Р Е Ш Е Н И Е
(по чл. 238 от ГПК - Неприсъствено)
№ ..................
гр.
Кюстендил,
01.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание
на
двадесет и девети септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при секретаря Боянка Янкова,
като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2658 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Теленор България“ ЕАД против
С.Д.Т., с адрес: ***.
В
исковата молба се твърди, че на 14.07.2016г. между С.Т. и „Теленор България" ЕАД
бил сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца по план
„НонСтоп 29,99 с неограничени национални минути“ със стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв. и активирана
40,00 % промо отстъпка. Т. не изпълнявала задълженията си по договора в общ размер па 75,77 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
услуги за отчетен период 05.06.2017г.-04.09.2017г.
На същата дата мобилният оператор, като лизингодател,
сключил с ответницата - лизингополучател, Договор
за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG
Galaxy J5 Gold,
срещу заплащане на
обща лизингова цена от 344,77 лв., чрез внасяне на 23
месечни лизингови вноски, всяка в размер на 14,99 лв. По договора за
лизинг Т. дължaла заплащане на сума в общ размер на 188,87 лв., която
била формирана
от лизинговите вноски за отчетен период 05.06.2017г. - 04.11.2017г., както следва: 14,99 лв. -
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.06.2017г. – 04.07.2017г.,
начислена във фактура№ **********/05.07.2017 г.; 14,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 05.07.2017г. – 04.08.2017г., начислена във фактура№ **********/05.08.2017
г.; 14,99 лв. - лизингова
вноска в пълен размер за отчетен период 05.08.2017г. – 04.09.2017г., начислена
във фактура№ **********/05.09.2017 г.; 8,99 лв. – остатък от лизингова вноска след приспадане на
предплатени при сключването на договор за мобилни услуги суми за отчетен период
05.09.2017г. – 04.10.2017 г., начислени във фактура № **********/05.10.2017 г.; 134,91 лв. - сбор от 8
лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива,
съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг и една лизингова вноска в пълен
размер, съгласно чл.1 (3) от Договора за лизинг за отчетен период 05.10.2017г. - 04.11.2017г.
и начислена във фактура № **********/05.11.2017 г.
Горепосочените задължения
били индивидуализирани в следните фактури:
1. фактура № **********/05.07.2017 г., за отчетен период 05.06.2017 г. -
04.07.2017 г. срок за плащане –
20.07.2017 г., издадена за сумата от
35,37 лв., представляваща неплатена абонаментна такса и лизингова вноска. Така
дължимите суми били 20,38.
абонаментна такса и 14,99 лв.
лизингова вноска.
2. фактура № **********/05.08.2017 г., за отчетен период 05.07.2017 г. -
04.08.2017г. срок за плащане -
20.08.2017г. издадена за сумата от 52,39 лв., представляваща неплатена
абонаментна такса и лизингова вноска. Така дължимите суми били 37,40 лв.
абонаментна такса и използвани услуги и 14,99 лв. лизингова вноска.
3. фактура № **********/05.09.2017 г., за отчетен период 05.08.2017 г. –
04.09.2017 г., срок за плащане-20.09.2017г.
издадена за сумата от 32,98 лв.. представляваща неплатена абонаментна такса и лизингова вноска. Така дължимите суми
били 17,99 лв. абонаментна такса и 14,99 лв. лизингова вноска
4. фактура № **********/05.10.2017 г., за
отчетен период 05.09.2017г. – 04.10.2017 г. срок за плащане – 20.10.2017 г.,
издадена за сумата от 8,99 лв., представляваща остатък от неплатена лизингова вноска;
5. фактура № **********/05.11.2017 г. за
отчетен период 05.10.2017 г. - 04.11.2017 г. срок за плащане - 20.11.2017г.,
издадена за сумата от 378,13 лв., представляваща неплатена неустойка и начислени лизингови
вноски. Така дължимата сума били 243,22 лв. неустойка и 134,91 лв. сбор от
лизингови вноски;
Фактурата ищецът
претендира в размер на 134,91лв., представляваща сбор от лизингови вноски.
С оглед на гореизложеното било депозирано
Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Кюстендил
заради което било
образувано ч.гр.д. № 1531/2019 г. по описа на Районен съд - гр.
Кюстендил и била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Предвид това, на основание чл.415, ал.1, т.2
от ГПК за ищеца
бил налице правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу длъжника.
Ето защо се иска да бъде постановено решение, с
което да се приеме за установено в отношенията между страните наличието на
вземане на ищеца против С.Д.Т.,
ЕГН: **********, адрес: ***, както следва: сума в общ размер на 264,64 лв.
(двеста
шестдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки), от която: 75,77 лв.
- неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
05.06.2017г. – 04.09.2017 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** 188,87 лв. - неплатени лизингови вноски за
отчетен период 05.07.2017 г. – 04.11.2017 г. по Договор за лизинг с предпочетен номер +***, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се деловодните разноски по заповедното производство, както и
тези по настоящото такова.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна не е
упражнила правото си на отговор.
В съдебно заседание
исковата претенция се поддържа, а ответницата, редовно призована, не се явява и
не изпраща представител, без да е направено искане за разглеждането на делото в
нейно отсъствие.
С оглед
процесуалното й поведение ищецът сочи, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК и моли
за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът е приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал
е ход на устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови
неприсъствено решение.
За прецизност отново
следва да се посочи, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1,
т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а
именно: ответната страна е получила препис от исковата молба и приложенията към нея (връчени на 03.02.2020 г. – спр. л. 54 от делото) с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок, както и за последиците при непредставянето на такъв. Въпреки това
отговор не е постъпил. Наред с това, макар и редовно призована чрез връчване на
призовката по реда на чл. 41, ал.2 от ГПК, не се явява в първото
заседание по делото и не се представлява. Не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, макар и изрично да
са указани последиците от предприетото процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са
вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
С оглед изложеното и
процесуалното бездействие от страна на ответницата, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде
уважена в претендирания размер.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество, поради което съдът не излага подробни съображения.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по настоящото производство. Представен е Договор за правна защита и
съдействие № 189/07.07.2020 г. с посочен размер на адвокатско възнаграждение от
100,00 лв. (л. 66 от делото). Доказани са и
разходи за платена държавна такса в размер на 75,00 лв.
(л. 35 и л. 40 от делото).
Доколкото
исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в
заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските
за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски,
които към този момент и с оглед заявените претенции в исковото производство, са
в общ размер на 385,00 лв. – 25,00 лв. държавна такса и 360.00
лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 239,
ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.Д.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „Теленор България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписвания с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сума в общ размер
на 264,64 лв. (двеста шестдесет и четири лева и шестдесет и четири
стотинки), от която: 75,77 лв. -
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.06.2017г.
– 04.09.2017 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; 188,87 лв. - неплатени лизингови вноски за
отчетен период 05.07.2017 г. – 04.11.2017 г. по Договор за лизинг с предпочетен номер
++359*********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми в хода на заповедното
производство по ч.гр. д. № 1531/2019 г. на КРС била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 781/2019 г. по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Д.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписвания с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумата в размер 175,00 лв. (сто седемдесет и пет лева), представляваща деловодни разноски за настоящото
производство, както и сумата в размер на 385,00 лв. (триста осемдесет и пет лева) -
деловодни разноски направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 1531/2019 г.
на КРС.
Решението
не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: