№ 503
гр. Пещера, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско
дело № 20245240100559 по описа за 2024 година
Предявени са искове от К. Д. Д. , ЕГН: **********, от град Пещера,
ул. „Хан Пресиян“ №2, чрез адв. М. М., против Изи Асет Мениджмънт" АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-
н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и чл. 55 ал. 1 от
ЗЗД.
В исковата си молба твърди, че е страна по Договор за паричен заем
№3482143/22.03.2019 г., сключен със „Изи Асет Мениджмънт" АД. Съгласно
Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на
Кредитополучателя кредит в размер на 4000 лева, а Кредитополучателят се
задължава да върне сумата 7394,20 лева, съгласно условията на договора.
Съгласно Договор за кредит № 3482143/22.03.2019 г. ГПР по кредита е в
размер на 4,70%, а ГЛП в размер също на 35,00 %, при срок на кредита от 20
вноски.
В чл. 4 от договора е предвидено, че ищеца следва да заплати неустойка
в размер на 2805,00 лева. Твърди че е платила по заема сума в размер на
6000,00 лева.
Твърди, че начислена неустойка в чл.4 ал.2 от договора за паричен заем
1
е нищожна и недължима на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и това, че са сключени при неспазване на
нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Твърди, че търсената неустойка по чл. 4 от Договор за паричен заем №
3482143/22.03.2019 г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП , и неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която
е необосновано висока, не била индивидуално уговорена, поради нарушаване
на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Сочи практика.
Формулира петитум :
Бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем
3482143/22.03.2019 сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД на основание чл.
26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 2 2от ЗПК във вр. чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а в
условията на евентуалност че клаузата на чл. 4 ал.2 от договора е нищожна на
посочените основания .
Да се осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника „Изи
Асет Мениджмънт" АД, да заплати на К. Д. Д., ЕГН: **********, сума в
размер на 2000 лв., представляваща недължимо платени суми по
недействителен Договор за паричен заем 3482143/22.03.2019, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до датата на окончателно й заплащане. А в условията на
евентуалност да й плати ответника сумата от 1800 лева представляваща
заплатена неустойка по недействителен Договор за паричен заем
3482143/22.03.2019г. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й
заплащане.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „Изи Асет
Мениджмънт" АД . Не оспорва сключения договор, както и че процесната
неустойка не е включена в ГПР, тъй като не съществувало такова
задължения и не представлява разход по кредита. Оспорва иска по размер .
Твърди че с К. Д. Д., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за
2
паричен заем №3482143/22.03.2019 г., по силата на който кредиторът е
предоставил на ищеца заемна сума в размер на 4000 лв. Излага подробни
съображения , че неустойката не е нищожна и договора е действителен.
Моли исковете да се отхвърлят и претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на двокатското възнаглаждение.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
От представения Договор за паричен заем № 3482143/22.03.2019 се
установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата
на който ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е предоставил на
ищеца сумата от 4000,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца -
заемател, да върне сумата на 20 погасителни вноски в размер на 229,46 лева-
при лихвен размер на ден в размер на 0,10 %, при фиксиран годишен лихвен
процент от 35,00 %, при ГПР в размер на 41,70 %. Крайният срок за
погасяване на заема е 27.12.2019 г.
В чл. 4 от Договора за паричен заем е уговорено задължение в срок до
три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически
лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания - да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години,
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от „Редовен"; 2) банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за
сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност - 30 дни след крайния
срок за заплащане на задълженията по договора.
В случай, че не предостави посочените обезпечения дължи неустойка на
3
основание чл. 4 ал. 2 от договора за паричен заем в размер на 2805,00 лева,
като се предвижда същата да се заплаща заедно с погасителните вноски и
всяка да е в размер на 140,25 лева .
В съдебно заседание е изменен размера на предявените искове в следния
смисъл :
- допуснато е изменение на предявения главен осъдителен иск от К. Д.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Хан Пресиян“ № 2 срещу „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2,
представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., чрез неговото увеличаване от 2 000.00
лева (две хиляди лева), на сумата от 3 394.20 лева (три хиляди триста
деветдесет и четири лева), представляваща заплатена сума по недействителен
Договор за паричен заем № 3482143 от 22.03.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.05.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата.
допуснато е изменение на предявения евентуален осъдителен иск от К. Д.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Хан Пресиян“ № 2 срещу
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., чрез неговото увеличаване от 1
800.00 лева (хиляда и осемстотин лева), на сумата от 2 805.00 лева (две
хиляди осемстотин и пет лева), представляваща заплатена сума за
неустойка по Договор за паричен заем № 3482143 от 22.03.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
27.05.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
За изясняване на спора от фактическа страна е допусната и изслушана
счетоводна експертиза, която дава заключение , че цялата сума по паричния
заем е платена от ищцата. Ищцата е изтеглила 4 000 лева, а е върнала 7 394.20
лева. За неустойка са платени 2 805 лева, а цялата сума по договора, която е
заплатена от ищцата е 7 394.20 лева. Неустойката от 2 805 лева не е включена
в годишния процент на разходите, но ако се включи ГПР-то би станало 476,14
процента.
Експертизата е приета в о.с.з. като неоспорена от страните по делото.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от
правна страна следното:
Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл.
55 от ЗЗД .
