№ 25
гр. Луковит , 30.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на втори март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА А.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря М. Х. Д.
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА А. ЦАРИГРАДСКА
Административно наказателно дело № 20204320200311 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по повод на жалбата на И. Г. Б. от гр. Плевен срещу Наказателно
постановление №******** г., издадено от началника на РУ Луковит към ОДМВР Ловеч. С
жалбата са направени бланкетни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление, като се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Р.М.. Дава обяснения, че
получил обаждане от сина си, след като бил спрян от полицаи да управлява ATV.
Жалбоподателят нямал такава вещ, имал друга техника, включително регистриран пистов
мотор. В този ден очаквал синът му да се подготвя за училище, каквото уговорка имали и не
знае как и от кого е взел ATV-то.
В писмена защита адв. М. развива подробно съображенията, поради които иска
отмяна на атакуваното НП. Изтъква, че жалбоподателят не знаел, че синът му управлява
процесното превозно средство, нито че има нещо общо със същото. Позовава се на
становището, посочено от официалния вносител на Yamaha, че процесното АTV със
съответната рама, не подлежи на регистрация. Тезата на защита е, че това МПС може да
бъде регистрирано по реда на Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наричана по-нататък
Наредба №I-45/2000), както и по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската
и горската техника (Наричан по-нататък ЗРКЗГТ). Счита, че някои от видовете техника,
1
съгласно чл. 11 от закона, според мощността им, не подлежат на регистрация. Отделно, дори
да подлежат на регистрация, тя се извършва от собственика, а в случая едно дете е
управлявало превозно средство, за което родителят нито е знаел, нито би го допуснал.
Отделно прави възражения относно правната квалификация на нарушението,
посочена от наказващия орган – чл. 140, ал. 1 ЗДвП, който само в мотивите е посочил, че в
случая това е във връзка с чл. 26, ал. 3 ЗАНН.
Независимо от непрецизността в правната квалификация, счита, че от правилото на
чл. 26, ал. 3 и чл. 10 ЗАНН следва, че дори и съзнателно родителят да е допуснал управление
на нерегистрирано МПС, за да бъде наказан за това е необходимо да има специална норма,
каквато в случая липсва.
Оспорва се и фактическата обстановка с аргументи, че са събрани доказателства за
това, че трето лице е предоставило АТВ-то на непълнолетния син на жалбоподателя и
последният научил за това, едва при пристигането си местонарушението от полицейския
служител.
По тези съображения иска да бъде отменено обжалваното НП.
Въззиваемата страна – РУ Луковит, не се представлява в съдебно заседание и не
представя писмена защита. В писмото, с което е администрирана жалбата, е изразено
становище за нейната неоснователност.
Съдът прие за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 14.09.2020 г. около 14:45 часа в гр. Луковит, на кръстовището между улица
„Христо Б.“ и улица „Възраждане“ полицейските служители Г.Й. и П. Г. по време на
работата си по график забелязали четири колесно МПС – тип АТВ, синьо на цвят, марка
„Ямаха“, без поставени регистрационни табели, което изчаквало включване по пътя с
предимство – улица „Възраждане“.
Полицай Г.Й. подал светлинен и звуков сигнал на водача на МПС, посочвайки му
място, където да спре. В хода на проверката установил, че водач е непълнолетния В. И. Б. –
на 15 години, както и че МПС с рама №****************** не е регистрирано в базата
данни на КАТ, като и че същото не се издирва.
В хода на проверката непълнолетният потърсил баща си по телефона и след малко
той – жалбоподателят И. Г. Б., дошъл на място. Пред полицай Г.Й. бащата заявил, че е
закупил преди време АТВ-то и за това му била издадена фактура, която не знаел къде точно
се намира в момента.
Полицай Й. му разяснил, че като родител носи административно наказателна
отговорност за нарушението, извършено от сина му – управление на нерегистрирано МПС,
за което ще му състави акт и го поканил в сградата на РУ.
Там бил съставен приложения по делото АУАН с бл. №157726 за нарушение на чл.
