РЕШЕНИЕ
№
25.11.2024 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен
съд,
І-ви граждански състав
На 30.10. 2024 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена Стоилова
като разгледа докладваното от съдия Валентина
Тодорова
гражданско дело № 1139 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от З.Г.И., ЕГН **********,
с адрес: *** против ЗД „Л.И.“ АД, с адрес: ****, представлявано от
Изпълнителните директори М.М.-Г. и П.Д.. Ищцата твърди, че в резултат на ПТП й
били причинени телесни увреждания. Сочи, че на 30.06.2018 г. около 16:40 ч., по
****, км. ****, при управление на моторно превозно средство - л.а. марка „Т.“,
модел „К.В.“, с рег. № ****, управляван от водача Р.К.Р., ЕГН **********,
нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно
движение и блъснал правомерно движещия се в собствената си лента лек автомобил
марка „О.“, модел „А“, с рег. № ****, управляван от Г.Н.А.. В резултат на
реализираното ПТП били причинени телесни повреди на пътничката в л.а. „О.“, а
именно ищцата З.Г.И.. По случая било образувано ДП № **** г. по описа на РУП – К..
Причина за настъпването на процесното ПТП и вредните общественоопасни последици
от него било виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна
на водача Р.К.Р.. С действията си същият грубо нарушил основни правила за
движение по пътищата, а именно: на пътно платно с двупосочно движение на водач
на пътно превозно средство било забранено - когато на платното за движение има
две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен
при изпреварване или заобикаляне, като управляваният от него лек автомобил
навлязъл в лентата за насрещно движение. С оглед на изложеното в случая
съществувала пряка причинна връзка между деянието на водача Р.К.Р. и
настъпилите обществено опасни последици - причинените телесни повреди на ищцата
З.Г.И.. Сочи, че за увреждащия л.а. „Т.“, модел „К.В.“, с рег. № ****,
управляван от виновния водач Р.К.Р. имало сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“, з.п. № **** г., със срок на валидност една година,
считано от 05.10.2017 г. до 05.10.2018 г., валидна към датата на процесното ПТП
- 30.06.2018 г. По силата на този договор, застрахователят покривал
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и
имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на
МПС.В конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата
предявила претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗД „Л.И.“ АД и
представила всички документи, с които разполага. По заведената претенция
застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение. С оглед на
изложеното, в случая били налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ЗД „Л.И.“ АД за причинените неимуществени вреди на ищцата. Твърди, че в
резултат на процесното ПТП пострадалата З.Г.И. получила следните травматични
увреждания: контузия на гръдния кош; контузия на главата. След инцидента на
30.06.2018 г. на пострадалата З.Г.И. била оказана първа помощ в ФСМП – К.. На 05.07.2018
г. пострадалата била прегледана от специалист по съдебна медицина, съгласно
Съдебномедицинско удостоверение № 5 – 11/2018 г. при извършения преглед й бил
поставена диагноза контузия на гръдния кош, масивно кръвонасядане по лявата
гърда, масивно кръвонасядане по гръдния кош, контузия на главата,
кръвонасядания и охлузвания по челото, лицето и брадичката, масивни охлузвания
по левия горен крайник, кръвонасядане и оток по дясното коляно, охлузвания и
кръвонасядания по левия долен крайник, като
било установено, че описаните травматични увреждания били причинили
разстройство на здравето. Сочи, че в резултат на увреждането, получено от
процесното ПТП, ищцата търпяла болки и много страдания. Възстановяването на
пострадалата от получените при процесното ПТП увреждания продължавало и към
настоящия момент, не се чувствала добре физически и емоционално. Вследствие на
инцидента получила контузия на главата и на гръдния кош, охлузвания и
кръвонасядания по лицето, дясно коляно, ляв долен крайник. Пострадалата трябвало дълго време да спазва режим на покой, да не
се натоварва физически, имала оплаквания за болки, като за известен период от
време разчитала изцяло на помощ от близките си. Преди процесното ПТП ищцата
била в добро здравословно състояние, работоспособна и активна жена, която се
грижила за всичките си домакински задължения и за семейството си, но след
инцидента за дълго време била лишена от обичайния си динамичен начин на живот.
Изпитвала цялостен дискомфорт поради вследствие на травмите, като оплакванията
й продължавали и към настоящия момент. Ищцата изживяла и изключителен стрес при
инцидента, като преживяното от нея щяло да остане за цял живот в съзнанието й.
Към настоящия момент ищцата продължавала да изпитва болки в наранените области,
имала нарушения на съня, била напрегната, не била в състояние да се натоварва
психически и физически. Предвид изложеното, причинените неудобства, болки и
страдания на пострадалата следвало да бъдат компенсирани. Безспорно
неимуществените вреди имали по-голямо значение и съответно се оценявали
по-високо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални
блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна
степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания.
Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително
пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от извършеното престъпление. Твърди, че вредите на
ищцата били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил
с рег. № ****, управляван от Р.К.Р., а за причинените от него вреди отговарял
ответникът по делото ЗД „Л.И.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият имал право
на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което за ищцата бил налице правен
интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за
причинените й неимуществени вреди. Предявения иск бил съобразен от една страна
с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и
страдание от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност
на застрахователната компания по ЗГО за 2018 г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид. Моли съда да постанови решение, с което да
приеме, че предявените граждански искове били основателни и доказани по размер
и да осъди ответника ЗД „Л.И.“ АД, да заплати на ищцата З.Г.И. обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания
и стрес вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, в
размер на сумата от 20 000 лева, частичен от 26 000 лева, за причинените й
неимуществени вреди,след предприето увеличение на иска на основание чл. 214,
ал.1 от ГПК, ведно с лихви от началото на забавата на застрахователя –
08.07.2018 г. или, от когато са уведомили застрахователя за застрахователното
събитие от 19.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй
като адв. К. била регистрирана по ЗДДС, като моли съда да счита настоящата
молба за списък на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор
от ответника. Заявява, че оспорва изцяло исковата претенция като по основание и
с оглед предявения размер. Във връзка с ПТП реализирано на 30.06.2018 г. на път
ПП I-6, общ. М. с л.а. „Т. К.В.“ с рег. № ****, управляван от Р.Р., застрахован
в ЗК „Л.И.“ АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с полица № ****, при което се
твърди, че на пътника З.И. били причинени телесни увреждания. Във връзка с
претърпените вреди пострадалата отправила доброволна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение от настъпилото застрахователно събитие - щета № ****,
като й било указано да представи необходими за приключване на щетата документа,
доказващи по безспорен начин вината на застрахования в дружеството водач, което
и с настоящата искова претенция не било сторено. Не бил налице отказ от страна
ответното дружество. Сочи, че гражданският процес бил способ за защита на накърнени
материални права. Ответното дружество не било накърнявало материални права на
ищцата, за да се стига до настоящия исков процес. Вредите, причинени на пострадалия
били в резултат от деликтно поведение, което обаче не било осъществено от
ответното дружество. Оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди - по основанието
му и по размер, който счита за изключително завишен и прекомерен. Оспорва
всички твърдения на ищеца И., направени с исковата молба по основанието на
предявената претенция, тъй като по делото не били представени доказателства в
тяхна подкрепа. Твърди, че оспорва твърдението, че ПТП е настъпило единствено по
причина на виновното поведение на водач на л.а. Т. с рег. № ****, Р.Р.. Не била
изяснена в цялост фактическата обстановка и механизма на ПТП, както и причините
за настъпването му. Застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
покривала изцяло отговорността на застрахования за виновно причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, каквито данни липсвали в
конкретния случай. Оспорва твърдения механизъм на настъпилото пътно-транспортно
произшествие. Не били изяснени обстоятелствата, причините и механизма, довели
до настъпване на пътно-транспортното произшествие. Не били представени
доказателства от ищцата в тази насока. Липсвали данни по делото за образувано
административно-наказателно производство срещу водача Р. за извършено нарушение
по ЗДвП както и данни дали същият бил санкциониран по административен ред като
не било посочено и конкретно нарушение на правилата за движение като оспорва
представения Протокол за ПТП в частта относно причини и обстоятелства на ПТП,
тъй като нямало посочени конкретни факти. Сочи, че по делото
не били представени доказателства за твърдените в исковата молба
обстоятелства.Счита, че за вредоносния резултат (травмите получени от
пострадалата) било допринесло обстоятелството, че същата, като пътник в МПС, не
била използвала обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП, в
нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата -
„Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, МЗ и N1,
N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани“. Пострадалата сама се поставила в
опасност, от която за нея, настъпили вредни последици. С оглед
гореизложеното, навежда довод за принос на ищцата за настъпване на вредоносния
резултат. Горепосоченият факт
следвало да бъде отчетен при реализиране гражданската отговорност на виновния
за ПТП водач на МПС в случай, че бъде доказано виновно поведение, респ. на
неговия застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо
на пострадалото лице. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди на увредените лица следвало да бъде намалено. В
исковата молба се твърдяло, че по повод настъпило на 30.06.2018 г. ПТП
настъпили неимуществени вреди за ищцата в качеството й на пътник в лек
автомобил. Не били изследвани всички относими обстоятелства, чрез които да може
да се извърши обективно обосновано предположение досежно вината на дееца за
настъпване на ПТП. Оспорва причинно-следствена връзка с настъпилото събитие и получените
травматични увреждания, тъй като не били представени доказателства в тази
насока. Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди, за техния
интензитет и проявление, както и твърденията по отношение на периода, през
който били търпени, като оспорва твърдението за настъпване на такива,
обосноваващи размера на исковата претенция. Оспорва твърдението,
че ищцата не се била възстановила напълно и твърдението относно проявления на
неимуществени вреди, както и за неуточнен в исковата молба период. За
допълнително диагностицирано медицинско състояние на ищцата, не били
представени доказателства за допълнителни медицински интервенции или да било
провеждано дори лечение, което да съответствало на изложеното в исковата молба.
При определяне на парична сума за репариране на неимуществени вреди следвало да
бъдат съобразени вида на настъпилите увреждания, периода на възстановяване,
възрастта, механизма на настъпване на събитието, както и обстоятелството, че се
касаело до репариране на единна и неделима морална категория вреди. Сочи, че
обезщетението по правило се изплащало, респ. присъждало заради възможността да
бъдат поправени нанесените вреди. Основният критерий при определяне на болки и
страдания били естеството на претърпените от ищеца травматични увреждания,
продължителността на възстановяване, проведените медицински интервенции,
настъпилите усложнения в оздравителния процес, периода на търпене на болки или
страдания, като се съобразявало и обичайно изплащаните и присъждани парични
суми при такива случаи. Твърди, че размерът на претендираното с исковата молба застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, като последица от процесното ПТП бил
изключително завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, предвид
характера и степента на реално получените леки телесни увреждания и свързания с
тях интензитет на болки и страдания търпени от страна на ищцата. Оспорва
исковете и по размер, тъй като не кореспондирал с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД, с вида на описаните увреждания и техния
медико-биологичен характер. Сочи, че при определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди, съдът следвало да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД, понятието „справедливост“ било свързано с преценка на конкретни
обстоятелства. Вредата трябвало да се определи към момента на настъпването й,
когато претенцията станала изискуема. С оглед твърденията по основанието на
предявената претенция поддържа, че претендираната от ищцата И. като обезщетение
парична сума била в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на
моралните вреди в техния действителен размер, каквото било изискването на
закона. На самостоятелно основание, с оглед наличието на съпричиняване, на
основание чл. 51 от ЗЗД, обезщетението следвало да бъде съразмерно намалено. Предвид изложените съображения, моли съда да
приеме исковата претенция за прекомерна и неоснователна. Оспорва изцяло претенцията за присъждане на лихва като
неоснователна. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се
явявал и акцесорният такъв. На самостоятелно основание във връзка с чл. 496 и
сл. от КЗ, поради непредставяне на всички необходими документи за приключване
на щетата по доброволен ред, лихва не следвало да бъде присъждана.
Отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се пораждала на договорно основание и била функционална от отговорността на
причинителя на вредите. Във връзка с
изложеното, моли съда да отхвърли предявения от З.И. иск като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски.
Ищцата, редовно призована за откритото съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител и поддържа изложеното в исковата
молба.
Ответното дружество
редовно призовано, чрез процесуален представител и в писмено становище оспорва
иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
На 30.06.2018 г. около 16:40 ч., по ****, км. ****, при управление на
моторно превозно средство - л.а. марка „Т.“, модел „К.В.“, с рег. № ****,
управляван от водача Р.К.Р., ЕГН **********, нарушил правилата за движение по
пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал правомерно
движещия се в собствената си лента лек автомобил марка „О.“, модел „А“, с рег.
№ ****, управляван от Г.Н.А.. В резултат на реализираното ПТП били причинени
телесни повреди на пътничката в л.а. „О.“, а именно ищцата З.Г.И..
Вината на Р.К.Р., ЕГН **********, е установена с влязла в сила присъда по НДОХ № **** г. по описа на ОС- С.З..
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно наличие на виновно и
противоправно деяние, извършено от Р.К.Р., пряка и непосредствена
последица от което е телесната повреда на З.Г.И., съответно доказан е
фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД
Видно от справка от информационен център към
„Гаранционен фонд“, към дата 30.06.2018г. МПС с
ДКН № **** е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ при застраховател ЗК
„Л.И.“ АД, з. п. № ****, със
срок на валидност една година, считано от 05.10.2017г. до 05.10.2018г.
Видно от
известие за доставяне процесуалният представител на ищеца е уведомил застрахователя
за настъпилото ПТП на 19.07.2018г.с
С отговор с
изх. № 84449/03.08.2018г. застрахователят е отговорил, че е образувана щета № ****
и е поискал представяне допълнително на
документи като без тях не е налице основание
да бъде уважена предявената
претенция.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-автотехническа експертиза, заключението, на която съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се
установява, че на 30.06.2018 г. около 17:30 ч., по ****, км. ****, при
управление на моторно превозно средство - л.а. марка „Т.“, модел „К.В.“, с рег.
№ ****, управляван от водача Р.К.Р., ЕГН **********, и лек автомобил марка „О.“,
модел „А“, с рег. № ****, управляван от Г.Н.А. при пресичане траекториите на
движение на двата леки автомобила, се получава конфликтна точка и настъпва
сблъсък/удар между тях. Лек автомобил марка „Т.“, модел „К.В.“, с рег. № ****, управляван от
водача Р.К.Р., преди сблъсъка/удара се е движил от запад на изток по описания
път. Лек автомобил марка „О.“, модел „А“, с рег. № ****, управляван от Г.Н.А.
преди сблъсъка/удара се е движил в противоположната посока, от изток на запад
по описания път. ПТП е настъпило по пътя
свързващ гр. К. с гр. С. на ПП I - 6, км. ****. Мястото на сблъсъка/удара
спрямо пътното платно и ориентира „О“ се намира на около 32.00 м. източно и
2.30 м. южно от „О“, в северната пътна лента, която е предназначена за движение
на л.а. „О.“А. с рег. № **** от изток на
запад. Сблъсъкът между двата леки автомобила е челно-екцентричен - контактували
са предна лява част на л.а. „О.“А.с рег. № **** с предна лява
част на л.а. „Т.“ К.В. с рег. № ****. Описаната
травма на пострадалата З.И.: контузии на гръдния кош, с охлузвания и
кръвонасядания, при този механизъм на сблъсъка/удара, е възможна при възпрепятстване
предвижването й напред и ограничаване на горната част на тялото от предпазен
обезопасителен колан или при съприкосновение на горната част на тялото с
дясната част на арматурното табло. Двата леки автомобила - л.а. „Т.“ В. с рег. № **** и л.а. „О.“А. с рег. № **** са били с
монтирани предпазни триточкови колани инерционен тип, за да прилягат максимално
към тялото. При сблъсък предпазният колан се разтяга малко при рязко
издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на водача и
пътника, след което придържа тялото плътно към седалката и не му позволява да
контактува с интериора пред тях и предното панорамно стъкло. Двата леки
автомобила - л.а. „Т.“ В. с рег. № **** и л.а. „О.“А. с рег. № **** били фабрично оборудвани с
предпазни колани: триточкови колани на
предните седалки и на задните - лява и дясна седалки. На средна задна седалка
били с монтиран двуточков предпазен колан. Скоростта на движение на лек
автомобил „Т.“ К.В. рег. № **** преди
настъпването на ПТП и в момента на сблъсъка/удара е равна на V1 = 29.30 м/с.= 105.49 км/ч. Скоростта на
движение на лек автомобил „О.“А. с рег. № **** преди
настъпването на ПТП и в момента на сблъсъка/удара е равна на V2 = 26.34 м/с.= 94.81 км/ч. Водачът на
лекия автомобил „Т.“ К. В. с рег. № **** е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП при конкретната пътна ситуация. Дължината на
опасната зона за движение/спиране при движението със скорост равна на Va70 = 19.44 м/с. = 70.00 км/ч. е равна на Sспм = 56.29 м. Дължината на общата сумарна
опасна зона на движение на двата л.а. с разрешената скорост равна на Va70= 19.44 м/с. = 70.00 км/ч. е равна на ScпS = 112.58 м. Пътят който л.а. „О.“А. с рег. № **** изминава от момента на
възприемането на опасността - навлизане на л.а. „Т.“ К. в лентата му за
движение, до мястото на удара Lуд2 = 42.14 м.
Разстоянието /пътят който е изминал/ от което е навлязъл левия габарит на л.а.
„Т.“ К. в лентата предназначена за движение на л.а. „О.“А.. до мястото на удара
Lуд1 = 46.88 м. Водачът на лек автомобил „О.“А.
с рег. № **** е нямал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП при конкретната пътна ситуация. Първата техническа
причина за настъпването на ПТП, е че водачът на л.а. „Т.“ К.В. с рег. № **** е отнел предимството на движение на
лек автомобил „О.“А.с рег. № ****, като е навлязъл
в предназначената му за движение пътна лента - северната. Двата автомобила биха
се разминали безопасно при реалните им скорости на движение, ако л.а. „Т.“ К. В. с рег. № **** се беше движил в своята пътна лента - южната и не беше навлязъл в
лентата за насрещно движение. От техническа гледна точка водачът на л.а. „Т.“ К.В.
с рег. № **** е отнел предимството на движение на
лек автомобил „О.“А. с рег. № **** и това е първата
техническата причина за настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка.
Водачът на лекия автомобил „Т.“ К.В. с рег. № **** е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при
конкретната пътна ситуация.
Видно от
Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 5-ІІ/2018 г. издадено от Съдебна
медицина в гр. С.З. на 05.07.2018г. след преглед било установено, че ищцата била с: контузия на гръдния кош, масивно кръвонасядане по лявата гърда, масивно
кръвонасядане по гръдния кош, контузия на главата, кръвонасядания и охлузвания
по челото, лицето и брадичката, масивни охлузвания по левия горен крайник,
кръвонасядане и оток по дясното коляно, охлузвания и кръвонасядания
по левия долен крайник.
По делото е назначена и
изслушана съдебномедицинска експертиза № 329/24 г., заключението, на която съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвено. От заключението на експертизата се установява, че на 30.06.2018 г. З.Г.И.
ЕГН **********, при ПТП в землището на с. Д., обл. С.З. е получила: Контузия на
гръдния кош - кръвонасядане по лявата гърда и гръдния кош; контузия на главата
- кръвонасядания и охлузвания по челото, лицето и брадичката: охлузвания и
кръвонасядания по крайниците, оток на дясното коляно. Описаните травматични
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са
получени по време и начин, отразени в материалите по досъдебното производство
ДП **** г. по описа на РУ „Полиция“ - К. и разпитите по ГД 1139/2019 г. на
Районен съд К., а именно травма в купето на лек автомобил с последващо изпадане
от автомобила. Описаните
травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. При правилно протичане на оздравителния процес, възстановителния
период е около 14-20 дни. В материалите по ДП **** г.
по описа на РУ „Полиция“ - К. и материалите по делото няма медицинска
документация удостоверяваща лечение в болнично заведение или до болнична помощ.
При прегледа пострадалата заявила, че е лекувана с обезболяващи. Прегледаната
съобщава, че дълго време след ПТП е имала болки, страдания, повръщане, болки в
гърдите и задух. В описаната медицинска документация нямало травматични
увреждания, които да свидетелстват за поставянето на обезопасителен колан.
Предназначението на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на седалката
по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото напред от инерцията. Коланът
предотвратява множество средни и тежки травми- черепно-лицеви, удари на главата
в предното стъкло и рамката над него, счупвания на гръдния кош при удари в
кормилото и в арматурното табло. За седящите отпред това ставало заедно с
предпазните въздушни възглавници. Правилно поставения предпазен колан разпределя
силите на внезапното забавяне на тялото върху по-големи и по-здрави негови
части, като гърдите, бедрата и раменете. Коланът се разтягал леко, за да забави
тялото и да увеличи разстоянието на спирането му. Другата функция на обезопасителния
колан била предпазване на пътуващите при преобръщането на автомобила. Тогава бедреният
клон на колана не позволява при преобръщането пътуващите да ударят главите си в
тавана, при което може да се счупят шийните прешлени, водещо до тежки
травматични увреждания и дори смърт. Коланът нямал възпиращо действие при
движението на тялото встрани.
По делото е изслушана
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза от 21.10.2024 г.,
която съдът кредитира като компетентно изготвена. Съгласно заключението при
настъпилия първоначален сблъсък/удар между двете МПС, са контактували предна
лява част на л.а. „О.“А.с рег. № **** с предна лява
част на л.а. „Т.“ К.В. с рег. № ****. Сблъсъкът между
двата леки автомобила бил челно ексцентричен. В следствие на първоначалния
контакт л.а. „О.“ се завърта в посока обратно на часовниковата стрелка и със
заден десен край контактува с еластичната преграда. При тази ротация по
часовниковата стрелка с последващ сблъсък на задната дясна част на л.а. „О.“ в
мантинелата, возещата се на предна дясна седалка З.И. в следствие на
инерционните сили от ротацията и сблъсъка в мантинелата, полита напред и в
дясно през стъклото на предна дясна врата и изпада напред по хода на движение
на л.а. „О.“ на пътното платно. В резултат на акумулираната кинетична енергия
от ротацията и сблъсъка в мантинелата, л.а. „О.“ се преобръща по таван на
пътното платно. При първоначалния контакт между двата автомобила, който е челно
ексцентричен, возещият се пътник на предна дясна седалка З.И., ако е била с
поставен триточков обезопасителен колан, колана ще се разгъне малко при този
челно ексцентричен сблъсък, като по този начин поглъща част от кинетичната
енергия на пътника. Поставеният колан разпределя по-равномерно натоварването на
тялото в повече опорни точки. В съдебно заседание вещото лице поясни, че при този първоначален сблъсък и правилно
поставен колан, горната лента на колана ще
премине от дясното рамо, през гръдния кош, към лява
седалищна част и е възможно да има наранявания в дясна ключична област и лявата
половина на гръдния кош и лявостраничната половина на поясната и седалищната
област - по хода на обезопасителния колан. С
възможност за охлузвания и тежки кръвонасядания, включително през гърдите и
коремната част. Общата скорост на сблъсъка била много висока. При преобръщането
на автомобила, коланът ще задържа пасажера, който е с правилно поставен колан.
В зависимост от побитостите, отново биха се получили травматични уреждания от
зависването на пасажера. Ако има побитост на тавана, би могло да се получи и
травма на главата. При удара има набиване по автомобила, но е повече в ляво,
където е била З.. Имало е вероятност да получи травма на главата. Можело е да
се счупи ключица и ребра при този удар. Колената на пострадалата нямало да
контактуват с таблото и нямало да са толкова сериозни травмите в тази област.
Възможно било да се получат и по-тежки увреждания в областта на закачане на
колана, дори счупване на ребра и ключица. Достатъчно е да получи тежки масивни
кръвонасядания и охлузвания, които биха били с по-голям интензитет отколкото
охлузванията и кръвонасяданията, които тя е получила.
По делото са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.Н.А., Н. Г. А., Д.Н. А..
Свидетелят Г.Н.А. живеел
на семейни начала с ищцата. Участвал е в ПТП-то на 30.06.2018 година. Между
16,30 ч. и 17,00 часа след обяд карал З. на работа. Движили са се с л.а. „О.“, модел
„А“ – комби. До него на предната седалка стояла З., имало е и друг пътник Д.,
която починала в резултат на инцидента. Д. стояла зад шофьорската седалка.
Пътували за гр. К., тръгнали от с. Д.. Качили се на моста, където минава
прелеза, при слизането неочаквано челно го удрят. Движил се в своята лента, Р.Р.
пресякъл непрекъсната линия и го удря. Това било между с. Д. и гр. М.. Там линията
била непрекъсната, имало и ограничение от 70 км. в час. Поставени били още два
знака. Имал поставен колан, който го е спасил. Колата се обърнала и загубил
съзнание, колана го е спасил. З. не си била сложила колана. Тя била хвръкнала
от колата. Той си бил сложил колана и останал в колата и загубил много кръв.
Другата жена и тя била без колан и изхвръкнала от колата. Според него бил изпаднал
в безсъзнание. После видял снимки от „Фейсбук“. Негови приятели били дошли на
място и били направили снимки. З. и другите ги нямало на снимките, само колата била
снимана. От 23 години бил шофьор. Всеки ден карал, професионалист бил. Нямал
други ПТП-та. Това му било първото. Нямал алкохол в кръвта, пробата му била
отрицателна. Много бързо е станало, нямал спомен дали бил успял да натисна
спирачка.
Свидетелят Н. Г. А.,
син на ищцата, заяви, че на 30.06. 2018 г. около 16,30 - 17,00 часа били с чичо
му на двора и майка му се обадила на чичо му по телефона и казала: „Девер,
удариха брат ти.“ Тръгнали веднага, полицаите отцепвали района. Майка му била
неадекватна, лежала до мантинелата, цялата била в кръв, повръщала стъкла. Тя била
счупила стъклото при удара и била изхвръкнала навън. Баща му бил затиснат, той
бил с колан и се наложило да режат колана. Видели и Д., тя лежала на асфалта, и
тя била изхвръкнала от автомобила. Била починала. Майка му казвала: „Лошо ми е,
лошо ми е“. Закарали я в Бърза помощ с инвалидна количка. Докторите казали, че
не могат да направят нищо и я пратили в С.З.. Закарали я в С.З., изпаднала в
шок. Докторите направили рентгенови снимки и казали да отидат след една
седмица. Била натъртена, цялата била посинена. Дали й болкоуспокояващи
лекарства. Изписали й течен аналгин. Събуждала го 2,30 – 3,00 часа през нощта и
казвала: „Болят ме гърдите, не мога да дишам“. Казвала „Закарай ме до Бърза
помощ“. Като я карал още се страхувала да се качва в автомобила и се оплаквала
от болки в гърдите, в главата, ръцете, краката. Като се разваляло времето много
се оплаквала. Била около месец и половина, два на домашно лечение и не можела да
се обслужва сама. Тя не ходела на работа, нищо не можела да върши. Била само на
легло, ядяла само кисело мляко, но и него повръщала. Около два месеца повръщала
след това. Имала световъртеж, казвала, че й се виело свят. След втория - третия
месец започнала да ходи на работа, но пак се оплаквала.
Свидетел Д.Н. А. е брат
на съжителя на З. заяви, че след инцидента отишли на мястото. Колата била
обърната на таван. Г. бил затиснат с главата надолу. З. ревяла и викала от болка,
била се подпряла на мантинелата. Лицето й било кърваво. Д., била затисната от
колата и лежала мъртва на асфалта. З. била уплашена, стресирана викала: „Г., Г.
е затиснат“. Изчакали да дойде пожарната, за да го освободят. Дошли момчета,
обърнали колата и изкарали Г.. З. говорела като стресирана. Оплаквала се, че
гърдите й са целите посинени. Качили Г. и Д. в линейката, за З. нямало място и
с неговата кола я закарали в Бърза помощ. Докторите я били приели и изчакали.
След като я прегледали й изписали лекарства, след което се прибрала. Минала една-две
седмици и пак я закарали в С.З., даже с инвалидна количка. Вкъщи повръщала,
плакала, викала, била стресирана. Като я карали в С.З. трудно я качили в
колата. Оплаквала се от болки, повръщала. Около месец - два била на легло. Лицето
й било в кръв, имало стъкла по лицето и главата, ръцете й били кървави, цялата
била синя. Не можело да кажа дали имала белези по лицето и сега.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД вр.
чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор „Гражданска отговорност“ между
собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за
което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните неимуществени
вреди и периода на претендираните лихви
за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наведените от него
положителни правоизключващи отговорността му възражения по иска, в това число и
възражението за съпричиняване.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380
от КЗ.
В случая между страните
не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП –30.06.2018 г., по силата на което ответникът по делото е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил
трети лица. При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с която норма е регламентирано увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на
обезщетение.
Съгласно изискванията
на чл. 432, във вр. с чл. 380 КЗ ищеца е отправил до ответното дружество
писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за вреди, по която претенция застрахователят е
отказал плащане. Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Постановена е присъда,
която е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Окръжен съд – С.З. с присъда № 35 от 04.11.2022 г., влязла в сила на
17.04.2024 г. признава подсъдимия Р.К.Р., ЕГН **********, роден на *** ***,
български гражданин, женен, със средно образование, работещ, неосъждан, с
постоянен и настоящ адрес ***, за виновен в това, че на 30.06.2018 г. около
16:40 ч., по ****, км. ****, при управление на моторно превозно средство - л.а.
