№ 45
гр. Исперих, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елица Д. Бояджиева Георгиева
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско
дело № 20233310100401 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба, вх.№ 1904/06.06.2023г. от Х. Ю. З., ЕГН
********** от град Завет, област Разград ул.“***“ № 5, действащ чрез адв. Д.
Д. от АК-Разград против Н. И. Н., ЕГН – ********** от село Драгомъж,
община Исперих, област Разград, ул.”***” № 21, с която моли съда да
признае за установено по отношение на ответницата, че притежава ½ идеална
част от Поземлен имот с начин на ползване дворно място, находящо се в
чертите на с.Драгомъж, обл.Разград, ул.“***“ № 21, за което по скица
№351/15.05.2008г. и действащия ПУП на селото, утвърден със Заповед №
609/25.09.1982г. е отреден парцел I-394 от кв.59 с площ от 721.68 кв м по
действащия дворищно-регулационен план на селото. Регулачни и
квадратурни данни: От имота няма отчуждения и предавания. Към парцел I се
предават: от имот пл. № 9564-173.78 кв м улична регулация, ведно със
застроените в него жилище от 68 кв м, мазе 16 кв м ведно с прилежащия
таван 68 кв м; второстепенна сграда със застроена площ от 4 кв м, при
граници и съседи: улици от двете страни; парцел XX-396, парцел II-395.
Моли да бъде отменен НА за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № 153, том XIV, рег. № 11813, дело № ***/2008г. от
21.11.2008г. на нотариус Р. А.. Моли да му бъдат присъдени направените
разноски.
В исковата молба ищцата разказва, че с майката на ответницата били
сестри. След смъртта на баща им през 1996г., по молба на сестра й, позволила
на ответницата безвъзмездно да ползва наследствената им къща в
с.Драгомъж, тъй като нямала къде да живее с мъжа си. След като сестра й
починала, ищцата решила да събере всички документи, касаещи наследството
на баща им и тогава установила, че ответницата още през 2008 г. се била
1
сдобила с нотариален акт за собственост на имота въз основа на
обстоятелствена проверка. Твърди, че в полза на ответницата никога не е
текла придобивна давност. Уговорката им била единствено да се ползва
къщата и никога не били водени разговори за прехвърляне на собствеността
или пък тя да се откаже от наследствения си дял. Твърди, че ответницата
никога не е демонстрирала по какъвто и да е начин, че има намерение да
свои имота. Затова за нея се било породило правото да предяви настоящия
иск.
По доказателствата представя писмени такива, които моли да бъдат
приети. Прави и доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Н.
И. Н., с който счита предявените искове за допустими, но неоснователни.
Заявява, че не са налице предпоставките предвидени в закона, за да бъде
уважен установителния иск. Нямало доказателства, които да установяват
владението от страна на ищцата, а напротив налице били доказателства за
собственост върху процесния имот, придобит чрез способа на давностно
владение повече от 10 години. Твърди, че ищцата никога не била владяла
имота и не била манефестирала собственическо поведение. Заявява, че през
всичките години от 2008г. насам тя е плащала данъците и таксите за този
имот.
Заявява, че не се противопоставя да бъдат приети представените от
ищцата писмени доказателства, както и по доказателствените искания
направени от същата.
Моли да й бъдат допуснати при режим на довеждане двама свидетели за
разпит относно твърдяните от нея обстоятелства, както и за обстоятелствата
кой от кога владее имота, къде е местонахождението му и с кои имоти
граничи.
Претендира за направените съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседение ищцата чрез своя процесуален представител
поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена по същество.
В съдебно заседание ответницата не се явява, но чрез чрез своя
процесуален представител оспорва исковата претенция като моли същата да
бъде отхвърлена.
Съдът след като се запозна с представените по делото гласни и писмени
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка :
Страните по делото са роднини. Ответницата е племенница на ищцата. На
18.05.1970г. наследодателя на страните Ю.А.Я. е придобил по давностно
владение следният недвижим имот, описан в Нотариален акт за собственост
на недвижим имот придобит по давност № 62, том I, нот.дело № ***/ 1970г., а
именно : Дворно място ведно със сграда от една стая в чертите на село Малък
Поровец, Разградско от 720.00 кв.м., а при кадастрални граници от
609.00кв.м. при съседи : от две страни улици, Д.С. от две страни, отредено за
парцел VIII-377/осми тире триста седемдесет и седем/ в квартал 85 по плана
на селото.
Представено е доказателство, че имената на лицето фигуриращо в
описания нотариален акт – Ю.А.Я. и Ю. Х.Я. на когото се легитимират като
наследници ищцата и ответницата, са имена на едно и също лице.
Имотът описан в Нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по давност № 62, том I, нот.дело № ***/ 1970г. представлява парцел
I – 394 в квартал 59 описан в Нотариален акт № 153, том XIV, рег.№ 11813,
нот.дело № *** от 21.11.2008г., с който от 21.11.2008г. се легитимира като
2
собственик на целият имот ответницата. В този документ имота е описан по
следният начин : Поземлен имот с начин на ползване Дворно място находящо
се в чертите на село Драгомъж, община Исперих, област Разград, ул.”***” №
21, за което по скица № 351/ 15.05.2008г. и действащия ПУП на селото,
утвърден със заповед от 25.09.1982г. е отреден парцел I – 394 в квартал 59 с
площ от 721.68 кв.м. по действащия дворищно регулационен план на селото :
Регулачни и квадратурни данни – от имота няма отчуждения, от имота няма
предавания : Към парцел I се предават : от имот пл.№ 9564 – 173.78 кв.м.
улична регулация ведно със застроените в него жилище от 68.00 кв.м. и мазе
16.00 кв.м., ведно с прилежащия таван от 68.00 кв.м.; Второстепенна сграда
със застроена площ от 4.00 кв.м., при граници и съседи : улици и от двете
страни; парцел XXI-I и парцел II-395.
По делото са разпитани свидетелите М.А., С.Н. и Е.А..
Първият свидетел М.А. е бивш съпруг на ответницата в своите показания
разказва, че с ответницата отишли да живеят в процесният имот през 1996г.,
тъй като нямали къде да живеят и там ги пуснала майката на ответницата.
Двамата живели в имота заедно до 2018г., когато се развели. В периода от
1996г. до 2018г. ищцата е посещавала имота веднъж годишно, преспивала е в
него, ответницата не е ограничавала леля си да ползва имота. Свидетеля
твърди, че ответницата прехвърлила имота на свое име през 2018г., после
сочи че през 2008г. Не знае бившата му съпруга да е уреждала наследство с
леля си Х., да и е показвала нотариалният акт за имота на свое име. Майката
на ответницата – сестра на ищцата през последните пет години до смъртта си
през 2023г. живяла в имота заедно с дъщеря си. Ответницата била правила
ремонти в имота.
Вторият свидетел С.Н. сочи в своите показания, че знае къде се намира
имота – в края на село Драгомъж. Бил собственост на дядото на ответницата
Ю., като от 1995г. в имота живеела ответницата със своята майка С..
Свидетеля не познава ищцата и не знае какви са и роднинските отношения с
ответницата. В момента в имота живеела ответницата с малкото си дете.
Третата свидетелка е Е.А. сочи, че ответницата Н. Н. живеела от 25
години в процесният имот. Свидетелката била виждала в имота и ищцата – 1-
2 пъти преди 10-15 години. Е.А. не знае каква е собствеността над имота.
Представени са доказателства, че за притежаваните по наследство от
ищцата земеделски земи в периода 2017 – 2021г. изплащаните рентни суми са
били получавани от ответницата, а за стопанската 2021/ 2022г. са получени
лично от ищцата на адрес в град Завет.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи : Предяваният иск се явява основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен. Към момента в който ответницата легитимираща се
като едноличен собственик на имота по силата на издадения в нейна полза
констативен акт се е настанила в имота – по твърдения на свидетеля Ахмед
през 1996г. същата не е имала качеството на наследник на имота. Той е бил в
патримониума на нейната майка С. Яхя и ищцата Х. З., като наследници на
Ю. Х.Я., починал на 27.03.1996г. Същият свидетел сочи, че в годините
ищцата е посещавала имота, винаги се е настанявала в него, като липсват
доказателства че по някакъв начин ответницата е демонстрирала спрямо
своята леля, че владее нейната идеална част от имота за себе си и смята да я
присвои. Самия факт, че спора е отнесен до съда едва през юни 2023г. сочи,
че до този момент ищцата не е смятала, че нейните собственически права по
някакъв начин са застрашени от нейната племенница, която двете сестри Х. и
3
С. като съсобственици по общо решение са допуснали в своята собственост.
За да придобие имота по давност през 2008г. то ответницата е следвало по
недвусмислен начин да отблъсне собствеността и владението и на своята
майка, като и демонстрира по явен и недвусмислен начин, че живее и владее
имота за себе си с намерението след изтичане на законоустановените срокове
да го придобие в собственост. Такива доказателства в процеса не са
ангажирани. Свидетелите сочат, че С. Яхя е живяла в имота с дъщеря си, като
няма данни какви са им били отношенията и какво е демонстрирала Н. Н. на
своята майка относно владението над имота и по тази причина съдът приема,
че наследодателката Яхя е упражнявала валидно правото си на собственост в
имота и по отношение на наследствената част на своята сестра Х. е била
държател. Доказателства в процеса, че ответницата от момента на
допускането и в имота през 1996г. до завеждане на делото 2023г. е владяла
имота като свой с намерение да го свои и в нейна полза още през 2008г. е
изтекла придобивна давност по делото не се събраха. Не е достатъчно
фактическото обитаване на имота само по себе си за срок от 10 години по
чл.79, ал.1 от Закона за собствеността, за да станеш собственик на същия.
Следва по всякакъв начин да си отблъснал правото на собственост, на
владение, на достъпване до имота на правоимащите лица – в случая ищцата и
нейната сестра – наследодател понастоящем на ответницата и да си им
показал, че владееш и държиш имота като своя собственост. Свидетелите
М.А. и Е.А. разпитани по делото безпротиворечиво сочат, че ищцата винаги
когато е посещавала имота е била допускана до него, страните са били в
много добри отношения, ищцата е преспивала понякога в имота, имала е
доверие на ответницата и същата в периода 2017 – 2021г. е получавала
сумите за рента на своята леля. Х. З. не е знаела за нотариалният акт
легитимиращ ответницата като едноличен собственик на имота през всичките
15 години от издаването на Нотариален акт № 153, том XIV, рег.№ 11813,
нот.дело № *** от 21.11.2008г. до момента следващ смъртта на нейната
сестра С. Яхя на 25.09.2021г. след който момент е решила да уреди
наследствените си правоотношения с наследниците на своята сестра. В
случай, че дори хипотетично се приеме че след смъртта на наследодателката
на ответницата ищцата е разбрала, че наследствената и идеална част е
присвоена от племенницата и т.е. на 26.06.2021г. и от този момент вече е било
ясно и манифестирано пред нея, че Н. Н. владее имота за себе си, то от тази
дата до 06.06.2023г. – момента на предявяване на исковата молба по чл.124,
ал.1 от ГПК срещу Н. Н. не са изтекли предвидените 10 години по закон за да
се легитимира ответницата като собственик и на идеалната част на своята
леля.
С оглед изхода на делото основателно се явява и искането за отмяна по
реда на чл.537, ал.2 от ГПК до размер от 1/ 2 ид.част на издаденият в полза на
ответницата Н. Н. Нотариален акт № 153, том XIV, рег.№ 11813, нот.дело №
*** от 21.11.2008г.
По изложените съображения и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответницата следва да бъдат поставени и реализираните от ищцата съдебни
разноски в общ размер на 880.00лв., включващи заплатен адвокатски хонорар
от 700.00лв. и такси за административни услуги – издаване на различни
удостоверения и други документи приложени като доказателство по делото от
страната в общ размер на 180.00лв.
Воден от горното съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.124, ал.1 от ГПК по
отнношение на ответницата Н. И. Н., ЕГН – ********** от село Драгомъж,
община Исперих, област Разград, ул.”***” № 21, че ищцата Х. Ю. З., ЕГН
********** от град Завет, област Разград ул.“***“ № 5 е собственик по
наследство на 1/ 2 ид.част от следният недвижим имот : Поземлен имот с
начин на ползване Дворно място находящо се в чертите на село Драгомъж,
община Исперих, област Разград, ул.”***” № 21, за което по скица № 351/
15.05.2008г. и действащия ПУП на селото, утвърден със заповед от
25.09.1982г. е отреден парцел I – 394 в квартал 59 с площ от 721.68 кв.м. по
действащия дворищно регулационен план на селото : Регулачни и
квадратурни данни – от имота няма отчуждения, от имота няма предавания :
Към парцел I се предават : от имот пл.№ 9564 – 173.78 кв.м. улична регулация
ведно със застроените в него жилище от 68.00 кв.м. и мазе 16.00 кв.м., ведно с
прилежащия таван от 68.00 кв.м.; Второстепенна сграда със застроена площ
от 4.00 кв.м., при граници и съседи : улици и от двете страни; парцел XXI-I и
парцел II-395.
ОТМЕНЯ на осн. чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт № 153, том XIV,
рег.№ 11813, нот.дело № *** от 21.11.2008г. до размерът на наследствената 1/
2 ид.част на ищцата Х. Ю. З., ЕГН ********** от град Завет, област Разград
ул.“***“ № 5.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Н. И. Н., ЕГН – ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Х. Ю. З., ЕГН ********** за разноски по делото сума в размер
на 880.00 /осемстотин и осемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5