Решение по дело №1077/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 741
Дата: 8 юни 2022 г. (в сила от 8 юни 2022 г.)
Съдия: Мл.С. Александър Валентинов Цветков
Дело: 20223100501077
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 741
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501077 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от „Давид 07“ ЕООД жалба срещу отказа на
съдебния изпълнител от 13.04.2022 г. да прекрати изпълнително дело № 20197110400542 по
описа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, рег. № 711, с район на действие ОС-Варна.
Жалбоподателят счита, че е налице прекратително основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, с изтичане на 2 - годишния срок, визиран в закона, считано от датата на последното
изпълнително действие, изразяващо се в налагане на запори върху вземания по банкови
сметки. Позовавайки се на т.10 от TP № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС сочи, че при
констатиране на съответните законови предпоставки или по искане на длъжника,
производството следва да бъде прекратено, а всички поискани и извършени действия след
изтичане на този срок се явяват недействителни, включително и наложените запори и
възбрани. В допълнение излага твърдения, че периодичното задължение е погасено по
давност, поради изтичане на тригодишния срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. По посочените
съображения моли за отмяна на отказа и прекратяване на изпълнителното производство.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя „Електрохолд
Продажби" АД, чрез юриск. Весела Желязкова, с което сочи, че на 10.04.2019 г. взискателят
е образувал своевременно изпълнително дело, с което давностния срок е прекъснат и от тази
дата започва да тече нов такъв. През период по-кратък от две години, са извършвани
изпълнителни действия, които изключват перемпцията. На 06.04.2021 г. дружеството
депозирало молба с вх. № 7675 с искане да се извършат справка за наличие на банкови
сметки и да бъде наложен запор, а в случай че не се открият такива – да се насрочи опис. На
19.05.2021 г. заплатил такса за справка БНБ в размер на 2.50 лв. Посочва, че с молбата от
06.04.2021 г. във всички случаи се изключва перемпцията, тъй като тя представлява
„валидно изпълнително действие" в смисъла, разяснен с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС. В заключение сочи, че длъжникът не може да прави
материални възражения, вкл. такова за погасяване на вземането по ИЛ по давност пред ЧСИ,
1
който няма правомощие да приеме подобно погасяване, дори и да е настъпило то.
Съгласно предвиденото в чл. 436, ал. 3, изр. II от ГПК съдебният изпълнител е
изложил мотиви за постановения отказ.
Варненският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20197110400542 по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова,
рег. № 711, с район на действие ОС-Варна е образувано въз основа на подадена молба с вх.
№ 9287/10.04.2019 г. от „ЧЕЗ Електро България“ АД /праводател на „Електрохолд
Продажби" АД/ с приложен изпълнителен лист, издаден от ВРС на 13.12.2017 г., въз основа
на Заповед за изп. по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 11525 от 2017 г. на ВРС, против длъжника
„Дави“" 07 ЕООД, ЕИК 14811028, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Княз
Борис Първи" № 26, чрез управител и едноличен собственик на капитала Милен Монев, за
следните суми: 278,88 лева главница, представляваща дължима сума за ползвана ел. енергия
за периода от 10.04.2016 г. до 31.07.2016 г., 32,01 лева мораторна лихва от 02.06.2016 г. до
02.08.2017 г., законна лихва върху главницата от 09.08.2017 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 83,00 лева разноски по делото.
С Постановление от 23.04.2019 г. е наложен запор върху откритата банкова сметка на
длъжника в „ОББ“ АД, след извършването на което е започнал да тече двугодишния срок по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Преди да изтече същия, а именно на 06.04.2021 г. е подадена нова молба с вх. №
07675/06.04.2021 г., с която взискателят „ЧЕЗ Електро България“ АД е поискал
извършването на нови изпълнителни действия, посочвайки конкретните изпълнителни
способи, чието осъществяване претендира – запор върху всички вземания или други
налични суми по банкови сметки, след извършване на необходимите справки. В условията
на евентуалност, ако не бъдат установени такива, моли за насрочване на опис на движимите
вещи, находящи се в седалището на длъжника. При извършена справка за наличните
банкови сметки и открити банкови сейфове на името на длъжника от БНБ е установено, че
единствената сметка, на която е титуляр длъжника е предмет на наложения запор от
23.04.2019 г.
Съгласно задължителните постановки на т. 10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
давността се прекъсва предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от него съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, като същите са неизчерпателно изброени:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило(успешно
или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане, в този смисъл е и трайната
съдебна практика, обективирана например в Решение 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1474/2020
г. на IV г.о. на ВКС.
При запознаване с материалите по изпълнителното дело се установява, че взискателят
периодично е поддържал висящността на принудителното изпълнение като редовно, през
период по-малък от две години, е искал предприемане на изпълнителни действия.
Последното такова искане е обективирано в в молбата на взискателя от 06.04.2021 г., с която
е поискал извършване нови изпълнителни действия, като считано от този момент е започнал
да тече срокът по чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК. Посоченото искане е редовно, включително по
2
него е заплатена и дължимата такса, поради което е годно да прекъсне теченото на
перемпцията, независимо, че откритата банкова сметка, на която е титуляр длъжника е била
запорирана вече по изпълнителното дело. Както вече беше изложено, прекъсване на срока
не настъпва единствено ако за причината, поради която не е осъществен изпълнителния
способ отговаря взискателя, хипотеза, неприложима към настоящи случай.
През периода на висящност на изпълнителното дело не се констатира бездействие на
взискателя продължило повече от две години, поради което не е настъпила перемпция.
Не подлежат на разглеждане по същество твърденията на жалбоподателя за
погасяване на задължението по давност с изтичане на срока по чл. 111, б. „В“ от ЗЗД, тъй
като оспорването на материалните предпоставки за съществуване на вземането е
несъвместимо с предприетата защита чрез обжалване на действията на съдебния
изпълнител, доколкото е предвиден нарочен исков ред, чрез предявяване на отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК. Само за пълнота на обосновката, следва да се посочи,
че всички съдебно установени задължения се погасяват с петгодишната давност по чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД, съгласно т. 10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК същата е прекъсната с всяко едно
от преждеизброените изпълнителни действия, след което е започнала да тече нова пет
годишна давност за задължението, което обуславя извод за очевидната неоснователност на
възражението.
Съобразно гореизложеното, съдът приема, че обжалваният отказ от съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство е законосъобразен и правилен,
поради което подадената жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от „Давид 07“ ЕООД, чрез законен
представител Милен Монев, срещу отказа на съдебния изпълнител от 13.04.2022 г. да
прекрати изпълнително дело № 20197110400542 по описа на ЧСИ Даниела Петрова –
Янкова, рег. № 711, с район на действие ОС-Варна.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, изр. II от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3