РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Сандански, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николинка Кр. Бузова
при участието на секретаря Спаска Г. Т.а
като разгледа докладваното от Николинка Кр. Бузова Административно
наказателно дело № 20221250200564 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
С Решение № 92/03.06.2022 г. по АНД № 61/2022 г. по описа на Районен
съд-С***********, по повод подадена жалба от И. А. Х. от гр. С***********,
ж.к. „С******** *, вх.*, ет.*, ап.**, чрез пълномощника си адв. Ю. О. Г.
срещу Наказателно постановление № ***************/17.11.2021г. на
Началник група към ОДМВР – Б***********, Сектор Пътна полиция –
Б***********, с което на жалбоподателката за извършено нарушение по
чл.103 от ЗДвП, на основание чл.53 ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП и е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200/двеста/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С Решение № 1885/11.11.2022 г. по КНАХД № ****/***** г. по описа
на Административен съд-Б*********** е отменено Решение № **/03.06.2022
г. постановено по АНД №**/2022 г. по описа на Районен съд-С*********** и
върнато делото на РС-С***********, за ново разглеждане от друг състав,
съобразено с мотивите на съдебния акт на касационния съд, дало повод за
образуване на настоящото АНД № **/2022 г. по описа на РС-С***********.
1
С жалбата си Х. оспорва издаденото НП и моли същото да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че както при
съставянето на акта за нарушение, така и при издаване на НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до
накърняване правото й на защита. Иска се отмяна на атакуваното НП като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание санкционираното лице, редовно призовано, не се
явява и не се представлява. Не депозира писмено становище в подкрепа на
жалбата си.
Представител на въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР
Б***********, редовно призован, не се явява в с.з. и не се представлява.
Районна прокуратура – Б***********, ТО – С***********, редовно и
своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и
становище по жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 пр. 1 от
ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на
наказаното лице. Изложеното прави разглеждането й в съдебното
производство процесуално допустимо. НП е връчено на жалбоподателя на
01.12.21 г., а жалбата срещу същото е подадена по пощата на 07.12.2021 г.,
т.е. в предвидения в ЗАНН преклузивен седмодневен срок.
След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото
доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят И. А. Х. живее в гр. С***********, ж.к. „С********“
*, вх.*, ет.*, ап.**.
На 03.11.2021 г. мл. автоконтрольор Г. С. Т. и полицай Я. П. били на
работа. Около 23.10 часа двамата свидетели се намирали на ПП-1, *** в гр.
К***** хпед магазин „И***********“, когато забелязали да се движи лек
автомобил „П****** П********* Т******”, с рег. № *********, на който
подали стоп-палка с фенер да спре, но водача на автомобила И. А. Х. не
спряла с автомобила, а продължила движението си от гр. С*********** към
гр. Б***********, като преди излизане от гр. К***** лекият автомобил
реализирал ПТП.
2
Във връзка с констатираното нарушение свидетелят Т. съставил на
нарушителя Х. акт за установяване на административно нарушение № 21-
1116-001083/04.11.2021 г., в присъствието на свидетеля Я. П., затова че на
03.11.2021г. около 23.10 часа по ПП 1 ** в гр. К*****, пред магазин
„И*********“, посока от гр. С*********** към гр. Б*********** управлява
лек автомобил „П****** П*********“ с рег. № *********, като при подаден
ясен за спиране със стоп-палка по образец, осветено с фенер, водача не спира
и продължава посока Б***********, с което е нарушил разпоредбата на
чл.103 от ЗДвП. АУАН бил предявен и подписан от И. Х. без възражения.
Въз основа на акта, на 17.11.2021година, Началник група към ОДМВР –
Б***********, Сектор Пътна полиция – Б*********** издал атакуваното НП
№******************/17.11.2021г., с което на жалбоподателката за
извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.53 ЗАНН и чл.175,
ал.1, т.4 ЗДвП и било наложено административно наказание “Глоба” в размер
на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца. НП било връчено на жалбоподателката на 01.12.2021 година, видно от
отбелязването в разписката към самото НП, приложено по делото.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на
разпитания по делото свидетел – полицейски служител Г. Т., който
потвърждават констатациите, отразени в акта за нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на разпитания по делото свидетел – полицейски служители Г.
Т., както и от приложените към административнона казателната преписка и
приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви,
относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин
възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е неоснователна.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
3
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Както в съставения акт, така
и в НП нарушението е описано с фактическите му признаци, обстоятелствата,
при които е извършено, като непосочването на доказателствата, които го
потвърждават, което да е ограничило правото на защита на наказаното лице и
съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел, който е присъствал
по време на установяване на нарушението не е от категорията на
съществените процесуални нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1
от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение следва да
бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването
или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели –
очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама
свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН
се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето
на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е
установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/.
Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на
свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта.
