М О Т И В И
към Присъда № 175 от 7.11.2019 година
по НОХД № 2570/2019 година по описа на Бургаски районен
съд
С
обвинителен акт на Районна прокуратура – Бургас подсъдимият К.Р.П., ЕГН: **********,
роден на ***г***, българин, българско гражданство, женен, осъждан, със средно
образование, безработен, с постоянен адрес *** е предаден на съд за това че на 28.03.2019г., в гр, Бургас, к/с Славейков,
до блок ***, без
надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал.1 и чл. 30 от Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите ( ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за
условията и реда за разрешаване на дейностите ( НУРРД) по чл. 73, ал.1 от Закон
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите ( ЗКНВП), държал в себе
си високорискови наркотични вещества с общо тегло 3, 600 грама метамфетамин с
различно процентно съотношение на активно наркотично действащия компонент
метамфетамин на обща стойност 90, 00 (деветдесет лева), както следва:
- 0, 824
грама метамфетамин със съдържание на активния наркотично действащ компонент
метамфетамин- 58,30% на стойност 20,60 лева ( двадесет лева и шестдесет
стотинки) обект № 1;
- 2, 063
грама метамфетамин със съдържание на активния наркотично действащ компонент
метамфетамин- 15,20% на стойност 51, 57 лева ( петдесет и един лева и петдесет
и седем стотинки) обект №2;
- 0, 713
грама метамфетамин със съдържание на активния наркотично действащ компонент
метамфетамин- 16,60% на стойност 17, 82 (седемнадесет лева и осемдесет и две
стотинки) обект № 3 - престъпление по
чл.354а, ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. 1 от НК.
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по общия ред.
В съдебното заседание по съществото на
делото, представителят на Районна прокуратура – Бургас заявява, че поддържа
обвинението както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието. Счита, че видно от заключението на извършената по
делото химическа експертиза, в представените за изследване обекти по
морфологични белези и химичен състав се определя като метамфетамин с различно
процентно съдържание на активното вещество. Моли за постановяване на осъдителна
присъда. По индивидуализацията на
наказанието е пледирал, че обремененото съдебно минало на подсъдимия е пречка
за отлагане на наказанието, като предлага да му се определи минимално наказание
в размер на една година лишаване от свобода, което да се търпи при строг режим,
както и да бъде приведено на основание чл.68 ал.1 НК отложеното наказание в
размер на 2 години и 10 месеца по НЧД 991/2017г. на БОС. Предлага в тежест на
подсъдимия да се възложат сторените разноски, а неизразходената част от
наркотичните вещества да се отнеме в полза на държавата, след което да се
унищожи.
Защитникът на
подсъдимия – адвокат Р.Н. приема частично изложената от
прокурора фактическа обстановка. Изтъква, че клиентът му от самото начало от започване на
досъдебното производство е указал изключително съдействие на органите на МВР,
като не се е укривал. Доброволно им е предал находящите се в същия наркотични
вещества, като в хода на съдебното следствие е дал подробни и ясни обяснения.
Процесуалното му поведение, според защитата е такова, което го определя като
личност с изключително ниска степен на обществена опасност. Основното
възражение на защитата по обвинението е досежно правната квалификация на
деянието, като счита случая за маловажен и моли съда да преквалифицира деянието
като такова по чл. 354а, ал. 5 от НК, а именно маловажен случай на държане на
наркотични вещества, като след това му наложи наказание глоба. Излага доводи в
тази насока. Намира, че е налице една занижена степен на обществена опасност на
подсъдимия и на една по-ниска степен на обществена опасност на самото деяние, с
оглед количеството на наркотичното вещество, процентът съдържание на активно
вещество и стойността на предмета на престъплението. Моли за присъда в
посочения смисъл.
Подсъдимият К.П., се
придържа изцяло към казаното от своя защитник, поддържа обясненията си в
съдебно заседание. В последна си дума моли
съда да бъде по-снизходителен при определяне на наказанието.
Съдът, като
прецени събраните в наказателното производство писмени и гласни доказателства,
намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подс. К.П. ***, с адрес в ж.к.*** бл.***, като не работи. От м.март 2019 година
поддържа интимни отношения със свид. К.П.Я.. На 28.03.2019 година подс. П. се
обадил на свид. Я., за да й каже, че пътува от гр.Малко Търново за гр.Бургас.
Двамата се разбрали да се видят в дома на свид.Я. ***. В 09.00 часа П. ***. На
Автогара Запад срещнал свой познат– неустановено по делото лице, от което
обикновено си закупувал наркотични вещества, но твърди, че не му знае името. Това
неустановено лице предложило на П. да си купи наркотици, но той отказал. След
това подс.П. се отправил към дома на свид. Я.. Пристигайки в дома им, тя го
попитала дали има в себе си някакви наркотици, но П. й отговорил, че не е
закупил. Докато били в дома на свид.Я., двамата се скарали по повод негови
контакти с друго момиче в социалните мрежи. След това отново отишли до спирката
на Автогара Запад, където П. отново се срещнал с неустановеното лице и вече си
закупил наркотик „ пико“, като го поставил в левия джоб на дънките си. На свид.
Я. подс.П. показал наркотичното вещество и двамата тръгнали в посока към дома
му в кв.***.
Пред дома на подс. П. двамата със свид.Я. отново се скарали и тя отказала да се
качи в апартамента му и се прибрала. В същия този момент, свидетелите Е.С.Д. и
Венелин Ч.Р., и двамата заемащи длъжността инспектор към сектор Криминална
полиция във Второ РУ на МВР- гр. Бургас, изпълнявали служебните си задължения в
к/с ***. В близост до
блок ***, откъм булевард
***, забелязали подс.П.,
който излязъл от входа на блока си и се насочил към намиращата се в близост
спирка. Свид.Д. и Р. разпознали П. във връзка с предходни задържания и решили
да му извършат проверка за наличие на забранени вещества. Полицейските
служители спрели подс.П., легитимирали се, след което преминали към проверка на
документите за самоличност. От представената лична карта свидетелите
установили, че това в действителност е подс.К.Р.П.. В хода на разговора П. бил
видимо напрегнат и нервен. При зададения въпрос има ли в себе си забранени от
закона вещи и предмети, той отговорил, че в джоба на панталона си има „пико“.
Тъй като свид. Д. и Русенов били без автомобил потърсили съдействие от колегите
от Второ РУ на МВР гр.Бургас. Пристигнали на място свид. С.Ж. и Г.Д. - и
двамата служители при Второ РУ на МВР гр.Бургас. Непосредствено след това, св. Р.,
Ж. и Д. със служебния автомобил отвели подс. П. в сградата на Второ РУ на МВР-
гр. Бургас. Там П. бил задържан със заповед за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
В кабинета на свидетеля Т.Р. - инспектор към сектор Криминална полиция във
Второ РУ на МВР- гр. Бургас, била извършена проверка на подс. П.. Било му разпоредено
да извади всички вещи и предмети които държи в себе си и да ги постави на
масата в кабинета. Той извадил от джобовете на дрехите си следните предмети- 1
брой цветна хартия от списание в сгънато положение, с размери 6 см. на 2 см.,
съдържаща бяло кристалообразно вещество, 1 брой бяла полиетиленова свивка с
неправилна форма, съдържаща бяло кристалообразно вещество, 1 брой червена
полиетиленова свивка с неправилна форма, съдържаща бяло кристалообразно
вещество. Последните били предадени с протокол за доброволно предаване от
28.03.2019г. В протокола П. саморъчно е изписал -,, веществото е пико и е за
лична употреба“ след което се е и подписал в протокола. Бил извършен и оглед на
веществени доказателства по реда на НПК, като при направения полеви тест,
веществото и в трите броя свивки, реагирало на метамфетамин.
В хода на извършеното разследване по
образуваното досъдебно производство била назначена и изготвена физико- химична
експертиза. От заключението на вещото лице Б. -протокол № 206/01.04.2019г.,
било установено 3 различни обекта с различно количество и процентно съдържание
на метаамфетамин.
