се спори, че обжалваната
уволнителна заповед съдържа подробни и описателни мотиви относно обективната
невъзможност да се изпълнява трудовия договор, които и очевидно стоят извън волята на
работодателя и са предпоставени от действията на едно трето лице, външно на трудовото
правоотношение, което с отказа на достъп до системите си препятства изпълнението на
работата, за което лицето е наето. Това е така, защото обективният характер на
отговорността при безвиновните уволнителни основания предпоставя задължение на
работодателя да мотивира заповедта за уволнение. Само в рамките на изложената в нея
фактическа обстановка, съдът може да извърши преценка за законност. Основание за
прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат
съответното право за работодателя или за работника. Когато работодателят издава заповедта
за уволнение той посочва в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и
съответния текст на закона, който го урежда. Не може да се прекрати трудовото
правоотношение на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за
уволнение или друг документ, известен на работника, към който тя препраща – в този
смисъл и Решение по гр. дело № 380/09 г. на ВКС, четвърто г. о./. В настоящия случай, в
заповедта за уволнени се съдържат фактите и основанията за прекратяване на трудовото
правоотношение, които не са оспорени относно тяхната действителност от работника в
производството. Както вече се посочи, субективното право на работодателя да уволни
работник или служител следва да се приеме, че би било упражнено законосъобразно, само
когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е
станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Съгласно съдебната
практика по този въпрос /решение по гр. д. № 947/2004 г., III г. о на ВКС/. са изброени
примерно обективни причини, които могат да засегнат работника или служителя, като
всички споменати са такива, които произтичат от външни фактори, стоящи извън волята на
страните. В същото решение е прието още, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е
самостоятелно и не се припокрива с никое друго от основанията за прекратяване на
трудовия договор по инициатива на работодателя. Именно, изхождайки от това, че всяко
едно от основанията за уволнение съдържа фактически състав, който следва да бъде
установен, то ако приемем че основанието за оспореното уволнение е настъпилата отнемане
на достъпа до системите и софтуера на единствения контрагент на работодателя, които и си
е взел оборудването, което е било предоставена на работника се следва, че е доказана
осъществена обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
В казуса дори да се приеме, че работодателят е отправил искане до клиента си – своя
контрагент Sedwick International UK да възстанови достъпа на работника С., това не означава
предоставянето на такъв или връщане на работното оборудване на работника за да
продължи работното си по трудовия договор. Не може да се тълкува и разчита стеснително
описанието на длъжността според връчената на работника трудова длъжностна
характеристика, доколкото следва да се съобразява спецификата на полагания труд. Следва
да се прецени, че се касае до специфична дейност извършвана в софтуерна система на
външен клиент, което е свързано със създаването на лични акаунти на работника и
предоставянето на работника на оборудване с инсталиран съответен, необходим за
извършване на работата софтуер. Очевидно е, че при искане и връщане на оборудването –
компютъра с инсталираните на него акаунти и софтуер, работника сам изпада в обективна
невъзможност да изпълнява трудовия договор. В казус като настоящия, при който
компютърът, личният акаунт на работника и софтуера, като работна среда са осигурени от
трето на трудовото правоотношение лице и когато същите бъдат ограничени и отнети от
това трето лице и за работодателя и за работника възникват нови обстоятелства и настъпва
предвидената обективна невъзможност в разпоредбата на чл.328, ал.1, т.12 от Кодекса на
труда. Ситуация като разглежданата в настоящето производство е сходна и аналогична на
6
прекратяването на трудово и/или служебно правоотношение с лица, на които е отнет достъпа
до класифицирана информация, или правоспособност или специално качество, свързано с
изпълнение на възложената с трудовия договор работа.
С оглед на горното, исковата претенция за отмяна на уволнението като
незаконосъобразно неправилно е прието от районният съд за основателна. Искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото заявените искови претенции с исковата молба с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда са акцесорни и обусловени от законността на уволнението
се следва с оглед на горното и че същите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
като такива, като се отмени обжалваното решение и в тази част з0а възстановяване на
работника на длъжността преди уволнението и за изплащане на обезщетение за времето през
което е останал без работа.
