Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
град
София, ….01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 2118/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
516736/25.10.2018 г., постановено по гр. д. № 29421/2018 г. на СРС, III ГО, 140
състав, частично са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.А.П. установителни
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 910,76 лв.,
представляваща стойността на доставена неплатена топлинна енергия и извършено
дялово разпределение за периода 05.2013 г. – 04.2015 г. в топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „******, представляващ апартамент № 46 с абонатен
номер 236457, ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2015 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 82,81
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 30.06.2013
г. - 04.11.2015 г., за които суми по гр. д. № 70637/2015 г. на СРС, III ГО, 140 състав е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.11.2015 г. С решението
претенцията на ищеца по иска за установяване дължимост на обезщетението за
забава е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 84,79 лв. Решението
е постановено при участие на „Б.“ ООД – трето лице помагач на страната на
ищеца.
Недоволен от
постановеното решение, в осъдителната му част, ответникът е подал въззивна
жалба срещу него от 19.11.2018 г., в която моли за отмяна на решението. В
жалбата са изложени твърдения, че първоинстанционният съд не е отложил разглеждането
на делото в насроченото открито заседание, въпреки невъзможността му да
присъства на заседанието. Ищецът не бил конкретизирал точното количество топлинна
енергия, която е доставил, а по делото не били представени отчетът на общия
топломер на входа за процесния период, както и годишните изравнителни сметки.
Твърди, че от заключението на СТЕ не ставало ясно на каква база били определени
прогнозните сметки, както и реално начислените суми за плащане на доставената
енергия. Заявява възражение за погасяване на претендираните от ищеца вземания
по давност.
От страна на ищеца и третото лице
помагач не са постъпили отговори на въззивната жалба на ответника в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 15.02.2019 г.
съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е констатирал,
че не са заявени доказателствени искания от страните във въззивната инстанция.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи частично предявените
установителни искове, районният
съд е приел, че между страните по спора е налице облигационно правоотношение по
силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, при
което ответникът като собственик на процесния апартамент придобил качеството
потребител на топлинна енергия. По отношение на задължението на ищеца да
достави топлинна енергия на ответника в претендирания с иска размер съдът е
кредитирал заключението на изготвената и приета по делото СТЕ, съгласно което
стойността на доставената от ищеца топлинна енергия за исковия период (при
отчитане на сумата за получаване от изравнителните сметки) възлиза на 868,41
лв., а стойността на извършеното дялово разпределение е в размер от 42,36 лв. Вещото
лице е посочило, че сумите били начислени в съответствие с действащата към този
момент нормативна уредба. Ответникът не изпълнил задължението си за плащане на
посочените суми, поради което съдът уважил главния иск за пълния предявен
размер. По отношение на началния момент на претендираното от ищеца обезщетение
за забава, съдът е съобразил срока за изпълнение на задължението за главница,
установен в ОУ на ищеца, а досежно размера му от 82,81 лв. се позовал на
заключението на приетата по делото ССчЕ. С оглед изхода на спора, съдът е разпределил
отговорността за разноски в заповедното и в исковото производство.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част, във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
В мотивите на решението си,
районният съд е формирал извод за дължимост на претендираните от ищеца суми и
за тяхното правилно отчитане и фактуриране, който извод въззивният съд намира
за правилен и законосъобразен. Първоинстанционният съд изрично е посочил, че се
позовава на заключението на приетата по делото СТЕ, в която е отчетено, че
дяловото разпределение в топлоснабдения имот е извършено в съответствие с
нормативната уредба в областта на енергетиката. За да изготви заключението си
вещото лице е извършило проверка на отчета на общия топломер на сградата и на изравнителните
сметки за процесния период.
В производството пред първоинстанционния
съд не е имало основание за отлагане на насроченото с определението от
26.07.2018 г. открито съдебно заседание по делото. Районният съд правилно е
приел, че молбата на ответника в тази насока се явява неоснователна, тъй като в
представения в съдебното заседание болничен лист не е отбелязано Г.П. да страда
от заболяване, което не позволява явяването му пред съда. От друга страна
присъствалата в съдебната зала Б.М.-П.е могла да представи пълномощно и
документ, че е съпруга на ответника, за
да участва в делото като негов представител. В производството пред първата
инстанция ответникът не е направил възражение за погасяване на претендираните
от ищеца вземания по давност в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което
направеното във въззивната жалба възражение в тази насока се явява
преклудирано. Възраженията, за които съдът не следи служебно, а е необходимо
изрично волеизявление, сред които и възражението за изтекла погасителна давност,
се преклудират с отговора на исковата молба в първоинстанционното производство
и посочването им на по-късен етап на първоинстанционното производство, както и
във въззивната инстанция, е недопустимо.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а
решението, като правилно следва да се потвърди в обжалваната част.
При този изход на делото - отхвърляне
на жалбата като неоснователна, право на разноски във въззивната инстанция има
въззиваемият, който обаче не е обективирал подобна претенция.
Предвид размера на обжалваемия
интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010 год., ДВ,
бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 516736/25.10.2018 г.,
постановено по гр. д. № 29421/2018 г. на СРС, III ГО, 140 състав.
Решението е постановено при
участието на „Б.“ ООД, ЕИК ******** като трето лице-помагач на страната на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.