От така изяснената и
възприета фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото
доказателствен материал в неговата цялост, наблюдаващият прокурор е счел, че се
налага от правна страна обоснован, несъмнен извод, че П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1,
предл. първо от НК, като от обективна страна, на 28.03.2019г., в гр, Бургас, ***,
до блок ***, без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал.1 и чл. 30 от Закон
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите ( ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от
Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите ( НУРРД) по чл. 73,
ал.1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите ( ЗКНВП),
държал в себе си високорискови наркотични вещества с общо тегло 3, 600 грама
метамфетамин с различно процентно съотношение на активно наркотично действащия
компонент метамфетамин на обща стойност 90, 00 (деветдесет лева), както следва:
- 0, 824 грама метамфетамин със съдържание на
активния наркотично действащ компонент метамфетамин- 58,30% на стойност 20,60
лева ( двадесет лева и шестдесет стотинки) обект № 1;
-2, 063 грама метамфетамин със съдържание на
активния наркотично действащ компонент метамфетамин- 15,20% на стойност 51, 57
лева ( петдесет и един лева и петдесет и седем стотинки) обект №2;
- 0, 713 грама метамфетамин със съдържание
на активния наркотично действащ компонент метамфетамин- 16,60% на стойност 17,
82 ( седемнадесет лева и осемдесет и две стотинки) обект № 3;
От субективна страна, е
заключил, че П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е и е искал настъпването на неговите общественоопасни последици.
С оглед на изложеното и в
рамките на проведеното производство по ДП № 218/2019 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР – Бургас, в качеството на
обвиняем на 03.04.2019 г., е бил привлечен К.П., за горепосоченото престъпление
по чл. 354а, ал.3,
т.1, предл. първо от НК. Постановлението му е било предявено в присъствието на
неговия упълномощен защитник- адв. Н.- БАК,
като в разпита си в качеството на обвиняем П. не е дал обяснения.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства - събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства и в с.з.: свидетелски показания,
протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на ВД, заключение на
химическа експертиза, справка за съдимост, протоколи за привличане в качеството
на обвиняем, протоколи за предявяване на разследване, докладни записки, албум,
заповед за задържане на лице, заповед за обиск, както и от другите писмени
доказателства събрани по същото досъдебното производство.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и тези приобщени в хода на съдебното
следствие като подкрепящи обвинителната теза на прокурора. Изготвеното
заключение по химическата експертиза от вещото лице Б., съдът кредитира като
правилно, обосновано, ясно и пълно такова, като го поставя в основата и на
своите решаващи изводи. Обясненията на подсъдимия, макар и по съществото си да
имат двойнствена природа като доказателствено средство и като средство за
защита, в случая, видно от гореизложената фактическа обстановка, съдът намира,
че се явяват в смислов унисон със събраните други доказателства по делото, в
това число от заявеното в разпитите на полицейските служители за начина, по
който е извършена проверката, и с обстоятелството, че последният е съдействал
по време на проверката, като е признал, че държи такива вещества в себе си,
твърдейки, че са за лична употреба и ги е предал на полицейските служители
доброволно, като впоследствие ВД-тата са били обект на цитираната по-горе
химическа експертиза, приета по делото.
Показанията на св.В.Р. и Е.Д.
са идентични. И двамата заявяват, че са извършвали обход на кв.***, когато
забелязали подс.П.. Посочват, че го познават, като лице с криминално минало,
което ги подтикнало да му извършат проверка. При зададен от тяхна страна въпрос
към подсъдимия дали носи в себе си забранени вещества, той отговорил положително,
като заявил, че има „пико“. Така двамата полицейски служители поискали
съдействие от дежурния ОДЧ, тъй като били без автомобил. Пристигналите на място
свидетели – С.Ж. и Г.Д. – служители във 02 РУП. И двамата разпитани в с.з.
заявяват, че са отишли в района на бл.*** в кв.*** за оказване на съдействие на
св.В.Р. и Е.Д.. И двамата посочват, че само са транспортирали подс.П. до
сградата на 02 РУП. Посочват, че по време на задържането не са видели
наркотиците, а само са указали съдействие по задържането на П. и откарването му
в полицейското управление. От показанията на св.Т.Р. става ясно, че на него
подс.П. е предал с протокола за доброволно предаване описаните в обвинителния
акт три обекта наркотични вещества. Въпреки, че св.К.Я. не е присъствала при
проверката на подс.П., у който са открити трите обекта наркотични вещества, в
своите показания тя разкрива факти от преди този момент. Тя заявява, че заедно
с П. са се срещнали в района на автогара запад с неустановено по делото лице,
от което К. закупил наркотика. Посочва, че след като стигнали до дома на
подсъдимия се скарали и тя си е тръгнала. Показанията и се подкрепят и от
обясненията на подсъдимия, поради което се кредитират с доверие. В своите показания
св.М.В. – съсед на подсъдимия заявява, че е
наблюдавала отстрани извършването на проверката на подс.П. от полицейските
служители. Посочва, че първоначално били двама служители, които му извадили
всичко от джобовете, след което го върнали обратно. Посочва, че след това дошъл
патрулен автомобил с още двама полицаи, които задържали К.. Относно моментът, в
който полицейските служители извадили пакетчетата от джоба на подсъдимия и пак
ги върнали показанията и не кореспондират с тези на св. Е.Д. и В.Р.. Следва да
се вземе в предвид, че св.М.В. е била доста отдалечена и реално няма как да
види дали се вадят пакетчета от джоба на подсъдимия с такива малки размери.
Същата не може да посочи и точния брой на пакетчетата, поради което показанията
и не следва да се кредитират в тази част.
В този смисъл, като
заключителен и обоснован извод, се налага, че безспорно е
установено
по делото извършването на инкриминираното деяние, както
и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице,
като доказателствата в тази насока са еднозначни и непротиворечиви помежду си,
като единствените възражения, които защитата поддържа са свързани с правната
квалификация на деянието, за което съдът ще изложи доводи по-долу, но не и с
фактите по делото, които са безспорно установени.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
Предвид изложеното,
съдът прие за безспорно установено, че подсъдимият К.Р.П., ЕГН: **********,
роден на ***г***, българин, българско гражданство, женен, осъждан, със средно
образование, безработен, с постоянен адрес *** на 28.03.2019г., в гр, Бургас, ***,
до блок ***, без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал.1 и чл. 30 от Закон
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите ( ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от
Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите ( НУРРД) по чл. 73,
ал.1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите ( ЗКНВП),
държал в себе си високорискови наркотични вещества с общо тегло 3, 600 грама
метамфетамин с различно процентно съотношение на активно наркотично действащия
компонент метамфетамин на обща стойност 90, 00 (деветдесет лева), както следва:
- 0, 824 грама метамфетамин със съдържание на
активния наркотично действащ компонент метамфетамин- 58,30% на стойност 20,60
лева ( двадесет лева и шестдесет стотинки) обект № 1;
- 2, 063 грама метамфетамин със съдържание на
активния наркотично действащ компонент метамфетамин- 15,20% на стойност 51, 57
лева ( петдесет и един лева и петдесет и седем стотинки) обект №2;
- 0, 713 грама метамфетамин със съдържание на
активния наркотично действащ компонент
метамфетамин- 16,60% на стойност 17, 82 ( седемнадесет лева и осемдесет и две
стотинки) обект № 3 - престъпление по чл.354а, ал. 3, предл. второ, т. 1,
предл. 1 от НК.
От обективна страна по
делото безпротиворечиво е установен характерът на цялото количество наркотично
вещество, държано от подсъдимия, а именно – метамфетамин. Това вещество има силно
наркотично действие и няма легална употреба, пазар и производство, като е
поставен под забрана, съгласно Списък I и Списък IV на Единната конвенция за
упойващите вещества от 1961 г., ратифицирана от Р България, и Закона за контрол
на наркотичните вещества и прекурсорите (обн. ДВ, бр. 30/1999 г.), като е
включен в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 – „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. При това
положение безспорно следва да се приеме, че подсъдимият е осъществил държането
по отношение на високорисково наркотично вещества. Доколкото по делото не се
установи подсъдимият да е държал високорисковото наркотично вещество въз основа
на разрешително - лицензия за това, издадена при реда и условията на ЗКНВП, то
следва да се приеме, че е осъществил държането незаконно, в нарушение на
установения за това ред и без надлежно разрешение. Неизразходвана част от
обектите на експертизата е изпратена на съхранение в ЦМУ-София. Цената е определена
съгласно Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на МС от
29.01.1998г., за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на всички визирани по-горе високорискови
наркотични вещества с общо нетно тегло 3,600гр. възлиза общо на 90,00 лева.
От така изяснената и възприета фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал в неговата цялост се налага от
правна страна обоснован, несъмнен извод, че П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1, предл. първо
от НК.
От обективна страна е налице и
изпълнителното деяние, като безспорно доказано е и неговото авторство. С
действията си, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „държане“. Същият
е осъществявал фактическа власт върху веществата, като е безпротиворечиво
възприето в съдебната практика, че не е
необходимо да е налице винаги непосредствен физически контакт между дееца и
предмета на престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки един момент
да може да осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с този
предмет ( Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.). Веществата са се
намирали в случая в подсъдимия, като последният след запитване от страна на
полицейските служители, сам е посочил и предал наркотичните вещества, които е
държал, като е посочил, че са за лична употреба и са закупени от неустановено
по делото лице. Действително, както твърди защитата и не се спори по делото,
подсъдимият е съдействал на органите по разследване като доброволно е предал
забранените вещества, но това само по себе си, наред и с другите възражения на
защитата, а именно ниската му степен на обществена опасност, не водят до извод,
че е налице маловажен случай и че обвинението следва да се преквалифицира като
такова от ал.3, на чл.354а, НК, в ал.5 на същия член.
Случаят,
според настоящия състав на първо маясто не може да се
квалифицира като маловажен, като не са налице предпоставките на чл. 93, т.9 от НК. Според посочената разпоредба маловажен случай е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Преценката се прави на база фактическите данни
на конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на престъплението,
вида и стойността на предмета му, на вредните му последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на
обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Осъщественото от
подсъдимия държане на метаамфетамин не е от
кръга на резултатните престъпления.От извършването му не се установява да са
причинени вредоносни последици, като се касае за формално
престъпление.
На вещото лице са били поставени въпроси, които да определят физико-химичните показатели, да се
определи грамажът и процентното съдържание, /стандартни при такива експертизи
въпроси/.
Видно от самото заключение от в.л. Б., и трите обекта представляват метамфетамин.
Определени са били и процентите, както и общите количества на наркотичните
вещества, предоставени за изследване. „Метамфитаминът, счита че е средно
качество.Тези изводи са емпирични, свързани с това, че в практиката и се е
случвало да обследва от този вид наркотични вещества и такива с по-висок
активен компонент. Следователно активния компонент, като процентно съдържание,
съотнесен и към грамажа, на всяко едно от посочените наркотични вещества, както
и личността на подсъдимия определено
определя, случаят, като такъв по чл.354а, ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. 1
от НК, поради което и на възражението на защитата за преквалификация по чл. 354а, ал. 5 - маловажен случай, съдът
намира за напълно необосновано. Този извод, се затвърждава и от установената
стойност на веществата, като паричен еквивалент - нетно тегло 3,600 грама на
обща стойност 90 лв., определена съгласно Приложение № 2 към член единствен на
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г., за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството. Тази сума, не е незначителна. При
проверка дали не се касае за маловажен случай, както съдът посочи и по-горе, се
съобразяват цяла верига от обстоятелства. В това, число количеството,
стойността на наркотичните вещества, конкретиката на казуса, обществената
опасност на личността и на деянието. В случая съдът намира, че както
количеството, така и качеството на откритите в подсъдимия наркотични вещества,
обосновават приложението на чл.354а, ал.
3, предл. второ, т. 1, предл. 1 от НК, а
не на ал. 5 на чл.354а НК. Нещо повече,
този факт, се затвърждава и от съдебното минало на подсъдимия. Същият е бил
осъждан и друг път за държане на наркотични вещества – НОХД 216/2015г. на РС
Малко Търново, както и за разпространение на наркотични вещества, бил осъждан
два пъти за четири отделни деяния – по НОХД 1123/2016г. по описа на БОС и НОХД
740/2017г. по описа на БОС. Налични са и други осъждания за престъпления по
чл.343в ал.2 НК. Това съдебно минало е пречка за преквалифициране на деянието
по ал.5 на чл.354 а НК. Тази преценка следва да бъде направена след един
обстоен анализ на личността на подсъдимия, като настоящия съдебен състав
достигна до извода, че подс.П. е лице с повишена обществена опасност. Следва да
се отбележи и, че настоящата му престъпна деятелност е извършена в рамките на
изпитателния срок по други осъждания, които били кумулирани – по ЧНД 991/2017г.
на БОС. При тези обстоятелства и с оглед личността на подс.П. е немислимо да се
приложи маловажния случай на това престъпление, в каквато насока са
възраженията на защитата. Не може да се сподели безусловно и възражението на
защитата, че се касае за деец с много ниска степен на обществена опасност -
касае за един зрял и би следвало улегнал човек, в трудоспособна възраст, който
следва по правомерен начин, да реализира доходи от трудова дейност, като
безспорни данни в тази насока по делото няма, напротив той не работи и не е
ясно как реализира доходи. Подсъдимият е несемеен и живее сам, което
благоприятства, видно от данните по делото начин на живот, по-склонен към
нарушаване на обществените порядки, като сам заявява, че наркотичните вещества
са за него и приятелката му за забавление. Следователно обществената опасност
на личността му не е пренебрежимо ниска,
като съдът намира, че подсъдимият системно употребява наркотични
вещества.
Следователно, водим от всички тези съждения, изложени по-горе, съдът
намира, че неоснователно е възражението на защитата за преквалификация на
деянието и приемането му като маловажен случай, какъвто според съда процесният
не е. Този извод, не само обоснована, че прокурорът правилно е счел, че се
касае за деяние по ал.3 на чл.354а, НК, но също така и следва да се отчете, че
се касае за престъпления против общественото здраве, които законодателят
охранява със способите на НК, и следователно засягат обществени отношения от
висок порядък и към извършителите им следва да се реагира с достатъчно
обоснована наказателна репресия, за да се постигне генералната и индивидуалната
превенция. Настоящата инстанция намира,
че безспорно в конкретния казус, както се посочи по-горе не се касае за маловажен
случай, като за да достигне до този извод съдът съобрази множество фактори / виж Решение № 241 от 11.06.2014 г. по н.д.
№ 679/2014 г. на ВКС/- където е посочено, че когато се обсъжда наличието на
маловажен случай или не следва да се интерпретират в кумулативна даденост както
относимите към тежестта на престъпното деяние обстоятелства (времеви и
пространствени измерения на престъплението, реализирания механизъм,
характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите,
ръководещи дееца, социалните отражения и отзвук на престъплението), така и тези
досежно личността на автора. Доводи за тези обстоятелства, съдът по-горе изложи.
При преценката дали един
случай е маловажен и изобщо при
преценката за индивидуализация на наказанието следва да се отчитат особеностите
на конкретното деяние към момента на извършването му. Именно обстоятелствата
към този момент определят степента на обществена опасност на деянието и на
дееца ( в този смисъл е и Решение № 481 от 15.09.1992 г. по н.д. № 503/92 г.,
II н.о.,Решение № 25 от 19.02.2008 г. на ВКС по н. д. № 694/2007 г., II н.о.).
Освен това, водещо значение имат обстоятелствата около деянието, предмет на
производството, от които може да не следва непременно извод за наличие на
трайни престъпни наклонности у дееца към момента на извършването му. Очевидно е,
че П. употребява наркотични вещества за собствена консумация, но това не
означава, че при социален кръг от наркозависими лица и при проявено
снизхождение в настоящия случай и то необосновано такова, поради горните факти,
би се стигнало до затвърждаване у същия
на чувство за безнаказаност и продължаване на подобни престъпни прояви. По тази
причина настоящият състав намира, че следва с методите на наказателното право
да се въздейства своевременно на лицето.
По изложените по-горе аргументи съдът счете, че извършеното от
подсъдимия деяние осъществява състава
престъпление по
чл.354а, ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. 1 от НК, като от обективна страна същият на 28.03.2019г,
в гр. Бургас, ж.к. *** до бл.***, без надлежно
разрешително, държал високорискови наркотични вещества, а именно метамфетамин с
общо нетно тегло 3,6 гр. - престъпление
по чл.354а, ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. 1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено умишлено при условията на пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието – че държи без надлежно разрешително
високорискови наркотични вещества, съзнавал
е и е искал настъпването на общественоопасните последици,
като е знаел,
че без съответно разрешение няма право да притежава наркотични вещества,
разбирал е, че с действията си извършва противоправно деяние и е целял да държи
в себе
си забранено от закона високорисково наркотично вещество, за да го ползва. При тези
доводи, съдът призна подсъдимият за виновен по повдигнатото му обвинение.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
Разпоредбата на чл.354а, ал.3, т.1 от НК
предвижда – „Който без надлежно разрешително придобие или държи
наркотични вещества или техни аналози, се наказва: т.1 за високорискови
наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест
години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева“.
При определяне размера
на наказанието, съдът взе предвид обществената
опасност на деянието и личността на дееца. Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства изразената на досъдебното
производство и в хода на съдебното производство позиция на
подсъдимия- да изложи факти и обстоятелства, касаещи разследването, да
съдейства на органите, като предаде доброволно наркотичните вещества, които е
съхранявал в себе си, да обясни, че са за лична употреба, и за забавление с
приятели. Тази критичност към извършеното, заявено и по
делото в съдебна фаза, и позицията, че лицето очаква да сключи трудов договор,
правомерно да реализира доходи, съдът отчита при индивидуализацията на
наказанието. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете обремененото
съдебно минало на подсъдимия, описано по-горе. При това положение за постигане целите на
генералната и специалната превенция съдът намира, че следва да определи
наказание при превез на смегчаващите вината обстоятелства в законовия минимум,
а именно „лишаване от свобода“ от една година, което следва да се търпи при
строг режим, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в минимален
размер от 2 000 лева. Предвид изложеното съдът счете, че не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства за
приложението на чл.55 от НК, но прие, че наказанията следва да бъдат определени
по чл.54 от НК при превес на смекчаващите обстоятелства. Според
съда този размер на наказанията от една
година лишаване от свобода, както и глоба от две хиляди лева, е съобразен с конкретиката на казуса, обществената опасност на
деянието и на дееца, в гореизложения смисъл. За да определи това наказание
съдът отчете и цялостното положително
процесуално поведение на подсъдимия по делото, но и количеството и стойността
на откритите наркотични вещества, никак не са пренебрежими
нито като стойност, нито като съдържание на активен компонент, нито с оглед на
личността, а напротив, напълно обосновани да си приложи ал.3 на чл.354а НК.
Не на последно място,
следва да се има в предвид и, че по ЧНД 991/2017г. на БОС било извършено
групиране на наказанията по 4 различни присъди наложени на подс.П., като му е
определено едно общо наказание – 2 години и 10 месеца, което да бъде отложено
за изпитателен срок от 3 години. В рамките определения от съда изпитателен срок
подсъдимият П. е извършил и настоящата престъпна деятелност, което обуславя
извод, че така отложеното наказание по силата на чл.68, ал.1 НК следва да бъде
приведено в изпълнение. Така приведеното наказание от 2 години и 10 месеца
лишаване от свобода, следва да се търпи също при строг режим на основание чл.57
ал.1 т.1 б.“б“ от ЗИНЗС.
Разноски:
В тежест на подсъдимия
съдът възложи направените по делото разноски, като на
основание чл.189, ал.3 от НПК, осъди подсъдимия, да заплати 84,78 лева, в полза на бюджета на ОД на МВР–град Бургас
по сметка на ОД на МВР-град Бургас и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, осъди подсъдимия да заплати 5.00 лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - град Бургас.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл. 354а,
ал. 6 от НК, СЪДЪТ постанови да се отнемат в полза на държавата веществените
доказателства по делото, а именно наркотични вещества с общо нетно тегло 3,6 гр., остатъкът от които е изпратено на съхранение
в Агенция „Митници”, ЦМУ, Отдел „МРР – НОП” - град София, след което същите да
бъдат унищожени поради това, че представляват вещ, притежаването на която е
забранено, след влизане на присъдата в сила.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
За изготвяне на мотивите да се съобщи писмено
на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно
с оригинала: Д.М.