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде отменено и предявените
искове отхвърлени в цялост.
По разноските:
При този изход от въззивното обжалване на въззивника се дължат разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение пред районният и въззивния съд в общ размер на
9290,00 лева, представляваща сторентие разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
за пред първата и въззивната инстанция. В останалата част искането за разноски за пътни,
дневни и нощувки на адвоката е неоснователно и не следва да се уважава, доколкото в
договора за правна защита и съдействие за пред районния съд и за пред въззивния съд не е
видно да е уговорено между адвоката и страната в производството същите да се дължат
отделно от заплатения адвокатски хонорар.
На въззиваемата с оглед изхода на спора не се дължат разноски.
Мотивират от горното и на основание чл.27, от ГПК, и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 44/10.3.2025 година, постановено по гр.дело № 1620/2024
година по описа на Районен съд – Сандански, с което е признато уволнението на Г. Г. С. с
ЕГН **********, извършено със заповед № 8/05.04.2024г. на управителя на „ВА софтуер
сълюшънс“-ООД за незаконно и е отменена Заповед № № 8/05.04.2024г. на управителя на
„ВА софтуер сълюшънс“ ООД, с която е прекратено трудовото правоотношение с Г. Г. С. на
основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, и е възстановена Г. Г. С. с ЕГН-********** на заеманата
от нея длъжност преди уволнението й-„специалист, тестване софтуер“ с код по НКПД-
25196005, във „ВА софтуер сълюшънс“-ООД и е осъден ответника „ВА софтуер
сълюшънс“ООД, с ЕИК *********, с адрес - гр.Варна, бул.”***” № 10, ап.9, представлявано
от управителя Д. К., да заплати на Г. Г. С. с ЕГН-**********, с адрес-гр.Петрич, ж.к.”***”,
№ 5, вх.А, ап.16, сумата от 43068 лева (четиридесет и три хиляди шестдесет и осем лева),
съставляваща обезщетение за оставянето й без работа след незаконното уволнение за период
от шест месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2024г. до
окончателното изплащане,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса
на труд, с който се иска да се признае уволнението на Г. Г. С. с ЕГН **********, извършено
7
със заповед № 8/05.04.2024г. на управителя на „ВА софтуер сълюшънс“ ООД за незаконно и
да бъде отменена Заповед № № 8/05.04.2024г. на управителя на „ВА софтуер сълюшънс“
ООД, с която е прекратено трудовото правоотношение с Г. Г. С. на основание чл.328, ал.1,
т.12 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса
на труда, с който се иска да бъде възстановена Г. Г. С. с ЕГН-********** на заеманата от нея
длъжност преди уволнението й - „специалист, тестване софтуер“ с код по НКПД-25196005,
във „ВА софтуер сълюшънс“ ООД.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от Кодекса
на труда, с който се иска да бъде осъден ответникът „ВА софтуер сълюшънс“ООД, ЕИК
*********, с адрес - гр.Варна, бул.”***” № 10, ап.9, представлявано от управителя Д. Б. К. да
заплати на Г. Г. С. с ЕГН-**********, с адрес-гр.Петрич, ж.к.”***”, № 5, вх.А, ап.16, сумата
от 43068 лева (четиридесет и три хиляди шестдесет и осем лева), съставляваща обезщетение
за оставянето й без работа след незаконното уволнение за период от шест месеца, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. Г. С., ЕГН **********, с адрес – град Петрич, ж.к.”***”, № 5, вх.А, ап.16
да заплати на „ВА софтуер сълюшънс“ООД, с ЕИК *********, с адрес - гр.Варна, бул.”***”
№ 10, ап.9, представлявано от управителя Д. Б. К. сторените разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение по гр.дело № 1620/2024 година по описа на Районен съд –
Сандански и по в.гр.дело № 817/2025 година по описа на Окръжен съд – Благоевград общо в
размер на 9290,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните – по аргумент от разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.3 от ГПК.
На основание чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а
от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.
По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8