140, ал. 1 ЗДвП, както и АУАН с бл.№157725 за нарушение на чл. 102, т. 1 ЗДвП –
предоставяне на МПС на неправоспособен водач.
2
В процесния АУАН с бл. №157726 нарушението, в което е обвинен И. Г. Б., е описано
при следните обстоятелства. На посочените по-горе дата и място, като родител на
непълнолетния В. И. Б., във връзка с чл. 26, ал. 3 ЗАНН, допуска същият да управлява
процесното МПС, индивидуализирано по марка, цвят и рама, което не е регистрирано по
надлежния ред, с което е нарушен чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП.
Актът е подписан от И.Б. без възражения, като е получил и препис от същия срещу
подпис.
На 16.09.2020 г. И.Б. депозирал пред началника на РУ Луковит възражение срещу
акта, в което е посочил, че следва да се приложи чл. 54 ЗАНН и поради липса на
доказателства за нарушението, преписката да бъде прекратена.
Началникът на РУ Луковит възложил на друг служител Х. П. да извърши проверка
по повод възражението. Служителят е представил Докладна записка, в която подробно е
описал установените факти въз основа на сведенията, взети от непълнолетния,
жалбоподателя и актосъставителя. В сведенията си от 28.09.2020 г. жалбоподателят заявил,
че не притежава АТВ, никога не е предоставял такова на сина си и че е научил за това, че
управлява такова, едва в хода на полицейската проверка. Заявил е още, че в процесния ден
знаел, че синът му ще ходи на фризьор и след това ще играе футбол.
Актосъставителят е изложил установените в акта факти, както и изявленията на
бащата, че той е закупил АТВ-то, но не може да представи фактурата за покупката.
Началникът на РУ Луковит уведомил писмено жалбоподателя, че въз основа на
извършената проверка приема възражението му за неоснователно.
С резолюция от 24.09.2020 г., инкорпорирана в акта, началникът на РУ Луковит на
основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН прекратил административнонаказателната преписка и
изпратил същата на Районна прокуратура Луковит, по повод на която била образувана
прокурорска преписка №801/20 г.
С Постановление от 10.11.2020 г. прокурор от Районна прокуратура Луковит е
отказал да образува досъдебно. В обстоятелствената част на прокурорския акт е приета за
установена фактическата обстановка, идентична с тази в АУАН. Направен е извод, бащата,
срещу когото е съставен АУАН, не е извършил престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, тъй като
не е участвал в изпълнителното деяние, нито има данни за подбудителство или
помагачество. Прието е, че има доказателствата сочат, че престъпление по чл. 345, ал. 2 НК е
извършено от непълнолетния, но същото не представлява голяма обществена опасност и
същото е извършено поради лекомислие. Затова спрямо него следва да се предприемат
възпитателни мерки по ЗБППМН от местната комисия. Прокурорът е изпратил
постановлението си на началника на РУ Луковит за ангажиране на АНО на бащата – И.Б.,
по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, както и на местната комисия при Община Луковит за предприемане
на възпитателни мерки спрямо непълнолетния извършител.
3
Въз основа на Постановлението на прокурора началникът на РУ Луковит И. Р. издал
обжалваното НП. В НП подробно е описана фактическата обстановка, че на 14.09.2020 г.
непълнолетният В.Б. е управлявал нерегистрираното 4-колесно МПС, марка „Ямаха“, с
посочена рама, както и че на основание чл. 26, ал. 3 ЗАНН е съставен АУАН срещу
родителя И.Б., като прокурорът с постановление по цитираната преписка отказал да
образува ДП за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, изпращайки материалите за ангажиране
на административнонаказателната му отговорност. Според началника на РУ Луковит И.Б. е
нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил глоба в
размер на 200.00 лева и го лишил от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Приетата от прокурора фактическа обстановка, че непълнолетният е управлявал
нерегистрирано МПС, въз основа на която е издадено обжалваното НП срещу родителя,
напълно съответства на доказателствата приложени към преписката – АУАН, обясненията
на актосъставителя, както и на непълнолетния и жалбоподателя.
