Номер 50228.10.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаIII състав
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Радослав К. Славов
Членове:Дарина С. Маркова
Мария И. Христова
като разгледа докладваното от Дарина С. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20203001000441 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Арсенал“ ЕООД със седалище
гр.Варна срещу решение № 369 от 17.06.2020г. по търг.дело № 347/19г. по описа на
Варненски окръжен съд, в частта му, с която е прието за установено по отношение на
„Арсенал“ ЕООД по иска на И. Н. С. , гражданка на Руската федерация, че вписаните с
вписване № 20131115164214 от 15.11.2013г. по партидата на дружеството обстоятелства по
заявление обр.А4 с рег.№ 20131030093856 за прехвърляне на дружествени дялове, промяна
на едноличния собственик на капитала и нов учредителен акт за несъществуващи.
Твърди че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения
на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано
тъй като съдът е направил неправилни правни изводи.
Оспорва извода на съда, че с процесното пълномощно не е делегирана
представителна власт на пълномощниците да представляват, съответно да вземат решение
от името на собственика на капитала за приемане на съдружник, като предвид разпоредбата
на чл.114 ал.2 от ТЗ волята на упълномощителя не може да се извлече от съдържанието на
документа.
Сочи че решението, на което се позовава окръжният съд № 178 от 24.04.2017г. по
търг.дело № 1340/15г. на първо т.о. на ВКС, е постановено при различна фактическа
обстановка от процесната, като съдържанието на пълномощните в двете производства е
различно. В представения пред ВКС казус пълномощното включва единствено да бъдат
продадени дружествените дялове, като останалите правомощия са посочени общо – да
извършва всички необходими фактически и правни действия и да подписва всички
необходими документи. В конкретния случай е липсвало изрично упълномощаване за
1
вземане на решения от името на едноличния собственик на капитала. Излага, че в
настоящия случай наред с правомощието да продадат дружествените дялове,
пълномощниците могат да вземат от името на упълномощителя, в качеството му на
едноличен собственик на капитала на дружеството, и решения за промени в дружеството –
смяна на собственик, управител, а дори и заличаване и прекратяване на дружеството.
Твърди че текстът на процесното пълномощно е достатъчно подробен, а волята на
упълномощителя, разгледана в контекста на цялото пълномощно е да учреди
представителна власт на пълномощниците да извършват всички дейности, които може да
извършват в едно търговско дружество. Сочи че вземане на решение за приемане на нов
съдружник в конкретния случай по съществото си представлява решение за смяна на
собственик, но изразено по друг начин. Приемане на съдружник в чистия му вид би имало
само когато се прехвърля част от дяловете, но не всички. Сочи че дори и да се приеме че
липсва идентичност на значенията, то решението за приемане на съдружник може да се
приеме като част от процедурата по смяна на собственика, какъвто краен резултат страните
са целели да постигнат.
Оспорва позоваването в решението на нормата на чл.114 ал.2 от ТЗ. Твърди че ВОС е
изтълкувал превратно изложените мотиви от касационния съд в посоченото решение.
Твърди че след като е налице прехвърлителен договор, е напълно ясно, че волята на
едноличния собственик е била да се прехвърлят дяловете, респ. да се приеме
правоприемника за съдружник. Сочи че наличието на подобно решение за приемане на
съдружник не е елемент от фактическия състав по прехвърлянето на дружествените дялове
на ЕООД, защото то е инкорпорирано в самия договор. Твърди че след като няма съдружие
няма и нужда да се приема решение и взетото решение по протокол от 11.11.20213г. за
приемане на съдружник е без правно значение. Твърди че за разлика от казуса пред
касационния съд упълномощените не само разполагат с правомощията да вземат решения от
името на едноличния собственик на капитала за дейността на дружеството, но и разполагат
с такива да вземат решения за промени в дружеството като смяна на собственик и
управител.
Позовава се на т.1 на тълк.решение № 5 от 12.12.2016г. по тълк.дело № 5/14г. на
ОСГТК на ВКС и твърди че изрично пълномощно е налице не само, когато в него са
посочени конкретните отделни правни действия, но и когато в него са посочени правните
последици, които следва да се породят. Твърди че дори и да се приеме, че формулировката в
процесното пълномощно не е достатъчна за да обоснове воля за приемане на съдружник,
респ. не представлява конкретно правно действие, то в него изрично са посочени
определени правни резултати. Решението за приемане на съдружник е част от крайния
правен резултат – да се смени собствеността на дружеството, да се продадат дружествените
дялове.
Твърди че разсъжденията на първоинстанционния съд са в разрез с общия смисъл,
2
който е вложен в тълк.решение № 5 от 12.12.2016г. по тълк.дело № 5/14г. на ОСГТК на
ВКС. Твърди че ищцата се позовава на непълнота в пълномощното, дадено от самата нея,
съдържащо правомощия да се ръководи цялата дейност на дружеството и да се вземат
решения за промени в дружеството, като се стреми да се домогне до една неследваща и се
защита, и то близо 8 години след подписването му. И то при положение, че в пълномощното
е посочила конкретен правен резултат – смяна на собственика и продажба на дялове.
Позовава се и на решение № 49 от 03.07.2017г. по търг.дело № 603/16г. на първо т.о.,
съобразно което в случай на прехвърляне на всички дружествени дялове от ЕООД чрез
пълномощник за действителността на сделката е необходимо пълномощното да включва
кумулативно правомощия за: продажба на дружествени дялове и вземане на решение от
името на едноличния собственик на капитала за промени в дружеството.
Оспорва извода на съда, че е налице отказ за потвърждаване от страна на
упълномощителя – едноличен собственик на капитала, на взетото решение от ответника за
приемане на приобретателя на дружествените дялове за съдружник, като твърди че същия
почива на неправилна интерпретация на наличните по делото доказателства. Твърди че
едноличният собственик на капитала, който след прехвърлителната сделка се явява В П, е
взел решение за промяна на дружествения договор и не е било необходимо каквото и да е
упълномощаване от страна на ищцата.
Оспорва и извода на съда за противопоставяне от страна на ищцата на извършеното
вписване от м.ноември 2013г., като твърди че ищцата няма как да не е знаела за
извършените промени в дружеството, но едва през 2018г. е решила да предприеме действия
за възстановяване на дяловете в дружеството.
Моли съда да отмени решението в обжалваните от него части и да постанови друго, с
което предявеният срещу дружеството иск за установяване на несъществуване на вписани
обстоятелства да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата страна по жалбата И. Н. С. , гражданка на Руска Федерация, в
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните от
дружеството части.
Няма оплаквания във въззивните жалби за допуснати от първоинстнационния съд
процесуални нарушения, които да бъдат отстранени от въззивния съд.
По искането на дружеството въззивник за събиране на доказателства – гласни
доказателства за установяване на действителните отношения между страните по повод
прехвърляне на дружествените дялове, респ.упълномощаването:
Същите са поискани с отговора на исковата молба и са оставени без уважение от
първоинстанционния съд с определението по чл.376 от ГПК. Въззивният съд намира, че
3
същите са неотносими към предмета на спора. Представеното по делото пълномощно и
овластяването за извършване на определени действия установява съществуването на
договора за поръчка, поради което и гласни доказателства за това не следва да бъдат
допускани. Мотивите за това и съществуването на други отношения между страните са
извън предмета на спора. Поради което и искането за допускане на гласни доказателства не
следва да бъде уважавано и от въззивния съд.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Арсенал“ ЕООД за събиране на
доказателства – гласни доказателства за установяване на действителните отношения между
страните по повод прехвърляне на дружествените дялове, респ.упълномощаването.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 02.12.2020г. от 13.40 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4