Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 06.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 16 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт И.С., срещу Решение № 61/11.10.2019г. на Районен съд – Нови
пазар, постановено по ВНАХД № 190/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е отменено Наказателно постановление № 19-0280-000329/15.05.2019г. на началник
РУ - Каолиново, с което на Ф.М.Х., за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП и
на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50 /петдесет/ лева и за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20 /двадесет/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му
в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че
деянията, за които е била ангажирана отговоростта на Ф.Х. са надлежно доказани,
поради което законосъобразно е била ангажирана отговорността ѝ за
описаните в акта и в НП простъпки. В тази насока, жалбоподателят изразява
несъгласие с извода на районния съд, че визираното в пункт първи от НП деяние
съставлява „маловажен случай на административно нарушение“. Поддържа се и
становището, че водачът е нарушил от обективна и субективна страна правилото на
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, поради което е следвало да понесе предвидената в чл.
185 от закона административнонаказателна отговорност. Поради това се отправя
искане за отмяна на съдебния акт и се отправя претенция за потвърждаване на наказателното
постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован,
не се явява и не се представлява.
Ответната страна, Ф.М.Х.,
депозира отговор на касационната жалба, в който застъпва тезата за
неоснователност на касационното оспорване. В съдебно заседание се явява лично.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Ф.М.Х. е правоспособен
водач на МПС, притежаваща СУМПС № *********, валидно до 09.07.2025 г.
На 05.04.2019г. около
15,30ч. в с. Хърсово, жалбоподателката управлявала личният си лек автомобил „********“
с рег. № ********, като се движела в посока от с. Никола Козлево към гр. Нови
пазар, когато била забелязана от проверяващите С.С.и Р.Т., които спрели
автомобила пред дом № 1 на ул. „Сава Тодоров“ заради несветещ десен фар на къса
светлина. Това обстоятелство било установено и при извършената проверка. При
проверката в системата на МВР за наличието на други нарушения по движение по
пътищата от водача на спрения автомобил, конторлните органи установили, че Х.
има наложена с фиш глоба, която не е платена в срока за доброволно плащане.
Поради това на водача
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 526/30.05.2019г.,
в който поведението на водача било описано като противоречащо на чл. 139, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. В него Х. отразила, че има възражения.
Въз основа на така
съставения акт наказващият орган е издал процесното наказателно постановление,
с което ангажирал отговорността на водача на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че водачът действително
е допуснал нарушението, описано в пункт първи от НП, изразяващо се в движение с
незначителна техническа неизправност на ППС, а именно управление на МПС с
неизправен десен фар на къса светлина. За да достигне до този извод съдебният
състав съобразил приобщените доказателства и относимата правна уредба,
извеждайки становище за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Независимо от това, съдът счел същото за „маловажно“ и постановил отмяна на
правораздавателния акт в тази му част. Въззивният съд достигнал до извод за
отмяна на постановлението и в частта му, с която на Х. било налажено
административно наказание за описаното неизпълнение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Това решение съдебният състав обосновал с мотива, че правилото не налага
конкретно поведение за адресатите на правната норма и не може да доведе до
ангажиране на отговорността на водача на основание чл. 185 от ЗДвП.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с
доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните
за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са
възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни
доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд.
Неоснователна се явява
претенцията на касатора за отмяна на съдебния акт в частта му с която е отменен
пункт първи от НП. Допуснатото нарушение, изразяващо се в управление с несветещ
десен фар на къса светлина, е установено от контролните органи в светлата част
на денонощието и макар и да съставлява незначителна техническа неизправност и
да сочи, че поведението на водача се субсумира под административнонаказателния
състав на чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, то закономерно деянието на Х. е
възприето за „маловажно“ с произтичащата от това отмяна на постановлението в
тази му част.
Настоящият състав на
Административен съд - Шумен достига до извод за законосъобразност на съдебния
акт и в частта му, с която Районен съд – Нови пазар е отменил наложеното на
водача административно наказание за описаното неизпълнение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, представляващо управлявление на МПС с наложена глоба, незаплатена в срока
за доброволно заплащане. Районият съд правилно е обосновал извод, противен на
волята на наказващия орган, като това разбиране се споделя и от настоящата
инстанция. По
дефиницията на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. С оглед на това, не всяко неизпълнение на задължение съставлява
административно нарушение, а само тогава, когато с конкретното деяние лицето не
е изпълнило свое лично, законоустановено задължение, което произтича пряко и
непосредствено от разпоредбата на нормативния акт и което е изрично обявено за
наказуемо с този акт. В процесния случай лицето е санкционирано за това, че не
е изпълнило задължението си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Систематичното и
логическо тълкуване на тази разпоредба сочи, че тя е разположена след като са
изчерпателно изброени санкционните норми, в нея не се предвижда наказание,
налагано по административен ред и тя е свързана с изпълнението на влезлите в
сила наказателни постановления. Неплащането в срок на наложените глоби е обвързано
с други неблагоприятни за дееца последици - невъзможност да си възстанови
евентуални отнети му контролни точки /чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/,
предприемане на мерки за принудително събиране на публичното държавно вземане,
а така също и опасност от налагане на принудителна административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление“ на основание чл. 171, т. 1,
б. „д“ от ЗДвП. Поради това касационната инстанция счита, че незаплащането от
водача на МПС в срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на наложена му глоба не
представлява съставомерно от обективна страна деяние – административно
нарушение, като основание за налагане на санкция по чл. 185 от ЗДвП, до какъвто
правилен извод е достигнал и районният съд. От това следва, че оспорването на
ОД на МВР – Шумен се явява неоснователно и не може да бъде уважена
обективираната претенция за отмяна на съдебното решение.
С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира депозираната касационна жалба за
неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 61/11.10.2019г. на
Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 190/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 06.02.2020 г.