Р Е Ш Е Н И Е № 161
Гр. Сливен, 01.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 235 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Н.Р.Н. ***, срещу Принудителна
административна мярка – поставяне на наказателна скоба № 005, обективирана в Протокол № 007223/04.04.2019
г., наложена от Р. Х. – к. автомобилен транспорт за поставяне на скоби при
Общинско предприятие „Градска мобилност“ – Сливен.
Образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Твърди се, че на мястото на паркиране не е имало знак, обозначаващ „Синя
зона“. Такъв имало поставен от другата страна на посоката на движение и той бил
невидим за него и не го задължавал с нищо. Счита, че не е извършил нарушение и
неправилно спрямо него е приложена принудителна административна мярка. Моли
съда да отмени същата.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява.
В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален
представител юрк Ел. М., която оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли като неоснователна. Подробни съображения излага в писмено
становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед № РД 15-746/26.05.2017 г. на Кмета на Община Сливен била
утвърдена схема за разположение на местата за паркиране „Синя зона“ на
територията на гр. Сливен.
На 04.04.2019 г. в 9:04 часа Р. О. Х. – к.
АТП на скоби в ОП "Градска мобилност" при Община Сливен при
изпълнение на служебните си задължения заедно със свой к. М. К. установили, че
автомобил "Ауди" с рег. № ********** е паркиран на паркомясто на ул.“Криволак“ в гр.
Сливен, в обхвата на „Синя зона“, без да е заплатена дължимата такса за
кратковременно паркиране по чл. 99, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.
Направени били 6 бр. снимки с фотоапарат, като била поставена и скоба на
предното ляво колело на автомобила. Х. съставил Протокол № 007223/04.04.2019 г., който бил връчен на оспорващия Н. на същата
дата.
Към доказателствата по делото са приобщени 6 бр. снимки на автомобил
марка „Ауди“ с рег. № **********, снимков материал, обозначаващ мястото на
паркиране на автомобила и поставената табела. От същите се установява, че
автомобилът е паркиран върху пътна маркировка - ограничено със синя лента паркомясто,
а обозначителната табела за „Синя зона“ е ситуирана на отсрещния тротоар.
Съгласно Заповед № РД15-2726/01.11.2018 г. на Кмета на Община Сливен,
служителите „Контрольор автомобилен транспорт за поставяне на скоби“ са оправомощени да осъществяват контрол, чрез налагане на
принудителна административна мярка по чл. 167 ал. 2 т. 2 от ЗДвП, да съставят и
връчват актове за установяване на административни нарушения и фишове, свързани
с прилагането на Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово
паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Сливен и по чл.
186, вр. чл. 189 от ЗДвП. Идентична заповед за оправомощаване е издадена и от Директора на ОП „Градска
мобилност“ с № РД 01-0008/09.01.2019 г. Настоящият административен орган Р. Х.
е назначен на дл. „К. автомобилен транспорт за
поставяне на „скоби“ по силата на Допълнително споразумение от 02.01.2019 г.
към Трудов договор № 28/20.08.2018 г. и Заповед № ЧР 01-0003/02.01.2019 г. на
Директора на ОП „Градска мобилност“.
Видно от приложените по делото графична част на цитираната по-горе Заповед
№ РД 15-746/26.05.2017 г. на Кмета на Община Сливен (Схема на разположение на
местата за паркиране „Синя зона“) и извадка от генералния план за организация
на движението на гр. Сливен, процесната ул. „Криволак“ попада в обхвата на зоната за почасово и платено
паркиране на града.
Жалбата е депозирана пред административния орган на 05.04.2019 г.
По делото е разпитан като свидетел М. К., к. АТП на скоби в ОП „Градска
мобилност“, който е свидетел при
съставяне на протокола и поставяне на техническото средство за принудително
задържане. Същият заявява, скобата е била поставена, защото автомобилът „Ауди“
е бил паркиран в обхвата на синя зона, където има табела и маркировка, а
таксата не била заплатена.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваната принудителна административна
мярка е наложена от Контрольор автомобилен транспорт за поставяне на „скоби“
при Общинско предприятие „Градска мобилност“, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед
№ РД 15-2726/01.11.2018 г. на Кмета на Община Сливен материална компетентност
по чл. 167 ал. 2 т. 2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно цитираната
норма, служби за контрол, определени от кметовете на общините използват
техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за
което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане
на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Като издадена
от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и
съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт. Освен като валидна,
при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по
делото като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата
съдебна инстанция и като издадена в съответствие с относимите
материалноправни норми и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Елементите от
фактическия състав, при наличието на които е законосъобразно прилагането на ПАМ,
обективирана като принудително задържане с техническо
средство тип "скоба" на ППС е установен в законовата норма на чл. 167
ал. 2 т. 2 от ЗДвП - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона,
определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това
плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент.
