№ 201
гр. гр.Несебър, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150101482 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 266 с чл. 79, ал.
1, изр. 1 от ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца „И.И. ” ЕАД са предявени искове срещу Г. Г. Д. по чл. 422 ГПК вр. чл. 266 ЗЗД
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ГПК. Първият от исковете е предявен за
установяване дължимостта на сумата от 431,98 лева – главница, представляваща дължими и
незаплатени вземания за доставяне на студена и топла минерална вода, подгряване на минерална
вода, доставяне на енергия за охлаждане чрез конвектор, предоставяни от „И.И.“ ЕАД в периода
юни 2021 г. – ноември 2022 г. по издадени фактури, както следва: сумата от 54,98 лева по фактура
№ **********/14.07.2021 г., сумата от 118,07 лева по фактура № **********/02.09.2021 г., сумата
от 82,27 лева по фактура № **********/28.09.2021 г., сумата от 38,36 лева по фактура №
**********/13.10.2021 г., сумата от 53,78 лева по фактура № **********/11.11.2021 г. и сумата от
84,52 лева по фактура № **********/10.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението, до окончателното плащане. Вторият от исковете е за
установява дължимостта на сумата от 5,85 лева – лихва за забава върху главницата от 54,98 лева за
периода от 24.07.2021 г. до 10.08.2022 г.; сумата от 10,92 лева – лихва за забава върху главницата
от 118,07 лева за периода от 12.09.2021 г. до 10.08.2022 г.; сумата от 7,01 лева – лихва за забава
върху главницата от 82,27 лева за периода от 08.10.2021 г. до 10.08.2022 г.; сумата от 3,12 лева –
лихва за забава върху главницата от 38,36 лева за периода от 23.10.2021 г. до 10.08.2022 г.; сумата
от 3,93 лева – лихва за забава върху главницата от 53,78 лева за периода от 21.11.2021 г. до
10.08.2022 г.; сумата от 5,44 лева – лихва за забава върху главницата от 84,52 лева за периода от
22.12.2021 г. до 10.08.2022 г. Ищецът твърди, че ответникът е собственик на апартамент № А.Б 41,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в жилищен комплекс от
затворен тип „В.с.п.Ю.“, с адрес в гр. ***. Излага, че страните са в договорни отношения,
установени със заявление от 09.02.2021г., по силата на които ответникът заявил желание да ползва
1
за апартамента си минерална вода, включително топла от инсталацията и съоръженията на ищеца,
срещу заплащане на цена за това. Навежда, че дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата се извършвало по имоти и индивидуални месечни сметки за всички партиди от „Н.“ АД,
съгласно договор, сключен между това дружество и ищеца. Сочи, че ответникът е изпълнявал
задължението си до 31.05.2021г., като след тази дата и до 30.11.2021г. не ги заплащал. Излага, че
„И.И. ” ЕАД е извършвало посочените услуги през процесния период. Навежда, че са фактурирани
съответните суми за периода в общ размер от 431,98 лв., от които 54,98 лева по фактура №
**********/14.07.2021 г. за периода 31.05.2021г. – 30.06.2021г. (10,02 лв. за минерална вода –
измервателно устройство 13112422 за потребено количество от 4,226 куб. м. при единична цена от
2,37 лв. на куб. м. без ДДС, 17,62 лв. – подгряване на топла минерална вода – измервателно
устройство 13112422 за потребено количество от 4,226 куб. м. при единична цена от 4,17 лв. на
куб. м. без ДДС, 14,59 лв. за минерална вода – измервателно устройство 13115948 за потребено
количество от 6,155 куб. м. при единична цена от 2,37 лв. на куб. м. без ДДС и 3,59 лв. – енергия за
охлаждане – измервателно устройство 66656327, за потребено количество от 0,0334 куб. м. при
единична цена от 107,50 лв. на куб. м. без ДДС). Сумата от 118,07 лева по фактура №
**********/02.09.2021г. била формирана за периода 30.06.2021г. – 31.07.2021г., както следва: 8,52
лв. за минерална вода – измервателно устройство 13112422 за потребено количество от 3,595 куб.
м. при единична цена от 2,37 лв. на куб. м. без ДДС, 14,99 лв. – подгряване на топла минерална
вода – измервателно устройство 13112422 за потребено количество от 3,595 куб. м. при единична
цена от 4,17 лв. на куб. м. без ДДС, 15,03 лв. за минерална вода – измервателно устройство
13115948 за потребено количество от 6,341 куб. м. при единична цена от 2,37 лв. на куб. м. без
ДДС и 59,85 лв. – енергия за охлаждане – измервателно устройство 66656327, за потребено
количество от 0,3043 куб. м. при единична цена от 196,67 лв. на куб. м. без ДДС. Сумата от 82,27
лева по фактура № **********/28.09.2021 г. за периода 31.07.2021г. – 31.08.2021г. била
формирана, както следва: 5,47 лв. за минерална вода – измервателно устройство 13112422 за
потребено количество от 2,306 куб. м. при единична цена от 2,37 лв. на куб. м. без ДДС, 9,62 лв. –
подгряване на топла минерална вода – измервателно устройство 13112422 за потребено количество
от 2,306 куб. м. при единична цена от 4,17 лв. на куб. м. без ДДС, 10,03 лв. за минерална вода –
измервателно устройство 13115948 за потребено количество от 4,233 куб. м. при единична цена от
2,37 лв. на куб. м. без ДДС и 196,67 лв. – енергия за охлаждане – измервателно устройство
66656327, за потребено количество от 0,2209 куб. м. при единична цена от 196,67 лв. на куб. м. без
ДДС. Сумата от 38,36 лева по фактура № **********/13.10.2021 г. за периода 31.08.2021г. –
30.09.2021г. била формирана, както следва: 13,01 лв. за минерална вода – измервателно устройство
13115948 за потребено количество от 5,489 куб. м. при единична цена от 2,37 лв. на куб. м. без
ДДС, 6,87 лв. за минерална вода – измервателно устройство 13112422 за потребено количество от
2,899 куб. м. при единична цена от 2,37 лв. на куб. м. без ДДС и 12,09 лв. – подгряване на топла
минерална вода – измервателно устройство 13112422 за потребено количество от 2,899 куб. м. при
единична цена от 4,17 лв. на куб. м. без ДДС. Сумата от 53,78 лева по фактура №
**********/11.11.2021 г. за периода 30.09.2021г. – 31.10.2021г. била формирана както следва:
12,18 лв. за минерална вода – измервателно устройство 13112422 за потребено количество от 5,14
куб. м. при единична цена от 2,37 лв. на куб. м. без ДДС, 21,43 лв. – подгряване на топла
минерална вода – измервателно устройство 13112422 за потребено количество от 5,14 куб. м. при
единична цена от 4,17 лв. на куб. м. без ДДС и 11,21 лв. за минерална вода – измервателно
устройство 13115948 за потребено количество от 4,73 куб. м. при единична цена от 2,37 лв. на куб.
м. без ДДС. Сумата от 84,52 лева по фактура № **********/10.12.2021 г. за периода 31.10.2021г. –
2
30.11.2021г. била формирана както следва: 18,52 лв. за минерална вода – измервателно устройство
13112422 за потребено количество от 7,816 куб. м. при единична цена от 2,37 лв. на куб. м. без
ДДС, 31,59 лв. – подгряване на топла минерална вода – измервателно устройство 13112422 за
потребено количество от 7,816 куб. м. при единична цена от 4,17 лв. на куб. м. без ДДС и 19,32 лв.
– топлинна енергия измервателно устройство 66656326 за потребено количество от 0,1486 куб. м.
при единична цена от 130 лв. на куб. м. без ДДС. От съда се иска да уважи претенциите.
Претендират се разноски от исковото и от заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Г. Г. Д. е депозиран отговор, с който исковете се
оспорват. Сочи се, че ищецът не е извършвал твърдените услуги. Оспорва се наличието на
облигационни отношения, както и че за процесния период ответникът е потребител на търсените
услуги. Оспорва се посоченото количество услуги да е доставено. Оспорва се начинът, методиката
и основанието на изчисляване на количеството потребени услуги. Сочи се, че ищецът не разполага
с лиценз за доставката на услугите. Твърди се, че не са представени доказателства как става
отчитането. Оспорва се съдържанието на представената справка, тъй като не са представени
първоначални документи за отчитане на СТИ в дома на абоната. Оспорва се изправността на
измервателните устройства, както и изправността на дружеството „Н.“ АД да извършва дялово
разпределение. Отправя се възражение за изтекла погасителна давност. От съда се иска да
отхвърли претенциите. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 266 с чл. 79, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с
ответника – договорни отношения, установени със заявление от 09.02.2021г., по силата на които
ответникът заявил желание да ползва за апартамента си (апартамент № А.Б 41, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в жилищен комплекс от затворен тип
„В.с.п.Ю.“, с адрес в гр. ***) минерална вода, включително топла от инсталацията и съоръженията
на ищеца, срещу заплащане на цена за това, като в договора са включени и услугите подгряване на
топлата минерална вода по измервателно устройство 13112422, енергия за охлаждане - по
измервателно устройство 66656327, топлинна енергия - за измервателно устройство 66656326.
Следва да докаже, че за процесния период юни 2021 г. – ноември 2022 г. е доставена минерална
вода в количествата, установени с измервателни устройства 13112422 и 13115948, че е извършено
подгряване на топлата минерална вода по измервателно устройство 13112422, че е използвана
енергия за охлаждане - по измервателно устройство 66656327 и топлинна енергия - по
измервателно устройство 66656326. Следва да докаже размера на претенцията си, както и, че
работата е приета от ответника (респ. е годна за приемане от него). В тежест на ищеца е да докаже
и размера на претенцията си.
По делото не се спори, че ответникът Г. Г. Д. е собственик на апартамент № А.Б 41,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в жилищен комплекс
„В.с.п.Ю.“, с адрес в гр. ***.
На 09.02.2021г. между ищеца и ответника било подписано заявление от 09.02.2021г. (на л. 6
от делото). По силата на заявлението ответникът декларирал желанието си да ползва в собствения
си имот минерална вода, включително топла такава, от инсталацията и съоръженията на „И.И.“
ЕАД срещу цена от 2,85 лв. с включен ДДС на куб. м., съгласно показанията на измервателните
3
средства за топла и студена минерална вода и отделно 5 лв. с включен ДДС на кубичен метър за
подгряване на топлата минерална вода съгласно показанията на измервателното средство за топла
минерална вода. Със заявлението ответникът декларирал съгласието си количеството на
ползваната в обекта минерална вода, включително подгрятата такава, да бъде измервано чрез
технически измервателни средства за топла и студена минерална вода, монтирани в собствения му
обект. Декларирал, че е известен, че отчитането ще се извършва веднъж месечно, чрез
дистанционно отчитане, а при невъзможност (или спор) – количествата ще бъдат установени на
място. Със заявлението ответникът се съгласил да заплаща ползваната в обекта минерална вода до
15-то число на месеца, срещу издадена от ищеца фактура. В заявлението била включена клауза, че
до 15-то число на календарния месец ответникът може да подаде заявление до ищеца за
прекратяване ползването на минерална вода в обекта. Изразено било съгласие от ответника с
клаузата, че при неплащане ще бъде преустановено ползването на минерална вода в обекта. Било
декларирано съгласие кореспонденцията във връзка със заявлението и документите, които се
издават, да се изпращат на ответника на посочен от него електронен адрес. На гърба на
заявлението ответникът вписал, че оттегля всички предходни заявления и желае единствено това
да се счита за валидно в отношенията между страните.
Налага се извод, че между страните е възникнала годна облигационна връзка – договор за
изработка, по силата на който ищецът се задължил да доставя (от собствени инсталации и
съоръжения) до апартамент № А.Б 41 топла и студена минерална вода (при цена от 2,85 лв. с ДДС
на куб. м.) и да подгрява топлата минерална вода срещу 5 лв. на куб. м. с ДДС. Това е
единствената облигационна връзка, на която ищецът основава иска си. Следователно (въпреки
разпределената доказателствена тежест) от ищеца не е доказано, че е налице договор между
страните, който да включва задължение на ищеца да осигурява енергия за охлаждане по
измервателно устройство 66656327 и задължение на ответника да я заплаща. Липсва облигационна
връзка и за доставка на топлинна енергия за измервателно устройство 66656326 срещу заплащане.
Впрочем в договора изрично е вписано, че става въпрос за две измервателни устройства – за топла
и студена вода, а това се установява и от показанията на св. Тинчев (член на оперативното
управление на комплекса). Т.е., съобразно посоченото във фактурите, договорките между страните
са били до адреса на ответника да се доставят студена минерална вода по измервателно устройство
13115948 и топла минерална вода (вкл. чрез подгряването й) до измервателно устройство
13112422. След като не е доказано наличието на облигационна връзка за охлаждане по
измервателно устройство 66656327 и доставка на топлинна енергия за измервателно устройство
66656326, то предявеният иск е неоснователен, в частта, касаеща фактурирани суми без ДДС за
тези извършени услуги, както следва 3,59 лв. по фактура № **********/14.07.2021 г. - енергия за
охлаждане – измервателно устройство 66656327; 59,85 лв. по фактура № **********/02.09.2021г. -
енергия за охлаждане – измервателно устройство 66656327; 43,44 лв. по фактура №
**********/28.09.2021 г. - енергия за охлаждане – измервателно устройство 66656327; 19,32 лв. по
фактура № **********/10.12.2021 г. - топлинна енергия измервателно устройство 66656326. Т.е. за
сумата от общо 126,20 лв. без ДДС (151,44 лв. с ДДС) предявеният иск за главница е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на останалите фактурирани суми за процесния период, съдът намира за
доказани всички елементи от фактическия състав на предявения иск. Както се посочи – сключен е
валиден договор от 09.02.2021г., обективиран в посоченото заявление. По силата на този договор
ищецът се е задължил срещу заплащане да доставя до апартамент № А.Б 41, представляващ
4
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в жилищен комплекс от затворен тип
„В.с.п.Ю.“, с адрес в гр. ***, топла и студена минерална вода от инсталацията и съоръженията си,
срещу заплащане на цена за това, като в договора е включена и услугата подгряване на топлата
минерална вода по измервателно устройство 13112422.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът не е извършвал
твърдените услуги. Както се посочи, с подписване на заявлението ответникът е декларирал
съгласието си отчитането да става веднъж месечно – дистанционно, след което да бъдат издавани и
съответните фактури. От показанията на св. Тинчев се установява и механизмът на отчитане – чрез
радиомодули и постъпване на информацията за отчета под формата на файл, който се завежда в
системата на ищеца автоматично и автоматично се генерират фактури. Т.е. по делото се доказа, че
приетите като доказателства на л. 16 – л. 22 от делото фактура № **********/14.07.2021 г.,
фактура № **********/02.09.2021г., фактура № **********/28.09.2021 г., фактура №
**********/13.10.2021 г., фактура № **********/11.11.2021 г. и фактура № **********/10.12.2021
г. (в частите им, за които е налице облигационна връзка) са генерирани автоматично и установяват
дистанционно отчетено количество вода, преминало през двете налични в обекта измервателни
устройства – за студена минерална вода - измервателно устройство 13115948 за и за топла
минерална вода (вкл. чрез подгряването й) - измервателно устройство 13112422. Впрочем тези
обстоятелства косвено се установяват и от показанията на св. Русев – също собственик на обект в
комплекса, който потвърждава, че и до неговия обект е доставяна топла и студена минерална вода
с налични две измервателни устройства.
Неоснователни са възраженията на ответника за недоставено количество на услугите да,
както и за оспорване на начина, методиката и основанието на изчисляване на количеството
потребени услуги. Както се посочи ответникът е декларирал съгласието си отчитането да става
дистанционно. В същото време му е дадена възможност ако оспорва показанията (след получаване
на фактурите) да изиска отчитане на място. От ответника не се твърди (респ. не е въведено като
основание в процеса и не е подлежало на доказване) той да се е възползвал от правото си да
оспори пред ищеца количеството на ползваната минерална вода и това да е довело до отчитане на
място на показанията на измервателните уреди. Ето защо възраженията му срещу доставеното
количество, начина и методиката, са бланкетни и не се подкрепят с никакви твърдения, респ.
доказателства и като такива (с оглед изричния текст на договора) са неоснователни.
Не се приемат за основателни и възраженията, свързани с изправността на измервателните
устройства, тъй като редът по Закона за измерванията е разписан в глава пета „Метрологична
експертиза на средства за измерване“ – чл. 57 – чл. 58. Според цитираните разпоредби
експертизата се извършва от Българския институт по метрология по заявление, подадено в
териториалните звена "Мерки и измервателни уреди". За резултатите от експертизата се съставя
констативен протокол (чл. 58, ал. 4 и ал. 5 от ЗИ). Механизмът на последващите проверки е уреден
в чл. 273 и сл. от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и
Инструкция за метрологична експертиза на водомери № ИМЕ – 13-zz/2015 на ГД „МИУ“ към
БИМ. Видно от чл. 1 от инструкцията, тя се прилага след постъпило заявление по реда на чл. 58 от
Закона за измерванията заявление от физическо или юридическо лице, при възникнал спор
относно техническите и метрологични характеристики на пуснати в употреба водомери за студена
и топла вода, които са от одобрен тип или с оценено съответствие. Посоченият анализ на
нормативната уредба, свързана с проверка на метрологичната годност на измервателните
устройства, води до извод, че такава се осъществява единствено от съответното териториално
5
звено на „Мерки и измервателни уреди“ от БИМ, от длъжностни лица, определени със заповед на
председателя на БИМ, които са компетентни да извършат всички необходими действия, вкл. и по
монтаж и демонтаж на водомерите. Следва да се обърне внимание, че от ответника не се излагат
твърдения (не са въведени в процеса и поради тази причина не са ангажирани доказателства) за
предприети от него действия във връзка с техническа неизправност на измервателните устройства.
С подписаното заявление той е декларирал, че се съгласява с монтираните в обекта измервателни
устройства и дистанционното отчитане, което се извършва с тях, но след тази дата (09.02.2021г.) не
е последвало негово поведение (до подаване на отговора на исковата молба на 16.03.2023г.), с
което да оспори изправността им и да инициира съответните процедури. Ето защо се установява,
че за процесния период не е бил налице спор относно изправността на измервателните устройства
(не е бил налице и спор относно извършените за конкретния обект отчитания), поради което
относно процесния период съдът приема, че същите са били изправни (в подобна насока е и
Решение № 152 от 06.11.2019г. по гр.д. № 4379/2018г. по описа на III гр. о. на ВКС).
Както се установи съобразно договора сумите е следвало да се заплащат срещу издаване на
фактури – до 15-то число на месеца. В случая са издадени фактура № **********/14.07.2021г. (за
периода 31.05.2021г. – 30.06.2021г.), фактура № **********/02.09.2021г. (за периода 30.06.2021г. –
31.07.2021г.), фактура № **********/28.09.2021г. (за периода 31.07.2021г. – 31.08.2021г.), фактура
№ **********/13.10.2021г. (за периода 31.08.2021г. – 30.09.2021г.), фактура №
**********/11.11.2021г. (за периода 30.09.2021г. – 31.10.2021г.) и фактура №
**********/10.12.2021г. (за периода 31.10.2021г. – 30.11.2021г.). Т.е. първото от задълженията е
станало изискуемо на 15.07.2021г., а заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е подадено
на 18.08.2021г., поради което възражението за погасяване по давност е неоснователно.
Налага се краен извод, че предявеният иск за главница е основателен до сумата от 280,54
лв. и следва да бъде уважен до тази сума, а до пълния предявен размер от 431,98 лв. – отхвърлен.
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава за периодите 24.07.2021г. - 10.08.2022г.; 12.09.2021г. - 10.08.2022г.; 08.10.2021г.
- 10.08.2022г.; 23.10.2021г. - 10.08.2022г.; 21.11.2021г. - 10.08.2022г. и 22.12.2021г. - 10.08.2022г.,
както и размера на претенцията.
С оглед приетия падеж в договора и датите на издаване на фактурите, към посочените дати
– 24.07.2021г., 12.09.2021г., 08.10.2021г., 23.10.2021г., 21.11.2021г. и 22.12.2021г. ответникът е
изпаднал в забава по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, но за заплащане само на приетите по иска за
главница за дължими суми. Върху дължимата по първата фактура сума за периода 24.07.2021 г. -
10.08.2022 г. лихвата е в размер на 5,40 лв., върху дължимата по втората фактура сума за периода
12.09.2021 г. - 10.08.2022 г. лихвата е в размер на 4,29 лв., върху дължимата по третата фактура
сума за периода 08.10.2021г. - 10.08.2022г. лихвата е в размер на 2,57 лв., върху дължимата по
четвъртата фактура сума за периода 23.10.2021 г. - 10.08.2022 г. лихвата е в размер на 3,12 лв., за
дължимата по петата фактура сума за периода 21.11.2021 г. - 10.08.2022 г. лихвата е в размер на
3,92 лв. и за дължимата по шестата фактура сума за 22.12.2021 г. - 10.08.2022 г. лихвата е в размер
на 3,95 лв. Т.е. общо се дължи лихва в размер на 23,25 лв. и искът следва да бъде уважен до този
размер, респ. отхвърлен до пълния предявен размер на дължимата лихва от 36,27 лв.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
6
разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В исковото производство ищецът е направил
следните разноски: 75 лв. за платена държавна такса, 600 лв. за платен адвокатски хонорар.
Съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят 437,92 лв.
По отношение на разноските от заповедното производство в настоящото производство
съдът дължи изричен осъдителен диспозитив (арг. от т. 12 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК).
Съразмерно на уважената част от заявената в заповедното производство претенция на ищеца
следва да се присъдят 210,85 лв.
С оглед представения от адвоката на ответника договор (на л. 103 от делото) и на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата следва да му се определи възнаграждение за
безплатна адвокатска помощ от 400 лв., като съразмерно на отхвърлената част от исковете в полза
на адвоката следва да се присъди сумата от 140,49 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 266 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, че Г. Г. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ***, дължи на „И.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „20-ти април“ № 6, ет. 1,
сумата от 280,54 лв., представляваща дължими и незаплатени вземания за доставяне на студена и
топла минерална вода и подгряване на топла минерална вода до апартамент № А.Б 41,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в жилищен комплекс
„В.с.п.Ю.“, с адрес в гр. ***, отчетени с измервателни устройства 13112422 и 13115948, по
заявление от 09.02.2021г., начислени за периода юни 2021г. – ноември 2022г., по издадени
фактура № **********/14.07.2021г. , фактура № **********/02.09.2021г. , фактура №
**********/28.09.2021г., фактура № **********/13.10.2021г. , фактура № **********/11.11.2021г.
и фактура № **********/10.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 17.08.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер – за разликата до сумата от 431,98 лв., формирана както следва: 3,59 лв.
без ДДС по фактура № **********/14.07.2021г., представляваща енергия за охлаждане –
измервателно устройство 66656327; 59,85 лв. без ДДС по фактура № **********/02.09.2021г.,
представляваща енергия за охлаждане – измервателно устройство 66656327; 43,44 лв. без ДДС по
фактура № **********/28.09.2021г. - енергия за охлаждане – измервателно устройство 66656327 и
19,32 лв. без ДДС по фактура № **********/10.12.2021 г. - топлинна енергия измервателно
устройство 66656326.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Г. Д.,
ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ***, дължи на „И.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, сумата от 5,40 лв. за периода от 24.07.2021г. до 10.08.2022г. – лихва за
забава върху приетата за дължима главница по фактура № **********/14.07.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за този период до пълния предявен размер от 5,85 лв., сумата от 4,29
лв. за периода от 12.09.2021г. до 10.08.2022г.– лихва за забава върху приетата за дължима
главница по фактура № **********/02.09.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за този период до
пълния предявен размер от 10,92 лв., сумата от 2,57 лева за периода 08.10.2021 г. до 10.08.2022
г.– лихва за забава върху главницата по фактура № **********/28.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
7
иска за лихва за този период до пълния предявен размер от 7,01 лв., сумата от 3,12 лева за
периода от 23.10.2021г. до 10.08.2022 г. – лихва за забава върху главницата по фактура №
**********/13.10.2021 г., сумата от 3,92 лв. за периода от 21.11.2021 г. до 10.08.2022 г. – лихва за
забава върху главницата по фактура № **********/11.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за
този период до пълния предявен размер от 3,93 лв. и сумата 3,95 лв. за периода от 22.12.2021 г. до
10.08.2022 г.– лихва за забава върху приетата за дължима главница по фактура №
**********/10.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за този период до пълния предявен
размер от 5,44 лв.
ОСЪЖДА Г. Г. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. ***, да заплати на „И.И.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в
размер 210,85 лв., представляваща дължимите в заповедното производство разноски, съразмерно
на уважената част от исковете и сумата от 437,92 лв., представляваща дължимите в настоящото
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. „И.И.“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на адвокат И. Т. И. – АК Варна, ЕГН
**********, сумата от 140,49 лв., представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ,
осъществена по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8