О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
……..…/……..…2020г.
гр.
Варна
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
9-ти съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 9404 по описа на РС-Варна за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба с вх. № 54419/11.08.2020 г. на „Е.Л.Б.“ ЕООД – в
ликвидация, ЕИК *********. В молбата се твърди, че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от по ч. гр. д. №
5909/2020 г. по описа на РС-Варна срещу „ЕН-Клийн“
ЕООД, ЕИК *********. Сочи се, че срещу така издадената заповед длъжникът в
срока по чл. 414 от ГПК е подал възражение за недължимост на заявеното
гражданско притезание. Ищецът не оспорва тези факти, като дори представя
платежни нареждания, удостоверяващи извършените в
срока за доброволно изпълнение плащания. Навежда доводи, за това че сезиралата
съда молба по своята правна същност е становище досежно дължимостта на
разноските в заповедното производство и че с нея
заявителят не е упражнил своето процесуално право да предяви установителен иск касателно
погасените от длъжника суми, а единствено е обективирал искане за издаване на
изпълнителен лист относно сторените в заповедното производство разноски, включително
за разноските, дължими на основание чл. 309а от ТЗ.
За да се произнесе съдът съобрази
следното:
На
съда е служебно известен фактът, че в полза на „Е.Л.Б.“ ЕООД е издадена заповед
по чл. 410 от ГПК за сумите както следва: 429.00 лева,
представляваща главница, за която са издадени фактура №
**********/30.11.2019 г. и фактура № **********/11.12.2019 г. по договор за съхранение на товари и логистично обслужване
от 30.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 05.06.2020 г. до
окончателното погасяване на задължение; 8.54 лева – мораторна лихва за периода
от 30.12.2019 г. до 13.03.2020 г.; 80.00 лева – разноски по събиране на
вземането по чл. 309а от ТЗ, както и за сумите в общ размер на 565.00 лева –
съдебно-деловодни разноски по заповедното производство; че срещу
така издадената заповед има подадено възражение в срока по
чл. 414 от ГПК, а не по чл. 414а от ГПК. Именно липсата на твърдения от страна
на длъжника, че е погасил задълженията в срока за доброволно изпълнение и
липсата на приложени писмени доказателства, удостоверяващи плащанията, са
мотивирали съда да даде указания на заявителя да предяви иск по чл. 422 от ГПК,
а не да вземе становище на основание чл. 414а, ал. 3 от ГПК. В срока по чл.
415, ал. 4 от ГПК заявителят е сезирал съда с молба, с която изрично признава
плащанията по фактура № **********/30.11.2019 г. и фактура №
**********/11.12.2019 г., както и на дължимото
обезщетение за забава,
като е приложил и писмени доказателства в тази насока.
С
разпореждане № 260543/17.08.2020 г., постановено по настоящото дело съдът е
обездвижил производството, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението да уточни дали със сезиралата съда
молба
предявява исковете си по чл. 422 ГПК и ако да – за кои конкретно суми по
заповедта или не предявява искове и в този случай да посочи конкретното си искане
и ако въпреки че пред заповедния съд е подадено възражение по чл. 414
от ГПК ищецът твърди, че част от сумите по заповедта са му платени след
издаване на заповедта – да уточни дали предявява иск по чл. 422 ГПК за
неплетените части от сумите по заповедта и ако да – какви, в какви размери,
периоди и основания, а също и на какви фактически твърдения ги основава.
С
уточняваща молба вх. № 271007/07.10.2020 г. ищецът поддържа становището си, че
за него не е налице правен интерес от предявяване на искове по чл. 422 ГПК,
доколкото сумите по процесните фактури са погасени от длъжника в срока за
доброволно изпълнение, ведно с дължимото обезщетение за забава. По същество сочи, че сезиралата съда молба
обективира единствено искане за издаване на изпълнителен лист досежно сторените
в хода на заповедното производство разноски, а не иск за установяване
дължимостта на оспорените вземания, като отново признава, че интересът му
касателно фактурираните суми, включително дължимото обезщетение за забава, е
удовлетворен, което обстоятелство е в унисон и с представените преводни
нареждания от 19.06.2020 г. /2 бр./ и 02.07.2020 г.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че производството по делото
следва да бъде прекратено, доколкото една от абсолютните процесуални
предпоставки за възникването на правото на иск е наличието на правен интерес в полза на титуляра на накърненото субективно материално право, а в конкретния
случай видно от позицията на ищеца и приложените писмени доказателства –
такъв няма. Интересът на ищеца по отношение на заявените в заповедното
производство главница и обезщетение за забава е удовлетворен преди депозиране на сезиралата съда молба, като е недопустимо да се води исково
производство единствено по отношение на сторените съдебно-деловодни разноски –
арг. от т. 10в от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Отделно,
въпреки горепосочените указания на съда, ищецът не е отстранил констатираната
нередовност и не е уточнил дали предявява иск по чл. 422 от ГПК касателно
непогасените суми по издадената заповед по чл. 410 от ГПК, поради което
исковата молба следва да се върне в тази част на основание чл.
129, ал. 3 от ГПК.
Водим
от горните мотиви, СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И:
ВРЪЩА молбата с вх. № 54419/11.08.2020
г. заедно с приложенията към нея на „Е.Л.Б.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********,
като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 9404 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
ГО, 9-ти съдебен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ОС-Варна в едноседмичен срок от съобщението.
ДЕЛОТО
ДА СЕ ДОКЛАДВА на съдията след влизане в сила на настоящото определение с
оглед преценката за последващи действия по ч. гр. д. № 5909 по описа за 2020 г.
на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Препис
от определението да се връчи на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: