РЕШЕНИЕ
гр. София 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІI-А състав в открито заседание на 15.06.2023г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета
Йовчева
ЧЛЕНОВЕ: Мариана
Георгиева
Димитър Ковачев
При секретар Христина Сп. Кръстева, като разгледа
докладваното от съдията Ковачев в.гр.д. 14408/2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във
връзка с чл. 294 ГПК.
Образувано е във връзка с решение № 157/31.10.2019г.,
постановено по гр. д. № 4152/2018г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, с което е
отменено въззивно решение № 4396/02.07.2018г, постановено по гр. д. №
14638/2016г. по описа на СГС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг
въззивен състав. Със същото са дадени задължителни указания при повторното
разглеждане на делото от СГС.
Депозирана е въззивна жалба от К.С.Н. срещу решение №
11526/20.07.2016г., постановено по гр. д. № 63055/2014г. по описа на СРС, с
което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу З.С.И. иск с правно
основание чл. 30, ал. 1 ЗН. В жалбата се излагат доводи за неправилност на
изводите на съда при определяне стойността на наследствената маса. Поддържа се
също така, че съдът не е обсъдил в пълнота доказателствения материал и не е
отговорил на възраженията на ищеца относно извършването на подобрения в
процесния апартамент.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника З.С.И., с който оспорва същата. Излага съображения,
че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и
обосновано, поради което моли за неговото потвърждаване.
Предявен е иск от К.С.Н. против З.С.И. с правно
основание чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на дарение от 30.08.1993 г., извършено
от наследодателката на страните К.П.Й.(баба на страните, починала на 30.07.2012
г.) в полза на ответницата З.С.И., оформено с н.а. № 109, т. 110/ 30.08.1993 г..
предмет на дерението е на 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. София, ул.
„**************, с площ 83,70 кв.м. състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и
сервизни помещения.
При иск за възстановяване на запазена част от
наследството за определяне размера на наследствената маса се остойностяват
всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на открИ.е
на наследството, изваждат се задълженията му, за да се определи чистия актив и
мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания –
завети и дарения. От така получената цифрова стойност /наследствена маса/ се
определя стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28
и 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част.
Преценява се дали наследникът със запазена част може
да получи от останалия в наследството чист актив /без заветите и даренията/
имущество на стойност съответстваща на стойността на запазената му част. Ако
това имущество е на по-малка стойност, то е налице накърнение на запазената
част, която подлежи на възстановяване.
Състава на наследствената маса и размера на запазената
част на ищеца по чл. 29 ЗН (1/4) в конкретния случай по настоящото дело е вече
определен с решението на ВКС, с което делото е върнато със задължителни указания
за назначаване на тройна експертиза за оценка към релевантния момент на
недвижимите имоти, включени в масата, а имено на 1/14 идеална част от 15 броя
земеделски имота, ½ ид.ч. от процесния дарен апартамент и ¾
идеални части от дворно място в село Пролеша.
В изпълнение на указанията на ВКС от настоящият състав
е назначена тройна СТЕ, според която имота в село Пролеша (по нот. акт 153,
дело 368/1981г., приет в четлив вид на л. 64 и л. 66 от настоящото дело, л. 116
от делото на СРС) понастоящем не съществува като самостоятелна
териториално-устройствена единица. Съществувал е само в план от 1971 , като в
последващите не фигурира, а са отразени други имоти, записани на други
лица-различни от З.Й.(починалия съпруг на наследодателката и дядо на страните)
във връзка с което въззивникът-ищец счита, че този имот не следва да се включва
в наследствената маса.
Това становище не се възприема от настоящият състав на
СГС. От една страна решението на ВКС, с което е прието, че този имот е част
масата е задължително за настоящият състав.
В първото заседание пред СРС на 20.10.2015г. ищецът е
признал, че имота е бил собствен на наследодателката (3/4 от него) и
следователно е в масата на наследството.
От друга страна е без значение понастоящем дали имота
е самостоятелна единица според КККР, КВС или друг план. Включването или
изключването на един имот от териториално устройствените планове поначало не е
от естество да доведе до загуба на правото на собственост върху него. По делото
е представен нотариален акт за имота който формално легитимира наследодателката,
съответно страните, като носители на право на собственост върху конкретен имот.
Дори имота да е включен понастоящем в други имоти по съответни планове, това би
могло да доведе до съсобственост върху новообразувания имот, но не води до
загубване на собствеността върху заличения от плановете имот и не е основание
за изключването му от масата на наследството.
Страните са единствени наследници на К.П.Й., починала
на 13.07.2012 г. - деца на починалия преди нея неин син С.З.Н.. С н.а. № 110,
т. LLX от 30.08.1993 г. наследодателката и съпругът й З. Н. Й.даряват на
ответницата собственият си, придобит в режим на съпружеска имуществена общност
апартамент, находящ се в гр. София, ул. „**************, с площ 83,70 кв.м.
състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения. След смъртта на К.Й.в
наследство от нея са останали 3/4 ид.ч. от дворното место в с. Пролеша и 1/14
ид.ч. от петнадесет възстановени земеделски имота.
Страните не спорят относно това, че в дарения
апартамент подобрения са правени след смъртта на наследодателката. В
наследството няма други активи и пасиви. Така, както е посочено и от ВКС масата
по чл. 31 ЗН се формира от ½ ид.ч. от дарения апартамент, ¾ ид.ч.
от дворното место в с. Пролеша и 1/14 ид.ч. от възстановените 15 земеделски
имота. Имотите подлежат на оценка към момента на открИ.е на наследството - 2012
г. Апартамента се оценява според състоянието към момента на оспореното дарение.
За оценката на имотите е допусната по указания на ВКС
и приета тройна съдебно техническа експертиза. Експертизата не е оспорена от
страните по отношение на оценките на процесния апартамент към момента на открИ.е
на наследството и към настоящият момент, както и по отношение оценката на
дворното място в село Пролеша.
Въззиваемата ответница чрез адвокат Б. е оспорила само
оценката на земеделските земи, което оспорване настоящият състав на СГС не
споделя. В ОСЗ вещите лица са завили какви материали и източници на цени са
ползвали (Бюлетин на министерство на земеделието, изготвен по данни за реални
сделки подадени от поземлените комисии). Вещите лица носят и наказателна отговорност
за своето заключение. Поради горното СГС кредитира заключението като пълно и
обективно и данните от което следва да се ползват при решаване на делото.
Страните са наследници по право на заместване, като
деца на единствения син на наследодателката, който е починал преди нея.
Наследодателката не е оставил други наследници. В тази хипотеза разполагаемата
част при низходящи на единствено дете наследодателката е ½ от
наследството. Запазената част се определя общо за низходящите и тя също е
½ , която се разпределя между низходящите съобразно чл. 5, ал. 1 ЗН или
както е посочил и ВКС запазената част на ищеца е ¼.
Съобразно заключението на тройната СТЕ стойността на наследствената
маса към 13.07.2012г. (датата на открИ.е на наследството) се формира от сумите:
82912,00 лева (1/2 от стойността на целия апартамент)+ 9450,00 лева (3/4 от
стойността на цяло място в село Пролеша+2343,00 лева (1/14 от стойността на
земеделските имоти без имот 58606.49.1)+1404,93 лева (1/14 част от стойността
на имот 58606.49.1.) Или стойността на наследствената маса към 13.07.2012г. е
96109,93 /деветдесет и шест хиляди сто и девет лева и 93 ст.).
Разполагаемата част е ½ или 48054,97 лева.
Запазената част подлежаща на допълнително разпределяне
между страните по делото е на същата стойност. От нея според правата си по чл.
5, ал. 1 от ЗН като низходящи на единствено дете на наследодателя страните имат
по 1/2 или по 24027,49 лева.
Чистият актив в наследството към смъртта се състои от
идеалните части от имота в село Пролеша и земеделските земи и е на стойност от
13197,93 лева ( 9450,00 +2343,00+1404,93).
Следователно ищецът реално е получил имущество на стойност 6598.96 лева
(13197,93:2=6598.96), а ако не бе дарението би получил имущество на стойност
24027,49 лева. Доколкото стойността на имуществото, което ще получи ищеца от
чистия актив е по-ниска от стойността на запазената му част, то следва да се
приеме, че е налице превишаване – запазената част е накърнена и дарението
подлежи на намаляване, като запазената част следва да бъде възстановена на
ищеца.
Накърнената запазена част на ищеца в стойностно
изражение е 17428,53 лева /24027,49 лева – 6598.96 лева/, поради което
дарението в полза на ответницата подлежи на намаляване със съответната квота:
6598.96/82912.00 ид. части.
По делото е безспорно и се установява от Нотариалния
акт на л. 124 от делото на СРС, че през 2006г. (преди открИ.е на наследството
през 2012г на К.П.Й.) ответницата се е разпоредила чрез дарение с подарената
ѝ през 1993г. ½ част от имота.
Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗН отчужденията на завещаните
или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях,
извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението,
станали преди да е изтекла една година от открИ.е на наследството или след като
е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на
наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на
заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари.
Възстановяването на запазената част има действие и по
отношение на третите лица, които са придобили имота от лицето, срещу когото е
постановено намалението, но в този случай е необходимо отчужденията да бъдат
отменени по иск на наследника с право на запазена част против третото лице при
условията на чл. 37 ЗН, като до провеждането на този иск въпреки намалението
собственик на имуществото е третото лице.
Ако отчуждаването е извършено преди да е изтекла една
година от открИ.е на наследството или след изтичане на една година, но при
вписана искова молба за намалението, имотите могат да бъдат върнати в
наследството по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН и да се делят, но само след успешно
проведен иск по чл. 37 ЗН, така и Решение № 176 от 04.07.2013г. на ВКС по гр.
дело № 1805/2013г., І ГО.
При конститутивния характер на иска по чл. 30, ал. 1
от ЗН, с намаляване на дарение, накърнило запазената част на наследник, за да
бъде възстановена тази част, се възстановява и съответната част от имота,
предмет на дарението като собственост на този наследник, но само ако имотът е в патримониума на надареното лице.
Ако обаче имотът към момента на намаляването е
отчужден, то последица от намаляването е право на наследника по отношение на
надареното лице да получи паричната равностойност на имота, предмет на
дарението, съответна на намалената част по цена на подарения имот към момента
на намалението това е посочено изрично и от ВКС в отменителното решение по
настоящия процес.
В хипотези, при които надареният се е разпоредил с
имота и към момента на намаляването на дарението той е извън патримониума на
ответника, намаляването, съответно възстановяването не може да се извърши чрез
идеална част от имота, съответна на запазената част, а следва да бъде
постановено възмездяване на наследника с паричния еквивалент на накърняването
на запазената му част, определен към момента на разрешаването на спора.
Извършеното отчуждаване на дарения имот следва да бъде съобразено при преценка
начина на възстановяването. Тези действия се извършват служебно от съда и без
да е обвързан от искането на страната (Решение № 599/17.11.2003г. по гр.д. №
240/2003г. ВКС; Решение № 156/22.03.2010г.
по гр.д. № 416/2009г. ВКС, I ГО.; Решение
№ 150/25.11.2016г. по гр.д. № 18188/2016г.,ВКС, II ГО.; Решение
№209/29.04.2010г. по гр.д.№1048/2009г., ВКС, ІІ ГО.)
В случая са неприложими както чл. 36 ЗН, така и чл. 37 ЗН, тъй като имота е отчужден от надарената още преди открИ.е на наследството
на първоначалния дарител.
Във връзка с изложените по-горе съображения настоящият
съдебен състав намира, че доколкото в полза на ищеца не може да се възстанови в
натура запазената му част, то това следва да се случи с присъждане на паричния
еквивалент на пазарната цена на накърняването на тази част към момента на разрешаване
на спора. От заключението на тройната експертиза, прието във въззивното
производство, се установява, че стойността на дарената ½ ид. част от
апартамента към настоящия момент е 239421,00 лева. При възприетите от настоящия
съдебен състав части, до които следва да бъде намалено дарението – 6598.96/82912.00
ид. части, са налага извод, че дължимото от ответницата на ищеца възмездяване в
пари е в размер на 19055,50 лева.
Тук следва да се обърне внимание, че при решаване на
делото СГС не взема предвид подобренията твърдени като извършени в имота от
ответницата след открИ.е на наследството на К.Й.. И двете страни са изразили
становище, че те не следва да се съобразяват при оценката на имота (ответницата
в отговора на исковата молба, а ищеца в първото СОЗ пред СРС от от
20.10.2015г.). Те и не биха могли да се вземат предвид. Паричната пазарна
стойност на имота към настоящият момент е определена от вещите лица според
състояние на имота без подобренията, както вещите лица изрично потвърдиха това
в ОСЗ. Тези подобрения не се вземат предвид, защото са извършени след открИ.е
на наследството и дори да увеличават стойността на имота не биха могли да се
включат в наследствената маса, така както не биха могли да се включат в нея и
ако бяха извършени преди открИ.ето на наследството (в която хипотеза те биха
имали характер на увеличаване на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН) по изричната
разпоредба на чл. 31, изр. 1 от ЗН. Ако биха били пресмятани в цената на имота
към настоящият момент (според която се извършва възмездяването на накърнената
запазена част) би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца, защото не
се твърди да е имал дял в тяхното извършване-те са извършени от ответницата и
тя е понесла стойността им.
Поради достигане на различни правни изводи на
настоящият въззивен състав първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
Вместо него следва да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск по
чл. 30, ал. 1 ЗН като се възстанови накърнената запазена част на ищеца от
наследството на К.П.Й., като се намали дарението на 1/2 ид. част от процесния
имот с 6598.96/82912.00 ид. части – размера на накърняването на запазената част
на К.С.Н. от наследството на К.П.Й.и ответницата да бъде осъдена да заплати на
ищцата сумата от 19055,50 лева,
представляваща стойността на накърняването, определена по пазарна цена на
подареното към момента на намаляване на дарението.
По разноските:
При този изход на делото само ищецът има право на
разноски за първа и двете въззивни инстанции и на тези пред ВКС по к.гр.д.
4152/2018г.
За първа инстанция претендира и доказва разноски за държавна
такса 573,09 лева, 15,00 такса за вписване на исковата
молба, 250 лева за вещо лице,
адвокатски хонорар от 350,00 лева.
За първото въззивно производство доказва разноски за
държавна такса от 286,55; за вещо
лице 571,11 лева. Няма доказателства
за реално плащане на претендирания адвокатски хонорар от 500,00 лева и такъв не
следва да се присъжда.
За касационното дело доказва 316 лева за държавна такса и адвокатски хонорар от 800,00 лева
За настоящото второ въззивно производство доказва 1750,00 лева за адвокатски хонорар.
Общо
разноските на които има право са в размер на 4911,75 лева.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение
№ 11526/20.07.2016г., постановено по гр. д. № 63055/2014г. по описа на СРС, ГО,
63 състав, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА
НАМАЛЯВА по предявения от К.С.Н., ЕГН **********,*** срещу З.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***7
иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, обективираното в нотариален акт № 109/30.08.1993г., том: LLX, нот. дело № 22142/1993г. на I-ви нотариус в нотариална
служба при Софийски районен съд, дарение
на 1/2 ид.ч. от Апартамент 12, находящ се в гр. София, улица *********етаж 4,
състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, с обща квадратура
от 83,70 кв.м, при граници на апартамента по нотариален акт: коридор, В.И И.Л.;
двор; Х.Р. и Ц.Г. и ул. „Ц. П.“ със зимнично помещение при съседи: коридор, И.,
М.И Д.А., двор и Н.и Р.К.и с 1,68/100 идеални части от общите части на
сградата, включително и портиерско помещение, находящо се в същия блок, която
сграда е построена върху държавна земя, съставляваща парцел I /първи/, квартал 37, местност- ул. „Ц. П.” и заедно
с 1,68/100 идеални части от правото на строеж върху държавната земя, извършено от К.П.Й.с ЕГН ********** в
полза на З.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***7 до размера необходим за възстановяване на накърнената запазена част на К.С.Н., ЕГН ********** от
наследството на К.П.Й.с ЕГН **********, починала на 13.07.2012г., а именно - до размер на 6598.96/82912.00 ид. части и ОСЪЖДА З.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***7 да заплати на К.С.Н., ЕГН **********,*** сумата
от 19055,50 /деветнадесет хиляди петдесет и
пет лева и 50 ст./ лева - стойност на накърнената запазена част
на К.С.Н. от наследството на К.П.Й., определена по пазарни цени към момента на
намаляване на дарението.
ОСЪЖДА З.С.И.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА К.С.Н., ЕГН ********** разноски за всички
инстанции до момента в размер на 4911,75 лева.
Настоящото
решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.