марка „Т.“, модел „К.В.“, с рег. № ****, в посока запад-изток, е нарушил
правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно
чл. 16, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като с деянието си по
непредпазливост е причинил смъртта на Д. В. М. и средна телесна повреда на Г.Н.А..
Поради това съдът
приема, че деянието на виновния водач на застрахованото МПС осъществява всички
признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявения иск за неимуществени вреди се явява доказан по
основание.
Съдът приема за
недоказано възражението за съпричиняване, обосновано с това, че към датата на
инцидента ищцата не е била с поставен предпазен колан. За да има съпричиняване
от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат (ППВС № 17/1963 г.). Съпричиняването от
пострадал е възможно да се изрази както в допринасяне за настъпване на самото
ПТП, така и в допринасяне за настъпване на вредите. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е
улеснило /в този смисъл е константната практиката на ВКС по приложението на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, изразена и в постановените решения: № 206 от 12.03.2010 г.,
по т. д. № 35/2009 г. на II т. о.; № 59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2010 г.
на I т. о. и № 98/24.06.2013 г., по т. д. № 596/2012 г. на II т. о/. В тези
решения, наред с друго се приема, че само по себе си обстоятелството, че
пострадалият при ПТП пътник в колата не е ползвал обезопасителен колан не е
достатъчно, за да бъде приложен чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а следва да бъдат
ангажирани категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на
конкретното ПТП вреди, не биха се появили, или биха били в по - малък обем, ако
пострадалият е ползвал такъв предпазен колан. Според заключението по съдебно-медицинската
експертиза ищцата е получила сравнително леки травми. В случай, че е била с поставен
предпазен колан, вероятно тялото е щяло да има наранявания в дясна ключична
област и лявата половина на гръдния кош и лявостраничната половина на поясната
и седалищната област. Имало е вероятност да получи травма на главата. Можело е да
се счупи ключица и ребра при този удар. При това съдът приема, и че при поставен предпазен
колан е възможно да се получат процесните увреждания, дори и такива с по-голям
интензитет. Предвид изложеното, съдът намира
възражението за съпричиняване за неоснователно.
Що се касае до размера
на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
По делото е постъпила молба с
вх. № 260805/20.06.2023 г. по описа на РС-К., от процесуалния представител на ищеца
адвокат П. К., с която моли, на основание чл. 214 от ГПК, съдът да допусне
изменение на петитума на предявения иск за неимуществени вреди, като увеличава
размера на същия от 10 500 лв. на 20 000 лв., частичен от 26 000 лв. за
причинените неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, ведно със законната лихва върху сумата. Съдът с определение допуска, на осн. чл. 214
от ГПК, изменение на размера на предявения от З.Г.И., ЕГН **********, осъдителен
иск за сумата от 10 500 лв. на 20 000 лева, частичен от 26 000 лева, за
причинените й неимуществени вреди, ведно с лихви от началото на забавата на
застрахователя – 08.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на
обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им,
наличието на остатъчни поражения от тях, от които да нямат лечение, прогноза за
бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези /ПП № 4/23.12.1968
г. на ВС/. По аргумент от чл. 154 от ГПК всяка страна има задължението да
докаже всички факти, от които черпи за себе си благоприятни правни последици.
Ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и
относими доказателства, претърпените от него болки и страдания. При определяне
на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че
от процесното ПТП З.И., която към момента на инцидента има навършени 39 години,
т. е. в трудоспособна възраст, е претърпяла телесни увреждания, реализиращи
медико биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“, с оглед което съдът приема, че са налице признаците на лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Получените травми имат
характер на леки телесни повреди, предизвикали временно разстройство на
здравето неопасно за живота му. При правилно протичане на оздравителния процес,
възстановителния период е около 14-20 дни. Лицето се е възстановило от
контузия на гръдния кош - кръвонасядане по лявата гърда и гръдния кош;
контузия на главата - кръвонасядания и охлузвания по челото, лицето и
брадичката: охлузвания и кръвонасядания по крайниците, оток на дясното коляно.
Те са причинили временен дискомфорт в ежедневния начин на живот на
пострадалата. Травмите не са предизвикали трайна увреда.
Към настоящия момент пострадалата била възстановена и трудоспособна. Нямала
временна или трайна нетрудоспособност разпоредена от ЛКК или ТЕЛК. При все
това, по делото не е установено болките и страданията, които телесните увреждания
са причинили на ищцата, да надхвърлят обичайните за този вид, като след
възстановителния период съдът приема, че ищецът се е върнал към обичайния му
начин на живот, социалната и трудовата му дейност. Установи се посттравматично стресово разстройство у ищцата, което е
обичайна последица от претърпян пътен инцидент и се среща при всеки пострадал.
То се изразява в тревожност, неспокоен сън и напрегнатост. Съдът като съобрази
възрастта на ищеца към момента на инцидента 30.06.2018 г. - 39 години,
получените от нея травматични увреждания, обстоятелството, че оздравителния
период от физическите увреждания е 14-20 дни, а стресовото разстройство и до
настоящия момент е почти отшумяло, социално-икономическите условия, стандарта
на живот в страната през 2024 г. и наблюдаващите се инфлационни процеси от
момента на ПТП-то намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди,
което да репарира болките и страданията му е 8000 лв. Следователно искът за
обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен
до предявения размер на 8000 лева, като частичния иск за разликата над 8000 лв.
до пълния предявен размер от 20 000 лв., частичен
от 26 000 лв., като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По искането с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
В конкретния случай ищецът е подал молба до ответното застрахователно
дружество, за изплащане на обезщетение за вредите от настъпило
застрахователно събитие на 19.07.2018 г.. Неоснователно е поддържаното от ищеца
становище, че в случая, съгласно с разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ, лихвата се дължала след изтичане
на седемдневен срок от настъпване на застрахователното събитие – 08.07.2018
г. или от датата на уведомлението, доколкото посочените в тази
разпоредба начални дати за дължимата от застрахователя лихва се
отнасят до покриване отговорността на застрахования в хипотезата на чл.
429, ал. 1, т. 2 ЗК, която е неприложима за настоящия случай.
В разпоредбата на чл. 497 КЗ – приложима за застрахователните обезщетение
по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите - изрично
е посочен момента, от който застрахователят дължи лихва за забава, както
следва: от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3; от изтичането на срока по чл.
496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл. 106, ал. 3. Предвид установената дата на подаване на уведомлението от ищеца до ответното
дружество – 19.07.2018 г. и съобразно с разпоредбата на чл. 497 КЗ, в случая
лихвата е дължима, считано от изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал.
1 КЗ, т.е. от 19.10.2018 г., поради което от тази дата следва да се присъди
и законната лихва върху главното вземане, както е прието в решение № ****
г., постановено по т. д. № *** по описа за **** г. на С. окръжен съд и решение
№ 89 от 28.07.2021 г., постановено по в. търг. дело № *** по описа за **** г.
на П. апелативен съд.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат К. адвокатското възнаграждение като процесуален
представител на ищеца. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвоката
на ищеца се дължи сумата 1100 лв. Тъй като представляващият ищеца адвокат е
регистриран по ДДС, на основание § 2а от ДР на Наредбата следва да бъде добавен
ДДС върху сумата, вследствие на което общият размер на дължимото адвокатско
възнаграждение, определен по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, е 1320 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен
съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има и ответникът,
който своевременно е заявил претенция в тази насока. Действително ищецът е освободен от такси и разноски по делото.
Следва обаче да се има предвид, че на основание чл. 83 ГПК страната се освобождава от внасянето на държавни такси и
разноски за производството по делото, които се изплащат от бюджета на
съда. С решението си съдът се произнася и по въпроса за съдебните разноски,
които се поемат от страните съобразно чл. 78 ГПК. Отговорността за направените
от насрещната страна разноски за водене на делото е основана на поведението на
страната, неоснователно предизвикала правния спор, поради което съдебните
разходи се дължат винаги при условията на чл. 78 ГПК, съобразно изхода на
делото. Така при отхвърляне частично на иска ищецът, макар и освободен от такси и разноски, дължими към
съда, отговаря за разноските на ответника (опр. 629/01.11.2011 г. ч. гр. д.
440/2011 г. -ІV г. о. на ВКС). На ответника се дължат разноски, като съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК, той е направил разноски в размер на 2080
лв., от които - 1720 лв. депозит за експертизи и такса за издаване на съдебно
удостоверение включително и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
на 360 лв./, като съобразно отхвърлената част от иска на ответника се дължат 1248
лв., платими от ищеца по делото.
Следва на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответникът да заплати в полза на държавата, чрез
РС-К. държавна такса в размер на 320 лв. и сумата от 106 лв., възнаграждение за
вещи лица върху уважената част от иска.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********,
с адрес: ****, представлявано от изпълнителни директори В.И. и В.М. да заплати на З.Г.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** и адрес за призоваване: гр. К., ****, чрез
пълномощник адв. П. К. от САК, по иск с правно основание чл. 432 от КЗ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от ПТП, реализирано
на 30.06.2018 г. в размер на 8000 лв. (осем хиляди лева), ведно със законната
лихва от 19.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 8000 лв. (осем хиляди лева) до предявения размер
от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), предявен като част от вземане в общ
размер на 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
*********, с адрес: ****, представлявано от изпълнителни директори В.И. и В.М.
да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат П. К., САК с адрес: ***
сумата 1320 лв. с
ДДС адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената срещу ответника част от иска.
ОСЪЖДА З.Г.И., ЕГН **********,
с адрес: *** и адрес за призоваване: гр. К., ****, чрез пълномощник адв. П. К.
от САК да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, с адрес: ****, представлявано от
изпълнителни директори В.И. и В.М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1248
лв. – разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** на осн чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на
държавата, чрез РС-К. държавна такса върху уважената част от исковете в размер
на 320 лв. и сумата 106 лв., възнаграждение за вещи лица, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС-С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: