О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
гр. Пловдив, 16 март
2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХIІ състав,
в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
разгледа
докладваното от съдия Николова ЧКАНД № 606 по описа за 2022 год. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229
- 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна
жалба от К.К.М., с ЕГН **********, чрез адвокат М.-А., с адрес на кантората: ***,
против протоколно определение от 12.01.2022 г., постановено по АНД № 5867/2021
г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което определение е оставена без
разглеждане жалбата на К.К.М., против наказателно постановление № 20-6207-000835
от 13.10.2020 г., издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Труд, като
просрочена и е прекратено съдебното производство по АНД № 5867/2021 г. по описа
на Районен съд - Пловдив.
Жалбоподателят заявява в
жалбата си, че не е доволен от така постановеното определение, поради което го
обжалва в дадения му срок, с доводи, че същото е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, а изводите на районен съд счита за погрешни. Твърди, че въпреки
очевидната необоснованост на заключението на вещото лице, съдът не е допуснал
повторна съдебно-почеркова експертиза и по този начин го лишил от правото му на
доказване, съответно му било нарушено правото на защита. Излага доводи, че
заключението на вещото лице съдържа противоречие, като от една страна е
посочено, че посоката на движение в инкриминирания подпис е различна от почти
всички сравнителни образци, а от друга страна е посочено, че именно посоката на
движение била признака, който навежда на извод, че лицето се е подписало. Счита
за недопустимо и неправилно, че вещото лице използвало други сравнителни
образци, които най-добре онагледявали неговия субективен признак, вместо
изброените от съда документи, защото тези подписи са положени пред длъжностни
лица. На следващо място по отношение на заключението се посочва, че липсва
изброяване на документите използвани като сравнителни образци и че в тези
сравнителни образци са открити различия, които вещото лице е потвърдило в
съдебно заседание. Иска се отмяна на протоколното определение и връщане на
делото на Районен съд – Пловдив, за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Ответникът по частната жалба
– РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ към ОДМВР Пловдив, РУ Труд, не е депозирал възражение и не
взел становище по частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
За да прекрати съдебното
производство по АНД № 5867 по описа за 2021 г. на ПРС с протоколно определение
от 12.01.2022г., съдът е приел, че жалбата е просрочена, тъй като наказателното
постановление е връчено на 02.03.2021г., а жалбата е подадена на 27.08.2021г.
За решаване на въпроса за срочността на жалбата, районен съд е допуснал
съдебно-почеркова експертиза, която да даде отговор на въпроса дали К.К.М. е положил
собственоръчно подписа под реквизита „Подпис“ в разписката за връчване на
Наказателно постановление № 20-6207-000835 от 13.10.2020 г., издадено от ВПД
Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Труд. В с.з. от 12.01.2022г. съдът е изслушал
вещото лице и е приел изготвеното заключение. За да постанови определението си,
районният съд се е позовал на почерковата експертиза.
За да остави без уважение,
направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за назначаване
на повторна експертиза районен съд се е мотивирал, че представената в с.з. почеркова
експертиза е обоснована, подробна и пълна, и дава отговор на поставената задача.
Посочил е, че вещото лице е изяснило как и защо е стигнал до крайния си извод, обръщайки
внимание на това, че за пълнота е посочил различия, които според неговите
специални знания не представляват елементи, които да изключват или дори да
разколебават неговия извод. Обсъдил е подробно заключението и е приел, че
жалбата е просрочена.
Определението е правилно.
Неоснователно е възражението
за нарушено право на защита на жалбоподателя, поради отказ на съда да назначи
повторна съдебно-почеркова експертиза. Съгласно чл.153 от НПК, повторна експертиза се назначава, когато
експертното заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата
правилност. Такъв извод може да се направи при оспорена компетентност на
експерта, неизползването на достатъчно научните достижения и в пълнота на
материалите по делото, в които се съдържат данни за относими към предмета на
доказване обстоятелства. Когато на поставената задача вещото лице е дало
обосновано, пълно и компетентно заключение, не е налице основание за
назначаване на повторна експертиза. В случая заключението на вещото лице е
прието от районен съд, като обосновано, подробно и пълно, даващо отговор на
поставената задача. Въпреки направеното принципно оспорване от жалбоподателя,
последният не е оспорил компетентността на вещото лице – служител на ОДМВР –
Пловдив, сектор „Базова научно-техническа лаборатория“. В случая вещото лице е
дало категорично и обосновано заключение относно авторството на подписа в
разписката за връчване на процесното наказателно постановление, а именно че е
изпълнен от К.К.М., поради което е липсвало основание за назначаване на
повторна експертиза. Противно на твърдяното от касатора, в експертното
заключение изрично е посочен използваният сравнителен материал, сред които
образци от подписа на М. в АУАН № 347458, постановлението за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по ДП № 234/2021г., талон за
изследване, както и всички документи приложени към делото, където се е
подписвало лицето. Същото сочи, вещото лице и при изслушването му в съдебно
заседание.
Отделно от изложеното обстоятелството,
че вещото лице открило някои различия в инкриминирания подпис със сравнителните
образци (като форма на начална част на подписа и посока на движение при
изписването на началото на втори примковиден елемент при преобладаващата част
от сравнителните образци /в обекта дясноокръжна, а при повечето сравнителни
образци – лявоокръжна/), не води до съмнения относно обосноваността на
експертизата, доколкото е установено наличие на един и същ писмено – двигателен
навик, на база на който са открити и множество съвпадения от частни признаци,
като по-характерните са подробно описани от вещото лице. Обстоятелството, че
вещото лице не е онагледило различията, не води до съмнение в неговите
професионални знания и компетенции. По делото не съществуват никакви данни и
конкретни твърдения, че вещото лице по някаква причина е пристрастно.
Предвид изложеното,
касационна инстанция, счита че районният съд не е допуснал нарушение на
процесуалните правила.
В случая след като
наказателното постановление е връчено на лицето на посочено като нарушител на 02.03.2021г.
срещу подпис положен именно от К.К.М. (което безспорно е установено от приетата
пред ПРС съдебно-почеркова експертиза), то правилно районен съд е приел, че
жалбата подадена на 27.08.2021г. се явява просрочена, поради което и като
недопустима, е оставена без разглеждане по същество, а производството по делото
е прекратено.
Ето защо, настоящата
инстанция намира, че частната жалба, подадена от К.К.М. против протоколно
определение от 12.01.2022 г., постановено по АНД № 5867/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, се явява неоснователна, а постановеното от Районен съд –
Пловдив протоколно определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА протоколно
определение от 12.01.2022 г., постановено по АНД № 5867/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.