Спорният въпрос от фактическа страна е свързан с обстоятелствата, при които
непълнолетният е поел управлението на МПС. Съдът прие, че бащата – жалбоподател е бил
реалният собственик, като е допуснал непълнолетният му син да го управлява.
Този извод съдът изгради, като се довери на показанията на свидетеля Г.Й., пред
когото И.Б. за нуждите на проверката е заявил, че той е закупил МПС и има фактура за това,
която в момента не знае къде точно се намира. Показанията на този свидетел следва да
бъдат кредитирани, тъй като липсват каквито и да било данни за някаква лична
заинтересованост и едновременно с това е налице и съответствие с достатъчно други
писмени доказателства – обясненията на свидетеля, в които това обстоятелство също е
посочено, докладната записка на друг служител, извършил проверка по повод възражението.
Свидетелските показания в случая представляват вторичен доказателствен източник за тези
факти, съдържащи се в изявленията на И.Б. пред полицейския служител. Следва да бъде
посочено, че към момента, в който той е съобщил, че МПС е негово, все още не е било
започнало АНП срещу него, а са били проверявани водачът (негов син) и превозното
средство. От това следва, че към този момент неговите изявления не са имали характер на
обяснения на лице, заподозряно в нарушение.
Съдът отхвърли версията, поддържана от жалбоподателя и сина му, че трето лице е
предоставило на В.Б. процесното АТВ да го управлява. На първо място подобни възражения
не са направени нито устно, нито писмено от бащата при съставянето срещу него на двата
АУАН за деяния, извършени от сина му. Очевидно е, че тази защитна версия е изградена
впоследствие и е изнесена едва в хода на разследването на спорните обстоятелства по повод
възражението срещу акта. Затова съдът отхвърли като източник на факти показанията на
непълнолетния, разпитан като свидетел в хода на съдебното следствие, които напълно
приповтарят обясненията на жалбоподателя. Изявленията и на двамата се характеризират с
абсолютна идентичност и подробност на детайлите, което допълнително разколебава
достоверността им, при положение, че същите обстоятелства се изнасят месеци след датата
на нарушението, а тогава, непосредствено след разкриването и преустановяването, не е било
4
съобщено твърдението на жалбоподателя, че очаквал синът му да е на фризьор, след което
да играе футбол.
Доколкото при допустителството се налага да се извърши анализ на факти от
вътрешния мир на нарушителя, съдът обсъди и другите обстоятелства освен това, че
жалбоподателят е закупил процесното МПС, съобщени от него самия и сина му. Това са
признанията, че със съдействието на бащата непълнолетният като хоби управлява МПС на
специална за целта писта. От този факт следва, че бащата знае за уменията и влечението на
сина си да управлява МПС. Жалбоподателят също така е знаел, че закупеното от него МПС е
без регистрация, което е очевидно от липсата на регистрационна табела и регистрационни
документи.
Липсата на регистрация на МПС се установява от направената справка в базата данни
на КАТ по номера на рамата.
Основните характеристики на процесното МПС съдът провери служебно, като изиска
от представителя на производителя „Ямаха“ за страната – „Мотодинамикс“ ООД, от която е
видно, че на посочения номер на рама отговаря продукт на Yamaha Motors, ATV, модел
YFM700R, с размери: дължина 1845 мм, ширина 1170 мм, височина 1130; собствено тегло
192 кг; максимално натоварване 100 кг; двигател тип течно охладен 4-тактов, Single cylinder,
литраж 686 см3. В справката представителят е изразил становището си, че описаното МПС
не подлежи на регистрация.
Въз основа на горното съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът служебно извърши проверка и установи, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Наказателното постановление съдържа изискуемите от чл. 57 ЗАНН задължителни
реквизити. Неоснователно е оплакването, че правото на защита на И.Б. е било ограничено с
това, че в правната квалификация на нарушението не е посочена привързка към нормата на
чл. 26, ал. 3 ЗАНН, предвиждаща случаите, в които родителите носят АНО за нарушения,
извършени от ненавършилите им 16 години деца.
