№ 3899
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100111710 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Л. Л. К. срещу „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД за осъждането му да заплати сумата от 35 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 28.11.2022 г., ведно със
законната лихва от 27.03.2024 г. до окончателното изплащане и 98.68 лева
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно
със законната лихва от 27.03.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че пострадал при ПТП на 28.11.2022 г., вина за което
имал водачът на л.а. „Тойота“, модел „Корола Версо“ с ДК № **** К.Р.Б.. К.
бил пътник на предна дясна седалка в л.а. „Тойота“, модел „Корола Версо“.
Ищецът бил незабавно приет в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с
оплаквания от болки в дясна гривнена става. Претърпял операция за
поставяне на остеосинтезни импланти в ставата, като след изписването
лечението продължило в домашни условия, без възможност за спортна
активност за срок от три до шест месеца. Ищецът не можел да се обслужва сам
и да извършва нормални ежедневни дейности, зависил от помощта на
близките си в обслужването и страдал от нарушения на съня.
Към датата на инцидента Л. К. бил ученик в 11 клас и увредата му
попречила да се готви с необходимия интензитет за кандидатстване в
университет, защото дясната му ръка се изморявала лесно и изпитвал
трудности при по-продължително писане. Бил лишен и от възможност да
спортува, което му причинило чувство на самота и дистанцираност.
Раздвижването на горния десен крайник било трудно поради
усилващите се болки. След посещение при травматолог се установила
необходимост от ново оперативно лечение. На 22.05.2023 г. отново постъпил в
1
отделение по детска ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД, като на 23.05.2023 г. се извършила оперативна интервенция за
премахване на остеосинтезните импланти и артролиза на ставата. Операцията
довела до допълнителни болки, страдания и неудобства за ищеца.
Вследствие на оперативното лечение К. имал видими белези, които
загрозявали дясната му ръка и това го карало да се чувства потиснат и да
избягва носене на дрехи с къс ръкав.
Ищецът изживял и психически стрес от уврежданията и от променения
си начин на живот. След повече от година и половина ищецът все още се
възстановявал. Продължавал да чувства болки и стягане в зоната на
фрактурата при влажно и студено време и при натоварване на дясната ръка и
психически дискомфорт.
За лечение Л. К. сторил разходи на обща стойност 98.68 лева.
За управлявания от К.Р.Б. лек автомобил имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. На
27.03.2024 г. ищецът е предявил претенции пред застрахователя за заплащане
на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. С уведомление от
17.04.2024 г. ответникът постановил отказ за определяне и изплащане на
обезщетения, поради което Л. К. предявява претенциите си по исков ред.
Ответникът е подал отговор, в който Оспорва наличието на
противоправно поведение от страна на водача К.Б.. Евентуално възразява за
наличие на случайно събитие, непредотвратимо от водача поради заледена
пътна настилка. Оспорва претендирания размер на обезщетението за
неимуществени вреди като завишен, както и причинната връзка между
произшествието и получените травми и продължителността на страданията на
ищеца.
Навежда и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй
като била без поставен обезопасителен колан и че не е провел правилно
лечение.
Третото лице помагач на страната на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД – Столична община е изразил становище за неоснователност на
претенциите. Счита за прекомерен претендирания размерна обезщетението за
неимуществени вреди. Оспорва, че пътната настилка е била заледена и че това
е единствената причина водачът Б. да изгуби управление над управляваното
от него МПС. Столична община положила дължимата грижа, като сключила
договор за зимно поддържане и почистване на пътищата в Природен парк
„Витоша“, като мястото на произшествието попадало в обхвата на договора.
На 28.11.2022 г. от 04.30 ч. до 5.30 часа била извършена дейност по
механизирано обработване на пътни платна на пътя, където настъпило
произшествието.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
2
правна страна:
Предпоставка за допустимостта на исковете е предявяване на
претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно,
че ищецът е предявил претенциите си за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди от ПТП на 28.11.2022 г. пред ответното дружество на
27.03.2024 г.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем
с отговорността на делинквента.
Не се спори между страните в производството, че за лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Корола Версо“ с ДК № **** е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ към 28.11.2022 г. и това обстоятелство е
отделено като безспорно между страните с определение от 17.01.2025 г.
В случая отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана
при наличие на предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
на причинна връзка между получените увреждания и противоправното
поведение на виновния водач.
От изслушаната по делото авто-техническа експертиза, изготвена въз
основа на писмените доказателства по делото и гласните доказателства чрез
разпит на свидетеля К.Б. се установява, че на 28.11.2022 г. около 22.30 ч. по ул.
„Буйновско ждрело” на с. Бистрица се е движил л.а. „Тойота Корола“ с ДК №
****, управляван от К.Р.Б., в посока от кръстовището с ул. „Никола
Крушкин/Чолака” към кв. С.о. Ул. „Буйновско ждрело” е била покрита с
асфалт, без неравности, а настилката е била хлъзгава и мокра. По същото
3
време в противоположна посока се е движил л.а. „Ленд Роувър“, модел
„Рейндж Роувър“ с ДК № ****, управляван от П. Ж. С.. Водачът К.Б.
управлявал л.а. „Тойота Корола“ с включени фарове в тъмната част на
денонощието по мокрото пътно платно с наклон на спускане около 3%, когато
приближава десен за него завой. Скоростта на автомобила е била 54.76 км/ч
при гранична скорост от 51.65 км/ч. Водачът Б. не успял да намали скоростта и
навлязъл от дясна в лява пътна лента. Към този момент в противоположна
посока се движил л.а. „Ленд Роувър“ със скорост 39.59 км/ч. Разстоянието
между автомобилите е било около 59.17 м. Последвал челен удар с взаимно
застъпване 1.70 м. между двата автомобила, изцяло в лява пътна лента, където
се е движил л.а. „Ленд Роувър“.
Като причина за произшествието се сочи поведението на водача на л.а.
„Тойота Корола“, който управлявал автомобила със скорост 54.76 км/ч при
нормативно разрешената от 40 км/ч и от граничната в района на завоя от 51.65
км/ч. При наличие на техническа вндимост и пътни знаци, причина за
произшествието е неупражнен постоянен визуален контрол и липса на
адекватно поведение от страна на водача на л.а. „Тойота Корола“ преди
навлизане в десен за него завой. С действията си водачът на л.а. „Ленд Роувър“
не допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като се е движил с разрешена за
пътния участък скорост от 39.59 км/ч и при това е бил в обективна
невъзможност да реагира своевременно.
При така даденото заключение, което съдът кредитира като обективно,
пълно и обосновано, се налага изводът, че водачът К.Р.Б. е нарушил
задълженията си на водач на МПС, визирани в чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, ал. 1
и чл. 16, ал. 1 от ЗДвП. Поради проявена небрежност и недостатъчно внимание
при управление на автомобил, той е пропуснал да контролира непрекъснато
автомобила по начин да не допусне създаване на опасност за живота и
здравето на участниците в движението. Управлявал е л.а. „Тойота“, модел
„Корола Версо“ със скорост, по-висока от разрешената за пътния участък,
несъобразявайки се едновременно с това и с релефа на местността и със
състоянието на пътя. Проявената от Б. самонадеяност е довела до изгубване на
управлението върху управляваното от него превозно средство и нарушаване
на забраната за навлизане в насрещна пътна лента. Установява се, че в
участъка е имало предупредителен знак за следващ остър завой надясно.
Непрекъснатата осева линия забранява на водача да навлиза в насрещното
4
платно за движение. Несъобразяването на Б. с правилата за движение по
пътищата е единствената причина за настъпване на произшествието. Не е
налице причина, лежаща в поведението на служители на стопанина на пътя
Столична община, пропуснали да обезопасят пътния участък. От дадените в
съдебното заседание на 30.05.2025 г. разяснения от вещото лице Т. се
установява, че явлението „черен лед“ (тънко ледено покритие върху пътната
настилка) е било налично и за двете пътни ленти. То обаче не е повлияло
поведението на водача на л.а. „Ленд Роувър“ , който е спазвал ограничението
на скоростта за пътния участък и е контролирал непрекъснато управлявания
от него автомобил.
Като е реализирал виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
нарушение на правилата за движение по пътищата, налице са предпоставките
за ангажиране на отговорността на застрахователя а гражданската му
отговорност – „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки,
проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за
възстановяването и др.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, в причинна
връзка с процесното ПТП са получените от Л. К. увреждания, изразяващи се в
съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост на дясна
предмишница. Увреждането довело до трайно затруднение на движенията на
десен горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни. Увреждането се получило от
удар в областта на дланта с обърната нагоре длан, като силата на удара се
предала по оста на ръката и се получило счупване в областта на гривнената
става или малко над нея. Лечението включвало две оперативни интервенции:
непосредствено след инцидента, през декември 2022 г. - за открито наместване
на счупването и фиксиране на фрагментите с две миниплаки и винтове и на
23.05.2023 г. – за отстраняване на металната остеосинтеза от дясната
предмишница. През периода на лечение К. търпял болки и страдания, като
през първите 30 дни след първата операция и 20 дни след втората болките
били с по-голям интензитет. При протичане на лечебния процес без
5
усложнения, периодът на възстановяване от това увреждане бил около пет
месеца, а след второто оперативно лечение - около един месец.
При извършен на 21.05.2024 г. личен преглед на ищеца вещото лице
установило наличието на груб оперативен белег по външната страна на дясна
гривнена става с надлъжен ход и дължина 7 см и ограничен обем движение в
дясна гривнена става при свиване, отклоняване на ръката към палеца и към
външната част на дланта. Запазен е единствено обемът движение при
изправяне на ръката от китката нагоре. Според вещото лице д-р С. тези
ограничения в обема на движение на дясната гривнена става ще останат за
постоянно, тъй като долната метална плака не е отстранена, тъй като там са
разположени нерви и артерии и отстраняването е рисковано.
Търпените от ищеца страдания се установяват и от събраните по делото
гласни доказателства. Свидетелят Д.Т., леля на ищеца, разказва, че разбрала за
инцидента с Л. през ноември 2022 г. от майка си, която живеела със
семейството на ищеца. Приели Л. за операция на китката на ръката, като
поставили пирони и планки. След това ръката му била обездвижена месеци
наред. Шест месеца по-късно махнали само единия от пироните. Другият
останал, защото бил близо до сухожилието и имало опасност от допълнителна
увреда. След първата операция ръката му била обездвижена. През този период
Л. бил ученик. Ходел на училище, но бил освободен от физическо възпитание.
За около месец-два не могъл да се обслужва сам – да се облича, да закопчае
копче и др. След втората операция ръката му отново била обездвижена с гипс
и му помагали в хигиенно-битовото обслужване. Към момента все още не
можел да движи ръката си свободно, но се самообслужвал.
Преди инцидента Л. учил в спортното училище, с баскетбол. Вече не
можел да спортува, а при натоварване и промяна във времето изпитвал болки
в областта на китката. Имал и белези от операциите, които го карали да се
чувства неудобно. Дори и лятно време предпочитал да носи дрехи с дълъг
ръкав.
Променило се и поведението му. Страховал се да се вози в кола и нямал
доверие на шофьорите. Долго време приемал и обезболяващи.
Пострадалият направил неуспешен опит да се храни с лявата ръка и
затова му помагали с храненето. В началото бил много разстроен, психически
лабилен и плачел.
6
Дадените от Т. показания съдът кредитира като съответни на писмените
доказателства по делото и заключението на д-р С.. Л. К. е бил на 17 години
към датата на ПТП. Получената фрактура се е отразила негативно върху
начина на живот на младежа. Освен че е претърпял две оперативни
интервенции, се е оказал в невъзможност да спортува и да се обучава
пълноценно, използвайки целия капацитет на дясната си ръка. Допълнително
неудобство и чувство на непълноценност е изпитвал в периодите на пълно
обездвижване на горния десен крайник, наложило ползване на чужда помощ.
Към момента, поради крайно ограничения обем в движение на дясната китка
К. все още не се е върнал към обичайния си начин на живот. Зависимостта от
помощ в ежедневието допълнително е допринесло за душевен дискомфорт.
Възрастта му предполага физическа активност и енергичност, а вследствие
пътния инцидент К. се е оказал в безпомощно състояние. Тежестта на
фрактурата и продължителният възстановителен период са повлияли
негативно на психическото му състояние и са довели до поведенчески
промени, включително изграждане на комплекс от видимия загрозяващ белег
по горния десен крайник. Преди процесното ПТП ищецът е водил пълноценен
начин на живот, спортувал е активно и не е имал никакви придружаващи
заболявания.
При така събраните по делото доказателства съдът предявеният иск за
обезщетяване на неимуществените вреди за доказан в пълния предявен размер
от 35 000 лева. Размерът на обезщетението съдът определя и според лимитите
на застрахователните суми за неимуществени вреди и конкретните
икономически условия към релевантния за определяне на обезщетението
момент – 28.11.2022 г., когато е настъпилото произшествието, от което са
произтекли вредите.
В причинно-следствена връзка с правилното и своевременно лечение на
уврежданията са направените от ищеца разходи за лечение и медикаменти на
обща стойност 98.68 лева.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на
ищците, което подлежи на разглеждане в настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с
поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на
7
пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012
г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без
приносът не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото
възражението е направено от ответника и го ползва при положителното му
установяване доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по
„Гражданска отговорност” на делинквента).
Като съобрази обстоятелствата, при които се е случило произшествието
и заключението на авто-техническата експертиза за налина на получаване на
фрактурата, съдът намира за изцяло недоказано направеното от ответника
възражение за съпричиняване. При произшествието К. е бил пътник на предна
дясна седалка в л.а. „Тойота“ и е не е получил травми по торса и главата. При
челен удар със застъпване, какъвто е процесният механизъм на ПТП, тялото
на пострадалия би следвало да отхвръкне напред, каквото движение не е
установено. Това косвено говори за правилно поставен предпазен колан.
Травмата в областта на китката на дясна ръка е получено при опиране в
арматурното табло, дясна колонка или захват за дръжка горе в дясно, като при
удара от инерционната сила костите са били счупени.
Неоснователно е и възражението за непроведена рехабилитация. Според
д-р С., по принцип рехабилитацията спомага за по-добро възстановяване, но
след половин до една година тя е безполезна поради необратими промени в
структурите на засегнатите стави. Началният момент е първоначалното
зарастване. При К. то е настъпило около месец след втората операция, когато е
свален бинтът. Към този момент травмата е била с давност, непозволяваща
ефикасност на рехабилитацията. Д-р С. също не е категоричен, че евентуални
рехабилитационни процедури биха спомогнали за пълно възстановяване (така
показания в съдебно заседание на 30.05.2025 г.). Всичко това опровергава
причинната връзка между непроведена рехабилитация и актуалното състояние
на ищеца.
Определените от съда обезщетения следва да бъдат присъдени в
предявените размери от 35 000 лева и съответно 98.68 лева.
Ищецът претендира заплащане на законна лихва върху главниците от
датата на завеждане на претенцията пред застрахователя – 27.03.2024 г.
Според дадения с решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС,
I т.о. отговор относно началния момент на дължимите от застрахователя на
8
гражданската отговорност на делинквента мораторни лихви, в хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, съответно
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
Установява се, че молбата за определяне на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди е подадена на 27.03.2024 г. и от тази
дата „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД дължи да заплати законна лихва
върху сумите от 35 000 лева и 98.68 лева.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, поради
което ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 1 450 лева
държавна такса и 700 лева депозити за експертизи по делото.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни, но с
оглед изхода на спора, право на такива има единствено ищецът.
Л. К. е бил представляван от Адвокатско дружество „Д.а и Д.“, оказало
на ищеца безплатна правна помощ. С оглед вида и характера на спора, броя на
проведените съдебни заседания и извършените по делото процесуални
действия, адвокатското възнаграждение съдът определя на 3 500 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати на Л. Л. К., ЕГН **********, с адрес с.
Бистрица, район „Панчарево“, ул. **** сумата от 35 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 28.11.2022 г. и
98.68 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени
разходи за лечение на увреждания, получени при ПТП на 28.11.2022 г., ведно
със законната лихва от 27.03.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
9
бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати по сметка на СГС сумата от 1 450 лева
държавна такса и 700 лева депозити за експертизи по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗАдв., „ЗАД
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати на Адвокатско
дружество „Д.а и Д.“, рег. № ****, с адрес гр. София, бул. ****, ап. 6 сумата от
3 500 лева адвокатско възнаграждение за производството.
Решението е постановено при участието на Столична община – трето
лице помагач на страната на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10