При съставянето на АУАН не е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта са
очевидци на нарушението, то актосъставителят не е следвало да осигури
присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да
се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа
обстановка, липсата на втори свидетел, не се явява допуснато съществено
нарушение на административно наказателната процедура и не е основание за
отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Законосъобразно и правилно административно наказващият орган е
квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.103 от ЗДвП:
“При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.” и на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, съгласно който „Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението”, го е
санкционирал с предвидената за такова нарушение административна санкция
4
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие се установи по
безспорен начин, че с действията си И. Х. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл.103 от
ЗДвП. В конкретния случай, затова че на 03.11.2021г. около 23.10 часа по ПП
1 **** в гр. К*****, пред магазин „И*******“, посока от гр. С***********
към гр. Б*********** управлява лек автомобил „П****** П*********“ с рег.
№ *******, като при подаден ясен за спиране със стоп-палка по образец,
осветено с фенер, водача не спира и продължава посока Б***********, с
което е нарушила разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.
Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че не е доказано извършването на нарушението, тъй като не
била спазена процедурата по чл.170, ал.3 ЗДвП. Съгласно цитираната
разпоредба „При спиране на пътно превозно средство за проверка или за
оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава
своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране
може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен
полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на
сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет.“ Подаването на сигнал за спиране
със стоп-палка и фенерче безспорно е разпореждане на контролен орган,
който с оглед наличието и на фенер очевидно е, че е бил подаден достатъчно
ясно за водача.
Действително, както правилно сочи жалбоподателят, по аргумент от
разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, административно наказващият орган
има задължение да извърши преценка за наличието на предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е маловажен, да не
издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено
нарушителя. Но не намира нормативно основание твърдението на
жалбоподателя, че АНО има задължение да мотивира извършената преценка
за неприлагането на чл.28 респ. на чл.29 от ЗАНН и съответно да изложи
съображения за това, като задължителен реквизит от съдържанието на
наказателното постановление. Нито разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН,
5
нито друга законова норма, регламентират излагането на мотиви за
извършената преценката по чл.53, ал.1 от ЗАНН от гледна точка на липсата на
хипотезите на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, като елемент от задължителното
съдържание на НП. Със самото издаване на наказателното постановление
наказващият орган недвусмислено е изразил становището си, че според него
случаят не е маловажен. След като преценката на наказващият орган, че
случаят не е маловажен и че липсва основание за прилагането на чл.28 от
ЗАНН, се обективира с издаването на наказателното постановление,
неоснователен е довода на въззивника, че съдът е лишен от възможността да
извърши проверка на правилността на така направената преценка. Преценката
„за маловажност” подлежи на съдебен контрол и в съответствие с
разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк.
н.д. № 1/ 2007 г. на ВКС, съдът е длъжен да провери правилността на тази
преценка, като при неприлагането от административно наказващия орган на
чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, да отмени
наказателното постановление, като материално незаконосъобразно.
Задължението на съда да направи посочената проверка не е обусловено от
наличието на обективирани в наказателното постановление мотиви относно
липсата на основание за определянето на нарушението като маловажен
случай, а се свързва с преценка за приложимостта на чл.28 от ЗАНН от гледна
точка съществуването на смекчаващи обстоятелства, обуславящи
определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена
опасност спрямо типичните нарушения от този вид и съответно на
нарушението като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във
вр. с чл.11 от ЗАНН. Доколкото по аргумент от ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. №
1/ 2007г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност
представлява освобождаване от административно наказателна отговорност,
като преценката на АНО за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се
прави по законосъобразност, а не по целесъобразност, очевидно правилността
на тази преценка се свързва с материалната, а не с процесуалната
законосъобразност на наказателното постановление. Съдът намира, че в
случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното
нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушението, респ. липсата на такава. Нещо
6
повече, след като жалбоподателката не е спряла на подадения сигнал същата е
реализирала ПТП, за което също й е бил съставен АУАН.
Съгласно чл. 27 от ЗАНН, административно наказващият орган
определя наказанието, съобразявайки тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние, като съобрази наказанието в предвидените в
закона граници. Наложената глоба обаче, както и лишаването от
правоуправление са в максимален размер съответно от 200 лева и 6 месеца,
предвидени в чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и не са съобразени с тежестта на
нарушението и отсъствието на данни за други нейни противообществени
прояви, за което следва глобата да бъде намалена до размер на 50.00
/петдесет/ лева, а лишаването от правоуправление в размер на 1 месец.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *************/17.11.2021г.
на Началник група към ОДМВР – Б***********, Сектор Пътна полиция –
Б***********, с което на жалбоподателката И. А. Х., ЕГН **********, за
извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.53 ЗАНН и чл.175,
ал.1, т.4 ЗДвП й е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
като НАМАЛЯВА размера на наложените глоба в размер на 50.00 /петдесет/
лева и на лишаване от право да управлява МПС на 1 /един/ месец.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Б*********** административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7