Нормата е цитирана в обстоятелствената част на НП, както и словесно е изложено, че
деянието е извършено от непълнолетния син на жалбоподателя. Изложени са и фактите, че
първоначално е бил съставен АУАН, както и че впоследстиве прокурорът е отказал да
образува досъдебно производство за разследване на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. При
това правилно е посочена като нарушена само нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а в мотивите е
очертано, че деецът е различен от нарушителя, както и правното основание за ангажиране
на родителската му отговорност. Следва да бъде посочено, че основната цел на описанието
на нарушението и неговата правна квалификация е да информира лицето в какво точно е
обвинен/за какво е наказан, като в случая няма никакво съмнение, че на всички етапи това
изискване е спазено, включително на най-ранния етап преди съставяне на АУАН, когато
5
актосъставителят устно е разяснил на родителя защо ще състави срещу него процесния акт,
както и този за нарушение на чл. 102, т. 2 ЗДвП, който не е предмет на настоящото
производство.
Спазен е предвиденият в чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок за издаване на наказателното
постановление. Издадено е от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12
ЗДвП и чл. 47 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН въз
основа на постановление на прокурора, с което се отказва да бъде образувано наказателно
производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. Прокурорското постановление изпълнява
сезиращата функция на акта в общата хипотеза на чл. 36, ал. 1 НК. Прокурорът е посочил
пълната фактическа обстановка – време и място на деянието – управление на
нерегистрирано МПС. От проведеното разследване на спорните обстоятелства, извършено
преди прекратяване на АНП и изпращането й на прокурора, се установяват и фактите,
довели до извод, че са налице условията на чл. 26, ал. 3 ЗАНН, като същите съотвестват на
обективната истина.
По делото няма спор, че непълнолетният В.Б. е управлявал процесното МПС, тип
АТВ на кръстовище между две улици в центъра на град Луковит, като същото не е било
регистрирано, нито е имало поставен регистрационен номер. Това деяние е в нарушение на
чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изискваш по пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат
само МПС, които едновременно отговарят на условията да са регистрирани и да има
поставен регистрационен номер.
Съдът намира, че конкретното МПС подлежи на задължителна регистрация, въпреки
обратното становище, поддържано от защитника и изложено от представителя на
производителя в справката.
Типа на превозните средства е предмет на регулация от компетентността на ЕС,
съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари
2013 година относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни
превозни средства текст от значение за ЕИП. В съображението от § 5 на регламента е
обърнато специално внимание на необходимостта от надзор върху превозните средства от
категория L, в която съгласно категоризацията по чл. 4 попадат АТВ-та, по специално в
категория L7e-B1.
В мотивите на регламента е посочена необходимостта от засилен и качествен надзор
при одобряване на тези превозни средства, с оглед осигуряване на сигурността на
транспорта и намаляване на вредните емисии.
В съответствие и чрез препращане към уредбата на регламента е извършена и
националната класификация на типа превозни средства от категория L, съгласно чл. 149, т. 1
ЗДвП.
Правилата, по които се извършва регистрацията на всички МПС, включително на
тези от категория L, се съдържат в Наредба № i-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет,
6
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
В чл. 3, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че всички МПС подлежат на регистрация в
1-месечен срок от придобиването/внасянето на същите. Изключение от правилото е
предвидено само за определени видове превозни средства, посочени в чл. 1, ал. 4, сред които
са и селскостопанските самоходни машини. Процесното МПС обаче не попада в тази
категория. На първо място, както се изтъкна, от производителя изрично е посочено, че
продуктът е тип „АТВ“. Отделно от това, селскостопанските машини също са обект на
регистрационен режим, който обаче се осъществява по други правила и от други контролни
органи – Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. В случая
процесното МПС не е регистрирано и по реда на специалния закон, за да може
жалбоподателят да черпи права от това. Следва да се посочи, че специалният закон
всъщност е национална уредба, препращаща към правилата на Регламент (ЕС) № 167/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 5 февруари 2013 г. относно одобряването и
надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства.
Регистрационният режим е абсолютно необходим, независимо дали по реда на
Наредбата или на Закона, въз основа на който също е приет подзаконов нормативен акт
Наредба № 2 от 3 февруари 2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по
ЗРКЗГТ.
Освен това, земеделска техника се допуска да се движи по пътищата на страната само
при ограничени условия, предвидени в Наредба № 15 от 07.04.2008 г. за реда за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и
друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, като съгласно правилото на чл. 1, ал. 2 движението на
земеделска и горска самоходна техника по пътищата, отворени за обществено ползване, се
извършва по изключение при липса на селскостопански и/или горски пътища при
придвижване до и/или от мястото на работа.
Очевидно в случая няма място да се обсъжда дали поведението на непълнолетния
деец е било в хипотезата на допустимите изключения.
При тези съображения съдът прие, че управляваното от непълнолетния МПС е било
без регистрация, с което е извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Съдът достигна до извод, че правилно за извършеното нарушение е ангажирана
отговорността на родителя, тъй като са налице условията на чл. 26, ал. 3 ЗАНН, съгласно
който, за административни нарушения, извършени от непълнолетни на възраст от 14 до 16
години, отговарят родителите, които съзнателно са допуснали извършването им.
Деецът е на 15 години и негов родител е жалбоподателя. Приетите за доказани факти,
че именно жалбоподателят е бил собственик на процесното АТВ, че знаел за хобито на сина
си да управлява МПС, както и че процесното АТВ не е било никога регистрирано, водят до
7
извод за наличието на умисъл у родителя. Обстоятелството, че нерегистрираното МПС е
било във фактическата власт на непълнолетния са достатъчна индиция за субективното
отношение на родителя към извършеното, което се потвърждава и от липсата на друго
обяснение за обстоятелствата, при които вещта се е оказала в непълнолетния.
Без правно значение за изхода на настоящото дело е обстоятелството, че
собствеността върху АТВ-то не е била надлежно съобщена, което е следвало да се извърши
при първоначалната регистрация. Това е така, защото МПС имат изключителна обществена
значимост и едновременно с това представляват висока потенциална опасност, което
изисква актуалност на информацията за собствеността/ползвателя на МПС, гаранции за
техническа изправност, задължително застраховане и др.
Горното мотивира законодателя да предвиди регистрационен режим на притежаване
на МПС. Този режим позволява на всеки да бъде собственик на МПС, но ако иска то да бъде
използвано по обществените пътища на страната е необходимо и надлежното му
регистриране, при което МПС преминава през редица проверки от контролните органи. Тези
проверки гарантират, че МПС има съответното минимално ниво на безопасност и
едновременно с това позволяват актуалност на данните за собствеността/ползването на
автомобила.
Строгите последици при неспазване на регистрационния режим са гаранция, че
ползвателите/собствениците ще изпълняват задълженията си по регистрация добросъвестно
и своевременно.
Развитите обществени отношения при движение по пътищата, вкл. високия процент
на транспортни престъпления и нарушения, които се установяват от автоматизирани
технически средства и които се санкционират с електронен фиш, правят изключителна
значимостта на актуалните и верни данни, които се изввличат посредством
регистрационните номера.
При това положение съдът прие, че наказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, според която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер.
Наложените санкции – глоба в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление за
срок от 6 месеца, са минималните, поради което и не следва да се обсъжда дали са
съобразени всички обстоятелства от посочените в чл. 27 ЗАНН, доколкото съдът не би
могъл да влоши положението на жалбоподателя, нито да намали санкциите под законовите
граници.
Конкретният случай на нарушение разкрива признаци на завишена обществена
опасност в сравнение с типичните нарушения на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като нарушението
в случая е извършено от неправоспособен и непълнолетен водач, който се е движел във
8
време на интензивен трафик в центъра на града, с което освен нарушението на
регистрационния режим са създадени и реални рискове за движението. По тези съображения
нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима в случая.
При горните съображения Луковитският районен съд достигна до крайния извод, че
обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, затова и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №******** г., издадено от началника на
РУ Луковит към ОДМВР Ловеч, с което на И. Г. Б. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
9