О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
85
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 27.02.2018 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито
заседание от двадесет
и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, ч. т. дело № 84 описа на ПАС за 2018 г., установи следното:
Производството по реда на чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК.
Обжалва се решение №296
от 18.10.2017 г., постановено от Окръжен съд С.З. по т. д. № 302/2016 г. в
частта му,имаща характер на определение, с която са оставени без разглеждане предявените
евентуални искове от Н.С. срещу И. ООД с
правно основание по чл.74 от ТЗ,като недопустими и е прекратено производството
по делото.
Частният жалбоподател Н.С.С. е останал
недоволен от този резултат,като е подал частна жалба , в която е изложил
съображенията си защо изводите на
окръжния съд за неправилни и незаконосъобразни. Счита , че е предявил исковете си в рамките на 14 дни от
узнаването,тъй като е били нередовно уведомен
за събранието . На следващо място ,поради липса на достоверна дата в представените документи не може да се приеме ,че на посочените
дати са
проведени общи събрания и следователно е спазен преклузивният тримесечен
срок.
Моли решението в обжалваната част,имащо характер
на определение , да бъде отменено и да
се върне делото на окръжния съд за
произнасяне по предявените искове.
Ответникът И. ООД ,ЕИК *********,чрез
процесуалния си представител адвокат И. И.
от АК С.З., моли да не се уважава подадената частна въззивна жалба и се потвърди решението в обжалваната част,имаща
характер на определение.
Счита ,че са неоснователни доводите
на частния жалбоподател, тъй като е спазен преклузивният срок , предвиден в
закона.
Пловдивският
апелативен съд , след преценка на делото , както и във връзка с изложените в
частната жалба оплаквания, приема за установено следното:
Частната жалба е депозирана в определения от
закона срок, от легитимирано лице да стори това, поради което се явява допустима
и следва да се разгледа по същество.
Видно от делото ,предявена е искова молба ,в
която са съединени при условие на евентуалност установителни и конститутивни
искове за защита на членствено правоотношение.Първо,ищецът моли съда да прогласи за нищожни,както следва:
- решения на Общо събрание на
съдружниците,обективирани в протокол от **.**.**** г.,приложен към
заявление,вх.№**************,
- решения на Общо събрание на
съдружниците,обективирани в протокол от **.**.**** г.,приложен към
заявление,вх.№*************,
- решения на Общо събрание на
съдружниците,обективирани в протокол от **.**.****г.,приложен към
заявление,вх.№*************,
- генерално пълномощно от **.**.**** г.
Второ,при условие на евентуалност и в случай,че
се приеме , че горепосочените решения не
са нищожни, ищецът моли да се отменят,като незаконосъобразни,както следва:
- решения на Общо събрание на
съдружниците,обективирани в протокол от **.**.**** г.,приложен към
заявление,вх.№**************,
- решения на Общо събрание на
съдружниците,обективирани в протокол от **.**.**** г.,приложен към
заявление,вх.№*************,
- решения на Общо събрание на
съдружниците,обективирани в протокол от **.**.****г.,приложен към
заявление,вх.№*************.
Твърди ,
че е съдружник в ответното дружество,притежаващ 10 дяла от капитала на
дружеството ,като останалите 40 дяла от
общо 50 дяла принадлежат на съдружника Д.П. О., че на 12.12.2016 г. при справка
в Търговския регистър ,установил три документи,наречени протокол на Общо събрание/посочените по-горе протоколи/
от **.**.**** г. с различно съдържание. Изложил е твърдения за нищожност,както
по отношение на два от протоколите ,
ката и по отношение на решенията на общо събрание на съдружниците от **.**.****г.
Ако не се приеме тезата за нищожност не решенията ,обективирани в
протоколите,моли те са бъдат отменени,като незаконосъобразни,като е посочил
основанията за това по отношение на всеки един от посочените протоколи.
При така
изложените доводи и петитум,следва да се приеме , че са предявени обективно
съединени искове с правно основание по чл.124 от ГПК и при евентуалност,ако не
се уважат - обективно съединени искове с правно основание по чл.74 от ТЗ.
Видно от
решението , първият главен иск е прекратен/за прекратения иск е образувано ч.в.т.д.№79/2018
на ПАС/,останалите-отхвърлени. Поради това се е стигнало до разглеждане на евентуалните искове. Първоинстанционният
съд ги е оставил без разглеждане,като
недопустими ,предявени след изтичане на преклузивния срок по чл.74,ал.2 от ТЗ.
Производството по отношение на тях е
прекратено. Тази част на решението,имаща характер на определение , е предмет на
настоящото производство. То следва да даде отговор на въпроса спазен ли е
14-дневният срок , предвиден в закона , за
предявяване на исковете за отмяна по чл.74 от ТЗ.
Съгласно
чл.74,ал.2 от ТЗ ,исковете за отмяна на
решение на общо събрание на съдружниците се предявяват в 14-дневен срок от деня на събранието
,когато ищецът е присъствал или е бил редовно поканен. В останалите случаи-в
14-дневен срок от узнаването ,но не по-късно от 3 месеца от деня на общото
събрание.
От
предявените искове по чл.74 от ТЗ се установява ,че първи и втори се
отнасят до различни решения ,взети на
общото събрание , проведено на **.**.**** г., а трети – до решенията,взети на
общо събрание от **.**.****г.
Така
първият иск касае решението от **.**.****
г.,с което е приет ГФО за 2015 г.,а вторият иск- решенията във връзка със
задължения на дружеството по ЗМДТ,във връзка с продажба на дружествен имот,във
връзка с подаване на годишна данъчна декларация. Доколкото се касае до едно и
също събрание , от двата приложени протоколи по делото, обективиращи
съответните решения,се установява , че ищецът не е присъствал на проведеното общо събрание от
26.01.2016 г. Ето защо,на преценка по
тези два иска подлежи въпросът в кой момент ищецът е узнал за проведеното общо събрание и оттук спазен
ли е 14-дневният срок от узнаването ,но в рамката на закона-не по-късно от 3 месеца от деня на събранието. Т.е. втората предвидена хипотеза в
закона,свързваща срока с факта на
узнаването,като краен момент на този
срок е датата 26.04.2016 г. При
положение , че исковата молба , с която са предявени процесните искове е
подадена на 12.12.2016 г.,следва да се приеме ,че те са извън срока , предвиден
в закона.Предявени са извън преклузивния срок
в чл.74,ал.2 от ТЗ.
Във
връзка с довода за достоверна
дата,направен от жалбоподателя в частната жалба, от партидата на
търговеца в Търговския регистър се установява,че за част от решенията на общо
събрание от **.**.**** г. за първи път е поискано вписване със заявление вх.№**************,т.е.
на 02.02.2016 г.Тези решения/за освобождаване на управител и ново седалище на
дружеството/ са различни от решенията , предмет на настоящото
производство/приемане на ГФО и относно данъчни въпроси/. Те са вписани са на
08.02.2016 г. Решението за приемате на ГФО е било подадено със заявление вх.№**************,
т.е. на 30.06.2016 г. От този момент е налице достоверна дата за ищеца .Дори да
се приеме , че от този момент започва да тече тримесечният срок,той също е
изтекъл към датата на предявяване на исковата молба 12.12.2016 г. Ето защо
първият и вторият иск по чл.74 от ТЗ са подадени след изтичането на преклузивния
срок , предвиден в закона.
Не така
стои въпросът с третия иск по чл.74 от ТЗ,отнасящ се до решенията на общо
събрание на съдружниците от **.**.****г. Доколкото ищецът не е присъствал на
събранието,от значение е моментът на узнаването. По делото няма данни кога
ищецът е узнал за събранието,но
доколкото исковата молба е предявена в
тримесечния срок от провеждане на
събранието,следва да се приеме , че е спазен срокът за предявяването и. Третият иск е допустим,тъй
като е подаден в срока по чл.74,ал.2 от ТЗ.
Ето защо
и с оглед гореизложеното , частната жалба се явява частично основателна-само по
отношение на третия предявен иск по чл.74 от ТЗ ,отнасящ се до решенията на
общо събрание на съдружниците от **.**.****г. В тази
част следва да се уважи , като се отмени
решението с характер на определение. В останалата част следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното , Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ решение №296 от 18.10.2017 г.,
постановено от Окръжен съд С.З. по т. д. № 302/2016 г. в частта му,имаща
характер на определение ,с която е оставен без разглеждане предявения
евентуален иск от Н.С. срещу И. ООД с
правно основание по чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на общо събрание на
съдружниците на И. ООД, взети на **.**.****г.,
и е прекратено производството по него, като ВРЪЩА делото за разглеждане на предявения иск.
ПОТВЪРЖДАВА решение №296 от 18.10.2017 г.,
постановено от Окръжен съд С.З. по т. д. № 302/2016 г. в частта му,имаща
характер на определение ,с която са
оставени без разглеждане предявените евентуални искове от Н.С. срещу И. ООД с правно основание по чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на общо събрание на съдружниците на И. ООД,взети на **.**.**** г., обективирани
в протокол от **.**.**** г.,приложен към заявление,вх.№************** и обективирани
в протокол от **.**.**** г.,приложен към заявление,вх.№20161110160715.
Определението е неокончателно и може да се
обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването му на жалбоподателя в потвърдителната му част,в останалата
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.