Посочените елементи трябва да са налице кумулативно, което изискване в случая е
спазено.
Съгласно чл. 99 ал.
3 от ЗДвП, законодателят е възложил на общинския съвет да определи цена на
паркиране на местата на платено паркиране по смисъла на чл. 99 ал. 1 ЗДвП,
както и условията и реда за заплащането й от водачите на МПС. В изпълнение на
това законово правомощие Общинският съвет Сливен е приел Наредба за условията и
реда за платено и безплатно почасово паркиране на МПС на територията на Община
Сливен, както и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цените на услугите на територията на община Сливен, като в същата в чл. 55 ал. 1
т. 74 е определена цената за платено паркиране в абсолютен размер от 1 лв. и в
същата норма е определена таксата за освобождаване на принудително блокирано МПС
чрез техническо средство тип "скоба" в абсолютен размер от 24 лева.
Общинският съвет е приел и Правилник за устройството и дейността на Общинско
предприятие "Градска мобилност“, съгласно чл. 6 т.10 от който, Общинско
предприятие "Градска мобилност" организира и осъществява блокиране на
колелата на неправилно паркирано МПС с техническо средство тип
"скоба" за принудително задържане и на МПС, чиито водачи не са
заплатили таксата за платено паркиране, организира таксуването на водачите за
поставяне и отстраняване на скобите по цени, определени с решение на Общински
съвет Сливен и осъществява контрол по "Синя зона". В чл.3 от
Наредбата за условията и реда за
безплатно почасово паркиране на територията на Община Сливен са посочени
границите на зоната за платено краткосрочно паркиране, определени с решение на ОбС – Сливен, а Кметът на Община Сливен е утвърдил
генералния план за организация на движението на ЦГЧ на гр. Сливен - схема за
паркиране на в ЦГЧ зона А, включваща указателни табели, обозначаващи района, в
който е предвидено паркиране в обхвата на зоната.
От събраните по
делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че на 04.04.2019 г. в 9:04 часа оспорващият Н. е паркирал л.а. марка
"Ауди" с рег. № ********** на паркомясто,
попадащо в обхвата на платената зона за паркиране, обозначено както с положена
пътна маркировка, така и с вертикална сигнализация. Противно на твърдяното в
жалбата, знакът, обозначаващ синя зона е поставен на видно място и е ситуиран само на няколко метра от паркирания от Н.
автомобил. Но дори да се приеме, че по жалбоподателят не е възприел визуално наличието на такъв, то
хоризонталната пътна маркировка (синя лента) върху платното е обозначена ясно и
видима в пълнота.
На следващо място,
налице са и другите два елемента от фактическия състав за прилагане на
принудителната мярка по чл. 167 ал.2 т.2 от ЗДвП. Оспорващият Н. е паркирал
автомобила си на процесното пяркомясто
на 04.04.2019 г. (делничен ден) в 9,04 ч., т.е. във
време за което се дължи заплащане, съгласно действащата на територията на
Община Сливен Наредба и не е заплатил дължимата такса по нито един от
регламентираните начини, които обстоятелства всъщност не са спорни по делото.
При горните доводи,
налице е и изискваната от закона специална цел, а именно: да се отстранят
вредните последици от административното нарушение - паркиране на определените
за целта места, без да е заплатена дължимата за това цена по чл. 99 ал. 3 от ЗДвП, в който смисъл е трайно установената съдебна практика на Върховен административен
съд.
По изложените по –
горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Принудителна
административна мярка – поставяне на наказателна скоба № 005, обективирана в Протокол № 007223/04.04.2019
г., наложена от Р. Х. – к. автомобилен транспорт за поставяне на скоби при
Общинско предприятие „Градска мобилност“ – Сливен е валидна и издадена в
съответствие с относимите материалноправни
норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила. Подадената срещу същата жалба се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, се явява основателна претенцията на
административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00 лева, съобразно
нормата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл.
последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Р.Н. ***, срещу Принудителна административна мярка –
поставяне на наказателна скоба № 005, обективирана в
Протокол № 007223/04.04.2019 г., наложена от Р. Х. –
к. автомобилен транспорт за поставяне на скоби при Общинско предприятие
„Градска мобилност“ – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Н.Р.Н. *** да заплати на Община Сливен разноски в размер на 100,00
(сто) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: