№ 285
гр. Сливен, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230100053 по описа за 2023 година
Предмет на производството са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 344 ал.1, т. 1 и 2 от КТ, чл. 128 от КТ и чл. 213 от КТ и цена 2130 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.09.2022 г. сключил трудов договор №
445/07.09.2022 г. с ответното дружество и бил назначен на основание чл.68 ал.1 т.2 от КТ на
длъжността „общ работник, строителство”, с основно трудово възнаграждение от 710 лева.
Започнал работа на 08.09.2022 г., като му била връчена и длъжностна характеристика.
Трябвало да започне работа на височина - часовниковата кула над Община Сливен,
но тази работа не съответствала на посочената в трудовия договор работа „общ работник,
строителство”, по който трябвало да изпълнява рутинни задачи при строителството, а
длъжностната му характеристика била за работник строителство, изпълняващ височинни
дейности, което изисквало по-голяма квалификация и по-високо заплащане. Сочи, че
работодателят не му бил предоставил необходимото оборудване и предпазни средства за
извършване на дейността - въжета, колани, анкери, каски, карабинери, подходящо работно
облекло и обувки, строителни инструменти за шпакловка и стъргане на боя и много други,
без извършване на инструктаж. Самото място на работа също не било обезопасено.
Започнал да изисква от представител на работодателя обяснения и необходимите му
оборудване и предпазни средства, но той не реагирал по никакъв начин.
На 16.09.2022 г. поискал първо оборудването и предпазните средства, за да започне
работа, но тогава, а и след това работодателят не му ги бил осигурил.
На 26.09.2022 г. бил изгонен с неговия колега от работа и му било заявено, че нямало
да работи повече там, тъй като други работници започнали работа на това място, като от
16.09.2022 г. до настоящия момент не бил допускан заедно с другия му колега на работното
място от работодателя, като не му било заплащано и възнаграждение до тогава.
На 07.11.2022 г. била изготвена заповед № 330 от 07.11.2022 г. на основание чл.188
т.З от КТ, във връзка с чл.330 ал.2 т.6 от КТ и при спазени изискванията на чл.189, чл.193,
чл.194 и чл.195 от КТ, с която му било наложено наказание „уволнение“, поради това, че бил
1
„.... извършил/а следното: Неподаване на писмени обяснения и неявяване за изслушване на
служителя във връзка с неявяване на работа в течение на повече от два последователни
работни дни през целия период 16.09.2022 г. - 13.10.2022 г.”.
Твърди, че заповедта е незаконосъобразна и не отговаря на изискванията на чл.190
ал.1 от КТ, тъй като посоченото в заповедта нарушение не било посочено сред нарушенията
в чл.190 ал.1 от КТ, за които можело да бъде наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. В заповедта за уволнение по чл.195 от КТ следвало да бъде посочено точно
нарушението, като наказанието се налагало с мотивирана писмена заповед, в която се
посочвали нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст,
въз основа на който се налагало. При налагане на наказанието не бил спазен чл.193 от КТ,
тъй като за описаното нарушение „неподаване на писмени обяснения и не явяване за
изслушване на служителя“, не му били поискани обяснения и не са били изслушани негови
обяснения.
Следователно, поради неспазване на изискванията на чл.190 ал.1 от КТ - да се посочи
точно нарушението, за което може да се наложи дисциплинарно наказание, поради
неспазване на изискванията на чл.195 от КТ - да се изпише точно нарушението и датата на
нарушението, поради неспазване на чл.194 от КТ, поради неспазване на изискванията на
чл.193 от КТ - да се поискат обяснения за посоченото в заповедта нарушение, обжалваната
заповед била незаконосъобразна и следвало да бъде отменена.
Ищецът твърди, че не е извършил посочените нарушения.
Не бил давал обяснения, защото работодателят му не му бил осигурил нормални
условия за изпълнение на работата по чл.124 от КТ и чл.127 ал.1 т.2, т.З, т.5, т,6 и ал.2 от КТ.
Наред с това, работодателят му бил отказал да му осигури необходимите оборудване и
предпазни средства и с отказа си да му ги предостави, той бил станал причина за
невъзможността му да си изпълни служебните задължения. Макар и сам работодателят да го
бил допускал до работа след 16.09.2022 г. и да го е отстранил незаконосъобразно от работа,
не му бил заплащал трудово възнаграждение по трудовия договор за работата до 16.09.2022
г. и обезщетение за недопускане до работа след 16.09.2022 г.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което:
Да отмени заповед № 330 от 07.11.2022 г., издадена от управителя „Р. СТРОЙ”
ЕООД, за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, като незаконосъобразна.
Да бъде възстановен на работа в дружество „Р. СТРОЙ” ЕООД на длъжността „общ
работник, строителство”.
Да бъде осъдено ответното дружество „Р. СТРОЙ” ЕООД, да му заплати на
основание чл.128 от КТ, трудово възнаграждение от 08.09.2022 г. до 16.09.2022 г. и на
основание чл.213 от КТ обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждения общо
от 2130 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Претендира за направените по делото разноски в размер на 710 лева - адвокатски
хонорар.
В законоустановения срок от ответното дружество е депозиран отговор чрез
процесуален представител, в който се твърди, че искът е допустим, но неоснователен.
Твърди се, че обстоятелствата, на които се основава иска не отговарят на
действителното фактическо и правно положение.
Сочи се, че още с постъпването си на работа, ищецът имал претенции да му се
закупят строителни материали и оборудване, което той лично искал да избере, тъй като
трябвало да се ремонтира и боядиса часовниковата кула на Община Сливен. Управителят на
ответното дружество го попитал как е по-удобно за него, ищеца да изготви списък на тези
материали и оборудване или да му се предостави определена сума, с която той да закупи
2
необходимите материали за извършване на работата и след това да представи на ответника
фактури на стойността им.
Така още на 07.09.2022 г., страните се договорили управителят на дружеството да
предостави на Л. Д. сума в размер на 5 000 лева, за да можел да закупи необходимите
материали и оборудване по негова преценка за извършване на ремонта. На същата дата
предал на ищеца сума в размер на 1 000 лева и 1 000 евро, а на 09.09.2022 г. и останалата
част от уговорената сума в размер на 2 000 лева, до общия размер от 5 000 лева. За
предаването на посочените суми между страните били подписани разходни касови ордери, а
сумата от 5 000 лева била осчетоводена като разходвана в счетоводството на ответното
дружество.
След получаването на горепосочената сума, ищецът няколкократно бил питан от
управителя на дружеството през следващите няколко дни какво става с материалите, които
той е следвало да закупи и да се отчете, а така също и да започне работа по обекта. Л. Д.
отговарял уклончиво, че все още не можел да намери точно това, което му било необходимо.
Така на 16.09.2022 г., ищецът не се явил на работа и не вдигал телефона си. Няколко дни по
- късно уведомил работодателя си, че бил на почивка и да не го занимава известно време.
От тогава от страна на управителя на дружеството били правени многобройните
опити да се разбере защо ищецът не се явява на работа, но напълно безуспешни. Също така
му бил търсил и обяснение какво се случвало с горепосочената сума в размер на 5000 лева,
като поискал да му бъде върната доброволно от ищеца, но и до днешна дата това не се било
случило.
За дължимата сума, посочена по-горе, било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като състав на PC - Ямбол бил издал Заповед за
изпълнение срещу ищеца по ЧГД № 2725/2022 г. по описа на ЯРС. В предвидения срок
ищецът бил депозирал възражение.
Възразява се изцяло срещу иска и обстоятелствата, на които същият се основава.
Твърди се, че работодателят на ищеца бил изпълнил всички изисквания по КТ при
възникването и прекратяването на трудовите правоотношения между страните. Трудовият
договор бил сключен на 07.09.2022 г., на 08.09.2022 г. на ищеца е била връчена и той се бил
запознал без възражения с длъжностната си характеристика, като я подписал. Бил е напълно
наясно с какъв тип работа ще бъде ангажиран.
На 08.09.2022 г., на ищеца бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве
при работа, който също бил подписал. Впоследствие, включително до 15.09.2022 г., когато
бил и последния ден, в който ищеца се бил явил на работа, ежедневно също бил
инструктиран по безопасността на работата. На 08.09.2022 г., ищецът бил получил
специализирано работно облекло - каска, очила, полугащеризон, обувки, жилетка,
алпинистко въже и колан. Въпреки това, той бил поискал допълнително оборудване, което
му било подсигурено от работодателя под формата на сума в размер на 5 000 лева за
закупуването му.
Твърди се, че Заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение на ищеца е
законосъобразна, пределно мотивирана, а във връзка с издаването й са спазени всички
изискуеми законови предпоставки на КТ. На работника била предоставена възможност да
бъде изслушан или да даде своите писмени обяснения във връзка със задължението на
работодателя по чл. 193, ал. 1 от КТ. Същият не се бил явил в ответното дружество, за да
бъде изслушан, нито бил депозирал в писмен вид обясненията си въпреки, че с препоръчано
писмо получено от неговия баща на 20.10.2022 г., е бил надлежно уведомен за това.
Сочи се, че ищецът не се бил явил на работа в продължение на около 20 работни дни
без уважителна причина, което било категорично нарушение на работната дисциплина по
смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ и основание за налагане на дисциплинарно наказание
3
„уволнение” по чл. 188, т. 3 от КТ.
Заповедта била връчена на ищеца на 21.11.2022 г., чрез писмо с обратна разписка,
изпратено му на 07.11.2022 г., която той бил подписал, тъй като същият не се явявал в
ответното дружество, за да му бъдела връчена лично.
В тази връзка се твърди, че искът е неоснователен и като такъв следвало да бъде
отхвърлен.
Претендират се разноските по делото.
В с.з. ищецът редовно призован, се представлява от пълномощник, който моли съда
да уважи предявените искове.
В с.з. ответното дружество се представлява от процесуален представител, който моли
съда с оглед изложените в отговора аргументи и събраните по делото доказателдства, да
постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции на ищеца, като неоснователни
и недоказани.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 07.09.2022 г. ищецът е сключил с ответното дружество трудов договор №
445/07.09.2022 г. и е назначен на основание чл.68 ал.1 т.2 от КТ на длъжността „общ
работник, строителство”, с основно трудово възнаграждение от 710 лева. Започнал работа на
08.09.2022 г., като му е връчена и длъжностна характеристика.
На 08.09.2022 г. е проведен на ищеца начален инструктаж, видно от служебна
бележка № 406/08.09.2022 г. Инструктаж е провеждан на 13.09.2022 г. 14.09.2022 г.
15.09.2022 г.
Ищецът сее подписал за получено работно облекло: каска, очила, полугащеризон,
обувки, жилетка, алп. Въже, колан.
С разходен касов ордер от 09.09.2022 г. Л. Д. е получил 2000 лева аванс за
часовникова кула и с РКО от 07.09.2022 г. 1000 лева.
На 13.10.2022 г. до управителя на ответното дружество е изпратена докладна записка
от Вл. Паскалев с която го информира, че Л. Д. не се е явил на работа в течение на повече от
два последователни работни дни. От 16.09.2022 г. до 13.10.2022 г. не се е явявал на
работното място.
Със Заповед № 00022-61/18.10.2022 г. , управителя на Р. Строй ЕООД уведомява Л.
Д., че срещу него е образувано дисциплинарно производство за следните нарушения:
неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, а именно, за периода от
16.09.2022 г. до 13.10.2022 г., като е поканен в три дневен срок от датата на полечаване на
заповедта да се яви в офиса на дружеството за изслушване или да представи писмени
обяснения. Предупреден е, че при неподаване на писмени обяснения и неявяване за
изслушване ще бъде приложена разпоредбата на чл. 193, ал.3 от КТ.
Прието е като доказателство известие за доставяне до Л. З. Д., получено от баща на
20.10.2022 г.
На 07.11.2022 г. била издадена заповед № 330 от 07.11.2022 г. за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение на осн. чл. 188, т.3 от КТ, във връзка с чл.330 ал.2 т.6
от КТ и при спазени изискванията на чл.189, чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ. поради това, че е
извършил/а следното: Неподаване на писмени обяснения и неявяване за изслушване на
служителя във връзка с неявяване на работа в течение на повече от два последователни
работни дни през целия период 16.09.2022 г. - 13.10.2022 г.” Заповедта е връчена с обратна
разписка лично на ищеца на 21.11.2022 г.
4
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свид. Н.М. се установява, че същият познава ищеца, били колеги и
работели в „Р. строй“. Трябвало да извършват частично ремонтна работа на кулата на
градския часовник, а именно подмазване, зачистване с водоструйка и боядисване на кулата.
Първоначално не били сключили договор, само устно споразумение за извършване на
ремонт на кулата. След това по настояване на „Р. строй“ искали да сключат трудов договор.
От шефа на фирмата „Р. строй“ получили сумата от 5000 лева на два пъти, за закупуване на
нужното оборудване по спускане по склона на кулата. Там спускането било по алпийски
начин и било необходимо закупуване на оборудване за спускане и изкачване по кулата.
Трябвало да закупят алпийски въжета, колани 2 бр., карабинери, григли и самохват. Всеки
алпинист се бил спускал с негови въжета, за това трябвало да се закупят материалите.
Закупили ги, парите долу горе им стигнали. Фирмата трябвало да им предостави защитно
облекло и обувки. Искали са да им предоставят и машини като перфоратор, бъркалка,
шпакли, мистрии, мали, четки, кофи, защитни очила. Не били получавали никакви машини
или инструменти, единствено водоструйка, с която били измили три стени на кулата -
източна, западна и южна. На 08.09., в Общината във фоайето след като ги пуснала охраната,
дошло момиче от фирмата и на място подписали документи за започването на работа.
Подписали трудови договори там на място. Подписали и документ, че са получили
предпазни облекла, каски, обувки и т.н., но не били получавали. Длъжностна
характеристика също подписали. Инструктаж не им бил правил никой. Те се подписали за
инструктаж. Започнали работа на 08.09. Работата била една, да се извърши ремонта на
кулата. Любо бил горе по принцип на въжетата, а той бил хем долу хем горе. Започнали на
08-ми и до 15-ти включително били на работа. Свършил работния ден и Л. отишъл до офиса
да говори лично с шефа на „Р. строй“, кога ще им достави исканите от тях инструменти.
Казал им, че ще получат обаждане и ще се постарае да получат исканите от тях машини за
извършване на ремонта. Четвъртък пак били на работа, стояли и чакали, обаждане не се
получило, чакали на място, за да си получат машините, които им трябвали за извършване на
работата. От тогава с изключение на събота и неделя, до 26-ти включително били ходили
всеки ден с готовност да извършат работата. Нямало обаждане, нищо не им донесли. На 26-
ти, когато отишли, видели, че има други хора на кулата и им сваляли въжетата. Не можели
да се качат на кулата, за да работят без тяхно разрешение, защото на портала искали подпис
за ключовете на кулата, без тях не можели. Техническият ръководител на „Р. строй“ би
казал да се качат да си вземат оборудването. Качили се горе, момчетата, които били на
тяхната позиция казали, че шефа е заявил, че повече нямали работа там, да си оберат
необходимите инструменти. От 26-ти нататък никой не ги бил потърсил да им каже да си
продължат работата. Имали готовност. Не били допускани на работното им място. Л. бил
получил покана да даде обяснения, но няма спомен дали е дал. Заповедта за уволнение си я
получил на 19.12. Обадили се от фирма „Р. строй“, били с Л., да отидат да си вземат
документите от там, защото били уволнени дисциплинарно. Свидетелят получил своята, Л.
съответно неговата заповед. Никой не ги бил търсил. След 15.09. ходили още десетина дни
на работа. До 15-ти като ходили на работа, подписвали инструктажи долу в Общината. След
5
15-ти, за да направели този инструктаж охраната на Общината трябвало да ги допусне долу,
че получават ключовете за работа по кулата и тогава се подписвали. След 26-ти не били
допускани. До 26-ти били допускани, но не се подписвали. Нямало смисъл да подписват.
Нямали инструменти и не подписвали инструктаж. Това ставало чрез обаждане на
техническия ръководител, че били допуснати на работа, за да можебж да се инструктират и
да си получат ключовете за кулата, без тях нямало как да се качат да работят. Охраната им
давала ключовете. Техническият не разполагал с ключове. Пишело се, че се получават
ключовете и същевременно в другата тетрадка, че са инструктирани. Те били получили
единствено 5000 лева, с които трябвало да си закупят оборудването по спускането.
Подписали се за каски и такива, но не били получили нищо. Имали каски жълта и червена,
закупени от тях. С тези 5000 лева закупили 2 бр. каски, 2 бр. колани и въжетата. Не знае
дали били отчели фактури за тия 5000 лева. Л. получил парите, били заедно. Не знае дали е
подписал някакъв документ за тези пари, защото лично не присъствал като ги е получил.
Знае, че влязъл и взел парите, но какво е подписвал, нямал представа.
От показанията на свид. М.А., дъщеря на ищеца се установява, че септември месец
баща й работел в „Р. строй“, трябвало да прави ремонт на часовниковата кула на Община
Сливен. Тя била тук със съпруга си целия септември миналата година, били на гости цял
месец. Баща й започнал работа. Виждали го били да работи като се разхождали, като
излизали да свършат някаква работа. Трябвало да виси и да извършва ремонтна дейност на
часовниковата кула. От баща си знаела, че първоначално уговорките им са били да сключат
граждански договор за извършване на ремонтна дейност на часовниковата кула,
впоследствие са поискали да сключат трудов договор, за да могат да отчетат ремонтната
дейност на часовниковата кула. Доколкото знае бил получил сумата от 5000 лева за
закупуване на оборудване за висене, което било специално за тази работа. Баща й се
занимавал с алпинизъм от много години. Алпинистите сами си закупували оборудване,
защото работата била високорискова. До 15.09.2022 г. включително бил работил баща й на
кулата. На 15-ти, след като бил приключил работния ден, ходил в офиса, за да поиска от
фирмата машини, които са им били необходими за извършване на ремонта, защото не им
били предоставени. Разговаряли били с управителя на фирмата, като той бил казал, че ще
му позвъни, за да му достави необходимите неща за работа, но това не се случило. Не му
било позвънявано и не му били занесени машините. Баща й работел заедно с Н.. Всяка
сутрин ходели след 15- ти до 26-ти. На 26-ти сутринта, когато са отишли, видели други хора,
които им сваляли оборудването. Допуснати били да си вземат оборудването от техническия
ръководител и от охраната. От 16-ти до 26-ти не работели, защото нямали нужните
инструменти и приспособления, с които да извършат нужната работа. След 26-ти не можели
да се качат да работят, защото охраната не ги допускала, а и оборудването им било свалено.
Докато те били в Сливен, баща й не бил получавал покана да даде обяснения, никой от
фирмата не го бил търсил. Имали готовност да работят. Знае, че на 19.12 миналата година
бил отишъл в офиса, тогава си бил получил характеристиката и трудовия договор, които до
тогава не е имал.
6
В показанията си свид. М. Д.а сочи, че работи във фирма „Р. строй“ като технически
сътрудник. Л. З. бил назначен във фирмата началото на септември 2022 г., 7 – 8 някъде,
обекта бил часовниковата кула на Община Сливен. Ремонт по кулата трябвало да се
направи. Той започнал работа заедно с Н.М., двамата ги назначили на работа на една и съща
дата. Започнали работа. По принцип при започването им се давало това, което е по
изискване, а след това той разговарял с г-н Р., че щяло да му трябва някакво оборудване, за
което г-н Р. му дал около 5000 лева, за да си закупи това, което му било необходимо.
Получил бил стандартните неща, каски. Носели ги на работното място, тя нямала достъп до
него. Тази сума лично тя я била предала на Л.. Имало ордери, които той бил подписал, че е
получил сумата. Нямало фактури за отчитането на тази сума. Сумата не била върната в
дружеството от Л.. Около 5 – 6 дена работили, после техника я бил уведомил, че не били
дошли на работа. В началото не знаели защо не идват на работа. Г-н Р. звънял на Л. да
попита защо не идва на работа. След време Л. казал, че е бил на почивка. След 15.09. не се
били явявали на работа, защото после техника написал доклад и изпратили писма и на двете
лица за писмени обяснения. Първото писмо, което било изпратено било получено от баща
му. Това пишело на обратната разписка, която им върнали. След определен период след
неявяването му, го освободили. Заповедта за освобождаване също била изпратена по пощата
и била получена по пощата. Дошли към м. декември някъде, тогава й поискали да им
направи копие на трудовия договор и длъжностната характеристика, били заедно с Н.М.. Г-н
Р. го нямало в офиса. По принцип техника и г-н Р. провеждали началния инструктаж.
Нямало отчетени пари. Знаела, че се води дело за тези 5000 лева, за връщане на сумата. Г-н
Р. казал после, че Л. бил на почивка. С техника си говорели и тя ги чула. Техника написал
докладна, че двамата не се били явили на работа. Уведомявал се управителя когато не
отивали на работа. Получили били обратна разписка, че е получил заповедта за уволнение,
но не знаела, чий е подписа.
В показанията си свид. В.П. сочи, че работи като строителен техник от две три
години във фирма „Р. строй“. Септември месец били назначени, за да извършат строително
ремонтни работи на обект часовниковата кула на гр. Сливен. При започване на работата им
бил извършен първоначален инструктаж, това било задължително. По принцип шефа го
извършвал, но държал да присъства и той. Ежедневния го извършвал той. След инструктажа
задължително се подписвали в инструктажната книга, че инструктажа бил проведен.
Получили и двамата работно облекло, стандартното – работно облекло, каска, ръкавиците
били консуматив, те се осигурявали при необходимост. На Л. по принцип работата му била
свързана с висенето на фасадата и доколкото знае по принцип алпинистите си работели с
техни въжета. Това, което имали, него не го устройвало и били се разбрали с шефа да му
даде пари да си закупи оборудване. Около 5000 лева му дал. Дошъл на обекта с оборудване.
Не е имал претенции. Били им предоставили необходимите машини за извършване на
ремонт. Започнало се с водно бластиране на фасадата, за целта била осигурена водоструйка,
захранване на вода, за да можели да измият фасадата и да започнат ремонт, не били искали
друго. Трябвало да измият с вода под налягане, да направят кърпежи и да се нанесе боята.
Те просто не стигнали до кърпежите. Материали със сигурност за кърпежите били качени в
7
кулата, инструменти не били искали, защото явно нямали нужда от тях. Бил им предоставен
грунд, с него били доставени валяци и четки за грундирането на кърпежите. Тяхната работа
продължила една седмица. Следващия понеделник просто не дошли на работа. Не бил
известен, че нямало да дойдат, нищо не били казали. Съобщил на управителя на фирмата,
това било задължително. Той казал, че ще им звънне да види защо отсъстват. Повече не ги
видял. Ежедневно информирал управителя, че не идвали на работа. През това време имало и
друга група, която работела на фасадата. След като кажели, че са служители на „Р. строй“,
те ги пускали. Не бил казвал на охраната да не ги допуска. Щом са на обекта задължително
подписвали инструктажа, без инструктаж нямали право да се намират на обекта. Това било
един вид удостоверение, че били на работа. В този период ежедневно минавал от там.
Обекта бил завършен след като наели фирма. Наложило се да напише доклад. Прибрали си
допълнителното оборудване, но вече новата фирма като била започнала. Не ги е
възпрепятствал да си вземат оборудването. Не ги е възпрепятствал да дойдат на работното
си място. Не бил присъствал на договарянето между Л., Н. и управителя. Не знае как е
станал подбора на Л. и Н. за тази работа. Била наета фирма за извършване на работата.
Когато Л. и Н. трябвало да се качат горе, вземали ключове от охраната долу. Л. извършвал
алпинистка работа, висейки на въже. Н. не вършел височинна работа, той бил долу на
плоския покрив на сградата, не на кулата. На разговори между управителя и Л., не бил
присъствал. На опити да се свърже с него бил присъствал, при обаждане и да говорят не бил
присъствал.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени
от страните, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Установи се от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът е изпълнявала
длъжността „Общ работник ” в ответното дружество по трудов договор № 445/07.09.2022 г..
Със Заповед № 330 от 07.11.2022 г. е наложено на ищеца дисциплинарно наказание
уволнение на осн. чл. 188, т.3 от КТ, във връзка с чл.330 ал.2 т.6 от КТ и при спазени
изискванията на чл.189, чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ. поради това, че е извършил/а
следното: Неподаване на писмени обяснения и неявяване за изслушване на служителя във
връзка с неявяване на работа в течение на повече от два последователни работни дни през
целия период 16.09.2022 г. - 13.10.2022 г.” Заповедта е връчена с обратна разписка.
При спор за законност на прекратяване на трудовия договор тежестта на доказване в
съдебния исков процес е върху работодателя.
Производството по налагане на дисциплинарно наказание е уредено с императивни
правни норми, за спазването на които съдът следи служебно, дори и без позоваване на
допуснато процедурно нарушение от страна на уволнения работник.
В КТ са посочени преклузивните срокове за налагане на дисциплинарни наказания.
В случая е спазен предвидения в КТ двумесечен преклузивен срок.
8
Съгл. чл. 195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която следва да бъдат посочени нарушението, кога то е извършено,
нарушителят, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага.. В заповедта с
която е наложено на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” е посочен не само
законовия текст, но и какво е наказанието за извършеното нарушение на трудовата
дисциплина.
На първо място, при разглеждане на трудови спорове, в които е налице елемент на
налагане на дисциплинарно наказание, съдът следва да провери дали са били спазени всички
формални изисквания на закона, по отношение на процедурата по издаване на заповедта.
Винаги налагането на дисциплинарно наказание, а особено това важи за най - тежкото от тях
- дисциплинарното наказание "уволнение", следва да бъде предшествано от дисциплинарна
процедура, която е изключително точно разписана в закона и според правилата на която,
уредени в чл. 193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, да събере и оцени
посочените доказателства.
Установи се , че на 20.10.2022 г. до ищеца е о отправено искане за писмени
обяснения на основание чл.193 ал.1 от КТ от управителя на Р. Строй ЕООД, за това , че не
се е явил на работа за периода от 16.09.2022 г. до 13.10.2022 г.
Няма данни по делото ищецът да се е явил в офиса на дружеството за изслушване
или да е дал писмени обяснения.
В показанията си св. М. сочи, че с ищеца работели в „Р. строй“. Трябвало да
извършват частично ремонтна работа на кулата на градския часовник, а именно подмазване,
зачистване с водоструйка и боядисване на кулата. От шефа на фирмата „Р. строй“ получили
сумата от 5000 лева на два пъти, за закупуване на нужното оборудване по спускане по
склона на кулата. Там спускането било по алпийски начин и било необходимо закупуване
на оборудване за спускане и изкачване по кулата. Закупили ги, парите долу горе им
стигнали. Фирмата трябвало да им предостави защитно облекло и обувки. Искали са да им
предоставят и машини като перфоратор, бъркалка, шпакли, мистрии, мали, четки, кофи,
защитни очила. Не били получавали никакви машини или инструменти, единствено
водоструйка, с която били измили три стени на кулата - източна, западна и южна. На 08.09.,
в Общината във фоайето на място подписали документи за започването на работа.
Подписали трудови договори.о. Подписали и документ, че са получили предпазни облекла,
каски, обувки и т.н., но не били получавали. Длъжностна характеристика също подписали.
Инструктаж не им бил правил никой но се подписали за инструктаж. Започнали работа на
08.09. и до 15-ти включително били на работа. Л. отишъл до офиса да говори лично с шефа
на „Р. строй“, кога ще им достави исканите от тях инструменти. Казал им, че ще получат
обаждане и ще се постарае да получат исканите от тях машини за извършване на ремонта.
Четвъртък пак били на работа, стояли и чакали, обаждане не се получило, чакали на място,
за да си получат машините, които им трябвали за извършване на работата. От тогава с
изключение на събота и неделя, до 26-ти включително били ходили всеки ден с готовност да
9
извършат работата. На 26-ти, когато отишли, видели, че има други хора на кулата и им
сваляли въжетата. Не можели да се качат на кулата, за да работят без тяхно разрешение,
защото на портала искали подпис за ключовете на кулата, без тях не можели. Техническият
ръководител на „Р. строй“ казал да се качат да си вземат оборудването. От 26-ти нататък
никой не ги бил потърсил да им каже да си продължат работата. Не били допускани на
работното им място. Л. получил покана да даде обяснения, но няма спомен дали е дал.
Заповедта за уволнение си я получил на 19.12. Обадили се от фирма „Р. строй“, били с Л., да
отидат да си вземат документите от там, защото били уволнени дисциплинарно. Свидетелят
получил своята, Л. съответно неговата заповед. До 15-ти като ходили на работа, подписвали
инструктажи долу в Общината. След 15-ти, за да направели този инструктаж охраната на
Общината трябвало да ги допусне долу, че получават ключовете за работа по кулата и тогава
се подписвали. До 26-ти били допускани, но не се подписвали. Нямало смисъл да подписват.
Нямали инструменти и не подписвали инструктаж.
Свид. А.- дъщеря на ищеца заявява, че септември месец баща й работел в „Р. строй“,
трябвало да прави ремонт на часовниковата кула на Община Сливен. Баща й започнал
работа. Виждали го били да работи като се разхождали, като излизали да свършат някаква
работа. Трябвало да виси и да извършва ремонтна дейност на часовниковата кула. От баща
си знаела, че първоначално уговорките им са били да сключат граждански договор за
извършване на ремонтна дейност на часовниковата кула, впоследствие са поискали да
сключат трудов договор, за да могат да отчетат ремонтната дейност на часовниковата кула.
Доколкото знае бил получил сумата от 5000 лева за закупуване на оборудване за висене,
което било специално за тази работа. Баща й се занимавал с алпинизъм от много години. До
15.09.2022 г. включително работил баща й на кулата. На 15-ти, след като бил приключил
работния ден, ходил в офиса, за да поиска от фирмата машини, които са им били
необходими за извършване на ремонта, защото не им били предоставени. Разговаряли с
управителя на фирмата, като той бил казал, че ще му позвъни, за да му достави
необходимите неща за работа, но това не се случило. Всяка сутрин ходели след 15- ти до 26-
ти. На 26-ти сутринта, когато са отишли, видели други хора, които им сваляли
оборудването. От 16-ти до 26-ти не работели, защото нямали нужните инструменти и
приспособления, с които да извършат нужната работа. След 26-ти не можели да се качат да
работят, защото охраната не ги допускала, а и оборудването им било свалено. Знае, че на
19.12 миналата година бил отишъл в офиса, тогава си бил получил характеристиката и
трудовия договор, които до тогава не е имал.
Разпитаните свидетели от ответната страна сочат, че ищецът започнал работа
заедно с Н.М.. Г-н Р.- управителят на фирмата дал около 5000 лева, за да си закупят
оборудване. това, което му било необходимо. Получил бил стандартните неща, каски.
Имало ордери, които той бил подписал, че е получил сумата. Нямало фактури за отчитането
на тази сума. Сумата не била върната в дружеството от Л.. Около 5 – 6 дена работили, после
техника я бил уведомил, че не били дошли на работа. В началото не знаели защо не идват на
работа. Г-н Р. звънял на Л. да попита защо не идва на работа. След време Л. казал, че е бил
10
на почивка. След 15.09. не се били явявали на работа, защото после техника написал доклад
и изпратили писма и на двете лица за писмени обяснения. След определен период след
неявяването му, го освободили. Заповедта за освобождаване също била изпратена по пощата
и била получена по пощата. Дошли към м. декември някъде, тогава й поискали да им
направи копие на трудовия договор и длъжностната характеристика, били заедно с Н.М.. По
принцип техника и г-н Р. провеждали началния инструктаж. Техника написал докладна, че
двамата не се били явили на работа. Уведомявал се управителя когато не отивали на работа.
В показанията си свид. В.П. сочи, че работи като строителен техник от две три
години във фирма „Р. строй“. Септември месец били назначени, за да извършат строително
ремонтни работи на обект часовниковата кула на гр. Сливен. При започване на работата им
бил извършен първоначален инструктаж, това било задължително. Ежедневния го
извършвал той. След инструктажа задължително се подписвали в инструктажната книга, че
инструктажа е проведен. Получили и двамата работно облекло, стандартното – работно
облекло, каска, ръкавиците били консуматив, те се осигурявали при необходимост. На Л. по
принцип работата му била свързана с висенето на фасадата и доколкото знае по принцип
алпинистите си работели с техни въжета. Това, което имали, него не го устройвало и били се
разбрали с шефа да му даде пари да си закупи оборудване. Около 5000 лева му дал. Дошъл
на обекта с оборудване. Не е имал претенции. Били им предоставили необходимите машини
за извършване на ремонт. Започнало се с водно бластиране на фасадата, за целта била
осигурена водоструйка, захранване на вода, за да можели да измият фасадата и да започнат
ремонт, не били искали друго.. Те просто не стигнали до кърпежите. Материали със
сигурност за кърпежите били качени в кулата, инструменти не били искали, защото явно
нямали нужда от тях. Бил им предоставен грунд, с него били доставени валяци и четки за
грундирането на кърпежите. Тяхната работа продължила една седмица. Следващия
понеделник просто не дошли на работа. Не бил известен, че нямало да дойдат, нищо не били
казали. Съобщил на управителя на фирмата, това било задължително. Той казал, че ще им
звънне да види защо отсъстват. Повече не ги видял. Ежедневно информирал управителя, че
не идвали на работа. През това време имало и друга група, която работела на фасадата. След
като кажели, че са служители на „Р. строй“, те ги пускали. Не бил казвал на охраната да не
ги допуска. Щом са на обекта задължително подписвали инструктажа, без инструктаж
нямали право да се намират на обекта. Това било един вид удостоверение, че били на работа.
Обектът бил завършен след като наели фирма. Наложило се да напише доклад. Не ги е
възпрепятствал да си вземат оборудването.
Съдът не следва да кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Н.М.,
на който на същото основание е наложено дисциплинарно наказание- уволнение.
От приетите като доказателство списък Приложение № 1 за провеждане на
ежедневен инструктаж, се установи, че такъв е проведен на ищеца до 15.09.2022 г. за което
е положен от него подпис. Не се установи за периода от 16.09.2022 г. до 26.09.2022 г.
ищецът да се е явил на работа и да не е бил допускан за изпълнение на трудовите си
задължения. Св. М. твърди, че от 26.09.2022 г. не са били допускани на кулата. Няма
11
твърдения, че преди тази дата са били възпрепятствани да се качат на кулата, където е
следвало да работят.
От показанията на св. Пасков се установи, че фирмата е предоставила
необходимите машини за извършване на ремонта. Започнало се с водно бластиране на
фасадата, за целта била осигурена водоструйка, захранване на вода, за да могат да измият
фасадата и да започнат ремонт, не искали друго.. Те просто не стигнали до кърпежите.
Материали за кърпежите били качени в кулата, инструменти не били искали, защото явно
нямали нужда от тях. Бил им предоставен грунд, с него били доставени валяци и четки за
грундирането на кърпежите.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за
установено, че от 16.09.2022 г. ищецът не се е явил на работа за изпълнение на
задълженията си по трудовия договор. На 26.09.2022 г. се е явил, когато са били ангажирани
вече други работници за изпълнение на задачата. На списъка за проведен ежедневен
инструктаж на дата 26.09.2022 г. са положени подписи на други лица.
Прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото е извършено
при спазване изискването за форма и съдържание – наложено е с мотивирана писмена
заповед, в която се посочва нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законовия текст, въз основа на който се налага дисциплинарното наказание, както и самото
наложено дисциплинарно наказание.
Независимо, че , че в заповедта е вписано като причина за прекратяване на
трудовото правоотношение „неподаване на писмени обяснения и неявяване за изслушване
във връзка с неявяване на работа в течение на повече от два последователни работни дни
през целия период 16.09. до 13.10.2022 г“ от същата става ясно, че е наложено
дисциплинарно наказание уволнение за неявяване на работа за посочения в заповедта
период. Посочено е и правното основание, а именно чл. 187, ал.1, т.1 от КТ. Описано е
конкретното нарушение, осъществяващо състава на посочената норма – неявяване на
работа, посочени са конкретните дати, , посочено е наказанието
Установи се, че работодателят е отправил писмена покана до своя работник да даде
обяснения.. В поканата ясно и точно е посочено за какво нарушение следва да даде
обяснения пред работодателя. Цялостното поведение на ищеца - ответник води до извод, че
същия е бил уведомен за образуваното спрямо него дисциплинарно производство, че му е
дадена възможност да даде своите устни или писмени обяснения относно вмененото му
нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа за периода от 16.09.2022 г. до
13.10.2022 г. без да е посочил причини и без да е уведомил работодателя си за това.
Неявяването на работа в продължение на два последователни работни дни е тежко
нарушение, тъй като се отнася до най – съществения елемент на трудовото правоотношение
– престирането на работната сила в рамките на установените работни дни. От обективна и
субективна страна ищецът е осъществил соченото дисциплинарно нарушение, което с оглед
своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения е достатъчно, за да
обоснове наложеното от работодателя наказание уволнение. Наложеното наказание е в
12
съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ като е съобразена тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца.
Нормата на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ изрично предвижда, че за неявяване на работа
в течение на два последователни работни дни се налага дисциплинарно наказание
"уволнение". Това е така, тъй като с текста на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ законодателя е
презумирал тежестта на нарушението, чрез фактическия състав на правната норма, което
означава, че осъществен ли е фактическият състав на правната норма следва да се приеме, че
се касае за "тежко" нарушение на трудовата дисциплина".
Не на последно място следва да бъде отбелязано, че е налице и виновно
извършено нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца, изразяващо се именно
в неявяването на работа без уважителна причина. Единствено свидетелката А. и св. М.
сочат, че всяка сутрин е ходил на работа до 16.09.2022 г. Съдът обаче не дава вяра на тези
показания, тъй като не се подкрепят от останалите събрани по делото, а и тези свидетели са
заинтересовани от изхода на делото. Първата свидетелка е дъщеря на ищеца , а вторият
свидетел също е предявил иск на същото основание за отмяна на наложеното му
дисциплинарно наказания.
Ето защо и съдът намира, че правилно и законосъобразно работодателят е
определил вида на дисциплинарното наказание като "уволнение".
Предвид изложеното, съдът намира, че извършеното дисциплинарно уволнение на
основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ не е незаконно, поради което предявеният иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като обусловен от този резултат, неоснователен се явява и акцесорният иск по чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ, за възстановяване на работа в ответното дружество.
Ищецът е претендирал заплащане на трудово възнаграждение за периода от
08.09.2022 г. до 16.09.2022 г.
Не се установи в производството ответното дружество да е заплатило на ищеца
полагащото се трудово възнаграждение за посочения период От сключения между страните
трудов договор се установява, че е уговорено трудово възнаграждение в размер на 710 лева.
Работните дни през м. септември 2022 г. са два. Ищецът е работил в периода от 08.09.2022
г. до 15.09.2022 г. вкл., т.е за 6 работни дни му се дължи брутно трудово възнаграждение в
размер на 213 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Предявеният иск за заплащане на трудово
възнаграждение за 16.09.2022 г. е неоснователен и ще се отхвърли, тъй като се установи, че
от тази дата ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения.
По предявения иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2130 лв., представляваща обезщетение в размер на
три брутни трудови възнаграждения за незаконно недопускане на работа след 16.09.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КТ при незаконно недопускане на
работник или служител, с когото е създадено трудово правоотношение по реда на глава
13
пета, да постъпи на работа, работодателят му дължи брутното трудово възнаграждение за
съответната длъжност от деня на явяването, за да постъпи на работа, до неговото
действително допускане на работа. Следователно фактическият състав, пораждащ правото
на обезщетение, включва елементите: 1. наличие на трудово правоотношение; 2. явяване на
служителя на работното място с готовност да престира работна сила, докато трае трудовото
му правоотношение; 3. недопускане на служителя до работата и 4. претърпени вреди от
недопускането под формата на пропуснати ползи - неполучено трудово възнаграждение.
При кумулативното наличие на посочените елементи се поражда правото на обезщетение,
респ. задължението на работодателя да заплати претърпените вреди, изчислени на база
месечното брутно трудово възнаграждение на служителя за времето от явяването му на
работа до действителното му допускане.
В случая липсва установено недопускане на служителя до работата по изложените
по-горе съображения, което е основание да се приеме, че претенцията и в тази част е
неоснователна. Не се доказа в производството по безспорен и категоричен начин факта, ч е
ищецът се е явил на работното си място и незаконно не е бил допуснат от ответника да
изпълнява трудовите си задължения. По делото няма представени доказателства за
входиране на молба до прекия ръководител за недопускането му до работното място.
С оглед изложеното предявения иск ще следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора, съдът на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК следва да осъди ищеца
да заплати на ответното дружество разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете в
размер на 917 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество дължи разноски на ищеца
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 256.50 лева.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на Районен съд Сливен в
полза на бюджета на съдебната власт д.т. в размер на 50 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л. З. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Ямбол,
ж.к. „Златен рог“ № 9 вх.А ап.3 против „Р. СТРОЙ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Сливница“ № 22 иск с пр. осн. чл. 344, ал.1 т.1 от
КТ за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед № 330/07.11.2022 г.на С.П.
Р. - управител на „ Р. СТРОЙ” ЕООД с ЕИК *********, с която е прекратено трудовото му
правоотношение като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л. З. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
Ямбол, ж.к. „Златен рог“ № 9 вх.А ап.3 против „Р. СТРОЙ” ЕООД с ЕИК *********, със
14
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Сливница“ № 22 иск с пр. осн. чл. 344, ал.1
т.2 от КТ за възстановяване на работа в ответното дружество на длъжност „общ работник,
строителство“ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Р. СТРОЙ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. „Сливница“ № 22, представлявано от С.П. Р.- управител ДА
ЗАПЛАТИ на Л. З. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог“ №
9 вх.А ап.3 сумата 213 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода
от 08.09.2022 г. до 15.09.2022 г, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявеният иск за заплащане на
трудово възнаграждение за 16.09.2022 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л. З. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
Ямбол, ж.к. „Златен рог“ № 9 вх.А ап.3 против „Р. СТРОЙ” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Сливница“ № 22 иск с пр. осн. чл. 213, от
КТ за заплащане на обезщетение в размер на три брутни месечни възнаграждения, общо
сумата 2130 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН..
ОСЪЖДА „Р. СТРОЙ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. „Сливница“ № 22, представлявано от С.П. Р.- управител ДА
ЗАПЛАТИ на Л. З. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог“ №
9 вх.А ап.3 разноски в размер на 256.50 лева.
.
ОСЪЖДА Л. З. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог“
№ 9 вх.А ап.3 да заплати на „Р. СТРОЙ” ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление: гр. Сливен, ул. „Сливница“ № 22, представлявано от С.П. Р.- управител
разноски в размер на 917 лева..
ОСЪЖДА „Р. СТРОЙ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. „Сливница“ № 22, представлявано от С.П. Р.- управител ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт д.т. в размер на 50
лева.
.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
15