Неустойката служи като обезщетение на кредитора за вредите от
неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
4
Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Уговорената в процесния договор за кредит неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство или банкова гаранция, е нищожна, тъй като противоречи на
добрите нрави. Нищожна е клаузата за неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции / ТР № 1
от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК/. Прието е че клаузата за
неустойка, уговорена в договора, е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Извод за нищожността на неустойката поради накърняване на
добрите нрави се прави в зависимост от конкретния случай и обстоятелства
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В
настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението
на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечава
изпълнението на задълженията по договора за кредит, нито вредите от
неизпълнението на задълженията по договора за кредит, а евентуални такива
от непредставяне на обезпечение чрез поръчителство. От неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и
да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Непредоставянето на обезпечение, води до увеличение разходите по кредита.,
т.е. „неустойката" се явява разход по кредита, а не обезщетение.
Възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в
предвидения по договора ГПР / което обстоятелство не се оспорва от
ответника/, с което потребителят е заблуден относно действителната стойност
на общите разходи по кредитното правоотношение. Следва да се посочи и че
в случай че бъде включена при наличния уговорен процент на ГПР, то
същият ще надхвърли 50 %, а съгласно приетото заключение по СИЕ е в
размер на 476,14 %.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение с размер, чиято стойност е по- висока от
установеното договорно възнаграждение, съдът намира за установено в
противоречие с добрите нрави. Това задължение всъщност представлява
скрито, под формата на неустойка, допълнително възнаграждение за
кредитора.
С клаузата за неустойка е предвидено допълнително възнаграждение
за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение,
доколкото в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски,
подобно на главницата и възнаградителната лихва. В случая неустойката
5
представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила
стойността на договора. Уговорената неустойка води до увеличаване на
подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на кредитополучателя/ приблизително два пъти размера на
предоставения заем/ . Тази клауза нарушава съществено принципа на
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
правоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението .
Сключеният между страните Договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че
договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.Според чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши
потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя " са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
6
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В Договора за паричен заем паричен заем № 3482143 от 22.03.2019., е
посочен процент на ГПР от 41,70 %.Този размер на ГПР обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно - неустойката. Неустойката е разход, свързан с предмета на Договора
за паричен заем, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора и
следва да се включва в общите разходи по заема по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК.
По делото безспорно се установи и от приетата съдебно-
икономическа експертиза, че плащането на неустойката не е отразено като
разход при формирането на оповестения ГПР - 41,70% по Договора за паричен
заем. Ако същото бъде включено в общите разходи по кредита, то размерът на
ГПР би бил равен на 473,14 %. Неустойката се явява разход по заема и е
следвало да бъде включено в ГПР, разходите по нея са пряко свързани с
Договора за паричен заем. Посочването на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация и следва да се определи като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. Посочването на
стойност на ГПР по- малка от действителната, която превишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По този начин потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва
да плати по Договора за паричен заем и реалните разходи по заема. Като не е
оповестил действителен ГПР в Договора за паричен заем заемодателят е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка. Умишленото невключване на възнаграждението на гаранта в ГПР по
Договора за паричен заем обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, а именно недействителност на целия Договор за паричен заем.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че по Договора за паричен заем ищецът е заплатил общо 7394,20
лв., от които: 4000,00 лв. - главница (чистата стойност на кредита) и 589,20 лв.
- възнаградителна лихва за периода от 05.04.2019г. до 27.12.2019г. , както и
неустойка в размер на 2 805,00 лева . С оглед установената
недействителността на Договора за паричен заем сумата в размер на 589,20
лв. - възнаградителна лихва и неустойка в размер на 2 805,00 лева или общо
3 394,20 лева се явява заплатена от ищцата без наличие на валидно правно
7
основание за това, поради което предявеният от К. Д. против „Изи Асет
Мениджмънт" АД осъдителен иск следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в
съда – 27.05.2024г.
Ето защо предявените главни – установителен и осъдителен я иск се
явяват основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ищецът.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски . В производството по делото ищецът е
представляван, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата от адв.
М. М., видно от представения договор за правна защита и съдействие на л. 6 и
л.39. В полза на упълномощения процесуален представител - адв. М. М.
следва да бъде присъдено възнаграждение, което съдът определя за двата иска
в общ размер на 2012 лева с ДДС / за осъдителния иск - 766лв. с ДДС и за
установителния иск - 1246 ,00лв. с ДДС/ В настоящия случай не се
коментира Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а възнаграждението се определя съобразно
извършения квалифициран труд от адвоката, положените усилия , броя
заседания и ангажираните доказателства. Следва да се съобрази и че същият е
регистриран и по ЗДДС / л. 34/.
Ответникът следва да бъде осъден и да заплати на ищеца и разноски
за държавна такса в размер на 431,57 лева и 170,00 лева за експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем №
3482143/22.03.2019 г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК
********* и К. Д. Д. , ЕГН: **********, от град Пещера на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22, във вр.с чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28 ет.
2, офис 40-46, да заплати на К. Д. Д. , ЕГН: **********, от град Пещера, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 3 394,20 лв.,
представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за
паричен заем № 3482143/22.03.2019 г. , ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
27.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на К. Д. Д. , ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата в размер на 431,57 лв. за държавна такса по делото и 170,00 лева за
експертиза.
8
ОСЪЖДА „ Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. - АК - Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе" № 81, ет. 3, ап. „Б", сумата в размер на 2012,00 лв. с ДДС,
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
делото.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която може да бъде платена сумата за адвокатско
възнаграждение на адв. М. В. М. - АК - Пловдив, съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от
ГПК: BG86UNCR70001521514235.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
9